МОТИВИ към
Присъда № 24 от 15.11.2017 г. по нохд № 117/2017 год. по описа на Военен съд –
Пловдив.
От
съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства
по делото, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият
*** (***) *** А.К.П. е постъпил на кадрова военна служба на 02.11.2009 г. На
заеманата длъжност „техник по ремонта на колесна автотракторна техника“ във
първо отделение за ремонт на автомобилна техника на взвод на ремонт на
автомобилна техника в ремонтна рота на батальон за логистично осигуряване на
военно формирование (в.ф.) *** – ***, е назначен със заповед на Командир на
в.ф. *** – ***. Година на изтичане на договора на кадрова военна служба е до 13.05.2016
г. Във военно звание „*** ***“ е от 02.11.2009 г. Общата оценка за
професионално съответствие с изискванията на заеманата длъжност е „***“ и „***“.
*** (л.33 д.п.). По време на службата бил награждаван на шест пъти с „***“. *** (л.34 д.п.). Не е бил съден и не е бил
осъждан за престъпления от общ характер. Не е бил освобождаван от наказателна
отговорност (л.36 д.п.). Уволнен от кадрова военна служба по взаимно съгласие
на 13.05.2016 г.
С внесения
в съда обвинителен акт, е предаден на съд за престъпление против правосъдието, извършено
на два пъти – престъпление по чл. 290,
ал. 1, алт. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
По време на службата си, подсъдимият извършил
следното:
На
07.10.2015 г. ***те служители от РУ ***, от група „***“ *** св. К.К. и *** ***
св. В.К., съгласно утвърден график за времето от 19:00 часа на 07.10.2015 г до
07:00 часа на 08.10.2015 г., били
назначени в наряд дежурен патрул на „Пътен контрол“. При изпълнение на специализирана
полицейска операция на 08.10.2015 г., малко след полунощ, двамата полицаи се
намирали на ул. „***“ в гр. ***, срещу къщата музей „***“ точно в кръстовището
на ул. „***“ и ул. „***“. Били със служебен автомобил „***“ със специални
обозначения. Мястото, където се намирали, били осветено с улично осветление. Към
01:57 часа на 08.10.2015 г., пред ***те служители, преминал лек автомобил (л.а.)
„***“, който се движел в посока запад – изток по ул. „***“. Видели, че в автомобила се намирал единствено
водачът. В изпълнение на служебните си задължения, полицаите решили да спрат
автомобила за проверка. За целта потеглили веднага след въпросният л.а., като
включили светлинен и звуков сигнал. Водачът на този автомобил спрял чак след
около 60 - 70 метра, като паркирал в лявата пътна лента насрещна за движението му,
срещу № *** на ул. „***“, от дясната страна на улицата, пред входа на ***то. ***ят
служител св. К. спрял служебния автомобил успоредно до л.а. „***“, от дясната
му страна. Свидетелят К. излязъл от служебния автомобил и отишъл до дясната
шофьорска врата на л.а. „***“. Установил, че водачът бил сам. От купето на
автомобила миришело на алкохол, което обстоятелство провокирало водачът да бъде
тестван за наличие на алкохол. К. поискал и взел документите за самоличност на
водача и тези на автомобила. Установил, че името на водача е Р.Ч., след което
го тествал с „Дрегер Алкотест 7510“, който отчел над 1,8 промила алкохол в
кръвта. Спреният автомобил, след като бил заключен, останал на место, а водачът
Ч. бил откаран със служебния ***я автомобил в РУ гр. ***. Там св. К. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) и издал Талон за медицинско изследване в
присъствието на водача Ч.. Ч. дал кръвна проба в ЦСМП – ***, след което бил
откаран с *** автомобил от свидетелите *** И.Д. и *** *** Р.Р. ***, където бил
задържан за 24 часа.
Тъй
като било установено, че водачът Ч. е военнослужещ, на 16.10.2015 г. било
образувано ДП № 98-Рп/2015 г. по описа на ВОП – Пловдив срещу *** Р.М.Ч. ***,
за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
След
като било отпочнато досъдебното производство срещу *** Ч., на 03.11.2015 г. и
на 21.12.2015 г. в обясненията си като обвиняем, дадени пред надлежен орган на
власт – разследващ военен *** от Регионална Служба „***“ Пловдив, в лицето на св.
***. В.С., заявил защитна позиция и хипотеза, че не той, а лице с имената А.К.П.
бил управлявал автомобила в същото време и същото място.
Установено било, че лицето П. също бил
военнослужещ – *** от в.ф. *** – ***, в близки роднински отношения с Ч..***-Рп/2015
г. по описа на ВОП – Пловдив, подс. *** А.П., бил разпитан в качеството на
свидетел от *** при РС „***“ – Пловдив – св. ***. В.Д.С.. П. подробно бил
запознат с правата и задълженията на свидетел и най-вече с това, че е длъжен да
говори истината, като в противен случай, се наказва с наказание „лишаване от свобода“. Въпреки това, подсъдимият
*** П. заявил пред ***. С., че на 08.10.2015 г., около 02:00 часа, в гр. ***,
на ул. „***“, до пред входа на ***то, той бил управлявал МПС – лек автомобил
марка „***“ .
Отделно,
на 17.12.2015 г. в гр. *** по ДП № 98-Рп/2015 г. по описа на ВОП – Пловдив, подсъдимият
*** П. бил разпитан повторно в качеството на свидетел от *** при РС „***“ –
Пловдив св. *** И.Д.З.. Отново бил
запознат с правата и задълженията на свидетел, като от разследващия орган му
било обърнато специално внимание на чл. 121 от НПК, на което е заявил, че жалае
да даде показания. В показанията си заявил пред св. *** З., че на 08.10.2015 г.,
около 02:00 часа, в гр. ***, на ул. „***“, до пред входа на ***то, той е
управлявал МПС – лек автомобил марка „***“.
След
приключване на досъдебното производство срещу *** Р.Ч., бил внесен обвинителен
акт във Военен съд – гр. Пловдив. Било образувано НОХД № 73/2016 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
С
Присъда № 43 от 08.09.2016 г. на Пловдивския военен съд и въпреки показанията
на подсъдимият *** П., *** Ч. бил признат за виновен по чл. 343б, ал. 1 от НК и
бил осъден на една година и три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
300 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието било отложено
за срок от три години. В мотивите, към присъдата си, първоинстанционният съд не кредитирал
показанията на свидетеля П.. Намерил е същите за израз на криворазбрано
приятелство и желание да помогне и съдейства на Ч. за избягване на отговорност.
Съдът е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както
и от алогичните обяснения на подсъдимия Ч. и свидетеля П., защо в онзи начален
момент подсъдимият не е поискал, а П. не е проявил инициатива да се яви и обясни
пред ***те органи на РУ гр. ***, че той е управлявал процесния автомобил, а в
един по-късен момент прави това като свидетел пред надлежен орган.
От
осъдения *** Ч., била подадена въззивна жалба до Военно-апелативен съд – гр.
София, който с Решение № 53 от 24.01.2017 г. по ВНОХД № 75/2016 г. по описа на
Военно-апелативен съд – гр. София, потвърдил Присъда № 43 от 08.09.2016 г. на
Военен съд – Пловдив.
Решението било обжалвано от осъдения *** Ч. пред
Върховния касационен
съд на Република България. Било образувано касационно наказателно дело №
200/2017 г. С Решение № 100 от 12.04.2017 г. ВСК на РБ, оставил в сила Решение № 53 от 24.01.2017 г.
по в.н.о.х.д. № 75/2016 г. по описа на Военно-апелативен съд – гр. София и *** Ч.
окончателно бил осъден за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК, въпреки показания на свидетеля П., дадени на два пъти пред разследващ
орган и после пред съдебни състави.
С горното,
подсъдимият *** А.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 290, ал. 1,
алт. 1, вр.чл. 26, ал.1 от НК, тъй като в
условията на продължавано престъпление, на два пъти, в гр. ***, на 09.11.2015
г. пред надлежен орган на властта – *** при Регионална Служба „***“ – гр.
Пловдив – *** В.Д.С., по ДП № 98-Рп/2015 г. по описа на ВОП – Пловдив (протокол
за разпит на свидетел – лист № 51 от д.п.) и на 17.12.2015 г. в гр. ***, пред
надлежен орган на властта – *** при Регионална Служба „***“ гр. Пловдив – *** И.Д.З.,
по ДП № 98-Рп/2015 г. по описа на ВОП –
Пловдив (протокол за разпит на свидетел – лист № 55 от д.п.), като свидетел,
устно, съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че на 08.10.2015 г., около
02:00 часа в гр. ***, на ул. ***пред входа на ***то, той е управлявал МПС – лек
автомобил марка „***“, с десен волан, а не *** Р.М.Ч..
ПРИЧИНИ
и условия за извършване на престъплението: незачитане на правовия ред
МОТИВИ:
стремеж да помогне на колега
военнослужещ
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена, след анализ поотделно и в съвкупност на събраните
гласни доказателства: показанията на свидетелите ***. В.С., *** И.З., *** К.К.,
*** *** В.К., *** И.Д., *** *** Р.Р. и частично от показанията на Р.Ч. и
писмени доказателства: протокол за разпит на свидетел А.П. от 09.11.2015 г. по
д.п. № 98-Рп/2015 г., протокол за разпит на свидетел А.П. от 17.12.2015 г. по
д.п. № 98-Рп/2015 г., протокол за разпит на свидетел П. от съдебно заседание от
21.06.2016 г. по нохд № 73/2016 г. на Военен съд – Пловдив, Присъда № 43/2016 г.
на Военен съд – Пловдив, Решение № 53/2017 г. на Военно-апелативен съд – София,
Решение № 100/2017 г. на Върховния касационен съд на РБ, протокол за разпит на
свидетел А.П. от 17.12.2015 г. по д.п. № 35-Сл/2017 г. и от останалите
доказателства по делото. Съдът намира, че описаните доказателства са
безпротиворечиви и в своята съвкупност потвърждават изцяло възприетата и
описана по-горе фактическа обстановка.
В съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение в пледоарията си заявява, че
в настоящето производство се е установила описаната в обвинителния акт
фактическата обстановка. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 290, ал.1 от НК и да му бъде наложено наказание
към средния размер, при баланс на смекчаващите вината обстоятелства и да бъде
отложено наказанието на основание чл. 66 от НК към максимума.
Защитата
на подс. *** П. пледира съда да постанови оправдателна присъда. Счита, че прокуратурата
е направила погрешен извод за виновността на подсъдимия. Обръща внимание, че
никой не приемал факта, че П. е управлявал автомобила, но преди това, преди да
отидат до ***то. Счита, че контролният орган не бил спазил часовия график.
Подсъдимият
*** П. разбира в какво е обвинен и дава обяснения. Не се признава за виновен. Солидарен
и със казаното от защитата си. Моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите, направени от страните,
стигна до единствения извод, че деянието на подсъдимия *** А.П. съставлява
престъпление по чл. 290, ал. 1, алт. 1 от НК. Съдът, за да стигне до този
извод, взе предвид следното : Обект на наказателнопроцесуалните отношения е
онзи процесуален резултат, получаването на който е целта на извършваните
наказателнопроцесуални действия. Свидетелските показания са именно такъв процесуален
резултат, който участниците в процеса желаят да постигнат, с оглед изясняване
съществени за делото факти и обстоятелства. Получаването на свидетелски
показания, като средство за възпроизвеждане на релевантни за процеса факти, е
неразривно свързано с разпита, което е регламентирано от закона действие за
получаване на гласни доказателствени средства. Субектите на
наказателнопроцесуалните отношения, извън субектите на процеса, не осъществяват
някои от основните функции, не отстояват свои или представлявани от тях права и
законни интереси, а допринасят със своето включване в процеса за правилното
изясняване обстоятелствата по делото, за разкриване на обективната истина и
налагане на справедливи наказания. Свидетелите осъществяват процесуални права и
носят процесуални задължения. Те се привличат в процеса, за да депозират показания
относно факти и обстоятелства от значение за делото и по този начин да
съдействат за правилното му решаване. В глава тринадесета, раздел втори, в чл. 120
и чл. 122 от НПК са регламентирани
задълженията и правата на свидетеля, като субект на наказателнопроцесуалните
отношения, които възникват след неговото привличане в наказателнопроцисуалната
дейност по разглеждането и решаването на конкретното наказателно дело. Свидетелят
носи обществено и правно задължение да свидетелствува, независимо от неговото
желание и воля. Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е бил призован
и разпитан на 09.11.2015 г. в гр. ***, в качеството на свидетел по д.п. №
98-Рп/2015 г. от надлежен орган на власт - военен дознател при *** – Пловдив ***.
С., като по този начин същият е придобил качеството на субект на
наказателноправни отношения. Разследването се е водело за установяване
управляване на лек автомобил след употреба на алкохол от *** Р.Ч., което
обстоятелство обуславя предмета на доказване на делото. Пред разследващия
орган, който е провеждал разпита, подсъдимият е заявил, цит.: ”Качих се аз да
управлявам автомобилът. Р. седна на предна лява седалка. Спрях пред самия вход
на ***то. Нямаше хора пред ***то“. Безспорно по делото е установено, че
подсъдимият е бил призован и разпитан повторно на 17.12. 2015 г. в гр. *** в
качеството на свидетел по д.п. № 98-Рп/2015 г. от надлежен орган на власт –
военен дознател при РС ВП – Пловдив *** И.З., като по този начин същият е придобил
качеството на субект на наказателноправни отношения. Разследването се е водело
за установяване управляване на лек автомобил след употреба на алкохол от *** Р.Ч.,
което обстоятелство обуславя предмета на доказване на делото. Пред разследващия
орган, който е провеждал разпита, подсъдимият е заявил, цит.: ”Твърдя, че аз
съм карал до ***то и не сме спирани от органи на реда, докато аз съм управлявал
автомобила“. От тези депозирани показания от подсъдимия се установява, че в
предмета на свидетелските му показания се съдържат обстоятелства, относими към
съществото на делото – управление на лек автомобил. Видно е, че подс. П. не последователно
и точно описва изложената по-горе фактическа обстановка. Тази констатация, дава
основание съда да приеме, че подсъдимият не е възприел правилно тези факти и
обстоятелства, на които не е бил свидетел и не е могъл да ги възприеме. Самият
подсъдим, в съдебно заседания заявява, че по време на пътуването с лекия
автомобил от ресторанта до ***то, никой не ги е спирал. Тази изложена от него фактическа
обстановка категорично се опровергава от показанията на непосредствените
свидетели на двамата *** служители К. и К.. По това обстоятелство, същите бяха
поставени в очна ставка със св. Р.Ч., при която, те категорично го разпознаха,
като лицето управляващо автомобила и на когото е била извършена проверка на
лични документи и такива на автомобила, както и тест за наличие на алкохол в
кръвта. От тези изявления на подс. *** П., дава основание съдът да приеме, че е
налице и изпълнителното деяние – съзнателно потвърждаване на неистина, тъй като
подсъдимият е казал нещо, за което знае, че не е съществувало в действителност.
Съдът намира, че подсъдимия е дал тези показания целенасочено – да омаловажи
поведението и да помогне на свой колега *** Ч., а не несъзнателно, поради
грешка или заблуждение. Съдът намира, че подсъдимия, по този начин, се е опитал
да повлияе на правораздавателните органи правилно да приложат закона, въз
основа на обективната истина, като се е опитал да оневини *** Ч., като извършител
на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Това обстоятелство дава основание
съдът да приеме, че е налице и престъпния резултат. Деянието е осъществено от
обективна страна, тъй като подс. П. е депозирал пред надлежен орган на властта
– разследващ военен ***, който провежда разпита, съзнателно лъжливи показания.
Предвид
изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства формират извода,
че на 09.11.2015 г. и на 08.10.2015 г. са осъществени от подс. *** А.П. обективните и
субективните признаци от състава на престъплението по чл. 290, ал. 1, алт. 1 от НК и същия следва да бъде признат за виновен. Все пак, правораздаването е една
от най-важните държавни дейности и то постига своите цели, като разкрива
обективната истина. Лъжесвидетелстването пречи за постигане на правилно и
обективно правораздаване и подкопава доверието в правораздавателните органи.
За
престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до 5 години. Съдът, за да определи вида и размера на наказанието
на подсъдимия *** П. взе предвид от една страна смекчаващите отговорността
обстоятелства : чистото съдебно минало, добрите характеристични данни като
военнослужещ, неговата младост, семейното му положение – семеен с малолетно
дете и от друга страна отегчаващите отговорността обстоятелства : отричане на
вина и липса на критично отношение към извършеното. Съдът стигна до извода, че
в конкретния случай, по отношение на подсъдимия, не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, даващи възможност на съда да приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и да му определи наказанието под
най-ниския предел, поради което подсъдимия следва да носи наказателна
отговорност. При определяне размера на наказанието на подсъдимия, съдът отчете
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и стигна до извода,
че на подсъдимия следва да му бъде определено наказание под средния размер при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно една година лишаване
от свобода.
Съдът,
като взе предвид размера на наложеното наказание на подсъдимия, обстоятелството,
че съшият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, поради което и на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отложи същото с изпитателен срок от три години.
Съдът, след като призна
подсъдимия *** П. за виновен намира, че същия следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд – гр.
Пловдив, направените по делото разноски в размер на 46.37 (четиридесет и шест
лева и тридесет и седем стотинки), представляващи пътни пари на свидетели.
Водим
от горното, въз основа на събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, съдът постанови присъдата си.
ВОЕНЕН СЪДИЯ :
(полк. С.Спасов)
гр. Пловдив,
1 декември 2017 г.