Решение по дело №325/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 333
Дата: 20 октомври 2022 г. (в сила от 20 октомври 2022 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20227100700325
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  333 / 20.10.2022 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                                                                                     

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                ЧЛЕНОВЕ:           СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                              НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на прокурора при Окръжна прокуратура -  Добрич, ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ, и секретаря, МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 325 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.Варна, п.к. 9000, р-н Приморски, жк“Вилна зона“, ул.“Арх.Манол Йорданов“ № 16, представлявано от Е.Т.Б., подадена чрез адв.И.С. ***, срещу Решение № 32 от 03.05.2022 г., постановено по нахд № 20213210200296/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-2100034/240 от 13.12.2021 г., с което на дружеството - касатор е наложена имуществена санкция от 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушаване на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и при пълна липса на доказателства, потвърждаващи нарушението, за което е ангажирана административно - наказателната отговорност на дружеството. Излага подробни съображения за тези свои твърдения и иска от съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да бъде отменено наказателното постановление изцяло и бъдат присъдени сторените по делото разноски на дружеството за двете съдебни инстанции. Алтернативно, в случай че съдът не уважи жалбата и в рамките на разглеждане на спора бъдат предявени разноски за адвокатски хонорар, надвишаващ минимално предвидените размери по Наредба №1/2004г., касаторът възразява върху размера на този хонорар или юрисконсултско възнаграждение, предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност. В съдебно заседание, чрез адв. С. заявява, че поддържа жалбата.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, чрез старши юрисконсулт Г.Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат оставени в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба като изразява становище, че извършването на нарушението било установено, санкцията е законоустановена, в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Административен съд –Добрич приема, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна.

С оспореното пред районния съд Наказателно постановление № 08-2100034/240 от 13.12.2021 г директорът на Дирекция 4“Инспекция по труда“ –Добрич е наложил на дружеството - касатор имуществената санкция от 1500 лева, предвидена в чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушаване на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, за това, че при проверка, извършена на 27.08.2021г., около 17,40 часа в хотел „Верамар Бийч“, находящ се в с.Кранево, община Балчик, стопанисван от 4Трейдфарма“ ЕООД бил заварен да чете наредената с маси и столове открита тераса към хотела М.Б.М. с ЕГН **********.

Същият попълнил декларация, че от 26.08.2021г. работи във фирма „Трейдфарма“ на обект „Верамар“ в с.Кранево като сервитьор без сключен трудов или граждански договор като все още не са му известни заплащането и почивните дни. Контролните органи са изискали от управителя на дружеството да представи  писмени доказателства, в отговор на което Меглена Савова - ТРЗ и Личен състав е отговорила, че дружеството никога не е имало трудово правоотношение с М.М..

От констатациите при проверката и декларацията на завареното да работи на обекта лице контролните органи са приели, че дружеството е допуснало до работа М.М. без да е сключило с него писмен трудов договор преди постъпването му на работа.

За нарушението бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 08-2100034/28.10.2021г. при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт, било издадено оспореното пред съда наказателно постановление.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът е приел, че е установено наличие на трудово правоотношение без да има сключен с работодателя трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа. Съдът е приел, че нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които не се установява, фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. Съдът е обсъдил и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, които е отхвърлил като неоснователни.

Касационният състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и не е налице заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Спорът по делото е дали районният съд правилно е установил фактическата обстановка.

Настоящата инстанция намира, че районният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на установените по делото факти. Доказателствата и фактите, които те установяват са преценени обективно и в тяхната логическа връзка. Правилно районният съд  е приел за доказано извършването на нарушението. В мотивите на решението е обсъдено и основното възражение на санкционираното дружество, че към датата на проверката М.М.  не полагал труд за дружеството, не бил нает от него. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства – писмени и гласни, аргументирано е посочил кои показания приема за достоверни и кои не и аргументирано е обосновал изводите си защо приема, че нарушението е доказано.

Обстоятелството, че завареният да работи като сервитьор Маринов не знаел какво възнаграждение ще му бъде платено за положения труд навежда на изводи, че това не му е било указано от лицето, което го е наело, т.е. за още едно извършено съществено нарушение на трудовото законодателство, но не и на извод, че трудово правоотношение не било доказано.

Връчването на АУАН с писмо с обратна разписка не представлява съществено процесуално нарушение. Така осъщественото връчване на съставения АУАН е дало възможност на дружеството да се запознае с отправеното обвинение за нарушаване на трудовото законодателство и да направи своите възражения, т.е. то не е ограничило правото му на защита, за да се приеме за съществено процесуално нарушение.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения, че всички представени по делото налични доказателства, вкл. и гласните такива, установяват наличие на трудово правоотношение и че в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения не са допуснати като на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН препраща към подробните мотиви на първоинстанционното решение.

По тези съображения касационният състав приема, че решението на районния съд, с което е потвърдено наказателното постановление, не страда от визираните в касационната жалба пороци, законосъобразно е и следва да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на Дирекция "Инспекция по труда"-Добрич е направил своевременно искане за присъждане на разноски, което следва да се уважи в минимален размер.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 32 от 03.05.2022 г., постановено по нахд № 20213210200296/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик.

ОСЪЖДА „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.Варна, п.к. 900, р-н Приморски, жк“Вилна зона“, ул.“Арх.Манол Йорданов“ № 16, представлявано от Е.Т.Б. , да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" -Добрич сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: