№ 72
гр. Перник, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201827 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №21-1158-003492/25.10.2021г., издадено от
началник сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на Л. М. Р. с ЕГН **********,
са наложени административни наказания лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години /24 месеца/ и глоба 2000 /две хиляди/ лева, на
основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за
това, че на 30.09.2021 г., в 21.40 часа, в гр. Перник, ул. Софийско шосе, като
водач на лек автомобил „Пежо 206”, с peг. №*****, нейна собственост,
отказва да й бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, и не изпълнила предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата им – нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от Л.Р., чрез пълномощника й – адв. Г.Б., в която се оспорва
законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление, като
се поддържа, че при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно и вмененото
нарушение не е извършено, че последното е неясно формулирано и
нарушителя е поставен в невъзможност да разбере за какво деяние е наказан
и да проведе адекватна защита срещу него. Тезата за незаконосъобразност на
наказателното постановление се обосновава и с възражения за нарушаване на
императивни разпоредби от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
1
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
В съдебното производство жалбоподателката не е участвала.
Пълномощникът й поддържа доводите в жалбата и пледира за отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт. Претендира и присъждане на
направените от Р. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са
следните:
На 30.09.2021г. свидетелите И. Б. С. и П. В. Д. - полицаи в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Перник изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение на територията на 01 РУ - Перник. Около 21.30
часа получили нареждане от ОДЧ при Първо РУ – Перник да се насочат към
ул. Софийско шосе, гр. Перник, за да установят и спрат водач на МПС, за
когото се получили данни, че управлява автомобила след употреба на
наркотични вещества. Въз основа на съобщените им идентификационни
данни за превозното средство и посоката му на движение, около 21.40 часа
служителите на МВР забелязали автомобила – „Пежо 206“ с рег. № *****, да
се движи по ул. Софийско шосе в посока от ПВ “Хумни дол“ към надлез Иван
Вазов. След подаден сигнал за спиране водачът спрял до дом №104 на същата
улица. Свидетелите С. и Д. се приближили до превозното средство и
възприели, че в него се намира само водачът – млада жена. Поискали от нея
да представи документ за самоличност и документи за управлявания
автомобил. Въз основа на представени лична карта и свидетелство за
управление на МПС установили самоличността й - Л. М. Р.. След извършена
справка в масивите на МВР полицейските служители установили, че лек
автомобил „Пежо 206 с рег. № ***** е нейна собственост.
Предвид подадения в ОДМВР – Перник сигнал по случая за управление
на автомобила след употреба на наркотични вещества, служителите на МВР
поискали да извършат на жалбоподателката проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Р. категорично
отказала такава проверка. Издаден й бил талон за изследване №0044841, в
който полицай И. С. отразил отказа за извършване на тест с техническо
средство, разяснил на водача възможността да се подложи на медицинско и
2
химическо-токсикологично изследване за установяване употребата на
наркотични вещества в МБАЛ – Перник, като определил срок до 30 минути
от връчването на талона за явяване в лечебното заведение за вземане на
биологични проби. Талонът бил връчен в 22.25 часа на 30.09.2021г.
Жалбоподателката удостоверила с подписа си вписаните в талона за
изследване обстоятелства, както и получаването на екземпляр от него. В
определения срок, а и след него, не се явила в лечебното заведение за вземане
на кръвна проба за изследване, което свид. С. допълнително отбелязал в
издадения талон.
Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу Л.Р.
било образувано административнонаказателно производство със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение серия GА,
№444282/30.09.2021г., като актосъставителят – свид. И. С. приел, че виновно
е нарушила разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН Р. заявила, че има възражения, но
подписала акта и приела връчения препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
На 25.10.2021г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на Л.Р. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид показанията на свидетелите И. Б. С. и П. В. Д., както и приетите
писмени доказателства: АУАН серия GА, №444282/30.09.2021г., талон за
медицинско изследване №0044841/30.09.2021г., заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-1158-000655/30.09.2021г.,
заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
3
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
Законът не поставя изискване за излагане на мотиви от АНО при
издаване на наказателното постановление.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са
установени правилно е въпрос по същество.
Съдът не констатира несъответствие между обстоятелствата на
нарушението изложени в акта и в наказателното постановление, и не приема
доводите, че в наказателното постановление са описани две отделни
нарушения .
Вярно е, че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът за извършване на
проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества
или техни аналози, както и отказа да изпълни предписанието за медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване за установяването им, са
посочени алтернативно. Тази алтернативност обаче е свързана със самия
начин /ред/ за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества, тъй
като всеки от двата способа - използване на техническо средство/тест или
лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно НАРЕДБА №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към който ред
предпраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. По същество в нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност
за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване
наличието на алкохол/наркотици. Самата проверка обаче, може да бъде
извършена по посочените алтернативни начини - или чрез техническо
средство/тест или чрез медицинско и химическо/химико-токсикологично
изследване. Затова в случаите, в които водачът е отказал проверка с тест, но е
дал проба за лабораторно изследване и обратно - извършена му е проверка с
тест за употреба на наркотични вещества, но е отказал лабораторно
изследване на биологични проби, концентрацията на алкохол, респ.
употребата на наркотични вещества ще бъде установена по надлежния ред,
следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3
ЗДвП.
Вярно е също, че контролните органи могат да упражнят
дискреционната си власт да съставят АУАН във всеки от случаите на отказ от
страна на водача и я упражняват винаги, когато на мястото на проверката
4
същият отказва проверка с техничестко средство или тест. Това е така, защото
в същия момент не могат да съобразят и предвидят следващите действия на
водача като част от процедурата, свързана с алтернативния метод за
установяване употребата на алкохол/наркотични вещества - чрез медицинско
изследване, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се
яви ли в лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли
релевантно медицинско изследване и т.н. Отделно от това, както се посочи,
предвид алтернативното регламентиране на двете предложения в нормата на
чл.174, ал.З ЗДвП, всяка от хипотезите на отказ представлява форма на
съставомерно изпълнително деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП. Поради това, отказа
на водача за проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози принципно е достатъчно основание за образуване на
административнонаказателно производство срещу него. Последващо
изпълнение на предписанието за медицинско изследване би имало значение
при формиране на крайния извод извършено ли е вмененото нарушение
виновно, което е въпрос по същество.
В контекста на изложеното, допълнителната констатация в
обстоятелствената част на акта, че жалбоподателят не е изпълнил и
предписанието за медицинско изследване, дори в случая да е преждевременно
формирана, има значение само за крайния извод относно осъществяването на
състава на чл.174, ал.3 ЗДвП. В хипотезата на едновременен отказ за проверка
с техническо средство/тест и за химическо лабораторно изследване не се
касае за две отделни нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП, както се поддържа в
жалбата. Налице е отказ на лицето чрез който и да е от допустимите методи
да се установи правно значим факт относно поведението му като водач на
МПС, т.е., нарушението е едно, макар и осъществено чрез двете форми на
изпълнителното деяние. Обратното разбиране би означавало при конкретните
обстоятелства жалбоподателят да бъде наказан два пъти с две отделни
кумулативни санкции - глоба и лишаване от право да управлява МПС, за едно
и също деяние – отказ да се установи в качеството на водач на МПС
употребил ли е наркотични вещества или не.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в акта и постановлението
са изложени непротиворечиви факти за съставомерно поведение на
жалбоподателката, изразило се в отказ да бъде установена употребата на
наркотични вещества по предвидения ред. В този аспект правното
квалифициране на нарушението е законосъобразно и обосновано.
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото
съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението,
вменено във вина на Л.Р..
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на
административнонаказателния състав, са безспорни по делото и следва да
бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:
5
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните
дата и час спрямо нея като водач на МПС е извършена проверка от служители
на сектор ПП към ОД МВР - Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата
проверка й е съставен АУАН за това, че е отказала да й бъде извършена
проверка с тест /Drаger drug Test 5000/ за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, както и че не е изпълнила предписанието на контролния
орган в издадения талон за изследване. Не е спорно, че не се е явила в
посоченото в талона лечебно заведение в определения срок за вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от
изготвените документи: АУАН серия GА, №444282/30.09.2021г., талон за
изследване от същата дата, ЗППАМ. По тази причина, съдът не намира за
необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения
материал в тази насока, доколкото противоречия не се откриват и между
страните горните обстоятелства са безспорни.
Свидетелите И. С. и П.Д., които в качеството си на полицейски
служители, са предприели проверка спрямо жалбоподателката, са очевидци
на действията й по управление на превозното средство, както и на следващото
й поведение. Съдът дава вяра на показанията им, като намира, че излагат
възприятията си обективно и правдиво, без противоречия, с необходимата
изчерпателност и конкретика относно фактите от значение за делото, без
данни за заинтересованост и проявена тенденциозност. Свидетелите са
изпълнявали рутинните си служебни задължения, изявленията им са логични,
последователни и кореспондират на писмените доказателства по делото,
поради което съдът приема, че интерпретират случилото се напълно
достоверно. Двамата установяват, че при гореизложените обстоятелства
непосредствено са възприели жалбоподателката като водач на превозното
средство в момент на движение по ул. Софийско шосе, както и че след
подаден от тяхна страна сигнал същата е спряла в района на дом №104 на
същата улица. Свидетелите изясняват, че първоначално Р. е съдействала на
проверката до момента, в който е била приканена да бъде тествана за
употреба на наркотични вещества. Независимо от заявения отказ,
впоследствие е подписала съставените в тази насока документи - талон за
изследване и процесният АУАН, като е приела и връчените й екземпляри.
По тези съображения съдът приема за безспорно доказано, че
жалбоподателката е имала качеството водач на моторно превозно средство и е
субект на вмененото и нарушение.
Доводите на пълномощника за отсъствие на основания да се извърши
такава проверка на жалбоподателя са несподеляеми. Действително, съгласно
чл.5, ал.1 от НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
6
вещества или техни аналози
проверка с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози или
изпращане за медицинско изследване се извършва при наличие на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употреба на такива.
Тези обостоятелства се установяват в непосредствения контакт с водача на
превозното средство, преценяват се индивидуално, не изискват нарочно
мотивиране и поради това не могат да бъдат контролирани от съда.
Действията на служителите на МВР са извършени в рамките на
правомощията им по контрол на спазването на правилата за движените от
участниците в движението, а жалбоподателят като водач на МПС е бил
длъжен да изпълнява указанията и нарежданията им. Извън изложеното, в
показанията на разпитаните свидетели се съдържат достатъчно данни в
насока основанията да предприемат проверка за употреба на наркотични
вещества по смисъла на чл.5 от Наредбата, доколкото съобщават, че са
получила нареждане от ОДЧ да установяват и спрат за проверка водача на
същия автомобил, тъй като е получен сигнал, че го управлява след употреба
на наркотични вещества. Всичко това обосновано е формирало у служителите
на МВР подозрение срещу жалбоподателката в същата посока и закономерно
е мотивирало следващите им действия по проверка.
Както вече се посочи, доказателствените материали са еднопосочни
относно отказа на Р. да й бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества, както и че не се е явила в лечебното
заведение за вземане на биологични проби за изследване. Тези факти не са
спорни.
Със свои подписи, положени в съдържанието на талона за изследване,
Р. е потвърдила констатацията на контролния орган за отказ да бъде тествана
с техническо средство, за уведомяването да се яви в лечебното заведение за
вземане на биологични проби , както и получаването на екземпляр от талона
в означения час. При тези обстоятелства по никакъв начин не е била
ограничена възможността на нарушителя да изпълни предписанието за
медицинско изследване. Следователно, неотиването на жалбоподателката в
лечебното заведение е решение, изцяло обусловено от собствената й воля.
Дори да се приеме, че АУАН е съставен преди връчването на талона за
изследване и поради това констатацията на актосъставителя относно
неизпълнението на предписанието за изследване е формирана прибързано
/поради обективната невъзможност да е сигурен какво поведение ще
възприеме водача - ще изпълни ли предписанието в талона и ще даде ли кръв
в лечебното заведение/, то безспорно установеното в случая бездействие в
тази насока, не променя фактическото положение, прието от актосъставителя
и затвърждава правилността на направената от него констатация за отказ за
проверка за установяване употребата на наркотици чрез двата възможни
способи.
Неоснователни са и възраженията за несъставомерност на деянието,
7
поради недоказан отказ Р. да даде кръвна проба, с аргумент, че при връчен
талон за изследване, такъв отказ може да удостовери само медицински
специалист по чл.12, ал.1 и по реда на чл.15, ал.7 от Наредба №1/2017г. - чрез
запис в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14,
ал. 2 от същата наредба.
Фактическия състав на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП включва
две форми на изпълнителното деяние - отказ за извършване на проверка с
техническо средство и неизпълнение на предписание за изследване – в случая
химико-токсикологично лабораторно изследване. Както правилно се сочи в
жалбата, неизпълнението на предписанието за изследване за установяване
употреба на наркотични вещества може да се прояви в три форми, установени
алтернативно: отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване; неявяване в определения срок на посоченото място или отказ за
даване на проби за изследване. Логично е, че последната форма - отказ за
даване на кръв за изследване, е възможна само в случай на явяване на лицето
в лечебното заведение и представяне на екземпляра от издадения талон .
В конкретния случай между страните не е спорно и доказателствата по
делото еднозначно го установяват, че Р. не се е явила в лечебното заведение,
въпреки получения талон, което поведение реализира обективния признак от
състава на административнонаказателната норма неизпълнение на
предписанието за изследване.
Неотразяването на конкретното проявление на неизпълнението не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като,
както вече се посочи, неотиването в лечебното заведение е осъзнат избор,
направен от самото лице .
Неоснователни са и възраженията относно пълнотата на
удостоверените в талона за изследване обстоятелства. Същият е попълнен
коректно в съответствие с изискванията, установени в чл.6 от Наредба
№1/2017г. Час на проверката в него не е означен, тъй като контролният орган
има задължение да отрази такъв само, когато е извършена проверка с
техническо средство, какъвто настоящият случай не е. В хипотезата на отказ
да бъде тествана с техническо средство, то логично не може да има и запис
приема или не приема резултата. Срокът за явяване в лечебното заведение е
определен в съответствие с обстоятелствата по чл.6, ал.6, т.2 от Наредбата,
ясно е означено, че тече от връчването на талона, извършено в 22.25 часа,
удостоверено с подпис на самата Л.Р.. В документа се съдържа запис относно
уведомяване на нарушителката за явяване в МБАЛ – Перник с оглед
извършване на медицинско и химико-токсикологично изследване, което
също е удостоверено с неин подпис.
Неоснователни са и оплакванията, че издаденият талон за изследване
не съответства на утвърдения образец, съгласно приложение №1 към чл.3,
ал.2 от наредбата. Преходната разпоредба на § 25 от Наредбата предвижда, че
8
бланките по приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от отменената Наредба № 30 от
2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства и на талон за изследване
по приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане в сила на тази
наредба, се използват до изчерпване на отпечатаните количества. По същата
причина не са приложени и стикери съгласно чл.3, ал.3 от действащата
Наредба.
Полицейските служители не са нарушили и изискването в чл.5, ал.2 от
Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, тъй като протокол по образец съгласно приложение 2 се попълва в
случаите, в които е извършена проверка за употребата на наркотични
вещества с тест, каквато в случая е отказана.
В контекста на изложеното, съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от
събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод,
че Л.Р. виновно е извършила нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за
което законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността й по
административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда
кумулативно лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години и
глоба в размер 2000 лв. Санкциите са определени в абсолютен размер и
обвързват административнонаказващия орган при наказване на нарушителя,
като изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27,
ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на
жалбоподателката и предвид законосъобразното им определяне, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на
наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1158-
003492/25.10.2021г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР -
Перник, с което на Л. М. Р. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, на основание
чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата са наложени
9
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от
две години /24 месеца/ и глоба 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд — гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10