№ 639
гр. Варна, 15.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500457 по описа за 2025 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Р. В. С. от
гр. Севлиево, подадена чрез адв. В. К., против решение № 148/13.06.25г.,
постановено по гр.д. № 854/23г. на ОС-Добрич, с което са отхвърлени исковете
й срещу В. Д. И. от гр. Добрич, за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата от 64 000 лева, съставляваща дължимо възнаграждение за
строително-ремонтни работи по договор за основен ремонт на недвижим имот
в гр. Севлиево, ул. „Свети Княз Борис I“, № 1 с дата 25.05.2022г., както и
сумата от 3 825.21 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главното парично задължение в размер на законната лихва върху него,
считано от 01.07.2023г. до 11.12.2023г.; жалбоподателката е осъдена да
заплати на ответницата сумата от 1 554.50 лева – разноски за вещи лица и
сумата 7 291.20 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС за
първоинстанционното производство. Претендира се отмяна на решението като
необосновано и незаконосъобразно и уважаване на предявените искове. Счита
се, че от събраните по делото доказателства не се установяват предпоставките
(изяснени чрез уеднаквяване на съдебната практика с ТР № 5/14г. по т. д. №
5/14г. на ОСГТК на ВКС) за да се приеме, че процесният договор от 25.05.22г.
е недействителен на осн. чл. 40 от ЗЗД. Поддържа се, че при подписването на
договора, дъщерята на ответницата, като нейна представителка, и ищцата, не
са действали с намерение да увредят представляваната ответница. В тази
връзка са приведени подробни съображения, основани на събрани по делото
доказателства – при закупуването на имота ответницата В. го е огледала, а
дъщеря й Е. е дала на майка си 26 000 лв. лични средства за заплащане на част
от покупната цена, тъй като намерението на ответницата е било имотът да
бъде оставен на Е. и на нейната дъщеря М (внучка на ответницата);
1
ответницата е знаела за планираните ремонти на закупения имот (както за
тези, описани в договора за покупката на имота, така и за допълнителните
ремонти) и многократно е посещавала имота по време на ремонтните
дейности, без да е изразявала несъгласие с тях; възлагането на ремонта с
процесния договор е на същия изпълнител, избран от самата ответница при
закупуването на имота – в лицето на ищцата. Освен това представителят на
ответницата (дъщеря й Е.) не е имала и мотив да договаря във вреда на майка
си, имайки предвид плащането на част от покупната цена на имота с пари на
Е., както и очакването имотът да се ползва от самата нея и от нейната дъщеря
М. Освен това и сключването на договора за извършване на СМР не е във
вреда, а в полза на представляваната ответница, тъй като ремонтите
повишават значително стойността на имота, а освен това някои от ремонтите
работи са били извършени безвъзмездно от изпълнителя. Евентуални
недостатъци на изпълнението на СМР биха могли да бъдат релевирани като
възражения от възложителя, но това не е станало до подаването на отговора на
исковата молба по настоящото дело. В. И. не е възразила относно качеството
на извършените и установени СМР, въпреки направените от нея снимки и
въпреки многобройните посещения на брокера В.К., който е давал отчет за
посещенията си, вида на имота и интереса на потенциални клиенти. Поради
това се поддържа, че на осн. чл. 264, ал. 3 от ЗЗД е приела лично извършената
от ищцата работа. Ответницата се е възползвала от извършения ремонт като е
обявила продажбата на имота за цена, съответстваща на състоянието му след
ремонта – над 92 000 – 93 000 лв., а го е закупила за 66 000 лв. (от които
26 000 лв., осигурени от дъщеря й Е.), в която е влизала и стойността на
уговорените за извършване от продавача ремонти, описани в нотариалния акт.
Твърди се още, че е било допуснато процесуално нарушение от съда, който е
разпитал свидетели за опровергаване на съдържанието на изходящи от
страната частни документи, каквито съставляват договора от 25.05.22г.,
количествено-стойностна сметка към него и приемо-предавателен протокол от
14.03.23г. (в жалбата е допусната фактическа грешка като е посочена 2022г.),
което е недопустимо съобразно нормата на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Ползването на тези показания от съда са довели до материална
незаконосъобразност на решението, тъй като правните изводи са основани на
недопустими доказателства. Неправилно били анализирани експертните
заключения по делото, както и съдът не е сравнявал договорените единични
цени между страните, а е установил несъответствия в количествата, които са
били остойностени на по-ниски цени и от това е направил погрешни правни
изводи. Изложени са възражения и против заключението на основната тройна
оценителна експертиза, което е било кредитирано от съда и не е било ценено в
съвкупност с останалите доказателства по делото. Но дори и да се кредитира
заключението на вещите лица, то те са констатирали стойност на извършените
СМР по изпълнение на процесния договор в размер на 29 427.65 лв. с ДДС
(24 523.04 лв. без ДДС), а съдът е приел, че стойността била в размер на
22 931.12 лв. Поради това и дори да не се уважи предявеният иск в пълния му
2
размер, то същият се счита за основателен за сумата от 29 427.65 лв.,
съответно и акцесорният иск в съответната му част, съобразно главницата.
Претендират се и разноските по делото за двете инстанции.
В предвидения срок насрещната страна В. Д. И., чрез адв И. С., е
депозирала отговор, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Поддържа се, че наведените в жалбата твърдения представляват превратна и
необоснована интерпретация на събраните по делото доказателства. Изложено
е, че от гласните доказателства се установявало, че ответницата отишла в
къщата на 21.11.22г. и там установила частично извършени СМР, като до м.
май 2023г. други ремонти не били извършени. Счита се за неотносимо към
предмета на спора и за недоказано по делото, че дъщерята на ответницата й е
предоставила 26 000 лв. за заплащане на част от покупната цена на имота.
Уговорената цена на СМР е многократно надвишаваща действителната
стойност на извършеното, поради което е налице обективното увреждане на
представляваната. След последното си посещение в имота на 21.11.22г.
ответницата е била възпрепятствана да го посещава от страна на ищцата или
от лицата, на които тя е била възложила ремонтите; от представителя си Е.
Димитрова, както и от наемателя на имота, с когото последната е сключила
договор за наем. Възраженията против действителността на процесния
договор са били направени едва с отговора на исковата молба, тъй като едва с
получаването й ответницата е узнала за съдържанието и условията на
сключения договор. Възражения за некачествено изпълнение или
количествено неизпълнение тя не е могла да направи, тъй като не е била
допускана до имота. Установено било чрез експертно заключение по делото,
че извършените СМР не съответстват на описаното в приемно-приемателния
протокол от 14.03.23г. по вид, количество и качество, а по стойност е много
по-малко. Предмет на иска е заплащането на възнаграждение за извършена
работа по процесния договор, а не овъзмездяване на неоснователно
обеднилата се страна, поради което и становището за увеличена стойност на
имота няма отношение към предмета на делото. Предвид характера на
приемо-предавателния протокол като частен документ, то оспорването на
неговото съдържание е допустимо от страните и могат да се използват всички
доказателствени средства. Съдът не е допуснал и процесуални нарушения, тъй
като е анализирал всички доказателства по делото и е изложил съображения
защо кредитира заключението на допълнителната тройна СТЕ, чиито
констатации се различават съществено от записванията в приемо-
предавателния протокол. Правилно е било приетото от съда, че тъй като
ищцата не е била регистрирана по ДДС, то и следва да се възприеме
посочената от експертите стойност на изпълнените на място СМР от 22 931.12
лв. (20 846.47 лв. + 10% печалба за строителя). Експертите обаче са посочили,
че изработеното от ищцата не може да служи по обичайното си
предназначение, поради което на ищцата не се дължи никакво
възнаграждение. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
3
обжалването и при наличието на надлежна представителна власт, поради
което е допустима.
Страните не са формулирали доказателствени искания, а съдът намира,
че не е необходимо служебното събиране на такива. Делото следва да бъде
внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 29.10.25г. от 09.30 ч., за която дата и
час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4