Р
Е Ш Е
Н И Е
№358
18.05.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: ПЕТЪР ВУНОВ
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова
и в
присъствието на прокурора Елеонора Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 94 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, депозирана от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, подадена
чрез процесуален представител, против Решение № 367/14.12.2022 г., постановено
по АНД № 956/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението е постановено в разрез със закона, доколкото
при напълно изяснена фактическа обстановка, съдът направил погрешни изводи.
Безспорно по делото било установено, че жалбоподателят осъществил състава на
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като управлявал ППС по републикански път
без заплатена винетна такса, поради което правилно била ангажирана неговата
отговорност. Извършеното деяние било регистрирано в Електронната система за
събиране на пътни такси като нарушение от контролно устройство с идентификатор
№ 20831, и бил създаден доклад, с приложени към него статични изображения във
вид на снимков материал, които в своята съвкупност представлявали доказателство
за отразените обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
peг. №, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство, част от
системата. Като неправилен се оспорва изводът на съда, че в конкретната
хипотеза били налице и други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на
въпроса, а именно: „обосноваващи, респективно изключващи субективния момент“.
От датата на закупуване на месечната е-винетка (14.01.2022 г.) до датата на
съставяне на АУАН (17.02.2022 г.), жалбоподателят имал над един месец, в който
да провери електронната си винетка на страницата на Националното тол
управление, поради което изводите на съда в насока липса на вина били несъстоятелни
и не почивали на реални доказателства. От събраните доказателства по безспорен
начин било доказано именно, че като собственик и водач на въпросното МПС,
наказаното лице пренебрегнало значението на посочените обстоятелства и придобило
субективната увереност, че ползва заплатената пътна мрежа в страната в
изпълнение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Касаело се за непредпазливо деяние под
формата на небрежност, което деяние не било изключено от кръга на наказуемите
деяния, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Касаело се за неправилно
деклариране на данни относно категорията на превозното средство, за което се заплаща
винетна такса, при което се считало, че за ППС не е заплатена такава. С оглед
на гореизложеното, се моли да бъде отменено Решение № 367 от 14.12.2022 г.,
постановено по АНД № 956 по описа на Районен съд - Хасково за 2022 г., и да
бъде постановено ново решение, с което да бъде потвърдено изцяло обжалваното НП.
Моли се за присъждане в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ на юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции в общ размер от 300 лв. - по 150 лв. за всяка
инстанция.
Касационната
жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно
заседание, като съображения в подкрепа на изложените в жалбата доводи се
развиват и в представени по делото писмени бележки.
Ответникът
по касация – Д. Ж. Г., в депозирана по делото писмена молба, оспорва касационната жалба и
наведените в нея съображения. Моли да се приеме, че постановеното съдебно
решение е съобразено със събраните по делото доказателства, мотивирано,
законосъобразно и обосновано.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила
на решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно
постановление № 000933/28.06.2022 г., издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура”.
Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 17.02.2022 г. на път
1-5, км. 235+000, инспектори в Сектор „Контрол и правоприлагане” в Национално
тол управление, въз основа на информация в електронната система, спрели за
проверка лек автомобил марка *, модел *, с peг. № ***, управляван от Д.Ж.Г.. Било установено, че на 17.01.2022 г. в
12:11:30 часа лекият автомобил бил засечен по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за превозното средство не била заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. С оглед на това и след като въз
основа на генерирания доказателствен запис - ID:8c01b8 от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП - контролно устройство с идентификатор № 20831, било
преценено, че е осъществен състав на административно нарушение, срещу водача Д.Ж.Г.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
000933/17.01.2022 г. и въз основа на него издадено обжалваното наказателно
постановление.
Представено
с административнонаказателната преписка и прието като писмено доказателство по
делото било Заявление за промяна на допусната техническа грешка при деклариране
на данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
включително на държавата, в която е регистрирано, или неговата категория по
реда на чл. 10а, ал. 36 от Закона за пътищата, вх. № 94- 00-185 от 10.02.2022
г.
От правна
страна съдът е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление относно обективната страна на деянието, се
установявали по недвусмислен начин. Доказано било, че процесното МПС, което
било с обща технически допустима маса 2500 кг, на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място - на 17.01.2022 г. в 12:11:30 часа,
било засечено по път 5, км.300+026, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за този регистрационен номер не била налице заплатена винетна такса, но
била заплатена за ППС peг. № LM0CPF. Налице било осъществяване от обективна
страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 179, ал. 3,
вр. чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата, както правилно деянието било
квалифицирано от административнонаказващия орган. В същото време съдът е приел,
че са налице други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушение, а именно тези
обосноваващи, респективно изключващи, субективния момент. В случая се установило,
че била налице електронна винетка за превозно средство с peг. № LMOCPF,
месечна, с период на валидност на винетката, съвпадащ с процесния, какъвто
регистрационен номер не фигурирал като издаден за МПС от Англия. Същевременно
управляваното от жалбоподателя МПС от Англия било с peг. ***. Тоест, доказателствата сочели, че е платена такса в пълен размер
за периода, в който попадало процесното управление и се отнасяло за ППС с peг.***, но неправилно била посочена комбинацията от букви и цифри на
регистрационния номер и разликата била между буквата „О“ и цифрата „0“.
Действително, с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние негативните последици от неправилното деклариране на изискуемите
данни били в отговорност на водача на превозното средство, но тази отговорност
следвало да се разбира, че по вид е имуществена, а не административно наказателна
и визираните последици не можело да се приравняват на виновно извършване на
административно нарушение. За да бъдело едно деяние административно нарушение,
то трябвало да бъде извършено виновно при форма на вината – умисъл или
непредпазливост. Процесното нарушение обаче можело да бъде извършено само
умишлено и годен субект на деянието по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП
можело да бъдат само лица, които не са заплатили дължимата винетна такса и
въпреки това, съзнавайки посоченото обстоятелство, управляват превозно
средство, за което такава такса се дължи по път в обхвата на платената пътна
мрежа. При субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следвало да
съзнава общественоопасния характер на деянието - че нарушава директно законова
забрана, която е обвързана с общественоопасни последици, чието настъпване той
иска или допуска. В конкретния случай, след като липсвал спор, че
жалбоподателят е закупил и заплатил в полза на бюджета електронна годишна
винетка и то със съзнанието, че я закупува именно за управлявания от него
автомобил умисълът бил изключен, а оттам и отговорността за нарушението по чл.
179, ал. 3 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е правилно.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, са направени законосъобразни
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи,
формирани от районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция.
Районният съд правилно е приел, че описаното нарушение не е реализирано от
субективна страна. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на която е
наложено административното наказание, предвижда административно наказание „глоба“
за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Посочената като нарушена материално правна
разпоредба – чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, от своя страна, въвежда задължение за
водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство. За да представлява едно деяние административно нарушение
съгласно общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва
да е извършено виновно. Анализът на посочения състав показва, че конкретното
нарушение може да се извърши само под форма на вината умисъл – пряк или
евентуален. Тоест на административно наказване по този текст подлежат само
лица, които съзнателно не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това,
съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се
дължи по път в обхвата на платената пътна мрежа. Дефинирано юридически, при
субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следва да съзнава
общественоопасния характер на деянието - че нарушава директно законова забрана,
която е обвързана с общественоопасни последици, чието настъпване той иска или
допуска. В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата по
делото, че ответникът по касация е закупил и заплатил в полза на бюджета
електронна годишна винетка и то със съзнанието, че я закупува именно за
управлявания от него лек автомобил. Със същото съзнание той е внесъл и цялата
дължима цена в полза на бюджета за тази услуга. След това, без да съзнава
грешката, допусната във връзка с един от символите от регистрационния номер на
управляваното от него МПС и със съзнанието, че добросъвестно е заплатил таксата
същият е управлявал автомобила, при липса на знание, че извършва деяние с
общественоопасен характер, а още по-малко предвиждайки или допускайки неговите
общественоопасни последици. Техническата грешка при закупуването не може да се
вмени във вина от гледна точка на умисъл в извършване на горното нарушение, а
напротив - същата напълно го изключва.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че неправилно
в касационната жалба се интерпретира нормата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние. Действително, с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от посочената
наредба негативните последици от неправилното деклариране на изискуемите данни
са в отговорност на водача на превозното средство, а в такъв смисъл е и новата
разпоредба на чл. 10а, ал. 3а от ЗДвП, но тази отговорност следва да се
разбира, че по вид е имуществена, а не административнонаказателна и визираните
последици не могат да се приравняват на виновно извършване на административно
нарушение. В конкретния случай волята лицето да закупи и заплати в полза на
бюджета на електронна винетка именно за притежавания от него автомобил е
обективирана преди датата на деянието. Извод, който не се променя, а напротив –
потвърждава се от факта, че заявлението за корекция е подадено след съставяне
на акта за установяване на административно нарушение и неговото връчване, тъй
като именно по време на тези действия е формирано знание у лицето, че е
допусната – от него или от трето лице, техническа грешка при посочване
регистрационния номер на моторното превозно средство. В случая грешката е
допусната по отношение само на един от символите в регистрационния номер на
превозното средство, поради което е налице и хипотезата на чл. 10а, ал. 3б от
Закона за пътищата. Действително, както бе посочено, отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика или
на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена винетна такса, с изключение обаче на случаите
на корекция по ал. 3б. Именно такава хипотеза е налице, доколкото при издаването
на електронната винетка е допусната техническа грешка при деклариране на не
повече от три символа, поради което следва да се извърши корекция от
съответните длъжностни лица след заявление за промяна на грешно декларирани
данни от собственика или ползвателя, каквото е подадено. Без съмнение, след
извършване на деянието, за което е издадено процесното наказателно постановление,
но преди влизане в сила на санкционния акт, е последвал закон, който е по-благоприятен
за нарушителя, като следва да се приеме, че с реализиране на хипотезата на чл.
10а, ал. 3б от Закона за пътищата е отпаднал с обратно действие и друг
обективен признак от състава на нарушението, за което е издадено наказателното
постановление, а именно да не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не
са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради
което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила от настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 367/14.12.2022 г., постановено по АНД № 956/2022 г. по
описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.