Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 13. 11. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
пети октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5421
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Застрахователна компания „Лев
инс” АД ***против П.К.Л. ***. В молбата се твърди, че на 25. 01. 2018 год.
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ***районен съд срещу ответника за сумата от 14 868, 63 лв.
главница, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по щета № 0000-
1000- 63- 11- 7008, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че с определение
от 05. 02. 2018 год. по ч. гр. дело №
5171/ 2018 год. Софийският районен съд е прекратил производството и е изпратил
делото по подсъдност на Плевенския районен съд, в чийто съдебен район се намира
адресът на ответника. Твърди се, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение , което обуславя и
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че на 03.
12. 2010 год. около 8. 30 часа в *** на *** в района на *** ответникът,
управлявайки лек автомобил *** с рег. № ***, негова собственост, при нарушаване
на правилата за движение е блъснал пресичащата на пешеходна пътека И.Г.Г. и й е
причинил неимуществени вреди. Твърди се, че за настъпилото ПТП е бил съставен
констативен протокол К1144 на ОПП- СДВР от 03. 12. 2010 год., в който е
отразено от длъжностното лице/ служител на ПП при СДВР, че след ПТП виновният
автомобил е напуснал местопроизшествието в посока ***. Ищецът счита, че с това
си действие ответникът виновно се е отклонил от извършване на проверка от
контролните органи за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Твърди
се, че с влязла в сила присъда по НОХД № 7246/ 2011 год. по описа на *** районен
съд ответникът е бил признат за виновен за настъпилото ПТП, като в присъдата
изрично е записано, че същият е избягал от местопроизшествието. Твърди се, че
на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“- полица № ***, със срок от 18. 08. 2010 год. до
17. 08. 2011 год., сключен с ищцовото дружество, увредената пешеходка е подала
уведомление за заплащане на обезщетение и е била образувана щета № 0000- 1000-
63- 11- 7008. Твърди се, че по тази щета е било определено обезщетение в размер
на 5 000 лв., но увреденото лице не е приело сумата и е предявило иск.
Твърди се, че по образуваното вследствие това гр. дело № 26060/ 2011 год. по
описа на *** районен съд искът е бил уважен за 8 500 лв. неимуществени
вреди и 342 лв. имуществени вреди, ведно с лихва от 03. 12. 2010 год. Твърди
се, че по образуваното впоследствие в. гр. дело № 698/ 2013 год. по описа на ***градски
съд решението на първоинстанционния съд е било отменено и искът е бил уважен за
сумата от 10 000 лв. неимуществени вреди и сумата от 4 868, 63 лв.
имуществени вреди. Твърди се, че на основание горното решение и издадения
изпълнителен лист пострадалата И.Г.Г. е инициирала образуването на изп. дело № ***
по описа на ЧСИ Н.П.. Твърди се, че с платежно нареждане от 06. 06. 2013 год.
ищецът е превел по банковата сметка на съдебния изпълнител сумата от общо
22 289, 59 лв., в която са включени и сумите от 10 000 лв. главница
за неимуществени вреди и 4 868, 63 лв. главница за имуществени вреди. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу
ответника за процесната сума от общо 14 868, 63 лв. главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът П.К.Л. *** ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 2513/ 2018 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът се
явява неоснователен.
Вземането на ищеца Застрахователна компания „Лев инс” АД ***произтича от разпоредбата
на чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. последно от КЗ
/отм./, съгласно която застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ има право да получи от застрахования платеното
от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог. Следователно, за да възникне регресното
право на застрахователя е необходимо наличието на няколко кумулативни
предвидени предпоставки: а/ сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; б/ претърпяно
пътнотранспортно произшествие от застрахованото лице; в/ установяване на факта,
че при настъпването на пътнотранспортното произшествие застрахованото лице виновно
се е отклонило от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог и
г/ плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените
вреди. В конкретния случай наличието на всички елементи на описания по- горе
фактически състав, пораждащ регресното право на ищцовото дружество, не беше
доказано по надлежния ред. Безспорно по делото е, че на 16. 08. 2010 год. е бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
лек автомобил ***
с рег. №
***, собственост на ответника П.К.Л., за което ищецът ЗК „Лев
инс” АД е издал застрахователна полица № ***, в сила от 18. 08. 2010 год. и за
срок до 17. 08. 2011 год. Безспорно по
делото е, че на 03. 12. 2010 год. в ***е настъпило ПТП, вследствие
на което при управление на застрахования лек автомобил и нарушавайки правилата
за движение по пътищата ответникът е
блъснал пресичащата на пешеходна пътека И.Г.Г. и й е причинил определени
увреждания. Безспорно по делото е, че във връзка с горното ПТП при ищеца е била
образувана щета № 0000- 1000- 63- 11- 7008. Безспорно по делото е, че с влязла
в сила присъда № 6/ 14. 02. 2012 год., постановена по НОХД № 7246/ 2011 год. по
описа на ***районен съд, ответникът П.К.Л. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. „последно“, б. „а“ пр. 2 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, като е бил освободен от
наказателна отговорност и му е било наложено административно наказания „глоба“
в размер на 1 000 лв. Видно е, че в диспозитива на присъдата изрично е
отразено, че деецът е избягал от местопрестъплението. Безспорно по делото е, че
с влязло в сила решение от 20. 04. 2013 год., постановено по в. гр. дело № 698/
2013 год. по описа на *** градски съд, е било отменено изцяло решение от 24.
10. 2012 год. по гр. дело № 26060/ 2011 год. на *** районен съд, като ЗК „Лев
инс” АД е било осъдено да заплати на И.Г.Г. сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 03. 12. 2010 год., както и сумата от 4 868, 63 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва и съответните делводони разноски. Безспорно по делото е, че на основа
горното решение и издадения изпълнителен лист по молба на И.Г.Г. е било
образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ Н.П.. Безспорно е също така, че с
платежно нареждане от 06. 06. 2013 год. ищецът е превел по банковата сметка на
съдебния изпълнител сумата от общо 22 289, 59 лв., в която са включени и
сумите от 10 000 лв. главница за неимуществени вреди и 4 868, 63 лв.
главница за имуществени вреди. Недоказан по делото остава обаче основният факт,
който обуславя регресната отговорност на ответника П.К.Л.: виновното
отклонение от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Както
е посочил и ответника в отговора на исковата молба и депозираната писмена
защита по делото, налице е константна и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
според която фактът на напускане на местопроизшествието от застрахования водач-
причинител на вредите сам по себе си не може да се квалифицира като виновно
поведение за отклоняване от проверка за алкохол, респ. наркотични вещества или
техни аналози, и не е достатъчен, за да се ангажира отговорността на
водача към неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност”. Отказът
на водача да се подложи на проверка за алкохол /наркотично
вещество/ или
виновното му отклонение от нея подлежи на пълно главно доказване от
застрахователя- ищец. Само при наличие на данни за предприети
мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която
последният виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице
основанието по чл. 274 ал. 1 т. 1
пр. последно от КЗ /отм./. Конкретният
случай не е такъв. На първо място, по делото е приложен констативен протокол №
К1144/ 03. 12. 2010 год., съставен от К.И.- дежурен „ОПП“- СДВР, в който е
посочено, че водачът П.К.Л. е бил изпробван с Алкотест- Дрегер № 7510+0136, като пробата за алкохол е
отчела 0. 00 %. Горният протокол, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление. Същият не е оспорен от страните и
опровергава изцяло доводите на ищеца, че ответникът се е отклонил от проверка
за алкохол. В тази връзка следва да се съобразят и мотивите на съда към присъда
№ 6/ 14. 02. 2012 год., постановена
по НОХД № 7246/ 2011 год. по описа на *** районен съд, в които е посочено, че
подсъдимият П.К.Л.
напуснал веднага местопроизшествието, но бил застигнат от друг водач на МПС и
принуден да се върне на местопроизшествието след около 5- 10 мин. Следователно
макар и първоначално да е напуснал местопроизшествието, в кратък период от
време ответникът се е завърнал на мястото на инцидента, оказал е нужното
съдействие на органите на полицията и е осигурил възможност за вземане на
алкохолна проба. При тези обстоятелства съдът приема, че не се доказа по
надлежния ред осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.
274 ал. 1 т. 1 пр. последно от КЗ
/отм./, поради което предявеният от Застрахователна компания „Лев инс” АД *** положителен
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да се отхвърли
като неоснователен.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 980
лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „З.К.Л.И.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.С.М.- Г.
и П.В.Д., против П.К.Л. ***, ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. чл. 274 ал. 1 т. 1 пр.
последно от КЗ /отм./ за признаване за установено регресното вземане на
ищцовото дружество за сумата от 14 868, 63 лв., от които 10 000 лв.
представляващи изплатено обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
4 868, 63 лв. представляващи изплатено обезщетение за имуществени вреди, претърпени
в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03. 12. 2010 год..
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.С.М.- Г.и П.В.Д., да
заплати на П.К.Л. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер
на 980 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: