РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 18.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осми януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 849 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищците Г.Д.Р. и А.Д.Р. твърдят, че са внуци на А. К. Р.,
починала на 02.04.2015 г. в резултат от ПТП, реализирано на същата дата в с. Д.,
общ. В. на ул. „И. р.“ пред частен дом № …. С влязла в сила присъда по НОХД №
245/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик за виновен в извършване на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 40,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр.
чл. 36 от НК е бил признат Г. Зефиров Борнев. Към датата на пътния инцидент
гражданската отговорност на водачите на лекия автомобил, с който е извършено
ПТП, е била застрахована при ответника „ЗК Лев Инс“ АД със застрахователна
полица № 22114003035373. Твърдят, че след смъртта на А. Р. са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, неутешима
скръб, психически шок по преждевременната й и невъзвратима загуба. Твърдят, че
с починалата си баба са били изградили силна и емоционална връзка, далеч
надхвърляща характерната за националния ни бит духова и емоционална близост
между баба и внуци. Живели са в непосредствена близост до къщата на баба си и
са поддържали ежедневни контакти с нея. Още от раждането им грижите за тях били
поети почти изцяло от баба им А. Р.а, тъй като родителите им често отсъствали
от къщи, за да работят в други населени места. С годините връзката между тях
станала по-силна, непрекъснато били един до друг, помагали си в добро и лошо, а
отношенията им били по-скоро като на майка и деца, отколкото като на баба и
внуци. Твърдят, че са отправили искане до застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но такова им било отказано. Поради това предявяват
искове за обезщетяване на моралните им вреди, като претендират обезщетения в
размер на по 24 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на настъпване на пътното произшествие – 02.04.2015 г., до окончателното
изплащане. Претендират присъждане на разноските по делото. Ангажират писмени и
гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев
Инс“ АД чрез пълномощника си адвокат Д. намира исковете за допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер. Тъй като
описаното в исковата молба ПТП е настъпило преди приемането на Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, счита, че
ищците не попадат сред лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди. Алтернативно, счита, че между ищците и починалото лице не е имало
дълбока и емоционална връзка, която да е изключителна на фона на обичайните
семейни отношения, и починалата не е била най-близкия човек на ищците, поради
което обезщетение не им се следва. Оспорва размера на претенциите, като се
позовава на нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, както и на критериите за
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е нарушила правилата за
движение. Претендира разноски. Сочи доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е
спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че с Присъда
№ 21 от 18.06.2015 г. по НОХД № 245/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик
Г. З. Б.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 02.04.2015 г. в с. Д., общ. В.,
ул. „И. р.“, пред частен дом № …, при управление назад на МПС – лек автомобил
марка „Ф. Т.“, бял на цвят, с регистрационен номер РА…., собственост на водача,
е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а именно,
като водач на пътно превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, преди да
започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението; чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, а именно, като водач на пътно
превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, по време на движението си
назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, е бил длъжен, но не го е сторил, да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности и чл. 116 от ЗДвП, а именно, като водач на пътно
превозно средство е бил длъжен, но не го е сторил, да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, като по непредпазливост е причинил смъртта на
пешеходеца А. К. Р., ЕГН ********** от с. Д., поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, от НК, вр. чл. 40, ал. 1 и ал. 2 и чл.
116 от ЗДвП, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 36 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и шест
месеца, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г от НК е
лишен от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца.
С Решение № 148 от
17.11.2015 г. по ВНОХД № 329/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив
присъдата е изменена, като подсъдимият Г. З. Б. е признат за невинен да е
нарушил чл. 116 от ЗДвП и е оправдан по това обвинение, и е увеличен размерът
на наложеното наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК от две
години и шест месеца на пет години лишаване от право да управлява МПС. В
останалата част присъдата е потвърдена.
С Решение № 23 от
16.02.2016 г. по к.д. № 43/2016 г. по описа на ВКС решението е оставено в сила.
Към 02.04.2015 г.
гражданската отговорност на Г. З. Б. е била застрахована при „ЗК Лев Инс“ АД,
което обстоятелство ответникът признава, а и то се установява от приетата по
делото застрахователна полица № 22114003035373 от 12.12.2014 г.
Установява се от ангажираните
от ищците писмени доказателства – удостоверение за наследници и удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки, че Г.Д.Р. и А.Д.Р. са внуци на Айше Кальова
Рамаданова – деца на сина й Димитър Иванов Р..
Не се спори, че Г.Д.Р. и А.Д.Р. са заявили пред „ЗК
Лев Инс“ АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по щета №
000-1000-01-15-7301, но същото им е било отказано с писмо изх. №
2108/28.02.2020 г. Това обстоятелство обуславя и допустимостта на настоящото
съдебно производство.
Установява се от показанията на свидетелите А. П. К.,
С. Г. Ч. – братовчеди на ищците, Т.Г.Я. и А.М.К. – без родство с ищците, че А.
Р. е имала много внуци. Те постоянно били при нея, защото родителите им често
отсъствали по работа. Била им като майка. Грижила се за тях, готвила им и ги
възпитавала. Те често оставали да спят при нея. Ищците живеели в отделна къща,
заедно с родителите си, а къщата на баба им била в същия двор. Ищците били в
добри отношения с родителите си. Те се грижели за тях от малки. Майка им
перяла, готвила и се грижила за тях. Ищците понесли тежко смъртта на баба си –
били разстроени и много плакали. Все едно изгубили родител. Често ходели на
гробището да почистват гроба й. Все още се натъжавали за баба си, милеели за
нея и често плачели.
Установява се от показанията на Р.А.Б., без родство и
служебни отношения със страните по делото, че е присъствала на катастрофата,
при която е загинала А. Р.. Със съпруга й се качили в буса. Той потеглил назад
и след малко чули хлопане отзад. Съпругът й спрял буса, слязъл от него и видял,
че бабата била паднала отзад на теглича на буса. Той я взел на ръце и я сложил
отстрани на земята. Обадили се на Бърза помощ. Бусът имал странични огледала и
задно стъкло, от което се виждало. Преди да се качат в буса видели, че отпред
нямало никой, но не видели дали има някой зад буса. По време на инцидента
нямало други хора.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебната
авто-техническа експертиза, пътният участък в зоната на местопроизшествието е улица в
с. Дорково с наименование „Извън регулацията“ с естествено земно покритие и ясно
изразени неравности – дупки, които към момента на произшествието са били
запълнени с вода и кал. Процесният участък не е оформен като улица, т.е. с
пътно платно и прилежащи тротоари отделени с бордюри, представлява хоризонтален
терен с определена широчина, от двете страни на който има изградени постройки.
Характерно за този участък е, че липсват каквато и да е било хоризонтална и
вертикална пътна маркировка (пътни знаци). Видимостта към момента на
произшествието е била неограничена, както по метеорологични и климатични
причини, така и от препятствия около процесния автомобил. Според вещото лице не
е възможно от техническа гледна точка да се установи дали пешеходката се е
движила еднопосочно с автомобила, като е била гърбом към неговата задна част
или е предприела пресичане на импровизираната улица от ляво на дясно спрямо
посоката на автомобила. И в двата варианта обаче е възможен случилият се
механизъм на произшествието, сблъсък от автомобила с неговата задна част,
падане върху терена и прегазване. От техническа гледна точка при попътно
движение на автомобил и пешеходец при липсата на тротоар, пешеходецът трябва да
спазва безопасна странична дистанция от автомобила, която би го предпазила при
рязка промяна траекторията на движение на автомобила. При това условие
пътнотранспортното произшествие не би се случило. В материалите по досъдебното
производство и делото няма сигурни обективни данни и по отношение движението и
позиционирането на пострадалата пешеходна върху пътя (терена) около автомобила.
Не е възможно да се установи в кой момент тя се е озовала на мястото на
сблъсъка, какви действия е извършвала там, защо не е възприела микробуса и
други. Поради тези причини вещото лице не е могло да извърши кинематичен анализ
на поведението (движение, скорост, направление, подход и други) на пешеходката
в един предходен момент преди сблъсъка, и анализ, свързан във времето с
движението на микробуса. Причината за възникването на произшествието от
техническа гледна точка е допуснато движение на заден ход от водача на
микробуса само чрез страничните огледала, при което не е било възможно да бъде наблюдавано
и пространството зад автомобила. Пешеходката е предприела движение и действие в
непосредствена близост до автомобила, разположена върху пътя (терена) на място
и по време, когато не е било безопасно. Пешеходката е имала техническата
възможност да наблюдава събитията, случващи се на пътя около нея и да промени
безопасно местоположението си. Била е в непосредствена опасна близост до
извършващият маневра микробус, като не е възприела движението му звуково и
визуално и сблъсъка е бил изненада за нея.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са при условията на кумулативно субективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
вр. чл. 493а, ал. 4 от КЗ
от увредените лица против застрахователя на делинквента по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените от увреждането неимуществени вреди.
Основателността на исковете предполага съществуване
на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата
на настъпване на застрахователното събитие, настъпване на застрахователно
събитие, причинени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.
Правнорелевантните
факти относно настъпване на ПТП, механизма на причиняването му, авторството на
деянието, настъпването на вредоносни последици, причинно-следствената връзка между
ПТП и вредните последици не са спорни между страните по делото, а и се
установяват посредством пълно и главно доказване от ангажираните от ищците
писмени доказателства. Тези въпроси не могат да се преразглеждат от исковия съд,
който е ограничен от нормата на чл. 300 от ГПК, предвиждаща, че влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Не се спори и за наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на
пътния инцидент.
Спорен по делото е единствено въпросът дали за ищците са настъпили
неимуществени вреди от смъртта на родственицата им и в какъв размер.
Според задължителната съдебна практика,
формирана в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната
част на тълкувателното решение е разяснено, че бабата/дядото, съответно
внуците, които традиционно за българското общество са част от най-близкия
семеен кръг и помежду им съществуват отношения на силна привързаност и взаимна
обич, биха били легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди,
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и
починалия е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, и е справедливо те да получат обезщетение
наред с (или вместо) лицата с право на обезщетение съгласно постановления
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд.
В настоящия случай не могат да се направят
категорични изводи за създадени между ищците и баба им отношения, осъществяващи
възприетите в това тълкувателно решение критерии за определяне на кръга от
лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на свой близък. От събраните по делото гласни
доказателства, които съдът цени като обективни, непосредствени и неопровергани
от насрещни доказателства на ответника, се установява, че действително ищците
са били много близки с баба си още от най-ранна детска възраст, живели са в
един двор, често са я посещавали и са приспивали при нея, тя се е грижила за
тях, когато родителите им са отсъствали от дома. Поради силната емоционална
връзка между тях смъртта на баба им се е отразила неблагоприятно върху
психическото им състояние и до днес те милеят за нея и се натъжават при спомена
за нея. Установените по делото близки отношения между баба и внуци са традиционни
за българското общество. Обичайно е бабата
да помага в грижите за отглеждането на внуците, особено когато са в по-ниска
възраст, да „отменя“ родителите, когато те са на работа, дори да живеят в едно домакинство. Нормално
е с оглед изградените по този начин житейски отношения в случай на смърт на
бабата внуците да изпитват силна душевна болка, страдание и мъка. Тези типични
за българския бит семейни отношения не разкриват никаква изключителност. Оправдано
от гледна точка на справедливостта е да бъдат обезщетени само тези близки на починалия, емоционалната връзка с които
е била особено силна, и между които е съществувала изключителна привързаност,
надхвърляща обичайните семейни взаимоотношения. В случая не се установи между ищците
и баба им да е била изградена такава силна емоционална привързаност, която да има
превес над общоприетите стандарти и която да е породила такива неимуществени вреди
за ищците, които да надхвърлят по сила, продължителност или характер нормалните
за тази ситуация болки и страдания. Ето защо съдът
намира, че установените по делото отношения между ищците и тяхната баба и претърпените
от тях неимуществени вреди от нейната смърт не покриват критериите на
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, при които по изключение се допуска обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в полза на лица, които не са посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.
и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
С оглед установените по делото данни съдът
намира, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени, а в полза на ответника да
бъдат присъдени сторените по делото разноски съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им.
По изложените съображения Районен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Д.Р., ЕГН ********** и А.Д.Р., ЕГН ********** и двамата от с. Д., общ. В.,
ул. „И. р.” № … против „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С. 1700, район С., бул. „С. ш.“ № … ..,
представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори М. С. М.-Г., П.
В. Д. и Г. Н. Г., искове за заплащане на всеки от ищците на застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” в размер на по 24 000
лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални болки
и страдания вследствие на смъртта на тяхната баба А. К. Р., настъпила при
пътнотранспортно произшествие на 02.04.2015 г. в с. Д., общ. В., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на
произшествието – 02.04.2015 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
Г.Д.Р.,
ЕГН ********** и А.Д.Р., ЕГН ********** и двамата от с. Д., общ. В., ул. „И. р.”
№ ..да заплатят на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С. 1700, район С., бул. „С. ш.“ № …..,
представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори М. С. М.-Г.а,
П. В. Д. и Г. Н. Г., сторените по делото разноски в размер на 250 лв. депозит
за вещо лице и 30 лв. депозит за свидетели.
Решението
може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок
от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: