№ 661
гр. Варна, 11.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Ив. Денев
СъдебниСевим З. Емин
заседатели:Тодорка Р. Кръстева
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора С. Ив. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Наказателно дело от
общ характер № 20223100201031 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Т. Д. Г., уведомен от предходно заседание, явява се лично и с адв. А.
А., редовно упълномощен от преди.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед отсътвието на процесуални пречки,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Нека подсъдимият да бъде запитан, желае ли да даде обяснения по
делото.
Подсъдимият: Желая да дам обяснения по делото сега.
СЪДЪТ поканва подсъдимия да даде обяснения по делото.
Подсъдимият: През месец януари 2015 г. бях назначен като управител на в
„Напоителни системи" ЕАД – клон Черно море. От самото начало ми беше обяснено, че
дружеството е в много сериозни задължения, които бяха над 32 млн. лева. През целия
период, в който бях управител, което е около година и половина тези задължения така и не
станаха по-малко. Вследствие, на което през целия период имахме постоянни съобщения,
описвания на всички имоти, които са били собственост на дружеството. Тези въпросни
задължения бяха на централното управление на дружеството, а не на варненския клон. Това
са договори за консултантски услуги, които са сключвани в по-предишни години. Знам
интересен случай с тези консултантски договори и ще я разкажа. Доколкото знам, това са
договори, които не са сключвани от клон Черно море, а от централно управление за
консултантски услуги с фирма на много големи стойности, във връзка с проекти, на които
никой не може да кандидатства, ако не се лъжа. Фирмата е от гр. Добрич. Не знам кой е
собственик. Знам, че фирмата не е реално действаща. Това е което са ми обяснявали
1
колегите от София. Под „не е реално действаща“ имам предвид, че не извършва други
дейности и няма други сключени договори, като вероятно е била създадена само за този
конкретен договор.
След обявяване на имота за публична продан постоянно получавахме такива писма,
понеже имаше и много други имоти за публичен продан. Имахме случай, в който частен
съдебен изпълнител отиде на язовир Цонево и се опита да го опише. Когато станах
управител на този клон не сме имали приемо-предавателен протокол и не знаех какво
приемам. Обясниха ми, че всяка година през м.декември месец се прави инвентаризация, а
аз постъпих на длъжността през месец януари. Относно несъответствията в наличността има
много случаи, в които служители са идвали при мен, за да ми кажат, че има много активи,
които те са много отдавна дадени за бракуване, но поради липса на комисия от София не
могат да бъдат бракувани. Това са активи, които реално вече не съществуват. Имаше
пердета от 68-ма година, които вече ги нямаше. Няма как да бъдат толкова години…
Фактическата наличност не отговаря на описанието на инвентаризационните списъци.
Когато разбрах, че тези инвентаризации се правят за един ден и реално не се случва точно
това както трябва…За покана от частен съдебен изпълнител за освобождаването на
ремонтната работилница получихме няколко пъти и то разбрахме за това от работници на
ремонтната работилница, когато се обаждат да кажат, че има частен съдебен изпълнител,
който настоявал да се срещне с мен. На първите четири покани никой не се беше явил, както
има и много други такива продани, понеже сумите, за които бяха запорирани бяха много
високи. Относно имуществото, намиращо се в работилницата, с новия собственик се
разбрахме да ми даде срок, в който да изнесем вещите от помещението и за това подписах
протокол. Беше ми обяснено, че той не е длъжен да го прави. Издадох заповед за изнасяне,
защото аз съм управител и не мога физически да и да осъществя сам тези дейности. Издадох
заповед тези вещи да бъдат изнесени в най-близката база, която се намира в село
Тръстиково. По думите на служителите през този период са изнасяли всичко, което е било
възможно и както знаете нямаха нужната техника, с която да ги извозват и единственото
превозно средство, което реално беше технически изправно нямаше документи. Нямахме
гражданска отговорност, защото това е обществена поръка. На моя глава разпоредих да
изнасят всичко каквото могат с въпросното моторно превозно средство, с което
разполагахме. Служителите, на които разпоредих да вършат това бяха К., Б.. Те правеха по 3
– 4 курса на ден. Относно Leica , това е уред, който се води собственост на варненския клон,
който когато друг клон има нужда ние го изпращахме. Доколкото знам, последно беше
изпратен в Пазарджик и след това бяхме изпратили служители, които да го върнат обратно,
но те самите дали са направили протокол или не не знам. Уредът Leica се върна, доколкото
знам и от това, което служителите са ми обянсили са го оставили в ремонтната работилница.
Не знам дали наистина е така. Мен ме освободиха от длъжността управител на 29.07.2016 г.
със заповед и най-вероятно следващата инвентаризация е била м.декември 2016. Нямам
знание през кой месец е назначен нов управител, но знам, че няколко месеца клонът беше
без управител.
Прокурорът: Нямам въпроси към подсъдимия и нямам искания по доказателствата.
Адв. А.: Нямам въпроси към подсъдимия и нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ като намира, че са извършени всички допустими, относими и необходими за
изясняване на обективната истина следствени на основание чл.286, ал.2 от НПК
председателят обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
2
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател и уважаеми съдебни заседатели, с
обвинителния акт срещу Т. Г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 219, ал.1 от
НК, което обвинение, макар с неизвестна неохота, поддържам.
Фактите по случая са изложени подробно в обвинителния акт и си мисля, че по тях
спор няма, но все пак. По силата на договор от 20.01.2015 г. Т. Г. е назначен за управител на
управител на варненския клон „Напоителни системи" ЕАД. По силата на този договор Т. Г.
е следвало да организира съхраняването и опазването на дружественото имущество, което е
било заведено в клона. Пак, през 2015 г., срещу „Напоителни системи" ЕАД започва едно
изпълнително дело по искане на търговското дружество „Елтес" ЕООД, като в рамките на
това изпълнение срещу собственост на дружественото имущество са предприети действия.
Насочено е принудително изпълнение срещу недвижим имот, който е заведен в активите на
варненския клон на „Напоителни системи" ЕАД представляващ така наричаната на времето
ремонтна работилница. Към дата 28.04.2016 г. въпросната ремонтна работилница е
възложена след извършена публична продан. Постановяването за възлагане е съобщено във
варненския клон на дружеството на същия ден. В следващите няколко дни, а именно на
13.05.2016 г. и на 26.05.2016 г., във варненския клон на дружеството са получени две покани
за доброволно и принудително изпълнение. Самото принудително изпълнение и
предаването на имота на взискателите по изпълнителното дело е извършено на 30.05.2016 г.
На тази дата взискателят, в лицето на свидетеля И. Я., и длъжникът, в лицето на Т. Г.,
подписват едно споразумение, по силата на което длъжникът се съгласява да бъдат
изоставени всички ония вещи, които не могат да бъдат прибрани в уговорения от страните
срок, който е 10-тина дни. Едва в деня на принудителното изпълнение г-н Г., в качеството
си на управител на „Напоителни системи" ЕАД, предприема все пак някакви действия за
изнасяне на имуществото, което се води на „Напоителни системи" ЕАД. Поне
документално, това изнасяне на вещи приключва към 10.06.2016 г. В последния протокол е
отбелязано, че всички вещи собственост на дружеството са бил изнесени и помещенията са
останали празни. Към 28.07.2016 г. подс. Г. е освободен вече като управител на клона, а към
края на 2016 г. е назначен нов управител – А., който извършва инвентаризация на
имуществото на клона, при което се установяват липси. По делото са изготвени две съдебно-
икономически експертизи, които заключват, че общата стойност на имуществото е 390
984.62 лв. Това са дълготрайни материални активи, материали и резервни части и други. Аз,
като представител на обвинението твърдя, че тази щета на дружеството е в резултат от
небрежното изпълнение, от страна на г-н Г., на неговите задължения в качеството му на
управител на „Напоителни системи" ЕАД – клон Черно море. Той е имал повече от месец
време, за да организира описването и изнасянето на собствеността на дружественото
имущество, а вместо това такива действия се предприемат едва в деня и след деня на въвода
във владение. Отделно от това, в разрез с разпоредбите на договора за определение, който в
сключен с него, Г. дава съгласие вещите, които са останали в предадените помещения да се
считат за изоставени.
Това са моите аргументи, накратко, поради които считам, че с бездействието си подс.
Т.ов е бил осъществил състав на престъпление по чл. 219, ал.1 от НК. Затова деяние аз ще
Ви помоля да наложите наказание на г-н Г. към минималния размер, а именно да речем 2
години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с 4 години изпитателен
срок и глоба в размер на 2000 лева. Смятам, че наказанието следва да бъде определено при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а те са чистото съдебно минало на
извършителя, добрите характеристични данни и не на последно място този продължителен
период от време, който е минал от извършване на самото деяние. В този смисъл ще Ви
помоля да се произнесете с Вашия съдебен акт.
Адв. А.: Уважаеми г-н Председател и уважаеми съдебни заседатели, аз лично считам,
че от проведеното съдебно следствие и от събраните писмени и гласни доказателства не
може и не следва да се направи един категоричен и обоснован извод, че подсъдимият Т. Г. е
3
автор на деянието по чл.219, ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд, като основанията
ми за това са следните:
Видно от показанията на всички свидетели разпитани по делото е, че същите към
инкриминирания период през 2016 г. са били служители на предприятието „Напоителни
системи" ЕАД – варненски клон, като именно в периода 28.04.2016 – 28.05.2016 г. е бил
управител на клон Черно море. Безспорно установено е, че срещу имот на дружеството е
било насочено принудително изпълнение, като имота е бил обявен на публичен продан и
закупено от търговско дружество „Елтес" ЕООД и на 13.05.2016 г. на клона на дружеството
е била подадена покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител, която
незабавно е била изпратена и заведена на същата дата в централата на дружеството в гр.
София, като преди това управителят Т. Г. лично е уведомил юрисконсулта на дружеството в
гр. София. На 26.05.2016 г. процедурата се повтаря вече с покана за принудително
изпълнение, като отново изпълнявайки задълженията си съобразно трудовия си договор,
управителят Т. Г. уведомява главния юрисконсулт на дружеството в гр. София, предвид
обстоятелството, че всички тези дела, размяната на книжа принципно се е водила с
централата на дружеството, намираща се в гр.София, но въпреки всичко веднага след като е
бил уведомен за наличието на поканата той се е разпоредил централата на дружеството да
бъде уведомена. Справка от показанията на свидетелката Д. разпитана от предходното
съдебно заседание. Тази свидетелка провежда неколкократно разговори с И. Ц.- помощник
ЧСИ и след провеждането на тези разговори е съобщила на подсъдимия да подписва
поканата, тъй като „нямало какво да се направи“. Именно в тези разговори главния
юрисконсулт на дружеството да се отчете на подс. Г., че щял да води последващи разговори
с новия собственик на помещението с цел договорка клон Черно море да останат като
наематели в същото помещение, но дали тези разговори са били проведени няма събрани
доказателства. Обстоятелството, че на практика управителя на клон Черно море Г. е нямал
никаква оперативна самостоятелност да взема самостоятелни решения, безспорно се
установи от всички събрани писмени и гласни доказателствени средства. Дотолкова всичко
е зависело от централата на дружеството в гр.София, че клонът Черно море не е разполагал
дори с транспортни средства, предвид липсата на винетки, гражданска отговорност,
технически прегледи и т.н. Предприемайки всички възможни действия по изнасянето на
имуществото на дружеството от въпросната работилницата подс.Г. е направил всичко
възможно за опазването на имущество на свой риск и на риска на работниците, които са
извършвали действията по пренасяне на имуществото. Именно Т. Г. е договорил с новия
собственик да бъде позволено на служители на фирмата да изнасят вещите на дружеството,
които са били останали там, дори след датата 10.07.2016 г. Считам, че всичко това, което до
момента изнесох е безспорно установено от всички събрани показания по делото.
На следващо място ще обърна внимание отново на свидетелските показания как
точно е била извършена предишната ежегодната ревизия на дружеството, а именно
механично, през пръсти смело мога да кажа, в рамките на един ден - справка със
свидетелските показания на свид.К., А., Д., М. и т.н., като този начин на работа категорично
говори по какъв начин са се натрупали тези щети, за които подс. Г. е бил предаден на съд.
Никой от разпитаните свидетели в хода на ДП не можа да посочи как, по какъв начин и
въобще дали са били броени тези вещи, а всички свидетели които категорично отговориха
на поставените им въпроси, че всичко е ставало по списъци, по които се е отмятала
наличността без да бъде броена. Още повече, че безспорно се установи, че е имало
множество бракувани вещи, като този брак, обаче, не е бил извършван и не по нежелание на
служителите на клон Черно море или в лицето на управителите, а по - скоро на нежеланието
на централното управление да бъде извършен брак на тези вещи.
По отношение на тази мобилна станция Leica, която е вменена като част от
обвинението, свидетелите И. и А. са били командировани в гр. Пазарджик за поучаването й
за получаването й в гр. Варна. Оставили са я на съхранение на служителката С. И. –
4
материално отговорно лице на склада, като не са съставили какъвто и да било протокол за
това. За защитата остава неясно въз основа на какво е вменена липсата на тази мобилна
станция, като вина или по-скоро като извършено престъпление на моя подзащитен. В
материалите по делото е наличен един протокол от 10.06.2016 г. подписан от свид.Л. К.,
който е подписал въпросния протокол, съдържанието на който е известно на абсолютно
всички, че длъжникът е изнесъл всички свои движими вещи находящи се в работилницата.
Стана ясно, че този въвод, който е бил извършен, това предаване на владението на
работилницата, се е извършил през летния период на 2016г. Управителят Т. Г. успоредно с
организирането на изнасянето и извозването на всички вещи и предмети е имал и ежедневна
работа свързана с управлението на клона. Точно в тази връзка подс.Г. е издал заповед, с
която е назначил съответен брой от служители, които да извършват извозването и
изнасянето на вещите, естествено служители на, които е имал доверие, като тези служители
и в частност свид.К. му представил този протокол, че всички вещи са изнесени и склада е
празен. За съставянето на този протокол и по – скоро за неговото съдържание подс. Г. не е
имал никакво основание да счита, че документът е недостоверен. Въпреки всичко, след
установеното от негова страна, че е имало все пак някакви изоставени вещи в склада, той
прави опити, свързал се с новия собственик, като правят уговорка да бъде разрешено на
служителите на дружеството продължат и да доизнесат всичко, което е останало там. След
разпита на свидетелите, в частност на свид.Д., се е изяснило обстоятелството относно
уведомяването кога и как е било свършено на централата на дружеството в София.
Юрисконсултите в София са били уведомени от подсъдимия за получената покана за
доброволно изпълнение и предвид обстоятелството, както казах преди малко, че е било
налице, поне към онзи момент, оперативна невъзможност управителите да вземат каквито и
да били решения Г. уведомява централата от където му е казано какво да прави и какво да не
прави. Неговото, безспорно, единствено задължение е било да организира изнасянето и
запазването на вещите, а именно това е било направено от негова страна и всички свидетели
потвърдиха това. Свидетелката Д. изпращането на поканата за публичната продан безспорно
и категорично е било извършено от секретарката на клон Черно море по известното
разпореждане на управителя Г. и в тази му част считам, че обвинението обективирано в
съдържанието на обвинителния акт не кореспондира със събраните гласни доказателства.
Налице е множество трайна и константна съдебна практика, касателно
престъпленията по чл.219, ал.1 от НК, с която безспорно съм убеден, че почитаемият
съдебен състав е запознат. Съвсем накратко ще обърна внимание на следното:
Нормата на чл. 219, ал.1 от НК е бланкетна такава. По така формираното обвинение
този бланкет не е запълнен по никакъв начин с никакви други правни норми, които да са
вменени като нарушение или престъпление на подсъдимият Т. Г.. Запознавайки се с
материалите по делото и със съдържанието на неговия трудов договор, по силата на който
същият е бил назначен за управител на дружеството, никъде в този договор няма точка или
клауза, по силата на която управителя да се задължава да контролира извършването на
инвентаризация на материалите собственост на „Напоителни системи" ЕАД - клон „Черно
Море“. На следващо място, обвинението, така както е посочено и обективирано в
обвинителния акт, не съдържа и размер на твърдената щета. Безспорно, прокуратура и
представителят на държавното обвинение, така както и в днешното съдебно заседание се
пледира, са налице две съдебно-икономически експертизи изготвени в хода на ДП, които
дават съответните заключения, но съдържанието на техните заключения по никакъв начин
не са намерили отражение в така формираното обвинение. В тази връзка, уважаеми г-н
Председател и уважаеми съдебни заседатели, с оглед това, което заявих, че съм обеден, че
сте запознат с трайно установена съдебна практика в тази връзка аз само ще си позволя да
посоча няколко решения на съдилищата на Република България и в частност на ВКС, а и не
само, касателно идентични случаи и казуси с посочено обвинение чл. 219, ал. 1 от НК. Това
са Решение №72/14.04.2021 г. по НОХД №118/2021 г. по описа на ВКС, Решение №111/
5
29.05.2019 г. по НОХД №404/2019 г. , Решение №187/20.02.2018 г. по НОХД №731/2017 г.,
както и множество други налични такива на окръжни съдилища на Република България.
В тази връзка, уважаеми г-н Председател, ще помоля на основание чл.304 от НК да
признаете моя подзащитен Т. Г. за невиновен по така вмененото му престъпление, като в
този смисъл аз моля за Вашето решение.
Прокурорът: Мисля, че тезата, че видите ли управителят на клона е едва ли не
пощенска кутия централното управление на дружеството в гр.София не е състоятелно. Тази
теза не намира подкрепа на задълженията на управителя, които са разписани в договора.
Вярно е, че в края на краищата сумата на вредата, така както е определена от експертизите и
по обвинението, е малко проблематична и е такава, защото възникват съмнения относно
начина на извършване на инвентаризациите в годините наназад и в тази връзка във Ваше
лице бяха положени значителни усилия да се установи точно как е било извършено това.
Свидетелите, които разпитахме са членове на комисиите, които са извършвали тези
инвентаризации и ни увериха, че инвентаризациите в предходни периоди са били извършени
много внимателно и добросъвестно. Ако това беше така към края на 2015 г., когато тези
данни от края на 2015 г. са взети като изходна база за сравняването с наличност към края на
2016 г. може би липсите от предходни периоди нямаше да бъдат установени и по-рано. Това
би могло да стане, ако инвентаризацията в края на 2015 г. беше извършена както трябва,
така както е била извършена в края на 2016 г., защото в края на краищата тогава се
установяват тези дни. Не е вярно също, че видите ли свидетеля. К., поставил подписа си от
протокол от 10.06.2016 г., с който е удостоверил, че помещенията са празни и всички вещи
били изнесени подс. Г. не е знаел, че всъщност това не е така. В следващите дни той е издал
заповед за изнасяне на вещите от същите тези помещения и транспортирането им до базата
в с. Тръстиково. Моят основен упрек към подс. Г. е, че в продължение на месец от негова
страна не са предприети абсолютно никакви действия да установи в тези помещения, в
които очевидно ще се предават на нов собственик, какви вещи са останали и второ тия вещи
по някакъв начин да бъдат изнесени и съхранени. Още повече, че както се оказва по това
време варненският клон разполагал с едно единствено транспортно средство , което е
техническо изправно, но с нередовни документи. Очевидно, изнасянето на вещите е
представлявало проблем, който е следвало да бъде преценен, обмислен и решен много преди
поканата за принудителното изпълнение. Това е моят основен упрек и именно в това се
състои престъпното бездействие на Т. Г. в качеството му на управител на клона.
Адв. А.: По повод твърдението на представителя на държавното обвинение, че
видите ли управителят на дружеството в инкриминирания период не е бил, така както се
изрази уважаемия прокурор, „пощенска кутия“ това за голямо съжаление не е вярно, т.к.
това обстоятелство за именно тази „функция“, е твърдяно от свидетелите А. и В. С., и
двамата заемащи същата длъжност на управител заявиха, че на практика са нямали никаква
оперативна самостоятелност.
По отношение на протокола от 10.07.2016 г. желая са каза, не той не е бил подписан
само и единствено от свидетеля К., а е подписан оот тричленна комисия – свид. К., свид. А.
и свид. И.. Тези лица така или иначе със своите подписи са носили отговорност за това,
което е обективирано в този документ.
Подсъдимият / право на лична защита /: Съгласен съм с моя защитник.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
Подсъдимият: Не съм виновен за това, за което съм обвинен. Каквото съм можел да
направя съм го направил за да запазя дружеството.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която председателят на състава
6
обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването пред Апелативен съд –
Варна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в11:33 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7