№ 359
гр. Велико Търново , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20204110201726 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Т. от ***, представляван по пълномощие от адв. Н. от
ВТАК против Наказателно постановление № 2020-1739-25-052/25.09.2020 г. на Директора
на ОД МВР ***, с което за нарушение на чл. 209 а от Закона за здравето му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева. Претендира се неговата отмяна с
оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа жалбата и претендира
сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, но заема писмено
становище по жалбата в посока, че жалбата се явява неоснователна, а НП като
законосъобразно и обсновано следва да се потвърди. В случай, че се претендират разноски
прави възражение за прекомерност на същите.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
С Наказателно постановление № 2020-1739-25-052/25.09.2020 г. на Директора на ОД
МВР - Велико Търново на жалбоподателя на основание чл. 209 а от Закона за здравето е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева затова, че е бил поставен
под 14-дневена карантина с начална дата 05.06.2020 г. на адрес гр. *****, без упоменат № на
1
улицата, /автосервиз/. На 06.06.2020 г., около 15:20 часа, след подаден сигнал за възникнал
конфликт, по повод нарушаване на противоепидемичната мярка, служители на РУ В.
Търново, извършили проверка, при която установили Т. на адрес гр. **************
Изложено е също, че със Заповед № РД-01-264/14.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на странат.
Описано е, че поставанято под карантина за срок от 14 дни на лицата, които влизат на
територията на страната, е предвидено в т. 12 от заповедта. Съгласно т. 13 от посочената
заповед , в периода на карантината, лицата са длъжни да не напускат домовете си или
мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието
срок.Отразеное, че деянието извършено от жалбоподателя е безразсъдно, поради това, че е
изложил детето и околните на опасност от заразяване, доколкото в преписката липсвали
категорични доказателства , че на посочената дата същият не е бил вирусоносител.
Въз основа на горните мотиви административнонаказващият орган приел, че на
06.06.2020 г., около 15:20 часа, в ***, Г. Т. с адрес ***********, като е напуснал адреса в гр.
***** /автосервиз/, на който е бил поставен под карантина, с което е нарушил
противоепидемична мярка по чл. 209 а от ЗЗ, въведена със Заповед № РД-01-333/12.06.2020
г. на Министъра на здравеопазването /коренно различна Заповед, от изложената в мотивната
част на НП/.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз
основа на постановление на ВТРП от 16.09.2020 г., с което е отказано образуването на
досъдебно производство и е прекратена преписка вх. № 1990/2020 г. на ВТРП, образувана за
престъпление по чл. 355 от НК. За да откаже образуването на наказателно производство
наблюдаващият прокурор е приел, че деянието, макар и формално да осъществява
признаците на предвиден в закона престъпен състав - чл. 355 от НК, поради своята
малозначителност с оглед незначителната обществена опасност на деянието и дееца, приел
че на основание чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно.
От показанията на св. ****, служител в РУ В. Търново и посетил по сигнал, няколко
пъти адрес на ул. "*****" в *** се установява, че за първи път това е било на 06.06.2020 г.
Тогава жалбоподателят не бил установен на място. На 15.06.2020 г. отново бил получен
сигнал. Тогава лицето било установено на място, дал писмени обяснения, включително е
била проведена и беседа със същия. Показанията на св. **** напълно кореспондират със
събраните писмени доказателства и установяват, че действително на 06.06.2020 г.
жалбоподателят не е бил установен на улица "***" в ***, по подаден сигнал до РУ В.
Търново /стр. 49 и 50 от делото/. Изложеното, в депозирана справка на стр. 48 от делото, че
на 06.06.2020 г. жалбоподателят бил установен, по повод посетен сигнал, напълно
противоречи с показанията на разпитания свидетел ****, както и на приложените
собственоръчно изготвени от Т. обяснения от 15.06.2020 г. Това е още един аргумент в
посока, че ако действително жалбоподателят е бил установен на мястото по сигнал от
2
06.06.2020 г., то на същия биха му били снети писмени или най - малко устни такива, което
в случая не е така.
Също така са приети и приложени други писмени доказателства, относими към
предмета на настоящото производство, включително и Прдписание 200605/377379 на
експерт при РЗИ Видин.
Установената фактическа обстановка се изведе след анализ на приобщените по
делото гласни и писмени доказателства, въз основа на която съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
При извършване на проверка по законосъобарзност на атакуваното НП-относно
провилното приложение както на процесуалният, така и материалният закон, съдът
констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на
защита на санкционираното лице и обосноваващи ицзцяло неговата отмяна.
Напълно основателни са възраженията на жалбоподателя и настоящата инстанция
изцяло ги сподела. Абсолютно необосновано и в разрез със събраните по преписката
писмени доказателства е ангжарината административнонаказателната отговорност на Т.. В
НП е прието, че същият е осъществил съсъстав на нарушение по чл. 209 а от ЗЗ на дата
06.06.2020 г. От анализа на събраната по реда на съдебното следствие доказателствена маса,
категорично се налага извод, че на процесната дата лицето Т. не е било установено на
сочения в НП адрес и явяващ се различен от декларирания от него, на който е бил
постановен под карантина с Предписание № 200605/377379 от гл. експерт при РЗИ Видин,
считано от 05.06.2020 г. Това налага категоричен извод за липса на осъществен състав на
нарушение по посочената разпоредба на дата 06.06.2020 г., поради което не е налице
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорнст на Г.Т..
Също така, административно-наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата
на чл. 209 а от ЗЗ и на основание същата разпоредба е наложил административно наказание
глоба в размер на 300 лева.
Отразените фактически констатации в обстоятелствената част на НП не съответстват
на посочената норма, като правна квалификация на деянието. Вместо да посочи в пълнота -
коя от алинеите на отразения текст, съответно хипотезите в тях и по този начин да
прецизира материалноправните норми, които са нарушени от жалбоподателя, то
административнонаказващият орган се е задоволил да посочи само и едниствено правната
квалификация на деянието. В действителност не е посочил отразените и възприети
3
фактически констатации, кои от съдържащите се в същата норма фактически състави
запълват, за да се обоснове и санкционирането на противоправното поведение /в случай, че е
налично такова/.
Съставът на чл. 209 а от ЗЗ съдържа четири отделни алинеи, съответно алинея 1 -
няколко хипотези. Последните от своя страна препращат към различни норми – чл. 63, ал. 4
или 7, чл. 63 а, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ.
В този смисъл съставът на чл. 209 а от ЗЗ няма самостоятелно приложение, а следва
да се съотнесе към някоя от посочените норми, което на практика задължава
административнонаказващия орган да прецизира правната квалификация на деянието и да
отрази във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното нарушение. Тъй като това
не е сторено в настоящия казус, съответно и не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН - за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Този порок е от
категорията на съществените, тъй като е неотстраним по реда на настоящото производство.
Същото се явява от категорията на съществените тъй като от една страна опорочава формата
на атакуваното НП, а от друга страна е ограничено правото на защита на жалбоподателя да
разбере какво точно нарушение се претеднира спрямо него.
Това също налага извод за незаконосъобразност на атакуваното НП и като такова
подлежи на отмяна.
Предвид излбожените мотиви жалбата се явява основателна, а наказателното
постановление подлежи на изцяло на отмяна.
С оглед изхода на спора по делото, основателно се явява направеното искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски, като въззиваемата страна,
следва да бъде осъдена на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, да
възстанови, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
По делото са представени доказателства за реално направени от жалбоподателя
разноски във връзка с производството, поради което претенцията за присъждането им се
явява доказана и като такава следва да се уважи. Същото е определено в минималния
размер, в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция на
разпоредбата по чл. 18, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не подлежи на редуциране.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-1739-25-052/25.09.2020 г. на Директора
на ОД МВР ***, с което на Г. Н. ТР. от ***, за нарушение на чл. 209 а от Закона за здравето
4
му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, като
незаконосъобразно и необосновано.
ОСЪЖДА ОД МВР - В. Търново да заплати на Г. Н. ТР. с ЕГН ********** от ***,
сумата от 300 лева, представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5