РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. П., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101821 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от В. З. Я., ЕГН: **********,
с адрес гр. П., ж.к. „Ц.“, бл. ***, чрез Адвокатско дружество „С., П. и В.“, ЕИК: ***, с адрес
за съобщения гр. С., ул. „Д.“ № 1, ет. 1, чрез адв. Ж. В. В. – съдружник в Адвокатско
дружество „С., П. и В.“, от САК, против А. С. А., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ж.к. „Ц.“
бл. ***.
Сочи се в исковата молба, че на 04.10.2017 г. между страните е сключен договор за
продажба на моторно превозно средство с нотариално удостоверяване на подписите,
извършено от помощник-нотариус по заместване Е.Ш. към кантората на нотариус Ф.Ш. с
peг. № 611 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - П., с рег. № 8739 на
удостоверяването. По силата на цитирания договор ответницата се задължила да прехвърли
на ищеца собствеността върху лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с peг. №
Е6747КТ, с рама № KL1CD26RJ8B196302, като в деня на сделката ищецът заплатил на
ответницата договорената помежду им продажна цена в размер на 500 лв., посочено в чл. 1
от договора и в тази си част договорът служи за разписка, доказваща плащането. Посочва се,
че с Решение № 169 от 21.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1344/2017 г. по описа на
Районен съд - П., потвърдено изцяло с Решение № 330 от 24.01.2019 г. по в.гр.д. № 654/2018
г. на Окръжен съд - Благоевград, в сила от 24.01.2019 г., е признато за установено, че
ответницата не е била собственик на посочения автомобил, а същият е собственост на
търговско дружество „Груп А Ес“ ЕООД, ЕИК *********. Твърди се, че задължението на
ответницата по цитирания договор не е изпълнено и собствеността върху движимата вещ не
1
е прехвърлена върху ищеца, тъй като към момента на сключване на сделката, обективирана в
договора за продажба на моторно превозно средство, ответницата не е могла да се
разпорежда с право, което не притежава при сключването на договора с ищеца.
Навежда се, че посредством покана, връчена на 23.10.2024 г. от частен съдебен
изпълнител Шукри Дервиш с рег. № 796, с район на действие Окръжен съд - Благоевград,
ищецът поканил ответницата да изпълни сключения между тях договор от 04.10.2017 г. в 5-
дневен срок, както и отправил предупреждение към ответницата, че при неизпълнение на
договора в посочения срок, ищецът ще смята същия за развален. Към момента на подаване
на исковата молба, инициирала настоящото производство, ответницата не предприела
действия по изпълнение на договора за продажба. В тази връзка се релевира, че с цитираната
писмена покана е извършено извънсъдебно разваляне на договора за продажба на
автомобила, съобразно правилата на чл. 189, ал. 1 ЗЗД и доколкото предоставеният на
ответницата срок за изпълнение е изтекъл на 28.10.2024 г., се твърди, че договорът е
развален на 29.10.2024 г., като от тази дата за ответницата е възникнало задължението да
върне на ищеца платената от него цена и е изпаднала в забава.
Посочва се още, че за целите на развалянето на процесния договор ищецът сторил
разноски в размер на 120 лева, представляващи платената от него на връчилия поканата
съдебен изпълнител такса. За тези разноски се твърди, че се явяват вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договора, в резултат на което ищецът има
право да получи от ответника обезщетение за тези вреди, като се изразява становище, че
върху обезщетенията за вреди, като отделни вземания, породени от самостоятелно
притезателно право, на общо основание се дължи и обезщетение за забава.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А. С. А., ЕГН
**********, да заплати на В. З. Я., ЕГН **********, следните суми: 500 (петстотин) лева, на
основание чл. 88 от ЗЗД, представляваща дадена от В. З. Я. на А. С. А. продажната цена по
разваления поради неизпълнение договор за продажба на лек автомобил от 4 октомври 2017
г., ведно със законната лихва, смятана от постъпването на исковата молба в съда до
действителното изплащане; и 120 (сто и двадесет) лева, на основание чл. 88 от ЗЗД, за
причинени имуществени вреди, представляващи сума, платена на ЧСИ Шукри Дервиш, рег.
№ 796 за връчване на покана до ответника А. С. А., свързана с неизпълнението на договора
за продажба на лек автомобил от 4 октомври 2017 г., ведно със законната лихва, смятана от
постъпването на исковата молба в съда до действителното изплащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
След проведената процедура по чл. 131 ГПК, в законоустановения срок, чрез
процесуалния си представител, ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло по основание и размер предявените срещу нея искове, изразява становище,
че същите са неоснователни и недоказани, като сочи, че ищцовите твърдения не отговарят
на обективната действителност. Не оспорва фактическото твърдение, че между страните е
сключен процесният договор за покупко - продажба на МПС от 04.10.2017 г., по силата на
който ответницата е прехвърлила собствеността върху лек автомобил Шевролет Каптива с
2
рег. № Е6747КТ на ищеца, за сумата от 500 лева. Оспорва твърдението, че ищецът надлежно
е развалил договора за продажба на МПС, както и че има право да получи обратно
продажната цена и разноските.
В отговора се посочва, че в периода от м. октомври 2016 г. до м. май 2023 г. страните
живели съвместно, включително и в брачен съюз от 14.09.2019 г. до прекратяването на брака
на 30.08.2023 г., както и че основната дейност на ищеца е счетоводство и контрол, като чрез
своите дружества и служители последният обслужва счетоводно множество физически и
юридически лица, сред които „Груп А Ес“ ЕООД в процесния период и на още една фирма,
собственост на управителя на „Груп А Ес“ ЕООД, в която ответницата работила. В тази
връзка се сочи, че по време на съвместното съжителство между страните, още от самото
начало, ищецът бил водещата фигура относно документалната част и той бил запознат с
абсолютно всичко свързано с документация, отнасяща се до партньорката му - от воденето й
на работа във фирми, чието счетоводство той води, до ходенето по институции за свързани с
нея и тях общо административни дейности, като се твърди, че всички документи, които е
трябвало да се подписват от ответницата или я касаят, са минавали първо през ищеца,
респективно той е изготвял същите и е организирал участието на ответницата в
подписването, като предвид добрите им отношения ответницата имала пълно доверие на
ищеца.
Хронологично е изложено, че моторното превозно средство, предмет на процесния
договор за покупко-продажба, първоначално е закупен от майката на ответницата, която го
прехвърлила на дружеството „Груп А Ес“ ЕООД, в което дъщеря й била съдружник и
управител към онзи момент. Впоследствие, след като ответницата осъзнала, че фирмата няма
да се ползва за целта, за която била създадена, взела решение да прекрати участието си в
нея, като в изпълнение на взетото решение на 17.08.2016 г. от името на дружеството-
собственик „Груп А Ес“ ЕООД, като негов управител, прехвърлила автомобила на себе си, в
качеството на физическо лице, а след това продала своите дялове от дружеството на другия
съдружник и управител. Тъй като договорът за покупко-продажба на МПС от 17.08.2016 г. е
предмет на спора по гр.д. № 1344/2017 г. по описа на РС - П., по време на висящността на
съдебното производство и по предложение на ищеца, автомобилът е прехвърлен от
ответницата на ищеца, с цел превозното средство да не бъде отнето от притежанието на
двойката, като в кратък период от време след това, ищецът продал автомобила на свой
приятел.
Предвид датата на образуване на производството по гр.д. № 1344/2017 г. по описа на
РС – П., към която страните живели съвместно в общо домакинство, както и сериозността на
връзката им, се твърди, че ищецът е бил запознат с наличието на права на трето лице върху
вещта, които права дори са съдебно предявени. Твърди се още, че именно ищецът е
инициатор на сключване на сделката между страните, като предвид висящността на
гражданския процес и при изричното съгласие и знание от страна на купувача за
претенциите и правата на третото лице, респективно риска от възможна евикция от вещта,
ищецът е недобросъвестен купувач по смисъла на чл. 188 от ЗЗД и като такъв не му се
3
следват претендираните суми.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение правото на
разваляне на процесния договор от страна на ищеца, като твърди, че ищецът не е развалил
надлежно договора за покупко-продажба на МПС, сключен между страните, поради изтекла
погасителна давност. Релевира, че с изтичане на 5-годишна погасителна давност, считано от
датата на сключването на договора - 04.10.2017 г., правото последният да бъде развален се е
погасило на 04.10.2022 г. В условията на алтернативност изразява становище, че
погасителната давност започва да тече от датата на възникване на основанието за разваляне,
в случая - 24.01.2019 г., датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 1344/2017
г. на РС - П., като давността е изтекла на 24.01.2024 г. С оглед обстоятелството, че
ответницата е получила нотариалната покана за разваляне на договора на 23.10.2024 г.
релевира липса на надлежно разваляне на договора и разпадане на облигационната връзка
между страните, в резултат на което ищцовите претенции са неоснователни. Моли за
отхвърляне на предявените искове, претендира сторените по делото разноски.
В проведено съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален
представител, който поддържа изцяло депозираната молба и моли за нейното уважаване.
Ответницата се явява лично и с упълномощен адвокат, поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че
на 04.10.2017 г. между А. С. А. и В. З. Я. е сключен Договор за продажба на МПС, по силата
на който продавачът /отв. А./ продава на купувача /ищеца Я./ лек автомобил марка и модел
„Шевролет Каптива“ с рег. № Е 6747 КТ, за сумата от 500 лева, която сума е купувачът е
заплатил предварително и изцяло в брой. /л. 5 от делото/.
От приобщеното по делото Решение № 169 от 21.06.2018 г., постановено по гр.д. №
1344/2017 г. по описа на РС-П. е видно, че на основание чл. 26 ЗЗД е прогласен за нищожен
Договор за покупко-продажба от 17.08.2016 г., с който „Груп А Ес“ ООД, представлявано от
А. С. А. /като негов управител/ е продало на А. С. А. /като купувач/ лек автомобил
„Шевролет Каптива“ с рег. № Е 6747 КТ. /л.6 – 13 от делото/
Приета по делото е и Покана до А. С. А. от В. З. Я., с който на ответницата е
предоставен срок за изпълнение на сключения между тях договор от 04.10.2017 г. /л. 16 от
делото/, като при неизпълнение същият ще се счита за развален.
Приобщени към доказателствата по делото са и удостоверение за сключен
граждански брак между В. З. Я. и А. С. А. от 14.09.2019 г., Решение № 290 от 30.08.2023 г.
постановено по гр.д. № 1070/2023 г. по описа на РС-П., с което е прекратен гражданския
брак между страните, както и копие от трудовата книжка на отв. А. /л. 33 – 50/.
По делото в качеството на свидетели са разпитани Г.С. и М.Т..
Свидетелката Г.С. /майка на ответницата/, заявява, че първоначално лекия автомобил
марка „Шевролет Каптива“ бил на нейно име и след като дъщеря й станала съдружник в
една фирма, решили да прехвърлят колата на името на фирмата. Посочва, че след като А.
видяла, че фирмата не върви решила да прехвърли колата на нейно име без нейно знание.
Излага твърдения, че през цялото време ищецът бил запознат със случващото се, защото
през есента на 2016 г. дъщеря й и Я. заживели заедно, а след като дъщеря й си прехвърлила
колата, двамата я ползвали. Сочи, че през 2017 г. фирмата завела дело срещу дъщеря й, за да
си върне колата, а през цялото време ищецът й казвал да не се притеснява, че имал силен
адвокат и ще се оправят нещата. Твърди, че когато В. купил колата от А. той знаел за делото,
4
тъй като самият той казвал, че нямало да остави А., че имал силни връзки и ще оправи
нещата.
Свидетелката М.Т., заявява, че познава и двете страни, като с А. били приятелки от
малки, от училище, а с В. се познавала след като започнала връзката им с А.. Сочи, че знае
за лекия автомобил „Шевролет каптива“, който първо бил на майката на А., а в последствие
Т. стартирала с една фирма, при което тази кола била прехвърлена на фирмата като служебна
кола, но фирмата не била успешна и А. си върнала колата на нейно име. Посочва, че знае, че
фирмата била завела дело, за да си върне колата, като през това време А. и В. били близки,
съпрузи и двамата решили лекият автомобил да бъде прехвърлен от А. на В.. Твърди, че
прехвърлянето на автомобила било направено с тази цел, за да се реши проблема с делото
между А. и фирмата.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на
собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на
купувача, освен ако последният е знаел това.
Съгласно чл. 189, пр. 1 и 2 от ЗЗД ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето
лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД.
В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му
заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта.
При евикция е налице неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли
правото на собственост, поради противопоставими права на трети лица и затова купувачът
може да развали договора за продажба по реда на чл. 87 от ЗЗД и да иска връщане на
платената цена, както и разноските по договора, стига да е добросъвестен, т.е. да не е знаел,
че купува от несобственик или че трети лица имат права върху вещта.
По-конкретно, предвиденото в чл.192, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква при сключването на
договора купувачът да е знаел, че имотът е собственост на трето лице.
Знанието законът не презюмира. То /знанието/ трябва да е налице към момента на
сключване на договора. В новелите на чл.чл. 188 – 192 ЗЗД няма презумпция за този факт.
Когато продавачът е добросъвестен, по предявените искове на купувача в ангажиране на
договорната му отговорност поради неизпълнение на основното задължение да прехвърли
собствеността върху имота, продавачът следва да твърди и да докаже, че купувачът е знаел
за правата на третото лице.
Знанието на купувача е субективен факт, но той се проявява във факти от обективната
действителност. Законът допуска това знание продавачът да докаже чрез косвени
доказателства, но те следва да са в такава връзка, та да направят сигурен извода, че при
сключването на договора купувачът е знаел за правото на собственост на третото лице.
От писмените доказателства по делото е установено, че на 04.10.2017г. между
страните е сключен валиден договор за покупко продажба на лек автомобил, по силата на
който купувачът-ищец платил на ответницата – продавач исковата сума.
От приобщеното по делото Решение № 169 от 21.06.2018 г., постановено по гр.д. №
1344/2017г. по описа на РС-П. е видно, че на основание чл. 26 ЗЗД е прогласен за нищожен
Договор за покупко-продажба от 17.08.2016 г., с който „Груп А Ес“ ООД, представлявано от
А. С. А. /като негов управител/ е продало на А. С. А. /като купувач/ лек автомобил
„Шевролет Каптива“ с рег. № Е 6747 КТ, както и е признато за установено, че не
ответницата, а посоченото юридическо лице е собственик на тази вещ /МПС/.
Следователно, налице е евикция. Касателно продадения лек автомобил е налице
влязъл в сила съдебен акт, че е собственост на трето лице /„Груп А Ес“ ООД/, а не на
продавача А.. Продавачът, носещ доказателствената тежест, не е установил изправността си
по основното задължение да прехвърли собствеността върху продадената вещ.
Съдържанието на дължимата престация на продавача – да бъде направен
5
приобретателя собственик, включва и недопускането да настъпят пречки за запазване на
правото му, дължащи се на поведението на праводателя или на отношенията му с трети
лица.
Налице е правна пречка закупената вещ да се използва по предназначение, поради
неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли реално собствеността върху
вещта.
Нещо повече, процесното МПС се явява чужда вещ, която подлежи на възстановяване
на истинския собственик /„Груп А Ес“ ООД/.
Приета по делото е и Покана до А. С. А. от В. З. Я., с който ищецът е отправил в
писмена форма изявление за разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
достигнало до знанието на продавача чрез получаване на поканата. От разпоредбите на чл.
87, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД следва, че развалянето на договорите, поради неизпълнение става
извънсъдебно с едностранно волеизявление на развалящата страна. Изключение правят само
договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, какъвто договорът за продажба на лек автомобил явно не е.
Следователно, договорът за покупко продажба е развален, поради което платената
цена от купувача на продавачите следва да бъде върната, като дадена на отпаднало
основание.
Основният спорен момент в казуса се свежда до това, дали има събрани по делото
категорични и безспорни данни въз основа на които да се приеме, че купувачът е знаел, че
автомобилът не е собственост на продавача А., към момента на сключване на процесния
договор.
Анализирайки гласните доказателства /доведени от пасивно легитимираната страна/,
на базата на предвиденото в новелата на чл.172 ГПК, както и съобразявайки вече
изложеното в настоящите мотиви, че знанието на купувача въпреки, че е субективен факт,
следва да се проявява във факти от обективната действителност, то на базата на
ангажираните косвени доказателства, не може да се изведе категоричен и непротиворечив,
т.е. сигурен извод, че при сключването на договора купувачът е знаел за правото на
собственост на третото лице, въпреки връзката /интимна, а впоследствие и семейна/ на
контрагентите по сделката /покупко-продажба на МПС/.
Съдът не възприема и възражението на ответника, че исковете са погасени по
давност, предвид обстоятелството, че страните за времето от 14.09.2019г. до 30.08.2023г. са
били във валидна брачна връзка, а новелата на чл.115, ал.1, т.в ЗЗД изрично предвижда, че
давност не тече между съпрузи. Т.е., петгодишната давност по смисъла на чл.87, ал.5 ЗЗД,
към датата на предявяване на исковата молба /07.11.2024г./, не е изтекла.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният договор е развален на
основание чл.87 ЗЗД, поради което и платената цена от купувача на продавача в размер на
500 лв., следва да бъде върната, както и всички необходими и полезни разноски за които
ищеца е ангажирал доказателства, а именно – 120 /сто и двадесет/ лв., платена сума за
изпращане на покана до продавача.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото разноските се дължат само на ищцовата страна. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски за държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, тъй като такива са своевременно претендирани.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по граждански
дела за една инстанция при интерес до 1 000 лв., какъвто е настоящият случай, е 400 лв.
Платеното и претендирано адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв., което е в
6
размер близък до минималния такъв предвиден в Наредбата. В случая имаме предявени два
осъдителни иска, уважени в цялост от съда, като липсват наведени факти или ангажирани
доказателства, които да налагат определянето на адвокатското възнаграждение под
предвидения от цитираната наредба минимален размер.
Така мотивиран, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. „Ц.“ № ***, да заплати на
В. З. Я., ЕГН: **********, следните суми:
- 500 (петстотин) лева, на основание чл. 88 от ЗЗД, представляваща дадена от В.
З. Я. на А. С. А. продажната цена по разваления поради неизпълнение договор за
продажба на лек автомобил от 4 октомври 2017 г., ведно със законната лихва, смятана
от постъпването на исковата молба в съда (07.11.2024 г.) до действителното
изплащане; и
- 120 (сто и двадесет) лева, на основание чл. 88 от ЗЗД, за причинени
имуществени вреди, представляващи сума, платена на ЧСИ Шукри Дервиш, рег. №
796 за връчване на покана до ответника А. С. А., свързана с неизпълнението на
договора за продажба на лек автомобил от 4 октомври 2017 г., ведно със законната
лихва, смятана от постъпването на исковата молба в съда (07.11.2024 г.) до
действителното изплащане.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. „Ц.“ № ***, да заплати на
В. З. Я., ЕГН: **********, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7