Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………/………………….…,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева-Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 3730 по описа за 2020год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „К.“ ЕООД ЕИК ********* подадена чрез ю.к. П.Д., против НП №
23-0000583/12.06.2020год. на и.д. Директор на РД „АА“ Варна, с което на ЮЛ е
било наложено адм. наказание имуществена санкция в
размер на 500лв. на основание чл. 104з, ал.2, пр.1 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно.
Навежда доводи както за допуснати съществени нарушения на процес. правила, така
и за нарушения на материалния закон и моли НП да бъде отменено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното производство въззивното дружество се
представлява от ю.к. П.Д., който във фазата по същество моли НП да бъде
отменено развивайки доводи както за допуснати съществени нарушения на процес.
правила така и за противоречие на НП с материалния закон. Отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за въззиваемата страна, редовно
призована, представител не се явява.
В съпроводителното писмо към
административнонаказателната преписка е изразено становище за неоснователност
на възраженията на въззивното дружество. Отправено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е И възражение за прекомерност на
възнаграждението, претендирано от въззивната страна.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.10.2019год. при извършена
проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДП и издадените въз основа на
тях подзаконови нормативни актове контролните органи на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна установили, че въззивното дружество е
престанало да отговаря на изискваният за финансова стабилност, поради което и
на основание чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а, ал. 1, т.
6, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 106а, ал. 2, т. 5 от ЗАвтП
на 02.12.2019год. началника на ОО „АА“ Варна издал ЗППАМ №
РД-14-3528/02.12.2019 г., с която е наложена принудителна административна мярка
временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз
на пътници или товари чрез отнемане на 3 броя заверени копия към лиценз № 14078
на основание чл. 106а, ал. 2, т. 5 ЗАвтП.
В заповедта въззивното дружество като превозвач бил даден срок от седем
дни, считано от датата на връчване или съобщаване на заповедта, за връщане на
издадените заверения копия към лиценза.
На 03.12.2019 г. св. Б.Г. ***
провел разговор с пълномощника на въззивното дружество Иван Желязков на тел.
0887 680 000, на който съобщил, че е издадена заповед № РД-14-3528/02.12.2019
г. на началника на ОО „АА“ – гр. Варна, с която временно се прекратява
дейността на превозвача „КИС -15“ ЕООД. В телефонния разговор св. Бр.Г.
уведомил пълномощника на въззивното дружество, че в седмодневен срок от
уведомяването може да получи заповедта в ОО „АА“ – Варна, както и че ако не я
получи в указания срок, същата ще се счита връчена с изтичането на седемдневния
срок.
Поради това, че в седемдневен
срок от известяването за издадената заповед за прилагане на ПАМ в РД „АА“ – гр. Варна не се е явил представител на
въззивното дружество и не било върнато издаденото заверено копие към лиценз за
международен автомобилен превоз на товари № **********, бланка с перфо № 251155, на 05.05.2020год.
А.С.К. – старши инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна, съставил срещу въззивното дружество АУАН. В АУАН било посочено, че
въззивното дружество на 11.12.2019год. било нарушило разпоредбата на чл. 104з,
ал.2, пр.1 от ЗАвтП.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на надлежно упълномощен представител на дружеството - Иван Г. Желязков,
който го подписал без възражения.
Такива в писмен вид не постъпили
и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
На 12.06.2020год., въз основа на
АУАН, и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в него, приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 104з, ал.2, пр.1 от ЗАвтП и
му наложил съответното наказание – имуществена санкция в размер на 500лв.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
Справка от програма „Лицензи" към ИА „АА" от 04.05.2020г.- 2 броя;
Справка от търговски регистър от 04.05.2020г.; Копие на пълномощно с peг. № 149 от 06.10.2015г.; Копие на ЗППАМ №
РД-14-3528/02.12.2019г.; Копие на Заповед № РД-01-212/15.05.2015г.; Копие на
писмо с peг. № 30-06-10-3474; Копие на Протокол за
проведено известяване с peг. №
РД-14-3528/1/03.12.2019г.; Справка за нарушител.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали Б.Г. Иванов и Б.Г.Г.
и двамата служители на РД „АА“ Варна. В показанията си пред съда св. Б. Иванов
сочи, че няма никакъв спомен за настоящия АУАН, а след предявяване на последния
сочи, че подписът срещу свидетел в АУАН не е негов, както и отбелязаното ЕГН.
Заявява, че подписът срещу свидетел в АУАН вероятно е на колегата му Б.Г..
В показанията си пред съда св. Б.Г.
сочи, че подписът срещу свидетел в АУАН е негов, че колегата му К. бил съставил
АУАН за това, че въззивното дружество не било изпълнило задължението си в
7-дневен срок да върне заверено копие от лиценз за международен превоз на
товари. Заявява, че лично той бил провел разговор по телефона с пълномощник на
въззивното дружество в който го уведомил за издадената ПАМ, но не бил изчел
цялата заповед. Сочи, че това което бил съобщил на пълномощника било отразено в
съставения от него протокол за известяване.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, които са непротиворечеви, взаимнодопълващи се кредитират от съда
изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване, поради което се явява допустима и приета от съда
за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки на АУАН и НП съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивното
дружество нарушение, посочени са дата и място на извършеното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснато
съществено нарушение на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не
споделя наведените в жалбата възражения в тази насока. Що се касае до
направеното възражение, че АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния срок
предвиден в нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН то не се споделя от съда. Не би
могло да се приеме, че актосъставителят е узнал за извършването на нарушението
на 11.12.2019г. (тогава било установено, че въззивникът не бил върнал копието
от лиценза до 10.12.2019год.) тъй като за откриването на нарушението и нарушителя
не е достатъчно данните да са налични при административнонаказващия орган, а е
необходимо възприемането и оценката им от конкретен, надлежно овластен орган. Едва с приключването на проверката и
оценката на правнозначимите факти и обстоятелства от
страна на съответния орган може да се направи извод относно наличието на
съставомерно деяние, съответно то да бъде квалифицирано и вменено като
нарушение на установения при проверката извършител. В тази насока е и налице
достатъчно константна съдебна практика в това число и на АС Варна.
Ясно в АУАН и НП е посочено и
мястото на извършване на нарушението – гр. Варна ул. „Тролейна“ №48 – сградата
на РД „АА“ Варна, като в случая следва да се посочи, че нарушенията изразяващи
се в бездействие, за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника,
са извършени там, където е следвало да бъдат осъществени дължимите действия. В
случая завереното копие на лиценза е следвало да бъде върнато на посоченото в
НП място – РД „АА“ Варна.
Не представлява съществено
нарушение на процес. правила и факта, че АУАН не е бил връчен на
представляващия дружеството. Това е така, тъй като в случая АУАН е бил връчен
на надлежно упълномощено от представляващата въззивното дружество лице, но
което тя е делегирала и изрични правомощия да подписва АУАН и НП. При положение
че представляващия сам е преценил, че може да делегира такива правомощия на
пълномощник, то няма и как да се приеме, че връчването на АУАН на упълномощения
представител води до нарушаване на правото на защита. Що се касае до наведеното
в жалбата възражение ,че пълномощията на Иван Желязков (лицето на което е бил
връчен АУАН) са били прекратени още през 2016год. то не се споделя от съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЗД, един от начините на прекратяване
на пълномощието е с оттеглянето му. Съгласно константната съдебна практика, за
да е налице оттегляне на пълномощията по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗЗД следва
да е налице изрично волеизявление на упълномощителя,
което волеизявление да е стигнало до пълномощника преди извършване на
съответното правно действие. Освен това за да породи действие прекратяването на
представителната власт, прекратяването на пълномощията трябва да бъде
разгласено така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за
него. В случая въззивникът не е ангажирал каквито и да било доказателства за
наличието на тези кумулативно изискуеми предпоставки, поради което и не може да
се счете, че АУАН е бил връчен на лице без представителна власт.
Въпреки констатираната липса на
допуснати в хода на адм.наказателното производство
съществени нарушения на процес. правила, съдът след преценка на събраните по
делото доказателства прецени, че НП е било издадено в нарушение на материалния
закон по следните съображения:
С
НП въззивното дружество е наказано за нарушение на чл.
104з, ал. 2, пр. 1 от ЗАвтП. Посочената разпоредба (в редакцията, действала
при съставяне на акта), предвижда санкция за превозвач, който не е върнал в
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" заверено копие на
лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари
на територията на Република България в случаите по чл. 106а, ал. 1, т. 6 –
когато има издадена ПАМ за временно спиране на дейността на превозвача по
извършване на обществен превоз на пътници или товари. В посочената норма, а и в
друга такава действала към 2019год., не е предвиден срок, в който превозвачът
следва да изпълни задължението да върне съответното заверено копие на лиценз на
Общността, поради което и това задължението е следвало да бъде изпълнено
незабавно или в определен от издателя на заповедта за прилагане на ПАМ срок.
При всички случаи обаче заповедта за прилагане на ПАМ следва да бъде съобщена
(да бъде доведена до знанието) на превозвача за да може той да изпълни
следващите от нея задължения.
В
случая съдът констатира, че по делото липсват доказателства за надлежното
довеждане на заповедта за прилагане на ПАМ до знанието на нейния адресат –
въззивното дружество.
Вярно
е, че АПК допуска, по разпореждане на административния орган или съда,
уведомяването да се извърши устно, което се удостоверява писмено с подпис на
извършилото го длъжностно лице. В тези случаи съгласно АПК писменото удостоверяване
се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да
получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се
смятат за връчени.
Към
АНП е приложен протокол за известяване. Същият обаче според настоящия съд не
удостоверява устно уведомяване на въззивника първо защото към преписката
липсват доказателства за издаването на писмено разпореждане на административния
орган за устно съобщаване на заповедта и второ защото по делото не са налице
доказателства въззивника (по-точно неговия пълномощник доколкото в протокола е
отразено че е проведен разговор с такъв – Иван Желязков) да е бил запознат със
съдържанието на заповедта и правното основание за нейното издаване.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 03.12.2019г. св. Б.Г. е уведомил по телефона
упълномощен представител на въззивното дружество – Иван Желязков за издадената
ЗППАМ, с която е било разпоредено временно прекратява
дейността на превозвача. От показанията на св. Б.Г. пред съда обаче се
установява, че той не е изчел съдържанието на въпросната заповед на
пълномощника, а това което му е съобщил е описал в съставения протокол за
известяване. Видно от последния протокол (приложен към АНП) от него не се
установява представителят на въззивното дружество да е уведомен за цялостното
съдържание за заповедта, включително и за задължението да бъдат върнати
издадените копия към лиценза за международен автомобилен превоз.
Вярно е, че задължение за
връщане на копията от издадения лиценз следва по силата на закона - чл. 106а,
ал. 2, т. 5 вр. чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 1
от ЗАвтП, но контролните органи не са удостоверили, че са известили
представителя на въззивното дружество за цялото съдържание на заповедта, както
и с нейното правно основание. Нещо повече
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
представителят на въззивното дружество е бил уведомен, че дейността на
превозвача временно се прекратява. Горното не е еднозначно с временно спиране
на дейността, каквато терминология е използвана в нормата на чл. 106а, ал. 1,
т. 6, б. „в“, пр.1 от ЗАвтП посочена като правно основание в Заповедта. В тази
връзка няма и как да се приеме, че превозвачът е разбрал каква точно ПАМ му е
била наложена, съответно какви са неговите задължения във връзка с тази ПАМ.
На
следващо място в случая срокът за връщане на копието на лиценза е определен със
заповедта за прилагане на ПАМ, но в протокола за проведено известяване не е
посочено, че дружеството е уведомено за това обстоятелство. При това положение
не е доказано, че дружеството е узнало, че му е бил предоставен срок за
изпълнение в конкретния размер, съответно не може да се счете, че нарушението е
извършено с изтичането на визирания в НП седмодневен срок.
И най-накрая дори и да се
приеме, че е налице надлежно устно съобщаване на ПАМ по смисъла на чл. 18а, ал.
7 от АПК, то седемдневният срок за връщане на издадените копия на лиценз за
международен автомобилен превоз на товари е започнал да тече след изтичане на
седемдневния срок за получаване на заповедта, т.е. от деня, в който заповедта
се е считала за връчена. Ако се приеме, че предвид надлежното устно съобщаване
за издадения административен акт, срокът за получаването на последния е изтекъл
на 10.12.2019г. (седем дни от устното уведомяване) то срокът определен в ПАМ за
връщане на копието от лиценза започва да тече от следващия ден изтича на
17.12.2019год.. Т.е. нарушението е извършено на 18.12.2019г. (първия ден след
изтичане на срока), а не на 11.12.2019год. както е прието от актосъставителя и
АНО.
В жалбата си въззивникът е
направил възражение за законосъобразност на издадената ПАМ, по което настоящия
съд изобщо не намира за нужно да излага становище доколкото преценката за
законосъобразност или не на АА е извън неговите компетенции.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния
закон, същото е необосновано и като такова следва да бъде отменено.
По
разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По искането на
въззиваемата страна.
С оглед крайния
изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, направено в съпроводителното писмо с което е изпратена жалбата,
се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Отделен е въпроса, че в съдебното производство въззиваемата страна изобщо не е
била представлявана от юрисконсулт.
По искането на
въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. И като съобрази, че в случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 120лв., както и това, че делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по оборване на обвинителната теза съдът
счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер – 80лв. посочената сума следва да бъде заплатено
на въззивното дружество от РД „АА“ Варна
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
23-0000583 от 12.06.2020год. на и.д. директор на регионална дирекция на „АА“
Варна, с което на „К.“ ЕООД ЕИК ********* е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 104з, ал.2,
пр.1 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „АА“ Варна да
заплати на „К.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сума
в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: