Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1875/10.12.2015
година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести
ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ванина Колева
при секретар С.А., в присъствието на прокурор Г. Дуков, като разгледа,
докладваното от съдия Колева, адм.д. № 1620 по описа
за 2015 г.
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от Ч.Г.И.
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание доживотен затвор в затвора в гр.Бургас
против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието, с която са предявени четири обективно съединени искове за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в петгодишен период
назад, считано от датата на подаване на исковата молба, т.е в периода
20.08.2010г. – 20.08.2015г., изразяващи се в страдания, сериозно засягане на
личността и достойнството на ищеца от това, че е бил подложен на изтезание и
нечовешко отношение, вследствие умишленото му поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното му наказание и бездействието на ответника
да му осигури медицинско обслужване, безплатна храна, приготвена в съответствие
със санитарно хигиенните изисквания, безплатно облекло и обувки. Исковете са
конкретизирани по основание и размер както следва. 1) в размер на 12 000
лева за лошите битови условия в затвора в гр. Бургас, изразяващи се в
неосигуряване на достатъчна жилищна площ, осветление, отопление, проветряване,
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, условия за двигателна
активност и продължителна изолация без възможност за човешко общуване; 2) в
размер на 4 000 лева за неосигуряване на адекватна стоматологична помощ,
поради което ищецът загубил 7 зъба, липса на медицинско обслужване, поради
което е нарушено зрението му; 3) в размер на 2000 лева за това, че храната в
затвора се приготвя в помещение и посуда, които не
отговарят на санитарно-хигиенните норми, липсват таблици с химическия и
калориен състав на храната, както и методи за установяване на нейната годност
за консумация; 4) в размер на 2000 лева за неосигуряване на безплатно облекло и
обувки, съобразно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, предвид
обстоятелството, че ищецът няма близки и средства да си осигури такива. С
исковата молба се претендира и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на претендираните
суми, както и разноски по делото
в размер на 40 лева, представляващи държавна такса, съгласно представен списък по чл.80
от ГПК. Процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове по
основание и размер.
Процесуалният представител на ответника,
оспорва иска като неоснователен и недоказан в писмен отговор на исковата молба.
Твърди, че липсва един от елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността му
- не е установено неизпълнение на вменено му от закона задължение, на конкретни
действия или бездействия на длъжностни лица от затвора, не е посочено как и
доколко пребиваването на ищеца в затвора се е отразило на неговото психическо и
физическо здраве – не са уточнени видът и размерът на уврежданията, нито са
представени доказателства, че такива реално са причинени. Изтъкват се доводи,
че не е доказано ищецът умишлено да е поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, в какъвто смисъл са релевираните
в исковата молба доводи. Твърди се също,
че цитираните от ищеца правни норми, освен тези от националното
законодателство, както и данните, съдържащи се в доклада на неправителствена
организация по правата на човека, на които той се позовава, са без правно значение
за съдебния спор. Счита, че при липса на законоустановена
презумпция, не може да се считат за осъществени определени факти, за които не
са събрани доказателства по делото, в случая, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в исковия период, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС и незаконосъобразното
бездействие на държавен орган. Моли съда да отхвърли исковете.Представя писмени
доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Поддържа писмения отговор и искането от съда в съдебно
заседание.Представя писмени доказателства
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
счита, че предявеният иск е частично основателен поради неизпълнение
задължението на ответника да осигури постоянен достъп до течаща вода и
санитарен възел в спалните помещения, като дава заключение, че поради
прекомерност на претендираното обезщетение, същото
следва да бъде присъдено в по-нисък размер.
Административен съд Бургас, след като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено следното:
По допустимостта на исковете:
Фактическите обстоятелства,
върху които се основават исковете за присъждане на обезщетение, са свързани с
режима и лошите условия на живот, при които е бил поставен ищецът в бургаския
затвор в исковия период. Претендираните обезщетения
са за претърпени от него неимуществени вреди – страдания, унижение и
накърняване на достойнството му, причинени както вследствие на това, че е бил
умишлено поставен в сочените нехуманни условия, така и в резултат на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника да подобрят тези
условия и да му осигурят адекватно медицинско лечение, стоматологична помощ,
безплатна храна, приготвена в съответствие със санитарно-хигиенните изисквания,
безплатно облекло и обувки. Поради това, исковете са предявени от лице с правен
интерес срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –
юридическо лице при Министерство на правосъдието, осъществяващо прякото
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с
териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл.12 ЗИНЗС, т.е. срещу
пасивно легитимирания ответник по чл.205 АПК, във вр.
с чл.1, ал.2 ЗОДОВ, т.е допустими са за разглеждане в производство по реда на
чл.203 и сл. АПК като подсъдни на Административен съд-гр.Бургас съобразно чл.7 ЗОДОВ, предвид твърдяното от ищеца място на увреждане Затвора в гр.Бургас.
По основателността на
исковете:
Установява се от
представеното по делото становище, изготвено от главен инспектор С.Л. – за
Началник на Затвора в гр.Бургас, с изх. рег.№ 310/13.10.2015г., че Ч.Г.И.
изтърпява наказание доживотен затвор в затвора в Бургас, считано от
16.08.2001г. За периода от 20.08.2010г. до 18.04.2012г., той е бил настанен в I
ЗПС, в спално помещение № 11, с обща площ 5.39 кв.м и един брой отваряем прозорец с размери 1.30 м./0.75 м. Съгласно
данните в досието на ищеца, той е съжителствал в посоченото спално помещение с
друг лишен от свобода на 2.08.2010г. и на 11.04.2011г. В становището се сочи
също, че няма установена практика лишените от свобода от I ЗПС, да бъдат
настанявани по спалните помещения повече от двама наведнъж. От месец октомври
2013г. до месец януари 2015г. ищецът е бил настанен в IX група, 5-ти етаж в
корпуса на затвора Бургас в спално помещение 512 с обща площ 18.45 кв.м и с 3
броя отваряеми прозорци с размери 1.26/1.62 м., като
ориентировъчно броят на настанените в същото лишени от свобода е бил в
интервала от 14-16-18 лишени от свобода. Не са съхранени данни И. да е
настаняван в спално помещение № 506. От януари 2015г. до датата на изготвяне на
становището ищецът е настанен в спално помещение № 312, с обща площ 20.16 кв.м
и три броя отваряеми прозорци с размери 1.30м./0.75
м.е месец, като ориентировъчно броят на
настанените в същото лишени от свобода е бил в интервала от 8-10-12 лишени от
свобода. В посочените спални помещения не съществуват санитарни възли и течаща
вода. През деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода
имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено помещение,
като за тъмната част от деня са осигурени кофи с капаци. От становището се
установява също, че настанените от свобода в I ЗПС обитават постоянно заключени
помещения, като им се осигурява време за тоалет и достъп до санитарен възел три
пъти дневно. За останалата част от денонощието на лишените от свобода се
осигуряват за ползване кофи с капаци. Проветряването и вентилацията в спалните
помещения се осъществява по естествен начин, чрез отваряне на врати и прозорци,
а през летния сезон и чрез ползване на вентилатори, като липсва обособено място
за простиране на пране и то се извършва на простори в спалните помещения. През
зимния период отоплението в корпуса на затвора се осъществява чрез локално
парно, като редът и начина на топлоподаване е утвърден със заповед на началника
на затвора.
Установява се от представена
по делото медицинска справка с № 3950/12.11.2015г., изготвена от д-р Д.И. ***,
на длъжност лекар по дентална медицина, че ищецът е
провел стоматологично лечение в периода от месец ноември 2001г. до
12.11.2009г., което е извън процесния период, като са посочени точните дати на
прегледите, диагностицираните проблеми и заболявания
на зъбите на ищеца, предписаната терапия и предприетите действия за
отстраняването им.
Установява се от
представеното по делото становище, изготвено от главен инспектор Б.М. – ВПД
началник на Затвора – Бургас, с изх.№ 310/98/18.11.2015г., че ищецът не е бил
трудово ангажиран за процесния период, че не е
получавал трудово възнаграждение, че в периода 18.08.2010г. – 18.10.2014г. е
провеждал свиждания и е получавал хранителни пратки, но не и колетни
пратки на основание чл.82, ал.1 от
ППЗИНЗС. Видно от приложена към становището справка за извършени парични
преводи по системата СОNTEL(л.66), ищецът е получил приход в размер на 160 лева
на 24.07.2012г. по ПКО -150/24.07.2012г. от запис, приход в общ размер 190 лева през 2013г. от банкови преводи и
записи и приход в размер на 30 лева от запис на 28.10.2014г.
В здравния картон на ищеца,
копие от който е представен по делото, е отразен проведен общ преглед и
извършена имунизация на ищеца на 16.03.2011г. и вземане на кръв за изследване с
направление на 16.05.2012г. В същия е отразен и преглед на ищеца по НЗОК при
офталмолог, проведен след исковия
период. За прегледа по делото е представен амбулаторен лист от 21.10.2015г.,
видно от който на ищеца е поставена диагноза хиперметропия
и пресбиопия и са предписани очила за близко и
далече, за което е представена и рецепта от същата дата.
По делото е представена
таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти
на един лишен от свобода – възрастен, утвърдена от Министъра на правосъдието,
седмично общо и диетично меню на лишените от свобода в затвора – Бургас за
периода от 18.02.2014г. до 24.02.2014г., от 25.02.2014г. до 3.03.2014г., от
21.04.2015г. до 27.04.2015г. и от 28.04.2015г., до 04.05.2015г., в които е
посочен видът, грамажът и калорийният състав на предоставяната дневна порция
храна за всеки затворник, Таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на
лишените от свобода и Таблица № 2 за полагащите се обувни артикули на лишените
от свобода, съгласувани от Министъра на финансите и утвърдени от Министъра на
правосъдието.
Събрани са гласни
доказателства посредством разпитите на свидетелите С.Х.З. и Г.Д.О.. От
показанията на първия свидетел се установява, че той е бил настанен с ищеца
през 1999г. в една килия за година и половина – две. През този период ищецът
бил добре със зрението, но след това се оплаквал, че не може да вижда. Ищецът
бил вкаран в стационар, където му слагали капки. Свидетелят сочи също, че
ищецът постоянно е искал да бъде преглеждан, но нямало какво да им доставят. По
думите му Ч.Г.И. е работил за времето от 2000г. до 2007г., но след като бил
настанен в отряд на горния етаж за него работа вече нямало. По отношение на
храната в затвора свидетелят сочи, че сутрин обед и вечер дават по един хляб от
700-750 грама, до 800 грама най-много на пет човека. Сведетелят
О. заявява, че познава ищеца от 1998г., както и че му е известно, че условията
в килиите, в които двамата са били настанени, са били и все още са идентични.
Според свидетеля вътре осветлението е притъмнено,
крушката е прикрита с ламарина на дупки, а прозорците не допускат достатъчно
осветление, поради което в килиите винаги е тъмно и като се мъчиш да четеш и да
гледаш телевизия, зрението се разваля. Свидетелят сочи, че зрението на ищеца е
било добре при постъпването му в затвора, но не и към този момент, но няма
очила, защото не му правят. По думите на О. ищецът два три пъти правил искане за
прегледи и очила, но никой не му обърнал внимание. Наскоро бил заведен на
преглед, дали му рецепта и до там. Според свидетеля прегледът бил само за
отчитане на дейност, тъй като очила така и не били направени на ищеца, а
зрението му продължава да се влошава. По отношение на храната свидетелят сочи,
че тя е много лоша като качество, не съдържа необходимите протеини и витамини и
не става да се хранят хора с нея, че не им се дава десерт и че на всяко ядене
им се полага по една пета хляб от 700 грама.
При така установената
фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие
на административен орган; този акт, действие или бездействие да са при и/или по
повод изпълнение на административна дейност; вреда от този административен акт,
действие или бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на което
и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е
да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ
Ищецът сочи като основание
за исковата си претенция чл.1 и чл.16 от Конвенцията против изтезанията и други
форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ищецът
твърди, че е бил подложен както на изтезания, така и на нечовешко и унизително
отнасяне в условията на живот в затвора в Бургас. Съгласно чл.1 от цитираната
Конвенция терминът "изтезание" означава всяко действие, с което
умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на
дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания,
за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в
извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано
или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да
е дискриминация, когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице
или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство или с негово
явно или мълчаливо съгласие. В това определение не се включват болката и
страданието, които произтичат единствено от законни санкции и които са присъщи
на тези санкции или настъпват случайно при тях. Ищецът не е ангажирал
доказателства по делото, че в затвора - Бургас е бил подложен от длъжностни
лица на ответника на изтезания, по смисъла на посочената по- горе легална
дефиниция, т.е, че умишлено му е причинено физическо или психическо страдание с
посочената от закона цел. Липсват данни ищецът целенасочено да е поставен в
неблагоприятни условия и умишлено да е подложен на унизително отношение, което
уронва човешкото достойнство на осъдения. Липсата на подобна цел обаче не може
категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧ /решение от 09.06.2005г И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г Калашников срещу
Русия/. Освен това отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.
държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, независимо дали са
причинени виновно от тях.
Изрична обща забрана както
за изтезания, така и за нечовешко или унизително отношение или наказание се
съдържа в чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). В тази
връзка ищецът твърди, че незаконосъобразното бездействие на органи на ответника
и негови длъжностни лица да му осигурят благоприятни условия на живот в
затвора, медицинско обслужване, достатъчно и качествена храна, безплатно
облекло и обувки, представляват нечовешко и унизително отношение спрямо него,
т.е, че е налице нарушение на забраната по чл.3 от ЕКПЧ и на изискването в
чл.16 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, всяка държава - страна по конвенцията, да
предотвратява на териториите под нейна юрисдикция други прояви на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които не влизат в определението
за изтезание, съдържащо се в чл. 1, когато те са извършени от държавен служител
или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство, или с негово
явно или мълчаливо съгласие.
Конвенциите са международен договор,
ратифициран и влязъл в сила за Република България и и по силата на чл.
5, ал. 4 от Конституцията те съставляват част от вътрешното право на България. Нещо повече,
те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Освен това съгласно чл.
1 от
Европейската конвенция страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под
тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията.
Държавата е
отговорна за условията, при които лишените от свобода и лицата, на които е
наложена мярка за неотклонение задържане под стража изтърпяват наказанието,
съответно мярката – в качеството ú на договаряща страна по ЕКПЧ има
задължението да спазва забраната по чл.3 по отношение на тези лица – „Никой не
може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание”. Разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ задължава държавата да осигури на
лишения от свобода и на лицето, изтърпяващо мярка за неотклонение задържане под
стража условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката не излага
заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че, по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно
състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на
необходимите медицински грижи. В този смисъл са Решение от 27 ноември 2012г. по
делото Червенков срещу България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04,
решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България.
При
разрешаване на процесния казус следва да се отчетат и
множество други решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този
съд от български граждани срещу България, относно заявени нарушения на чл.3 от
Конвенцията, произтичащи от битовите условия в местата за лишаване от свобода –
решение от 10.08.2006г. по делото Йорданов срещу България, решение от
24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу
България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков
срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу
България, пилотно решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото „Нешков и други
срещу България“. В тях се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. В решението на ЕСПЧ по делото
„Нешков и други срещу България“ е посочено, че вече постановените решения,
както и решението по делото Нешков се отнасят до нарушения на чл.3 от ЕКЗПЧ в
различни затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се
въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и
въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство
при използване на тоалетната. Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи,
а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните
гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. Съгласно посочената съдебна
практика по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ нечовешко и унижаващо отношение предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При
трябва да се вземе предвид кумулативният ефект от тези условия и
продължителността на задържането.
Идентични
забрани, като установената в чл.3 от ЕКПЧ, се съдържат в чл.29 от Конституцията
на РБ, както и в разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. В чл.10, т.1 от
Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199
на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970г., обн.
ДВ, бр.60/1970г., в сила за Република България от 23.03.1976г., изрично е предвидено,
че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение
на присъщото на човешката личност достойнство. Разпоредбите на чл.43, ал.2,
ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции на националното право за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Такива гаранции съдържат и минималните стандарти за третиране на лишените от
свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева през 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите.
Съобразно
изложеното дотук и събраните по делото доказателства по отношение на исковата
претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни бездействията на органи и длъжностни лица на ответника да
осигурят на ищеца благоприятни условия за изтърпяване на наложеното му
наказание, съдът намира иска за частично основателен.
По отношение твърдението на ищеца за липсата на
отопление, дневно осветление и възможност за проветрение
на килиите, където е бил настанен, съдът го намира за неоснователно, предвид
становището, изготвено от главен
инспектор С.Л. – за Началник на Затвора в гр.Бургас, с изх. рег.№
310/13.10.2015г., че в спалните помещения е имало прозорци, които се отварят,
че в затвора работи локално парно през зимния период, като реда и начина на
топлоподаване е утвърден със заповед на началника на затвора. Ищецът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба, че е
престоял 3-4 години без дневна светлина и че това е била причината да се увреди
зрението му. Съдът не кредитира показанията на свидетеля О., че прозорците на
спалните помещения не пропускали достатъчно дневно осветление, тъй като няма
данни този свидетел да е бил настанен заедно с ищеца в една килия през исковия
период. Същият свидетел няма преки впечатления от спалните помещения, в които е
пребивавал ищеца, сочи единствено, че му е известно, че условията са идентични.
Съдът намира за установен факта, че във всички
спални помещения в Бургаския затвор няма тоалетна и течаща вода. Информацията,
която се съдържа в представеното по делото становище, изготвено от главен
инспектор С.Л. – за Началник на Затвора в гр.Бургас, с изх. рег.№
310/13.10.2015г е в потвърждение на твърденията на ищеца, че от страна на
администрацията не му е осигурен постоянен достъп до тоалетна и течаща вода
през денонощието, в резултат на което той бил принуден да облекчава
естествените си нужди в кофа, поставена вътре в килията. Видно от цитираното становище,
докато ищецът бил настанен в I ЗПС, за времето от 20.08.2010г. до 18.04.2012г.,
където спалните помещения се държали постоянно заключени, възможността му за
тоалет и достъп до санитарен възел била сведена само до три пъти дневно, за
разлика от престоя му в другите спални помещения, които били отворени през деня
и в които той бил принуден да ползва
кофа само през тъмната част на деня.
В тази връзка съдът кредитира и доклада за
извършено посещение на Комитета за Превенция на изтезанията и нехуманното и
деградиращо отношения или наказания /КПИ/ в затвора в гр. Бургас през периода
4 - 10 май 2012г., на който се позовава
ищецът в исковата молба, и този от последващото
посещение на Комитета в затвора Бургас в
периода март-април 2014г., публикувани на официалната страница на Министерство
на правосъдието. Съдържащите се в тях констатации са безпротиворечиви
и кореспондират с данните в становището, изготвено от главен инспектор С.Л. –
за Началник на Затвора в гр.Бургас, с изх. рег.№ 310/13.10.2015г. Заедно, те сочат за трайно установената
порочна практика в затвора в гр.Бургас, лишените от свобода да бъдат
принуждавани от администрацията да използват кофи за удовлетворяване на
естествените си нужди през нощта, като не са предприети никакви мерки от
органите и длъжностните лица на ответника същата да бъде прекратена и да бъде
осигурен постоянен достъп на затворниците до течаща вода и тоалетна през цялото
денонощие.
Съдът счита, че становището, изготвено от главен
инспектор С.Л. – за Началник на Затвора в гр.Бургас, с изх. рег.№
310/13.10.2015г. потвърждава твърденията на ищеца, че не му е осигурено
достатъчно жизнено пространство в спалното помещение, в което е бил настанен за
част от исковия период – за времето от октомври 2013г. до януари 2015г., докато
е бил настанен в спално помещение № 512 и за времето от януари 2015г. до
настоящия момент, когато пребивава в спално помещение № 312. Видно от данните в
становището за площта и ориентировъчния брой на настанените лишени от свобода в
тези помещения, на ищеца в спално помещение № 512 се е падало средно около 1.15
кв.м, а в спално помещение № 312 - средно около 2.06 кв.м. Отразените стойности
в становището потвърждават констатациите, съдържащите се в двата доклада за
посещение на КПИ в бургаския затвор през 2012г., 2014 г. за изключителното ниво на пренаселеност на
този затвор, което може да се приеме за нечовешко и унизително. Съгласно
практиката на Съда по правата на човека докладите на КПИ се считат за
доказателство и съдът приема за установени факти по делата описаното в тях, в
случаите, когато тези факти се подкрепят и от останалите доказателства по
делото, какъвто е настоящият случай. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства да е изпълнил задължението си да осигури на ищеца достатъчно
жизнена площ и през останалата част от исковия период. Видно от цитираното
становище в периода от 20.08.2010г. до 18.04.2012г. И. е бил настанен в I ЗПС,
спално помещение № 11, с обща площ 5.39 кв.м, но не става ясно за какъв период
е бил сам в същото и в какъв период с още един лишен от свобода. За времето от
18.04.2012г. до октомври 2013г. въобще
не е представена информация от страна на ответника относно площта на спалното
помещение, в което е пребивавал ищеца и броя на настанените в нето лишени от
свобода. От страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства да е предоставил условия за двигателна
активност – престой на открито или други спортни мероприятия на ищеца като се
има предвид периода, когато същият е бил в постоянно заключено спално помещение
в I ЗПС.
Предвид
така установените факти, се налага изводът, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и
длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол
върху дейността по изтърпяване на наложеното наказание доживотен затвор, те не
са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот,
съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – достатъчно обитаемо пространство в спалното
помещение, където е бил настанен, постоянен достъп до течаща вода и тоалетна
през цялото денонощие. Такива задължения са установени за органите и
служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством
въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване
от свобода. Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един
лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно чл.20, ал.3, от
ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Освен противоправното деяние за наличието на непозволено
увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна
връзка с деянието. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване
правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост,
здраве, душевност и психично състояние. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди,
които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени
и установени вреди. Ищецът твърди, че вследствие лошите, нечовешки и унизителни
условия на живот в затвора в гр.Бургас е преживял физически болки и емоционални
страдания, че се чувствал унизително. В конкретния случай липсата на осъществени
елементарни хигиенни и битови стандарти, свързана с принуждаването на ищеца да
се облекчава в кофа в същото помещение, където спи, пред очите на всички
обитатели на килията, поради ограничаване достъпа му до санитарен възел през
нощта, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално психически
здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и
настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл са решение от 2.02.2006г.
на ЕСПЧ по делото на Йовчев срещу България – 146; решение от 10.01.2012г. на
ЕСПЧ по делото на Шахъмов срещу България - 41 и др.,
решение на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България. Поставянето на ищеца
в описаните по-горе нечовешки условия на живот в затвора в Бургас за посочения
период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на
чл.3 от ЕКПЧ, способно да породи у него стрес, емоционално и морално страдание,
от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на наложеното му
наказание, каквито той твърди, че е претърпял, както и риск за здравето му.
Същите изводи относно ефекта на битовите условия в затвора в гр.Бургас върху
психическото и физическото здраве на затворниците се съдържат и в посочените
по-горе доклади от посещенията на КПИ в България през 2012 и 2014г.
Съобразно
чл.52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по
справедливост. С оглед характера на деянието, естеството на увреждането и
степента на претърпените емоционални и физически страдания, като се отчете и
времето на престой на ищеца в затвора, за което той претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие бездействието на служители на
ответника да подобрят лошите условия на живот в бургаския затвор, съдът намира,
че справедливото обезщетение в случая е в размер на 3000 лева за целия претендиран период. В останалата част до претендирания размер от 12 000 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира
за неоснователна втората искова претенция на ищеца. Твърдението, че са му
изкарани осем зъба, тъй като не му била оказана адекватна стоматологична помощ
през исковия период, не са подкрепени от доказателства. Не е доказано той да е
имал проблеми със зъбите за времето от 20.08.2010г. до 20.08.2015г., за които
да му е отказано от администрацията да бъде прегледан или лекуван.
Представената медицинска справка доказва, че на ищеца е проведено необходимото
му стоматологично лечение, терапия и манипулации, но в период, различен от процесния. Не са събрани относими
и еднозначни доказателства и в подкрепа на твърдението, че зрението на ищеца е
влошено, тъй като не му е осигурено медицинско обслужване през исковия период.
Двамата свидетели потвърждават, че зрението на ищеца се влошило след като
влязъл в затвора, но липсват доказателства той да се е обърнал към администрацията
с искане да бъде проведен преглед на очите му и това искане да е игнорирано или
да е последвал отказ. Свидетелят З. е бил настанен заедно с ищеца около две
години, считано от 1999г., т.е доста преди исковия период. Набюденията
му са, че заради проблеми с очите, ищецът не преставал да се оплаква, но заради
това той бил вкаран в стационар и му слагали капки, т.е било му е оказано
лечение. Свидетелят О. действително сочи, че два или три пъти ищецът се обръщал
за прегледи на очите към администрацията, но никой не му обърнал внимание. От
показанията му, обаче, не става ясно дали това е станало в периода, за който се
претендират неимуществените вреди. Обстоятелството, че впоследствие – на 25.10.2015г. е проведен
преглед при офталмолог и са му предписани очила, не означава задължително, че
състоянието му е изисквало това да стане на по-ранен етап и че той се е обърнал
към администрацията на затвора в периода 20.08.2010- 20.08.2015г.
Третата
искова претенция съдът намира за неоснователна. От страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, че храната в затвора се е приготвяла в разрез със
санитарно-хигиенните норми през исковия период. От съдържанието на
представените седмични менюта в затвора Бургас е видно, че грамажа на
полагаемия хляб и общият калориен състав на полагаемата порция храна за ден на
един лишен от свобода е съобразен със стойностите, посочени в Таблица № 1 за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода – възрастен, утвърдена от Министъра на правосъдието, като прави
впечатление, че в менюто за деня влизат всички групи хранителни елементи:
протеини, белтъчини, мазнини, въглехидрати. От показанията на двамата разпитани
по делото свидетели става ясно, че на
един лишен от свобода се пада по една пета хляб на хранене през деня, което при
положение, че цял хляб е около 750 грама, се равнява на 450 грама хляб, което е
и дневната дажба за един лишен от свобода, съгласно цитираната таблица. От страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, че през исковия период му е предлагана храна негодна за
консумация, поради изтекъл срок на годност.
По
отношение на четвъртият предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие незаконосъобразно бездействие на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието да осигури на ищеца безплатно
облекло и обувки, съдът го намира за частично основателен по следните
съображения:
Претенцията
на ищеца е свързана с нарушаване на правото му по чл. 84, ал. 2, т.3 от ЗИНЗС. За част от периода, за който се
претендират неимуществени вреди е действала редакцията на разпоредбата, обн. с ДВ бр. 25 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г./,
съгласно която лишените от свобода имат право на безплатно облекло, обувки и
спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието.
Цитираната разпоредба е изменена с §24 на ЗИДЗИНЗС, обн. ДВ бр. 103 от 28.12.2012 г., т.е. от
01.01.2013 г., като същата е придобила следното
съдържание "лишените от свобода имат право на "самостоятелно легло и
спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и
обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието". Следователно до
изменението от 01.01.2013г. правото на безплатно облекло и обувки е било
безусловно и служебното му предоставяне не е зависело от това дали лишеният от
свобода разполага или не със свои, докато след този период, лишеният от свобода
е следвало да заяви пред администрацията
на затвора желанието си да се възползва от това право, като посочи и стига да
отговаря на въведеното от закона
условие.
По делото
са представени утвърдените през 2006г. от Министъра на правосъдието,
съгласувано с министъра на финансите, таблици № 1 за полагащото се безплатно облекло
на лишените от свобода и № 2 за полагащите им се обувни артикули. Според
утвърдените таблици на лишения от свобода служебно се отпускат на определени
години определени видове и брой дрехи - якета, панталони, пуловери, фланелки и
др. лятно, зимно облекло, бельо и определен брой и вид обувки – цели зимни,
половинки, спортни и чехли.
Ответникът
не е представил никакви доказателства за изпълнението на своите задължения по
чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС за периода 20.08.2010г. - 1.01.2013г. В посочения
период е било без правно значение дали лишеният от свобода е подал молба за
предоставянето на дрехите и обувките, дали е получавал материална подкрепа от
близките си или е разполагал със средства, както и дали се е възползвал от
законовата възможност да получава от външни за затвора лица дрехи и обувки.
Обстоятелството, че фактически на ищеца не са предоставени безплатни дрехи и
обувки според количествата и сроковете, определени в таблиците, утвърдени от
Министъра на правосъдието означава, че е налице незаконосъобразно бездействие
на ответника в нарушение на признато от закона право на лишения от свобода,
което е намерило отражение върху личната му сфера, накърнявайки общата
забраната за нечовешко и унизително отношение или наказание. Като се има
предвид, че ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор” в Затвора Бургас без
да работи, непредоставянето на облекло и обувки го е подложило на унижения и
страдания извън неизбежното ниво на страдание, присъщо на наложеното му
наказание. Това само по себе си предполага преживени негативни емоционални
преживявания от лишения от свобода - засилено чувство на безпомощност,
малоценност и незащитеност, унижение на достойнството му без да е необходимо
тези неимуществени за него вреди да се доказват. С оглед изложеното, кумулативно
са налице елементите от фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по четвъртия иск, но само за част от исковия
период, считано от 20.08.2010г. - 1.01.2013г. Размерът на дължимото обезщетение
за претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД,
приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. С оглед характера
на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените емоционални и
физически страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в затвора, за
което той претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
бездействието на служители на ответника да му осигурят безплатни обувки и
дрехи, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 400
лева. (В този смисъл е и практиката на
ВАС обективирана в решение № 12326 от 18.11.2015г.,
по адм. дело № 15134/2014). За останалия период,
считано от 1.01.2013г. до 20.08.2015г. искът е неоснователен, като се има
предвид редакцията на разпоредбата на чл.84, ал. 2, т.3 от ЗИНЗС, след нейното
изменение, обн. ДВ бр. 103 от 28.12.2012 г., в сила
от 01.01.2013 г.). Съгласно новата формулировка на
нормата, след 1.01.2013г. задължението на
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на
правосъдието да предостави безплатно облекло и обувки на затворник е обусловено
от това той да не притежава собствени, което обстоятелство може да стане
известно на административния орган, само ако той бъде сезиран от лишения от
свобода с изрично искане, а такива доказателства по делото липсват. Това и
обстоятелството, че ищецът е получил парични преводи и записи през 2013г. и
през 2014г. на обща стойност 220 лева налагат извода за неоснователност на иска
за периода от 1.01.2013г. до 20.08.2015г.
С оглед
отхвърлянето изцяло като неоснователни на втория и третия иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, които са в размер на 4000 лева, съответно 2000
лева, предвид своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на разноски по делото и на основание чл.10, ал.2
от ЗОДОВ в полза на ответника по тях следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 630 лева,
изчислено по реда на чл.8, ал.1, т.3 от Наредбата №1 за минималните размери на
адвокатски възнаграждения.
Предвид
частичната основателност на първия и четвъртия иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, съответно 2000 лева, искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение във връзка отхвърлената част от исковете е неоснователно, тъй
като съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
делото само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или
оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно
което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Бургас, 18 -ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, да заплати на Ч.Г.И. с ЕГН ********** обезщетение в размер на
3 000 (три хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, изразяващо се в неосигуряване на нормални условия
на живот, изразяващи се в неосигуряване на достатъчна жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, условия за двигателна
активност, в периода на изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор
в Затвора - Бургас от 20.08.2010г. до 20.08.2015г., ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за размера над 3000
(три хиляда) лева до пълния предявен размер от
12 000 лева (дванадесет хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ч.Г.И. с ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София за обезщетение в размер на 4000 лева за неимуществени
вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие и неосигуряване на
неосигуряване на адекватна стоматологична помощ и медицинско обслужване в
периода на изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор в Затвора -
Бургас от 20.08.2010г. до 20.08.2015г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ч.Г.И. с ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София за обезщетение в размер на 2000 лева за това, че храната в затвора се
приготвя в помещение и посуда, които не отговарят на
санитарно-хигиенните норми, липсват таблици с химическия и калориен състав на
храната, както и методи за установяване на нейната годност за консумация в
периода на изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор в Затвора -
Бургас от 20.08.2010г. до 20.08.2015г.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, да заплати на Ч.Г.И. с ЕГН ********** обезщетение в размер на
400(четиристотин) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
изразяващо се в неосигуряване на безплатно облекло и обувки в периода на
изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор в Затвора - Бургас от
20.08.2010г. до 1.01.2013г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за периода от 1.01.2013г. до 20.08.2015г. за размера над 400(четиристотин) лева
до пълния предявен размер от
2000(две хиляди лева).
ОСЪЖДА Ч.Г.И.
с ЕГН ********** да плати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София сумата в размер на 630 (шестотин и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
СЪДИЯ: