№ 7222
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110113341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 78727/08.03.2024 г., подадена от С. И. С.,
ЕГН ********** и малолетното дете П. И.а И., ЕГН **********, действащо
чрез своята майка и законен представител С. И. С., ЕГН **********, с искане
за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН в тяхна
полза по отношение на И. Г. И., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че
молителката и ответника били във фактическо съжителство, като същите са
родители на малолетното дете П.. Същите се разделили след раждането на
детето. На 26.11.2023г. около 17.45 часа на адреса на молителката в гр. ..., след
осъществен режим на лични отношения ответникът довел детето във видимо
лошо физическо и психическо състояние. Дрешките на детето миришели на
цигари, детето било стресирано и не спряло да плаче. Било жадно, гладно и
мръсно. Молителката отишла да го измие и забелязала, че по гръбчето на
детето има големи драскотини и обриви, а така също и по крачетата.
Ответникът през това време бил в дома на молителката на прага на входната
врата. Когато молителката се върнала обратно в коридора, с детето в ръце го
попитала как е възможно да полага такива псевдогрижи, ответникът започнал
да крещи и да я блъска, посягайки към детето. П. започнал да пищи,
залитнали и само хващането на молителката за вратата я спасило от падане
1
заедно с детето. На 10.12.2023г. около 17.40 часа относно на домашния адрес
на молителката, връщайки детето след осъществен режим на лични
отношения, майката гушнала детето и усетила, че панталонките му са вир вода
и попитала ответника защо не е сменил памперса. В резултат на това, вместо
отговор, получила удар от ръката му, в дясната част на ребрата, след което
ответникът си заминал. На 14.12.2023г. около 19.20 часа отново на домашния
й адрес, след осъществен режим на лични отношения, ответникът върнал
детето с мокро яке, мокри панталонки и обувки и цялото премръзнало със
сини устни. В резултат на опита на молителката да проведе разговор с него
докато гушкала детето, ответникът блъснал входната врата със сила, въпреки
че виждал, че кракът й бил на прага на вратата и впоследствие ударът от
вратата се понесъл от крака й и понесъл удара от вратата. На 10.01.2024г.
около 19.00 часа вечерта на домашния адрес на молителката ответникът довел
детето след осъществен режим на лични отношения по- рано от обикновеното.
Молителката забелязала, че от лявата му ноздричка тече кръв. На въпроса
какво е направил с детето, ответникът бързо затръшнал вратата на асансьора и
си тръгнал. На 21.01.2024г. ответникът върнал детето след осъществен режим
на лични отношения, като П. отново бил разстроен и разплакан. Молителката
попитала ответника какво се е случило. Той тръгнал към асансьорната врата и
когато молителката се приближила до него, той я блъснал с ръце в тялото и я
избутал назад. Молителката с едната си ръка се държала за асансьорната
врата, а с другата държала детето. Ответникът ударил молителката по дясната
ръка с юмрук, бързо затръшнал вратата на асансьора и избягал. П. се
разплакал още по – силно. Молителката се прибрала в жилището си, свалила
шапката на детето и констатирала, че е подстригано до кожа, неравномерно от
двете страни на главичката, на места било с голи петна, а на други места силно
зачервена кожа, до болка. Косичката му я нямало. Пипало се по главичката,
плачело, а молителката не успявала да го успокои.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.05.2024г., молителите са
заявили, че не поддържат молбата в частта относно твърдяния акт на домашно
насилие от 10.01.2024г.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата за защита и молят
същата да бъде уважена като основателна. Претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва молбата и моли
2
същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира
разноски.
Със заповед за незабавна защита от 08.03.2024 г. на ответника е
наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка за защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, че същите са се намирали във фактическо
съжителство, от което имат родено едно дете – П. И. И., роден на 18.09.2022г.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не кредитира
като годно доказателство, тъй като в същата не са описани по място и начин на
извършване твърдяните актове на домашно насилие, от една страна, а от друга
страна, е недопустимо декларирането на обстоятелства от чуждо име – в
настоящия случай от името на малолетното дете.
От показанията на св. Живко Тонев Желязков се установява, че на
21.01.2024г. около 17.30 часа в ., асансьорът бил задържан. От седмия етаж се
чували много силни мъжки гласове и караници. Вратата на асансьора се
тръшнала. На седмия етаж се намирали молителката и детето й. Тя плачела,
била разтроена. Детето също било разстроено. Молителката била на прага на
вратата и детето в този момент било в нея.
Съдът кредитира показанията на св. Желязков като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно споделените му обстоятелства, тъй като няма
лични впечатления за тях.
Видно от показанията на св. Йордан Христов Коленцов, на 26.11.2023г.
ответникът пристигнал пред дома на майката, за да върне детето. Ответникът
се качил на етажа и звъннал на вратата. Молителката отворила вратата и
попитала ответника какво е яло детето. Той й отговорил, каквото тя е
написала. Молителката крещяла какво е яло детето, как й го бил върнал.
Ответникът се качил в асансьора и си тръгнал. Детето пътувало от гр. Пирдоп
в автомобила на ответника, като било на задната седалка повито и в столче.
Детето било спокойно през целия път, не е ревало. На 25.12.2023г. или
26.12.2023г. ответникът ходил да си вземе детето, но никой не отворил
вратата. Звънял на домофона, на полицията и отишъл до близкото районно
3
управление.
Съдът кредитира показанията на св. Коленцов като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото.
От показанията на св. И. Златев Тодоров се установява, че на 10.12.2023г.
около 17.40 часа ответникът отишъл до дома на майката, за да върне детето.
Молителката отворила входната врата. Ответникът подал детето на
молителката, а тя му казала как може да връща детето с протекъл памперс.
Ответникът й отговорил, че това се случило сега, след което си тръгнал. На
случая присъствали единствено молителката и майка й. На 14.12.2024г.
ответникът взел детето около 17.40 часа и го върнал около 19.20 часа, като
бабата предала и тя взела детето.
Съдът кредитира показанията на св. Тодоров като обективни, логични и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото.
Видно от показанията на св. Георги Георгиев Бораджиев, на 21.01.2024г.
около 17.30 часа ответникът пристигнал на адреса на майката, за да върне
детето. Детето било в автомобила му на задната седалка в детско столче.
Отворила майката на молителката. След това излязла и молителката.
Ответникът предал детето на бабата. Ответникът бил хванал детето и го
оставил на земята. Вече бил почукал на вратата. Бабата излязла и когато се
пресегнала да хване детето, то се разстроило. Тогава излязла и молителката.
Ответникът казал на бабата „Не го дърпай така“. Бабата нарекла ответника
„изрод“ и „садист мръсен“. Молителката казала на ответника „Как не те е срам
да взимаш детето от майка му?“. Ответникът влязъл в асансьора. Молителката
застанала на вратата на асансьора и задържала вратата и продължила да
говори на ответника как не го е срам, защо води хора. Ответникът дръпнал
вратата и си тръгнал.
Съдът кредитира показанията на св. Бораджиев като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св. Наталия Николаева Попова, тъй
като, преценени по реда на чл. 172 ГПК, същата като майка на молителката се
явява заинтересовано от изхода на делото лице. По делото се установи също,
че свидетелката е участвала в конфликти между страните при връщането на
детето от ответника на молителката, както и че ответникът е депозирал жалба
4
срещу нея в СРП. Изложеното води до извода, че показанията на св. Попова не
могат да бъдат кредитирани като достоверни и обективни.
Съдът не кредитира и показанията на св. Таня Михайлова Кавръкова,
като счита, че на същите не следва да бъде дадена вяра като достоверни и
отговарящи на обективните обстоятелства. На първо място, нито в сезиращата
молба, нито в хода на производството молителката е посочила, че на
твърдяните актове на домашно насилие са присъствали свидетели – очевидци.
На второ място, съдът намира, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че
молителката на 06.02.2024г. е депозирала пред СРС молба по реда на ЗЗДН с
изложени твърдения за извършени актове на домашно насилие с посочени
дати, идентични като предметът на настоящото производство. По молбата е
образувано производство пред СРС, 181 състав. Твърденията на молителката в
тази молба и описаните в молбата по настоящото производство съществено си
противоречат, поради което и възниква съмнение относно достоверността им.
Така например в молбата пред СРС, 181 състав, молителката твърди, че на
10.12.2023г. около 17.40 часа, когато ответникът върнал детето, то било мокро.
Молителката му била показала мокрите панталонки, като ответникът
отговорил безразлично, че сигурно памперсът е пропуснал и веднага си
тръгнал. В сезиращата молба по настоящото дело молителката твърди, че на
посочената дата ответникът й нанесъл удар с ръка в дясната част на ребрата,
след което си заминал. Противоречия се установяват и по отношение на
твърденията за останалите действия на ответника, както и относно това дали
са присъствали свидетели – очевидци.
Като писмени доказателства са приобщени заверени копия на образувани
в 04 РУ – СДВР преписки, от които се установява, че всяка от страните е
депозирала жалби и сигнали срещу другата по повод осъществяването на
режима на лични отношения на бащата с детето.
От приетите по делото определения на СРС, 80 състав е видно, че между
страните е налице висящо производство с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
Постановени са привременни мерки, като родителските права спрямо детето
П. са предоставени за упражняване на майката, като на бащата е определен
режим на лични отношения с детето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
5
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице. Същата е и процесуално допустима.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че страните са се намирали
във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства и
доказателствени средства, съдът намира за безспорно установено единствено,
че отношенията между страните са силно влошени, като между тях са налице
противоречия относно грижите за общото им дете. Установи се също, че
споровете между тях са се осъществявали и при предаването и връщането на
детето от ответника съгласно определения привременен режим на лични
отношения, в подкрепа на което са показанията на свидетелите Коленцов,
Тодоров и Бораджиев. Същите не се намират в родствена връзка с никоя от
страните и въпреки че са в приятелски отношения с ответника, показанията им
са вътрешно непротиворечиви и кореспондират изцяло с останалите
доказателства по делото, поради и което съдът ги кредитира като годни гласни
доказателствени средства. При анализа на доказателствената съвкупност,
съдът намира, че показанията на св. Кавръкова не се подкрепят от други
доказателства, същите са изолирани, поради което се поражда и съмнението
относно това дали свидетелката действително е присъствала на случая, за
който свидетелства. Именно поради това съдът намира същите за
недостоверни, поради което и не ги кредитира. От показанията на св.
Желязков, който не се намира в родствена или друга връзка с някоя от страните
и същият е незаинтересован от изхода на делото, се установява единствено, че
на 21.01.2024г. молителката и детето плачели и били разтроени. По делото
обаче не се установи при условията на пълно и главно доказване твърдяните
действия на ответника, както и същите да представляват акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
6
който молителката или детето да са пострадали, респ. молбата за защита от
домашно насилие се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
същата. На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, детето П. И. И. не дължи
заплащане на държавна такса.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски е направена от двете страни по делото. Предвид изхода на спора,
молителката следва да заплати на ответника разноските по делото. Същият е
доказал такива в размер на 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, вр.
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от С. И. С., ЕГН ********** и от малолетното
дете П. И. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител С. И. С., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за
защита от домашно насилие в тяхна полза, срещу И. Г. И., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. И. С., ЕГН ********** за
присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователно.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН ********** да заплати на И. Г. И., ЕГН
********** сумата от 2000.00 /две хиляди/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8