Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 25.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 02382 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба подадена
от „Водоснабдяване
и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П.,
ул.“Средец”№11, представлявано от управителя
СРЕЩУ А.С.П. ЕГН
********** с адрес ***
С искане
да бъде установено спрямо ответника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец”
№11, представлявано от управителя, сумата в общ размер от 836.88 лв. лв. /Осемстотин тридесет и шест лв. и 88
ст./, от която сума главница в размер на сумата от 625.06 лв. лв. /Шестстотин
двадесет и пет лв. и 06 ст./ за доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена вода в жилище на адрес гр. П.,
ул. "*** ,за периода от 30.11.2014г. г. до 20.09.2018г.г., включително и лихва за забава на месечните плащания
в размер на сумата от 211.82 лв. лв. /Двеста и
единадесет лв. и 82 ст./, за периода от 16.02.2015г.
г. до 25.10.2019г. г., както и
лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.П., ул."Средец”№11, представлявано от
управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и ответника била налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по
силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в
Общите Условия, приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР публикувани
във в-к „СъП.” м.V1-2006г. бр. 119; 120; 121; 122 и бр.44 на в-к „Новинар” от
22.06.2006г. и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ
бр.88 от 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с
присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система
и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на
"ВиК" услуги абонатите били задължени да заплащат същите в
предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган,
създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи
условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор
приети с решение №ОУ-021 от 09.06.2006 г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в
сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната
страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни
условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи
обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството,
че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично
задължение за изразходвано количество вода. Във връзка с отговора на исковата
молба и разпореждането на съда е депозирана допълнителна молба, с която се уточнява,
че начина на формиране на исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за
представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператори и са посочени в издадените от ищеца
"ВиК" данъчни фактури, с
вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за доставена, отведена и
пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването
му на съобщението по установените в ГПК способи, чрез пълномощника си, е подал
отговор, в който оспорва да има качеството на потребител, както и прави
възражение, че задължението е погасено по давност.
В
открито съдебно заседание ищеца, чрез упълномощен представител, изразява
становище, че поддържа иска и моли същия да бъде изцяло уважен.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от пълномощник, който оспорва изцяло
предявената искова претенция, като сочи, че не са ангажирани доказателства
относно собствеността на процесения имот.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 697/2020
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение.
Заповедта
за изпълнение е лично връчена на попечителя на длъжника, който в срок е подал
възражение, поради което и съдът е дал указания на заявителя за предявяване на
иск.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
Видно от представените Общите условия на
ВиК , одобрени с решение № ОУ – 021/09.06.2006 г. ДКЕВР , съгласно чл. 31, ал.
1, ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за
различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е визирано задължение потребителите да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок, след
датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 от ОУ потребителят заплаща
дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез
разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер 836.88 лв.
Така
предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане
на ответника да заплати сумите.
Съгласно
чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от
23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична
договореност за различен период на фактурите. В ал. 2 на чл. 31 от ОУ на ВиК е
визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл.
33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез
директен превод или чрез разплащателна сметка.
Разпоредбата
на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на цената при предаване
на стоката, освен ако не е уговорено друго.
В
конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва в
месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване
и канализация. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на Наредба №
4/2004 г. чл. 11, ал. 5 гласи: „Доставката, монтажът, проверката, поддържането
и ремонта на индивидуалните водомери са задължение на потребителите”. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са
собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на
ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или
физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
По
делото не се
установи, че посоченото, като длъжник лице А.С.П. е потребител на „ВиК“ услуги в качеството си на
собственик на имот, за който са предоставени ВиК услуги, на името на който
ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок,
като задълженото лице. Видно от приложените по делото заверени копия на
Данъчни декларация по чл. 14 от ЗМДТ, ответника в Декларация вх. №
12204/07.12.2018г. е посочен от декларатора – трето лице като собственик на
процесния имот, Декларация вх. № 25801/04.09.2020г. е подадена от името на
ответницата, която обаче, предвид възрастта си, към този момент е недееспособна
и не може самостоятелно да извършва действия по деклариране на имущество.
Посочените данъчни декларации в конкретния случай не могат да са доказателство
за собственост, а само индиция. Предвид на това и ищеца в условията на пълно и
главно доказване не доказа, че ответника има качеството на потребител, поради
което и същият не може да се счита за задължено лице за посочения период. В тази
връзка е без значение обстоятелството, че видно от приложените към фактури,
издадени от ищеца, на името на А.С.П. е
открита партида на имота, тъй като правоотношението възниква не въз основа
откритата партида, а въз основа на това дали лицето има качеството на потребител.
Откриването на партида е последица от придобиването на самото качество, поради
което и само откриването на партида само по себе си е без значение. Липсват
данни на какво основание е открита партида на името на ответника, поради което
само от откриването на тази партида не може да се направи извода, че същият има
качеството на клиент. Това води до неоснователност на така предявените
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за главницата и за
лихвата и същите следва да бъдат отхвърлени. С оглед пълнота следва да се
посочи, че ищецът в условията на пълно и главно доказване и предвид
разпределената му доказателствена тежест и наведените от ответника оспорвания,
не доказа и обстоятелството, че счетоводните книги са редовно водени, както и размера на претенциите си.
По
отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящият съдебен състав, след като съобрази изхода на
спора, и разпредели отговорността за разноските, както направените такива в
исковото така и в заповедното производство, счита че такива следва да се
присъдят само на ответника, тъй като видно от доказателствата по делото такива
той е сторил, както следва: 300.00 лв. в
настоящето производство и 300.00 лв. за заповедното производство.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният
по отношение А.С.П. ЕГН **********
с адрес *** от „Водоснабдяване и канализация”
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П.,
ул."Средец”№11, представлявано от управителя иск за
установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 836.88
лв. лв. /Осемстотин тридесет и шест лв. и 88 ст./, от която сума главница в
размер на сумата от 625.06 лв. лв. /Шестстотин двадесет и пет лв. и 06 ст./ за
доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес гр. П.,
ул. "***, за периода от 30.11.2014г. г. до 20.09.2018г.г., включително и
лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 211.82 лв. лв.
/Двеста и единадесет лв. и 82 ст./, за периода от 16.02.2015г. г. до
25.10.2019г. г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените в
настоящото производство съдебни и деловодни разноски., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване
и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“
№ 11, представляване от управителя ДА ЗАПЛАТИ на А.С.П. ЕГН ********** с адрес ***, чрез попечителя й Моника С.П. с ЕГН ********** сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направени в настоящето дело и по частно гражданско дело № 0697/2020
г. по описа на ПРС разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. 0697/2020 по описа на съда, което да се върне в деловодството на
ПРС и докладвано на съдията-докладчик
издал заповедта за изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.