Р Е
Ш Е Н
И Е
N31
гр.Русе, 22.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N825 по описа за 2019
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжникът
по изпълнението „Стар Пост“ ООД-
гр.София, ЕИК ********* против постановление от 16.07.2019 г. по изп.д.№ 5031/2019 г. по описа на СИС при РРС, с което е
определен размера на дължимото адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на взискателя. Твърди се, че постановлението е
незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата и се иска неговата
отмяна.
Ответникът по жалба и
взискател по изпълнението З.Д.П. не взема становище по основателността на
жалбата. В писменото становище, дадено в срока по чл.436 от ГПК същият е
заявил, че е оттеглил даденото
пълномощно и адв.Д. не е негов представител.
Приложени са и мотивите
на съдебния изпълнител.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният
съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице- длъжника, в законоустановения срок и срещу акт
на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата
е частично основателна.
Изпълнителното
производство е образувано на 27.03.2019 г. въз основа на молба от З.Д.П. чрез
пълномощника му адв.Д.М.Д. и въз основа на
изпълнителен лист, издаден 12.03.2019 г. по гр.д.№ 18901/2017 г. на РС-Варна
срещу жалбоподателя за събиране на сумата в размер на 659.84 лв. дължимо адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА и сумата
от 660 лв.- дължимо адв. възнаграждение на същото
основание.
Към молбата е
представено пълномощно и договор за правна защита, в която е отразено, че процесуалното
представителство се осъществява безплатно по чл.38 от ЗА. В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателя е поискал и събиране на
разноските по изпълнителното дело, вкл. и адв.
възнаграждение.
От данните по
изпълнителното дело е видно, че всички съобщения и призовки са изпращани лично
на взискателя като същият реализирал правата си самостоятелно.
Съдебният изпълнител е
определил дължимото адв. възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя в размер на 107.46 лв., срещу който
размер същият е възразил и е поискал определянето му по правилата на чл.36 от
ЗА.
По искането на
процесуалния представител на визскателя съдебния
изпълнител се е произнесъл с обжалваното постановление като е определил общ
размер от 361.19 лв.
Постановлението в
частта, в която е определено адв. възнаграждение над
сумата от 200 лв. е незаконосъобразно.
Въпросът за отговорността за разноските може да се поставя във всяко съдебно производство,
предвид
правната уредба - Част първа - "Общи правила" на ГПК. Тази част важи, както
за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното
производство.
Съгласно нормата на
чл.79, ал.1 от ГПК таксите и разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, но същите се събират авансово от взискателя и само по изключение – от
длъжника.
Задължението на длъжника
да понесе разноските за изпълнението е
проявление на общия принцип за реализиране на отговорността му за
разноските. Процесуалният закон
урежда отговорността за разноски като вид гражданско облигационно
правоотношение, произтичащо от него и регламентирано в него.
Длъжникът дължи само действително
направените разноски по изпълнителното производство, вкл. и адв.
възнаграждение при оказана безплатна правна помощ.
В настоящият случай взискателят
е бил представляван по изпълнителното дело от адв.Д.М.Д.
безплатно. Процесуалният представител е поискал определяне и събиране на адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Данните по делото сочат,
че процесуалното представителство по изпълнителното дело се изразява само в
подаване на молба за образуването на изпълнително производство. Същият не е
извършвал никакви други действия, а всички съобщения са връчвани на взискателя,
който самостоятелно е реализирал правата си. Взискателят изрично е заявил, че е
оттеглил дадените пълномощия и адв.Д. вече не е негов
процесуален представител.
С оглед обема на
осъществената безплатна правна защита на адв.Д. се
дължи възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, чийто размер
съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №1/2004 г. е 200 лв. Същият няма право на
разноски за процесуално представителство по чл.10, т.2 от Наредбата, тъй като
такова се дължи само при извършване на принудителни действия, с цел да се
удовлетвори вземането на взискателя. Такива действия не са извършвани и не биха
могли да бъдат извършвани от него предвид прекратяване на представителната му
власт, поради което отговорността на длъжника за оказаната безплатна правна
защита е в горепосочения размер на 200 лв.
Обжалваното
постановление над сумата от 200 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 16.07.2019 г. по изп.д.№
5031/2019 г. по описа на СИС при РРС, с което е определено по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА във вр.чл.36 от с.з. адв.
възнаграждение на адв.Д.М.Д. над сумата от 200 лв. до
размер на 361.19 лв. като незаконосъобразно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: