№ 74
гр. Ямбол, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20212300100337 по описа за 2021 година
Пред ЯОС е депозирана искова молба от Л.П.А. от с. ****, община *****, Б.П.А.,
Б.П.С., Д. П. Г. и З.П.Д., последните четирима от гр.****** против „ЗК Лев инс“ АД
гр.София да бъде осъден ответника да заплати на всеки ищец обезщетение в размер по 50
000 лв. за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат от
смъртта на С.П.А., загинал при ПТП от 13.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 12.08.2020
г. до датата на окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Твърденията са за това, че на посочената дата е възникнало ПТП на кръстовище,
образувано от път II-21 и път III-213, област Силистра, при което водачът Ш.Д.А. на товарен
автомобил марка „МАН", модел „26 363 ФДК", с peг. № СС 8114 АН, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, отнема предимството на движещия се по път с
предимство товарен автомобил марка „Рено", модел „Мастер", с peг. № У 8324 АС,
управляван от В.Ф.И., ударил го, а при инцидента е причинена смъртта на С.П.А. - пътник в
товарния автомобил „Рено". Водачът Ш.Д.А. е осъден с влязла в сила на 12.08.2020 г.
присъда № 17/27.07.2020 г., постановена по НОХД № 35/2020 г., по описа на ОС - Силистра
за това, че като нарушава правилото на чл. 50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на пътника в т.а. „Рено Мастер" с peг. № У 8324 АС - С.П.А., с което е
реализирал престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в", във вр.с. чл. 342, ал.1 от НК.
Починалият С.П.А. е брат на ищците, които изключително тежко понасят неговата
загуба. Той винаги е бил опора, авторитет и пример за тях, поддържал връзка с всяка от
своите сестри и с брат си, търсели се и си помагали един на друг. При пътния инцидент
ищците загубили един от своите най-близки хора, своя обичан брат С.. Ищците се чувстват
напрегнати и скърбят за своя брат. Станали са апатични и с безразличие гледат на всичко
1
около тях. Болката им никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.
Моралните страдания, които търпят братът и сестрите на починалия, претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.
След загубата на толкова близък човек ищците страдат от безапетитие, нарушения в съня и
тревожност. Все още не могат да преодолеят смъртта на своя брат. Ищците са отправили
претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач – ответното дружество с искане да
бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, но към настоящия
момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и
изплатил застрахователно обезщетение.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се
оспорват изцяло предявените искова като се желае отхвърлянето им и присъждане на
разноските. Според ответното дружество не е налице активна материална легитимация на
петимата ищци и те не попадат в разширения кръг лица по Тълкувателно решение № 1/2016
г. от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК ВКС, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди. Ищците не са част от най-близкия родствен и семеен
кръг на починалия, поради което връзките помежду им не се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, за да следва при смъртта на някой от
тях, причинена от деликт, за преживелия близък да се породи субективно право да получи
заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а
именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Относно механизма на настъпилото ПТП, не се оспорва фактът на
присъдата и нейната задължителност по силата на чл.300 от ГПК, но се твърди, че
процесното ПТП е възникнало и поради действията на водача на Рено, модел Мастер с peг.
№ У8324АС, управляван от В.Ф.И., което МПС е застраховано при друг застраховател, а
именно „Дженерали Застраховане" АД. В.И. се счита, че също има вина за настъпилия
инцидент. Счита се, че е налице принос за съизвършителство от 90 % от страна на В.Ф.И. и
се желае съдът да се произнесе и какъв е бил приноса на съизвършителство в процентно
съотношение на водача В.Ф.И..
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
наследодателя на ищците - С.П.А. за настъпването на травми при осъществяване на
произшествието поради извършено от негова страна нарушение на разпоредбата на чл. 137а
от ЗДвП - като пътник на в товарния автомобил марка „Рено" е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан, като с това
си поведение е допринесъл в значителна степен за настъпване на травми при настъпване на
произшествието.
Исковата претенция за неимуществени вреди се оспорва по размер, който се счита
прекомерен. Оспорва се и акцесорния иск за присъждане на законни лихви по претенцията
за неимуществени вреди, като неоснователни.
2
Направено е искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответното
дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков" № 68 и същото е конституирано в
настоящия процес. От третото лице помагач е депозиран отговор, в който се сочи, че
предявеният иск е неоснователен по няколко съображения. От събраните доказателства не се
установява, че ищците имат право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със
смъртта на брат си – да е налице връзка помежду им извън традиционната родствена връзка
между братя и сестри. Ако бъде прието, че е налице изключителност в отношенията и на
ищците се дължи обезщетение, то същото се счита за незаконосъобразено по размер. Изцяло
се оспорват твърденията за отговорност за настъпване на ПТП на водача на т.а. „Рено
Мастер“, застрахован в дружеството – по отношение няма постановена присъда по НОХД
относно процесното ПТП.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват, а чрез процесуалния
си представител поддържат иска и желаят уважаването му.
Ответното застрахователно дружество, редовно призовано чрез своя юрисконсулт
поддържа становището по отговора на иска и желае отхвърляне на иска.
Третото лице помагач, редовно призовано за съдебно заседание не изпраща
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, на 13.02.2019 г. на път
II-21 и път III-213, област Силистра, е възникнало ПТП между товарен автомобил марка
„МАН", модел „26 363 ФДК", с peг. № СС 8114 АН, управляван от Ш.Д.А. и товарен
автомобил марка „Рено", модел „Мастер", с peг. № У 8324 АС, управляван от В.Ф.И..
Посочено е, че причина за произшествието е това, че водачът на товарен автомобил марка
„МАН" е отнел предимството на товарен автомобил марка „Рено", а пострадали вследствие
сблъсъка са С.П.А., който е починал и В.Ф.И. с охлузни рани.
С влязла в сила присъда № 17/27.07.2020 г., постановена по НОХД № 35/2020 г. по
описа на Окръжен съд Силистра, подсъдимият Ш.Д.А. е признат за виновен в това, че на
13.02.2019 г. около 12.41 часа, извън населено място в община Силистра, на кръстовището
на път I-7, път III-213 и път II-21, при управление на т.а. марка „МАН", с peг. № СС 8114
АН, собственост на Община Главиница, движейки се по път II-21 (околовръстен), при
наличие на знак Б2 Спри, Пропусни движещите се по пътя с предимство, е отнел
предимството на движещия се по път III-213 (Силистра - Шумен) т.а. марка „Рено - Мастер",
с peг. № У 8324 АС, управляван от В.Ф.И., с което нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.50, ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на С.П.А. -
престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342 ал.1 НК. В мотивите към присъдата съдът е
приел, че подсъдимият А. е нарушил правилата за движение съгласно чл.50 ал.1 от ЗДвП –
не е дал предимство на преминаващия товарен автомобил Рено по пътя с предимство,
3
предприел е пресичане на кръстовището без да спре, в резултат на което се стигнало до
транспортната злополука и настъпилият в пряка причинно-следствена връзка вредоносен
резултат – смъртта на А.. По НОХД № 35/2020 г., включително и в мотивите към присъдата,
липсват каквито и да било данни за съпричиняване на ПТП и вина на водача на товарен
автомобил марка „Рено" - В.Ф.И..
За да се легитимират като заинтересовани да претендират застрахователно
обезщетение поради смъртта на С.П.А., ищците са представили удостоверение за родствени
връзки № ГС/02-004590/7.07.2020 г., видно от което Л.П.А. на 54 г., Б.П.А. на 63 г., Б.П.С.
на 59 г., Д. П. Г. на 65 г. и З.П.Д. на 61 г., са негови сестри и брат.
Не е спорно и съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта, че е налице
валидно сключена и действаща към момента на ПТП от 13.02.2019 г. застрахователна
полица на водача А. в ответното застрахователно дружество ЗК „Лев инс“ АД. С молба вх.
№ 10177/12.08.2020 г. Л.П.А., Б.П.А., Б.П.С., Д. П. Г. и З.П.Д. са отправили претенциите си
за заплащане на застрахователно обезщетение до ЗК „Лев инс“ АД за претърпените
неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, причинени от смъртта на брат
им С.П.А..
