О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №437

 

06.03.2020 г., гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав, в закрито заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                        ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело №315 по описа за 2020 г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.129, ал.3  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба на И.Л.Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адв.Ц.Б., против Определение  № 13779  от  10.12.2019 г., постановено по  гр. д. №10855 по описа за 2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХVIІ  гр.с., с  което е прекратено  производството по делото по предявения от него против Д.И.Т. с ЕГН ********** иск по чл. 31, ал.2 ЗС за присъждане обезщетение за невъзможността на ищеца да ползва притежаваните от него 1/6 ид.част от правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор № 56784.511.104.1.2 – жилище, апартамент с площ от 59.90 кв.м, ведно с общите части от сграда, находящ се в гр. П., ул. Г.К. № 1, бл.2, вх.А, ет.1, ап.2, ведно с избено помещение № 2 с площ от 3.41 кв.м за периода от 16.10.2018г. до 01.05.2019г. като недопустим поради това, че ответникът няма качеството съсобственик за този период. В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му.

Ответникът по частната жалба - Д.И.Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв.Н.Ш., е депозирал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна, поддържа довода, че за периода след 16.10.2018 г. не е съсобственик и моли за потвърждаване на определението.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното  производство  в прекратената  му  част  е  образувано  по  предявен от И.Л.Т. против Д.И.Т. иск за присъждане на сумата в размер на 1 700 лв., представляваща наем - обезщетение за неползването на самостоятелен обект с идентификатор № 56784.511.104.1.2 – жилище, апартамент с площ от 59.90 кв.м, ведно с общите части от сграда, находящ се в гр. П., ул. Г.К. № 1, бл.2, вх.А, ет.1, ап.2, ведно с избено помещение № 2 с площ от 3.41 кв.м., от който ищецът притежава 1/6 ид.ч., което обезщетение се претендира за периода 01.01.2017 г. до 01.05.2019 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът, ответникът и още едни наследник са били съсобственици на горепосочения недвижим имот от 24.12.2016г., като с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 103, том 95, н.д.№ 19183/2018 г. на АВ-Пловдив, ответникът и другият наследник са прехвърлили притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от недвижимия имот на трето лице и ответникът си е запазил правото на ползване на 4/6 ид.ч. от имота. От 01.01.2017 г. имотът се отдавал под наем на трети лица като ищецът не получавал наем за собствената си 1/6 ид.ч., която е лишен да ползва. С телепоща, изпратена на 27.05.2019 г., надлежно връчена на ответника, същият е бил поканен на осн.чл.31, ал.2 от ЗС да заплаща обезщетение за ползата, от която е лишил ищеца в размер на 1700 лв., плащания не били извършени, ответникът започнал да изплаща наем за всеки месец напред. Въз основа на тези твърдения обосновава правния си интерес от предявяване на иска за присъждане на претендираното обезщетение в размер на 1700 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 01.05.2019 г.

За да прекрати производството по предявения иск за присъждане на обезщетение за периода от 16.10.2018г. до 01.05.2019г., районният съд е приел, че ответникът не притежава процесуална легитимация да отговаря по иска за този период и искът е недопустим. Първоинстанционният съд е обосновал липсата на процесуална легитимация на ответника с довода, че за посочения период ответникът не е съсобственик, а е притежател на ограничено вещно право на ползване, при което отношенията между страните не се регулират от чл. 31, ал.2 ЗС.

Така постановеното определение е неправилно.

Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. При констатация, че липсва материалноправна легитимация, предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен с решение, а не като недопустим. Настоящият съдебен състав намира, че  основанията, на които се е позовал първоинстанционния съд, за да приеме иска за недопустим, касаят именно материалноправната легитимация и са относими към съществото на спора.  Материалноправната легитимация на ответника да отговаря по предявения иск е въпрос по същество на правния спор, а не по неговата допустимост.

Ето защо обжалваното  определение  за  прекратяване  на  производството  следва  да  бъде отменено,  а  делото - върнато  на първоинстанционния  съд  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия. 

 Въззивният съд намира, че следва да  обърне внимание на районния съд за необходимостта да направи преценка досежно съответствието между твърдените от ищеца обстоятелства, на които основава претенцията си и петитума на иска. В исковата молба са изложени твърдения, че имотът е отдаден под наем на трети лица и ищецът не получава наема за притежаваната от него 1/6 ид.ч., същевременно се сочи покана по чл.31, ал.2 от ЗС, а с петитума на предявения иск се претендира наем - обезщетение от неползването на имота.

Така мотивиран  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло Определение  № 13779  от  10.12.2019 г., постановено по  гр. д. №10855 по описа за 2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХVIІ  гр.с.

ВРЪЩА  делото на първоинстанционния  съд  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия.  

         Определението е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: