Решение по дело №2175/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1227
Дата: 16 септември 2022 г.
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20223110202175
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. Варна, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110202175 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Т. СВ. Ч. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к. „Чайка“, бл. 17, ет.3,
ап.58, против НП № ДЗК – 14 от 11.03.2019год. на Директора на регионална
здравна инспекция (РЗИ) Варна, с което му е било наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 211,
ал.1 от Закона за здравето за нарушаване нормата на чл. 2, ал.1 от Наредба №
9 за условията и реда за създаване и поддържане на обекти с обществено
предназначение контролирани от РЗИ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуален закон.
Сочи, че в обжалваното НП липсвали констатации на проверяващите лица за
твърдяното като извършено нарушение, че изобщо не е бил назначен за
управител на Дом за стари хора Свети Георги нито към датата на съставяне на
акта (АУАН), нито към момента на издаване на НП, както и към настоящия
момент. Твърди, че в периода от 23.03.2018год. до 24.07.2020год. е бил
назначен на длъжност домакин в „А 2017“ ЕООД с ЕИК *********, което
дружество стопанисвало Дом за стари хора „Свети Георги“ към момента на
проверката. Твърди, че едноличен собственик и управител на това дружество
бил Све. Ч. като длъжността управител винаги се изпълнявала от него. Сочи,
че от НП не ставало ясно въз основа на какви факти и обстоятелства
проверяващите лица били констатирали, че задължението по чл. 2 от Наредба
1
№9 било именно него, както и че неправилно била ангажирана неговата
отговорност за неизпълнение на задължение по чл. 2 от Наредбата, тъй като
това задължение било вменено на лицето което откривало обекта, а в случая
това било дружеството „А 2017“ ЕООД. Счита, че НП не съдържало
изискуемите по чл. 57, ал.1, т.5,6 и 8 от ЗАНН реквизити. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба от същия подадена чрез
пълномощника му адв. Т. Ив., в която същата изразява становище за
незаконосъобразност на НП и моли НП да бъде отменено както и да бъдат
присъдени сторените от въззивника разноски.
Процес. представител на въззиваемата оспорва жалбата, а в пледоарията
си по съществото на делото моли съда да потвърди НП като изразява
становище, че разписаната в чл. 211, ал.1 от ЗЗ формулировка не визира
качеството управител, поради което счита, че аргументите изложени в
жалбата са неотносими.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
В началото на 2019год. служители на РЗИ Варна, сред които и св. Ц.
(инспектор) съвместно със служители на МВР (икономическа полиция,
пожарна), по сигнал, посетили Дом за стари хора „Св. Георги“ помещаващ се
в бившия хотел „Темида“ в к.к. „Чайка“ гр.Варна. В предходен момент домът
се помещавал в друга сграда находяща се също в к.к. „Чайка“. Същият се
стопанисвал от фирма чийто управител бил Св. Ч.. При посещението на дома
помещаващ се в сградата на бившия хотел „Темида“ проверяващите
установили, че там има потребители на първия и на втория етаж, а на другите
два етажа се извършвали ремонтни дейности. За преместването на дома на
нов адрес РЗИ Варна не била информирана. Проведен бил разговор по
телефона със Св. Ч. който бил уведомен, че бил извършил нарушение както и
че ще му бъде съставен АУАН. Съобщено му било че следва да се яви на
следващия ден в РЗИ за подаване на нужните заявления и за съставяне на
АУАН.
На 04.02.2019год. в РЗИ се явил въззивника Т. Ч. – син на Св. Ч.. На
същият бил съставен АУАН за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба №9 за
условията и реда за създаване и поддържане на обекти с обществено
предназначение контролирани от РЗИ за това, че като управител на дом за
стари хора „Св.Георги“ с адрес гр.Варна, к.к. „Чайка“, м. „Ален мак“ бил
открил обект с обществено предназначение без да е уведомил РЗИ Варна в
законоустановения срок. Актът бил надлежно предявен и връчен на
2
въззивника, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения
срещу акта и на 11.03.2019год. , въз основа на него, директора на РЗИ Варна
издал атакуваното НП № ДЗК-14/11.03.2019год.. В него АНО възприел изцяло
фактическите и правни констатации изложени в акта и на основание чл. 211,
ал.1 от Закона за здравето му наложил адм. наказание глоба в размер на
200лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитана Б.Ц. –
актосъставител. Същата сочи, че проверката е била извършена по сигнал, че
дома се е помещавал преди това на друг адрес в същата местност, както и че
се стопанисвал от фирма с управител Св. Ч.. Заявява, че АУАН бил съставен
на сина му (въззивника), който работел в дома, тъй като той се явил в РЗИ и
нямало как да бъде съставен акт на бащата.
Като писмени доказателства към АНП са приложено единствено
уведомление по чл. 182, ал.2, т.1 от ЗОПК адресирано до въззивника, както и
известие за доставяне на пощенска пратка (НП).
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приобщени представени от въззивника писмени доказателства, а именно ТД
№ 055/22.03.2018год. сключен между въззивника Т.Ч. като работник домакин
и дружеството „А 2017“ ЕООД, представлявано от Св. Г. Ч. като работодател,
Заповед № 196/23.07.2020год. за прекратяване на трудов договор №
055/22.03.2018год. както и договор за правна защита и съдействие от
02.06.2022год. сключен между въззивника Т.Ч. и адв. Т. Ив..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които
са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и ценени поотделно и в своята
съвкупност не водят до различни правни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
НП е издадено от компетентен орган - от Директора на РЗИ Варна. В
същото време обаче счете, че в хода на досъдебното производство е било
допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно нито в
АУАН, нито в НП се съдържа дата на извършване на нарушението. Липсват и
обстоятелствата при които е било извършено нарушението.
В обстоятелствените части на същите е посочено единствено, че
въззивникът като управител на Дом за стари хора „Св. Георги“ бил открил
обект с обществено предназначение без да уведоми РЗИ Варна в законовия
3
срок.
Кога е бил открит дома, кога е следвало да бъде извършено
уведомлението, и защо е прието изобщо, че той е следвало да уведоми РЗИ
Варна не е ясно.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес.
основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинен, кога и при какви обстоятелства го е извършил.
От друга страна датата на извършване на нарушението е съществен елемент
от обективната страна на всяко нарушение и непосочването и всякога
съставлява съществено нарушение на процес. правила. Отделен е въпроса, че
датата на нарушението е свързана и с преценка на давностните срокове, а в
случая дефицита на факти в обст. част на АУАН и НП не позволява дори тя да
бъде предположена доколкото посочената като нарушена норма визира срок
свързан с дата на откриване на обекта, а в случая и такива факти не са
изложени от актосъставителя и АНО. В случая дефицита на факти в АУАН и
НП води до пълна неяснота във волята на АНО, съответно до невъзможност
за съда да изложи становище по същество.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на процес. закон и като такова следва да бъде
отменено.
Доколкото с НП на въззивника е наложено адм. наказание на основание
чл. 211, ал.1 от ЗЗ за нарушаване нормата на чл. 2, ал.1 от наредбата за
условията и реда за създаване на обекти с обществено предназначение
контролирани от РЗИ съдът след преценка на събраните по делото
доказателства счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ЗЗ (на което основание е
ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника Т.Ч.)
като административно нарушение законодателят е определил деянието, при
което се осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е
изпълнено задължението за уведомяване на регионалната здравна инспекция,
а като административнонаказателноотговорно лице (по аргумент и от ал. 2 и
ал. 3) осъществяващо такава дейност физическо лице, ЕТ или юридическо
лице.
Съгласно посочената като нарушена в АУАН и НП норма на чл. 2, ал.1
от Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и
поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение,
контролирани от регионалните здравни инспекции всеки, който открие обект
с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната РЗИ
по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на
дейността с уведомление по образец съгласно приложениe № 2.
В случая на първо място по делото липсват каквито и да било
4
доказателства, че въззивника е открил дома за стари хора „Св.Георги“, за
който няма спор, че е обект с обществено предназначение по смисъла на ЗЗ.
Нещо повече от показанията на самата актосъставителка се установява, че
домът се е стопанисвал от фирма, управител на която е бил бащата на
въззивника. В тази връзка ако и да е било налице нарушение, то е следвало да
бъде ангажирана отговорността на субекта открил дома, в случая фирмата.
Обстоятелството, че законодателят е посочил като потенциални
административнонаказателноотговорни лица и физически лица, и ЕТ и
юридически лица, не влече извод, че административнонаказващият орган има
право на избор чия отговорност да ангажира. При извършване на
нарушението, визирано в чл. 211, ал. 1 от ЗЗ, следва да се ангажира
отговорността на лицето, което осъществява дейност в обект с обществено
предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на
регионалната здравна инспекция и да се наложи съответно административно
наказание: глоба в размера, посочен в ал. 1 на разпоредбата, ако този, които
осъществява дейността е физическо лице; имуществена санкция в размерите,
посочени в ал. 2 и ал. 3, ако този, които осъществява дейността е ЕТ или
юридическо лице. Следва са бъде посочено още, че лицата осъществяващи
трудови функции във връзка с осъществяване на дейността в обект с
обществено предназначение в, това число управител на дома, обслужващ
персонал и прочие, сами по себе си не могат да бъдат субекти на това
нарушение. Такива могат да бъдат само лицата стопанисващи обекта.
Последното съдът намира за нужно изрично да отбележи с оглед вписаното в
АУАН и НП, че отговорността на въззивника е ангажирана като управител на
дома. Отделен е въпроса, че дори за този отбелязан в НП факт АНО не е
ангажирал доказателства, а същият се опровергава по категоричен начин от
представените от страна на въззивника писмени доказателства – ТД и заповед
за прекратяване на същия. Видно от цитирания по-горе ТД с него въззивникът
е бил назначен на работа в „А 2017“ ЕООД, представлявано от Светльо
Георгиев Ч., на длъжността домакин, касиер. Що се касае до обяснението
дадено от актосъставителката в съдебно заседание, че съставила акта на
въззивника защото баща му отсъствал и нямало как да състави акт ЮЛ, то е
меко казано несериозно и изобщо не подлежи на коментар.
От друга страна по делото АНО не е ангажирал и каквито и да било
доказателства, които да установят кога е открит въпросния дом за да се
прецени изобщо има ли извършено нарушение и кога е извършено то.
Задължението за уведомяване на РЗИ за открития обект с обществено
предназначение визирано в нормата на чл. 2, ал.1 от Наредбата е обвързано
със срок, чийто краен момент е деня на откриване на обекта. Нещо повече
както бе посочено по-горе в мотивите такива факти не са изложени в обст.
части на АУАН и НП.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
5
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззивника, който е направил
искането своевременно – в молба становище депозирана от пълномощника
му, преди съдебното заседание.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна), съдът счете,
че искането се явява основателно и разноски се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК. И като
съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 300лв., съдът счете посочената сума следва да бъде
присъдена в полза на въззивника.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДЗК-14/11.03.2019год. на
Директора на РЗИ Варна, с което на Т. СВ. Ч. ЕГН **********, пост. адрес
гр.Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 17, ет.3, ап. 58, е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв., на основание чл. 211, ал.1 от ЗЗ.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Варна да заплати на Т. СВ.
Ч. ЕГН **********, пост. адрес гр.Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 17, ет.3, ап. 58
сума в размер на 300лв. представляваща адвокатско възнаграждение.


Решението подлежи на касационна проверка пред Варненски
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че
мотивите и решението са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6