Във връзка с възраженията на ответника за неоснователност на иска, по негово
искане по делото бяха назначени, изслушани и неоспорени съдебно-медицинска и авто-
техническа експертизи. Според заключението на вещото лице авто-експерт процесното
произшествие е настъпило в зоната на процесното кръстовище. За приближаващите
кръстовището от посоката на движение на автомобил Рено е имало поставени пътни знаци,
който са предупреждавали водачите за предстоящото пресичане на път без предимство
(пътен знак А26). За приближаващите кръстовището от посоката на движение на автомобил
МАН е имало поставени поредица от пътни знаци и указателни табели предупреждаващи
водачите за край на пътя с предимство - пътен знак Б4, Б1 и 52. Пътният знак Б2 е бил
поставен двустранно на платното за движение спрямо посоката на движение на автомобил
MAН като пред линията на двата знака е имало ясно очертана стоп линия. Скоростта на
автомобила Рено преди ПТП и към момента на удара е около 86 km/h, опасна зона около 83
м, а скоростта на автомобила МАН преди ПТП и към момента на удара е около 29 km/h,
опасна зона 17 м.
Вещото лице е описало следния механизъм на настъпване на ПТП: В момента,
когато автомобил МАН пресича стоп-линията и навлиза в зоната на кръстовището,
автомобил Рено се е намирал на около 5,8 м от мястото на удара. Водачът на МАН не е
спрял на стоп линията преди да навлезе в зоната на кръстовището. Технически правилно е
водачът на МАН да спре двукратно преди да навлезе в зоната на кръстовището - първо на
стоп-линията, а след това на дясната граница на платното за движение по направление гр.
Силистра - гр. Шумен, да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили, а след
това да предприеме пресичане на платното за движение в посока гр. Добрич. Водачът на
Рено е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при наличната си скорост на
движение. Налице е навлизане на МАН в опасната зона на Рено. Водачът на МАН е имал
4
техническата възможност да предотврати ПТП, като спре на стоп-линията и пропусне
движещия се по пътя с предимство автомобил Рено и да не предприема навлизане в
кръстовището преди това. Основната техническа причина, довела до възникване на ПТП е
технически неправилното поведение на водача на МАН при предприето навлизане в
кръстовището, без да спре на стоп линията.
Според заключението на вещото лице съдебен медик при възникналото на
13.02.2019 г. ПТП пострадалият С.П.А. е пътувал в товарния автомобил на предната седалка
в дясно, получил е значителни травматични увреждания и е починал в автомобила,
непосредствено след произшествието. Непосредствената причина за настъпването на
смъртта на пострадалия е изпадането в съС.ие на тежък травматичен и хеморагичен шок
вследствие получените тежки счупвания на черепните кости, ребрата, дясната ключица и
счупването на дясната бедрена кост и масивните кръвоизливи. Смъртта на пострадалия е
настъпила бързо, тъй като травматичните увреждания са били тежки и са били
несъвместими с живота на пострадалия. Настъпването на смъртта на пострадалия е пряка и
непосредствена последица на получените тежки травматични увреждания предимно в
областта на главата и гръдния кош и настъпилите в тази връзка тежки усложнения.
Установените увреждания са получени вследствие силното притискане на тялото на
пострадалия в областта на главата, гръдния кош и дясното бедро от деформиралите се части
на товарния автомобил откъм страната на дясната седалка, на която пострадалият е пътувал.
А. е пътувал със закопчан предпазен колан, но в случая, дали пострадалият е бил със
закопчан предпазен колан или е бил без такъв, не е било от значение, тъй като механизмът
на получаване на смъртоносните увреждания е притискане към облегалката на седалката от
силно деформиралите се части, намиращо се отпред отдясно, които са проникнали дълбоко в
дясната част на купето на товарния автомобил. Уврежданията не са получени вследствие
политане на тялото на пострадалия напред при рязкото блъскане на автомобила отпред
отдясно с другият автомобил, а вследствие притискане на главата, гръдния кош и десният
долен крайник от силно деформиралите се части на товарният автомобил. В такива случаи
коланът не е в съС.ие да предпази тялото на пътника от получаване на увреждания.
За установяване твърденията на ищците за преживените болки и страдания поради
смъртта на брат им, по тяхно искане по делото бяха разпитани свидетели. Свидетелят С.С.С.
– съпруг от 43 години на ищцата Б.С. заявява, че когато жена му разбрала за катастрофата, в
която загина брат й, била шокирана. Когато С. починал, продали къщата, в която живеели
свидетеля и Б., тъй като били на 15 м от С., а Б. не могла да го преживее и не искала там да
живее, тъй всичко й напомняло за брат й. Б. била в много близки отношения с брат си С.,
имала го не само като брат, но и като свое дете – син. Всички сестри и братята много се
разбирали, били задружни, всичко заедно правели - зимнини, сватби и всички други неща,
били много уважителни хора, държали един на друг, заедно били винаги, общителни били.
Сестрата на С. - З. много се грижела и помага на жена му сега. Д. живеела на 300-350 метра
от С.. Л. си живеела в село **** на 30-32 км, но тя идвала поС.но при брат си С. на гости.
Като собствено дете го гледали С., имали много голяма любов. Били заедно и си помагали
5
взаимно - и организационно и финансово си помагали. Б. бил болен и на него не му казали
веднага за смъртта на брат му С. да не вдигне захарта, но на другите казали. Сестрите много
тежко го приели, някои припаднали, Д. си глътнала езика, не можела да повярва, че братчето
й починало. Б. като разбрал припаднал.
Свидетелят М.С. също е роднина на страните – съпруг на братовчедка на С. от 1986
г. Братята и сестрите били много задружни, всичко правели заедно - сватби или други неща.
След като починал С., Б. не могла да издържи, продала къщата си и отишли да живеят на
друго място. Смъртта на С. била внезапен удар за сестрите на С.. Всички били винаги
заедно, като се оженили се разделили, живеели в съседни къщи, но си помагали много. Дори
най-малката сестра въпреки, че живеела в с. ****, С. винаги ходел и й носел торби, тя също
идвала често на гости. Те били едно от най-добрите семейства, задружни. Б. и С. работели
заедно в търговията. След инцидента със С., когато сестрите разбрали, че брат им е загинал в
катастрофа, се събрали, били заедно, плачели, страдали. Всеки кой с каквото можел помагал.
След като брат им починал, животът им се променил, всички много тъжат. На празници пак
се събират, но не е като преди, страдат.
Свидетелят С.Р. е трети братовчед на страните и покойния им брат, познава се с
всички много добре. Б. живял известно време при С., когато съборили блока му, а децата му
заминали да живеят в чужбина. С. и Б. кръстили взаимно синовете си един на друг. Докато
били живи С. и майка им, на празници всички се събирали, а и не само когато имало повод,
но и в други дни, всички отивали там, където живеели майка им и баща им, задружни били.
Новината за смъртта на брата всички много зле приели, не могли да повярват и да го
преживеят. След смъртта му са по-тихи, тъжни, страдат, не могат да преживеят С.. Не
празнуват празници, тъй като брат им много им липсва, като се събират си общуват
помежду си и плачат.
Отново във връзка с изясняване на преживените страдания от ищците и техния
интензитет по делото бе изслушана съдебно-психологична експертиза. Според вещото лице
психолог, за всеки един от ищците новината за внезапната смърт на брат им С. при
катастрофа била силно стресиращо събитие. Всички спешно изоставили ежедневните си
дейности и се притекли па помощ па пострадалото семейство па С. П.. Нещастното събитие
провокирало у всеки от ищците съответно емоционално сътресение: На Л. прилошало, Б.
горчиво и дълго плакал и повишил нивото на кръвната си захар, също на другите сестри - Б.,
Д., З. се обострили хроничните заболявания. По данни на свидетел Д. си „глътнала езика". Б.
също била много травмирана и по-късно не искала да живеят в старата си къща, а да се
преместят защото всичко й напомняло за загиналия й брат. Всички си припомняли и за
смъртта на най-голямата им сестра. За Д., З. и особено Л., това било допълнително
стресиращо събитие към неотдавнашната смърт на съпрузите им. Въпреки, че всеки от тях
има свое собствено семейство и пораснали самостоятелни деца, задружността и
взаимозависимостта им като семейство, в т.ч. финансова, силно ги развълнувала и ги
накарала за почувстват разтърсващо загубата на значим за тях човек, който им създавал
чувство на сигурност и опора.
6
Налице е била стресова реакция със среден интензитет, депресивни мисли и
настроения, съчетани с обостряне на преживяване на затихнала болка от скорошни загуби на
близки, които също са създавали чувство на стабилност и сигурност. За това предпоставки
създали техния групов и взаимообвързан начин на живот като едно разширено семейство:
много спомени за ежедневни дейности заедно с брат им С., съвместно преживените най-
важни и по-обичайни събития от живота им, ги карали да остро чувстват загубата му и им
напомняли с болка за него и отминалите безвъзвратно по-добри времена.
Според вещото лице, без да се пренебрегват чувствата и преживяванията на
останалите ищци, при Л. най-категорично може да се открои наличие на по-остра степен на
травматична стресова реакция, доколкото същата може да обясни съС.ието си. За нея С. е
бил значима фигура, подкрепа и най-близка мъжка опора за нея в годината след смъртта на
мъжа й.
От обследването не се установили данни за процеса на фазите на преминаване на
всеки от ищците през траурната реакция. Трудно е също прецизно да се разграничат
конкретните преживявания и съС.ие на всеки ищец, доколкото всеки описвал себе си чрез
останалите: ние заедно прекарвахме празниците, заедно правехме зимнина, заедно
организирахме погребението па С. и заедно сме всеки ден и заедно помагаме на семейството
му.
Към момента ищците вече са приели загубата и са преосмислили чувствата от
смъртта на брат си. Всеки е продължил ежедневието и живота си, но брат им поС.но е в
мислите и думите им като част от едно сплотено семейство. Налице са откъслечни симптоми
на посттравматичен стрес като си припомнят деня на погребението на брат си и
обезобразения му вид от катастрофата - събитията им се връщат много живо и ярко.
Взаимната им подкрепа и вярата им обаче ги подпомогнала да се справят успешно с
травмата за сравнително за кратък период.
Макар непряко загубата на С. П. се е отразила значително върху ищците и живота
им. Поради остаряването и влошаването на зрението на Б., остаряването и увеличаващите се
здравословните проблеми на Д., З. и Б., спомените за рано и нелепо загиналия им по-малък
брат, който им бил подкрепа и опора, носят тъга, съчетани от тревожни мисли у ищците и
чувство на подтиснатост, все по-малко оптимизъм и надежди за бъдещето, опасения за все
повече предстоящи загуби и раздели.
Л. вече разчита на порасналия си син, но С. е бил подкрепа и най-близка мъжка
опора за нея в годината след смъртта на мъжа й. За нея, ходенето на работа й помага да се
откъсва и разсейва от лошите мисли, което я крепяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ във връзка с чл.429 от КЗ.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1
7
КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура.
За да бъде основателно искането на пострадалия да получи застрахователно
обезщетение следва да бъдат установени предпоставките на деликта - съгласно чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, което правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна
връзка между увреждането и вредоносния резултат, а според ал.2 на същия текст, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
каквото е направеното от ответника възражение.
В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено наличието на
непозволено увреждане. Водачът на застрахования автомобил Ш.Д.А., реализирал
процесното ПТП, е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда, поради което и на
основание чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата относно авторството,
противоправността на деянието и вината на дееца, като в настоящото производство следва
да се докажат единствено вредите, техния вид и размер и че са настъпили в причинна връзка
от деликта.
Според присъдата по НОХД № 35/2020 г. по описа на Окръжен съд Силистра, а и
според изслушаната в настоящото производство авто-техническа експертиза, безспорно се
установява, че на 13.02.2019 г. около 12.41 часа, извън населено място в община Силистра,
на кръстовището на път I-7, път III-213 и път II-21, Ш.Д.А. при управление на т.а. марка
„МАН", с peг. № СС 8114 АН, собственост на Община Главиница, движейки се по път II-21
(околовръстен), при наличие на знак Б2 спри, Пропусни движещите се по пътя с предимство,
е отнел предимството на движещия се по път III-213 (Силистра - Шумен) т.а. марка „Рено -
Мастер", с peг. № У 8324 АС, управляван от В.Ф.И., с което нарушил правилата за движение
по пътищата по чл.50, ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на С.П.А.. От
същото наказателно дело и от изслушаната по настоящото гражданско производство
съдебно-медицинска експертиза се установява, че братът на ищците е починал в резултат на
това ПТП.
Съдът с доклада по делото е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване
8
между страните факт за наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
инцидентния т.а. "МАН" с peг. № СС 8114 АН при ответника ЗК "Лев Инс" АД по
застрахователна полица № BG/22/1180034029739, действала към датата на ПТП - 13.02.2019
г. Установено е и че съгласно изискванията на чл.380 от КЗ ищците са заявили извънсъдебна
претенция пред „ЗК Лев Инс"АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз
основа на която е заведена щета, както и че застрахователят - ответник не е изплатил
застрахователно обезщетение.
Налице е и вреда за ищците - причиняване на смъртта на техния брат, в резултат на
което са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на много близък
човек. От свидетелските показания се установява, че отношенията между ищците и техния
брат са били изключително близки, че той е бил тяхна морална, а и материална опора.
Безспорно е, че вредоносният резултат е в причинна връзка с противоправното деяние. От
представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че ищците са сестри и брат
на починалия вследствие ПТП С.П.А.. Съдът приема, че ищците са от кръга на лицата,
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, съобразно Постановление
№ 4 от 26.05.1961 г. на Пленума на ВС с оглед събраните по делото гласни доказателства и
съдебно-психологична експертиза. Съдът счита, че в настоящото производство посредством
тези доказателства се установи изключителност на връзката между починалия А. и неговите
сестри и брат предвид практиката на ВКС и допълнителните критерии въведени с ТР №
1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС – наличие на особено близка емоционална връзка с
починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне
кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на ищците, чийто интензитет и продължителност
надхвърля нормално присъщите отношения между съответните лица. Съгласно
заключението вещото лице психолог, въпреки, че всеки от тях има свое собствено семейство
и пораснали самостоятелни деца, задружността и взаимозависимостта им като семейство, в
т.ч. финансова, силно ги развълнувала и ги накарала за почувстват разтърсващо загубата на
значим за тях човек, който им създавал чувство на сигурност и опора. Вещото лице е
направило анализ на преживяното от всеки от ищците и съответно как се е отразила загубата
на А. на всеки поотделно. Загубата на С. А. се е отразила значително върху ищците и
живота им. Поради остаряването и влошаването на зрението на Б., остаряването и
увеличаващите се здравословните проблеми на Д., З. и Б., спомените за рано и нелепо
загиналия им по-малък брат, който им бил подкрепа и опора, носят тъга, съчетани от
тревожни мисли у ищците и чувство на подтиснатост. Особено се е отразила смъртта на А.
на неговата сестра Л., въпреки че тя живее в друго населено място, но връзката помежду им
е била изключително силна, тъй като С. е бил значима фигура, подкрепа и най-близка мъжка
опора за нея в годината след смъртта на мъжа й и съответна при нея е по-силно изразена
стресовата реакция от смъртта му. От заключението на съдебно-психологичната експертиза
се установява и причинно-следствена връзка с ПТП на твърдяните от ищците
неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат им.
9
При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност", на основание чл.432, ал.1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да
претендират обезщетение пряко от застрахователя. За определяне размера на дължимите на
ищците обезщетения, съдът се съобрази с правилото на чл.52 ЗЗД за това, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер
на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени
вреди, съда съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищците болки и страдания, в резултат смъртта на техния съпруг и баща, както отчете и
установения от свидетелските показания факт на изключително близките отношенията
между ищците и техния брат и това че последния е бил морална и материална опора на
сестрите и брат си. При тези установени по делото обстоятелства относно отношенията
между ищците и брат им, съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на по
2500 лева за ищците Б.П.А., Б.П.С., Д. П. Г. и З.П.Д. и в размер 3000 лв. за ищцата Л.П.А.
предвид установената от психолога по-остра степен на травматична стресова реакция у
последната. Доколкото болките и страданията от смъртта на техния брат могат да се
съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за всеки от
ищците се явява обезщетение в посочените по-горе размери, като в останалата част до
претендираните от по 50 000 лева, претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат страна
на пострадалия, тъй като пътувал в т.а. "Рено Мастер" без поставен предпазен колан, но
възражението е неоснователно и се остави без уважение от настоящия съд.
Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила
и от действията на пострадалото лице. В настоящия случай, следва да се отбележи, че само
нарушенията на ЗДвП, които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването
на вредоносните последици имат релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД
при преценката за приноса на пострадалия. Експертът по назначената съдебно-медицинска
експертиза сочи, че всички описани в медицинските документи по делото телесни
увреждания по тялото на пострадалия С. А. са се получили въпреки поставения предпазен
колан и се дължат на тежките деформации на кабината на автомобила, в който е пътувал,
като най-вероятно ако пострадалият е бил без поставен предпазен колан, при този
механизъм на произшествието би получил по-тежки и по-изразени телесни увреждания. Т.е.
10
не е налице съпричиняване на вредоноснония резултат от страна на пострадалия, съответно
не са налице предпоставките за намаляване на определените обезщетения.
