№ 694
гр. Варна, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501747 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на ответниците “КНМ Груп” ЕООД и “Пи
Маркет“ ЕООД, с която се иска изменение на постановеното по делото
Решение №1809 от 02.12.2021г., в частта за разноските, като се претендира
присъждане в полза на жалбоподателите-ответници на доказаните разноски
пред двете инстанции. В условията на евентуалност се претендира отмяна на
първоинстанционното решение, в частта с която са присъдени разноски в
полза на ищеца.
Твърди се в молбата, че съдът неправилно е определил отговорността за
разноските, като не е взел предвид, че ответникът няма процесуално
задължение да следи за правния интерес на ищеца, нито за наличието/липсата
на процесуални предпоставки с абсолютен характер. Сочи се, че подобно
задължение има ищецът /неправилно посочено в молбата като “ответникът“/,
който следва да преценява степента на вмешателство в чужда правна сфера,
вида на търсената защита и процесуалните способи, с които да брани правата
си. Поддържа се, че видно от представените доказателства за обезпечаване на
бъдещ иск, не по късно от 15.12.2020г., т.е. преди провеждането на о.с.з., в
което е даден ход на устните състезания в първата инстанция, ищецът е знаел
за извършеното плащане от съдебният изпълнител, респективно че правният
му интерес от воденето на установителен иск е отпаднал. Ето защо се
поддържа, че отговорността за разноските следва да се понесе от ищеца.
От ответника по молбата е постъпил отговор, с който се поддържа
становище за нейната неоснователност, като са развити подробни
съображения.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение е допустима, тъй като е подадена в срок, от
1
надлежни страни, които са представили списък на разноските, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните
съображения:
Настоящото дело е образувано по жалби на “КНМ Груп“ ЕООД и “Пи
Маркет“ ЕООД, против Решение №261129/31.03.2021г. постановено по гр.д.
№18287/2019г. на РС Варна, с което е уважен иска на “Интейк“ ЕООД за
приемане на установено, че ищецът е титуляр на вземане в размер на
4395.29лв., придобито с Договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между
“КНМ Груп” ЕООД и “Интейк” ЕООД, което вземане е за заплатена без
основание стойност на коригирана електроенергия по издадена фактура
№********** от 06.11.2012г. от “Енерго-Про Продажби“ АД и за което в
полза на “КНМ Груп” ЕООД е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№11269/2014г. на РС Варна.
С Решение №1809 от 02.12.2021г. постановено по настоящото дело,
въззивният съд е обезсилил обжалваният съдебен акт, с оглед установената
във въззивното производство недопустимост на предявения установителен
иск, поради отпадането на положителна процесуална предпоставка, а имено
отпадане на интересът от установяване на противопоставимостта на правата
на всеки от претендентите-взискатели по процесните цесии като титуляри на
погасено вземане, тъй като е приключило принудителното събиране на
прехвърленият със спорните цесии дълг. Решението на първоинстанционният
съд, в частта, с която в полза на ищеца са присъдени деловодни разноски, не е
ревизирано.
Доводите на молителите-ответници, че в разглежданият случай
отговорността за разноските, следва да се понесе от ищеца, поради
недопустимост на претенцията му, са неоснователни. Вярно е, че ищецът
следва да обоснове правният си интерес от воденето на установителен иск,
като тази положителна процесуална предпоставка, следва да е налице през
целия ход на производство и за нея се следи, включително и служебно от
съдът. От друга страна обаче като част от добросъвестното упражняване на
права, всяка от страните има задължение да съобщава на съда за отпадането
на процесуални предпоставки за разглеждане на иска, доколкото това води до
недопустимост на производството.
В случая видно от ангажираните доказателства всички страни по делото
са били в известност, че прехвърленият със спорните цесии дълг е погасен в
границите на проведено изпълнително производство, като този факт им е бил
известен преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното
производство, но никоя от тях не е уведомила за това районният съд. С това
си поведение страните, са станали причина едно недопустимо производство
да се развие пред две съдебни инстанции, респективно са нарушили визирано
в чл.3 от ГПК задължение за добросъвестно упражняване на процесуалните
права. Ето защо на никоя от тях не се следват разноски за въззивното
производство, като такива реално не са присъдени с постановеното по делото
решение от ОС Варна, макар и по различни доводи досежно ищеца.
Относно разноските пред първата инстанция, следва да се отчете, че
предявеният иск, не е изначално недопустим, а е станал такъв в резултат от
2
поведението на ответниците. Съгласно трайно възприетото от ОС Варна
становище по множество сходни претенции, предмет на процесният
установителен иск е правен спор възникнал между двама претенденти за
спорно вземане, които черпят взаимоизключващи се права от един и същ
праводател. Фактическото поведение на праводателят, който е предал
изпълнителният лист, не на ищеца, а на ответника, е индиция за оспорване на
правото на вземане на първия, което обуславя интереса на същия да установи
вземанията си със сила на присъдено нещо спрямо цесионера-ответник, който
е претендент за същото вземане. Освен това разрешаването на спора за
притежанието на дълг, за който спорят цесионерите, според резултата, би
могло да стабилизира правата на ищеца като кредитор и обуславя интересът
му да бъдат отречени правата на конкурента-взискател. В този смисъл към
05.11.2019г.-когато е инициирано настоящото производство, искът на ищеца е
бил процесуално допустим. До отпадане на интереса, се е стигнало в резултат
от поведението на ответниците, които при наличие на висящ съдебен спор за
разрешаване на спора между двамата претенденти за титулярство на спорното
материално право, са реализирали окончателно принудителното изпълнение
по процесния изпълнителен лист.
С оглед изложеното отговорността за разноските в първата инстанция,
следва да се понесе от ответниците, тъй като същите с поведението си са
станали причина за завеждане на делото, след което и за недопустимост на
претенцията.
Воден от горното настоящият състав на съдът приема, че молбата на
ответниците за изменение по реда на чл.248 от ГПК на постановено в
настоящото производство решение, в частта за разноските, следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК
********* и “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, с която се иска изменение
на Решение №1809 от 02.12.2021г. по в.гр.д.№1747/2021г. на ОС Варна, в
частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4