Ответникът е направил и възражение за съизвършителство между водачите на двете
МПС - участници в ПТП, тъй като в конкретния случай, увреждането е причинено и от
поведението на водача на т.а. „Рено Мастер" В.Ф.И., чиито противоправни действия са в
основата за настъпване на инцидента, т.к. се е движил с превишена за пътния участък
скорост, не е осъществявал непрекъснат контрол върху автомобила и е нарушил
разпоредбите на чл.20, ал.1 и 2, чл.21, чл. 48, чл. 50, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата.
Както се изложи до тук, процесното ПТП, причинило смъртта на наследодателя на
ищците, е причинено от виновните действия на водача на товарния автомобил "МАН", за
които е признат за виновен с влязла в сила присъда. По делото не са ангажирани
доказателства, установяващи виновни действия и на водача на товарния автомобил "Рено
Мастер", т.е. доказателства за твърдението на ответника непозволеното увреждане да е
причинено от неколцина. Дори и в най-благоприятната за ответника хипотеза, т.е. при
наличие на съизвършителство между водачите на двете МПС (каквото в настоящия процес
не е установено), в чл.53 ЗЗД е установена солидарна отговорност за причинителите на
вредата, ако увреждането е причинено от неколцина, което означава, че всеки от тях
отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а
не съобразно приноса му. В Решение №123/19.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№171/2011 г., IV
г.о. е разяснено, че в производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не
е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно
чл.53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси
изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на
вината е предмет на иска по чл.127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения
между длъжниците. В същия смисъл е и Решение №535/25.07.2012 г. на ВКС по гр.д.
№1465/2010 г., IV г.о., където е посочено, че в процеса за обезщетение на вредите не е
предмет определянето на размера на дължимото от всеки от съпричинителите обезщетение
за причинените вреди, в т.ч. и в случай на предявяване на претенцията само срещу един или
някои от тях. Осъденият солидарен длъжник има право да предяви срещу съдлъжниците
регресен иск за разликата над частта, съответстваща на участието му в увреждането.
Ищците са поискали с исковата молба присъждане на направените по делото
разноски, но въпреки изхода от делото, тъй като липсват данни за направени в настоящото
производство разноски, такива не следва да им бъдат присъждани.
На ответника следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски в общ
размер на 800 лв. - възнаграждение за вещи лица, поради което съразмерно с отхвърлената
част от иска, в съответствие с правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде
присъдена сума за разноски в размер на 758,40 лв. Отделно от това, на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв., тъй като е бил
11
представляван в производството от юрисконсулт и на основание чл.78 ал.8 от ГПК във
връзка с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ответникът следва също така да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 от ГПК да
заплати ДТ в размер 520 лв. за водените искове, както и по сметка на ЯОС сумата 312 лв. за
вещо лице.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, р-н Студентски,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д. на основание
чл.432 от КЗ във връзка с чл.429 от КЗ да заплати на Б.П.А., ЕГН ********** от
гр.************, Б.П.С., ЕГН ********** от гр.********, Д. П. Г., ЕГН ********** от гр.
****** и З.П.Д., ЕГН ********** от гр. ******** сумата от по 2 500 лв. на всеки от тях,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на С.П.А., настъпила в резултат на ПТП от 13.02.2019 г., причинено от
автомобил, управляван от водача Ш.Д.А., застрахован при ответника по застраховка "ГО",
ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от датата на уведомяване
на застрахователя с молба-претенция - 12.08.2020 г. до окончателното плащане на сумите,
като исковете за разликата над уважените размери главница до претендираните такива от 50
000 лв. от всеки един от ищците, като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, р-н Студентски,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д. на основание
чл.432 от КЗ във връзка с чл.429 от КЗ да заплати на Л.П.А., ЕГН ********** от с.****,
***** сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на С.П.А., настъпила в резултат на ПТП от
13.02.2019 г., причинено от автомобил, управляван от водача Ш.Д.А., застрахован при
ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху присъдените главници,
считано от датата на уведомяване на застрахователя с молба-претенция - 12.08.2020 г. до
окончателното плащане на сумите, като искът за разликата над уважения размер главница
до претендирания 50 000 лв. като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Л.П.А. от с. ****, община *****, Б.П.А., Б.П.С., Д. П. Г. и З.П.Д.,
последните четирима от гр.****** да заплатят на „ЗК Лев инс“ АД гр.София на основание
чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер 758,40 лв. и на основание чл.78 ал.8 от ГПК 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД гр.София на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати
ДТ в размер 520 лв. за водените искове, както и по сметка на ЯОС сумата 312 лв. за вещо
12
лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
13