Решение по дело №60/2025 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 110
Дата: 29 април 2025 г. (в сила от 29 април 2025 г.)
Съдия: Петър Христов Маргаритов
Дело: 20255400500060
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Смолян, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско
дело № 20255400500060 по описа за 2025 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ТП на НОИ-Смолян срещу Решение № 152 от
12.12.2024 г. по гр. дело № 20235420100273/2023 г. по описа на Районен съд -
Златоград .С посоченото решение е уважен предявения иск по реда на чл. 3
ал.2 от ЗУТОССР от С. Б. срещу ТП на НОИ-Смолян и НОВА ГОРА ЕООД-в
ликвидация - гр.Неделино за установявано на обстоятелството, че Ст.Б. е
работил в НОВА ГОРА ЕООД-в ликвидация в периода от 21.01.1981г до
10.08.81г като стругар при пълно работно време от осем часа, което време се
признава за трудов стаж. В жалбата е посочено , че решението е неправилно ,
като искът е недоказан , неоснователен и следва да се отхвърли . Неправилно
районният съд е уважил исковата претенция , като не е отчетел , че първата
страница на представената по делото от ищеца трудова книжка не е надлежно
оформена- липсва предприятие и дата на издаването й, поради което същата
не следва да се възприема като годно писмено доказателство по смисъла на чл.
6 от ЗУТОССР. Налице е аргумент в полза на нарушена удостоверителна сила
на представен от ищеца официален удостоверителен документ (трудова
1
книжка), единствено въз основа на който са допуснати до разпит процесните
свидетели. Събраните по делото свидетелски показания не доказват по
категоричен начин основателността на исковата претенция. Поради
изложеното е поискана отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Неправилно съдът е осъдил двамата ответници да заплатят
адв.възнаграждение на ищеца С. Б. сумата от 500 лева, като ТП на НОИ -
Смолян не е дал основание за завеждане на делото и разноските по него за
заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва
да бъдат заплатени от другия ответник „Нова гора“ ЕООД - в ликвидация,
който е допуснал ведомостите за заплати за процесния период да бъдат
изгубени. При тези обстоятелства е поискано съдът алтернативно да измени
обжалваното решение в частта за разноските.С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания. Срещу подадената въззивна жалба не е
постъпил отговор по реда чл. 263 от ГПК от въззиваемите С.Б. и НОВА ГОРА
ЕООД.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, като е
постъпила писмена молба - становище от юр.Д. , като същата заявява че
поддържа ВЖ.
Въззиваемият Б. не се явава в съдебно заседание , като пълномощникът
му адв.Д. оспорва жалбатаи претендира разноски за въззивното
производство.
Въззиваемият НОВА ГОРА ЕООД-в ликвидация се представлява в
съдебно заседание от ликвидатора М.О. , като същата взема становище
за неоснователност на подадената ВЖ .
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания,
съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона
срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от
съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на С.Б.
против ТП на НОИ - Смолян и "НОВА ГОРА ЕООД-в ликвидация за
установяване на положен от ищеца трудов стаж в периода от 21.01.1981г
до 10.08.1981г при работодателя "НОВА ГОРА ЕООД " . В исковата
молба са изложени доводи, че ищецът поискал издаване на УП-13 от ТП
2
на НОИ-Смолян на 17.10.2023г, като с писмо от 19.10.2023г. му е
отказано издаване на въпросното удостоверение, тъй като в архива на
НОИ не са предавани ведомости за заплати и документи, въз основа на
които може да се установи осигурителен стаж и осигурителен
договор.Изложени са доводи, че ведомостите се съхранявали в Община
Неделино, но за визирания период били изгубени .
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ТП на НОИ - Смолян е подал
отговор на исковата молба, с който намира иска за недопустим .Изложени са
доводи, че представената трудова книжка не се ползва с надлежна
удостоверителна сила , като са изложени доводи против допускане на
исканите свидетелски показания.Ответникът НОВА ГОРА ЕООД-в
ликвидация е депозирал отговор на ИМ като са направени
доказателствени искания като не е взето становище по основателността
на иска.
С обжалваното решение съдът уважил предявения иск по чл. 1 ал.1 т.3
от ЗУТОССР, като осъдил ответниците да заплатят в полза ан ищеца
разноски в размер на 500 лева .Съдът приел за установено , че в
процесния период от време ищецът е работил като стругар в АПК ПП
Нова гора, като кредитирал показанията на свидетелите М. и З..Съдът
подробно анализирал доказатествената сила на представената по делото
трудова книжка .
По делото не е спорно, че "НОВА ГОРА" ЕООД-гр.Неделино е
правоприемник на АПК ПП Нова гора, като ведомостите за работни
заплати се съхраняват в Община Неделино.
За периода от 21.01.1981г до 10.08.1981г ведомостите за заплати са
изгубени, като в тази връзка е представеното Удостоверение от
06.12.2023г , издадено от Община Неделино .
Същите ведомости не са предавани в архива на НОИ по реда на чл. 5
ал.10 от КСО .
По делото е приложена трудова книжка № 274 в оригинал, издадена
спрямо С. Б..В трудовата книжка не е отразено кое предприятие е нейн
издател , като е посочено , че Б. е работил като стругар в АПК ПП Нова
гора-гр.Неделино в периода от 21.01.1981г до 10.08.1981г .В положения
правоъгълен печат е положен подпис на служител личен състав и
счетоводител, без да е положен подпис на ръководител.
3
В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите
М. и З. като същите еднозначно сочат , че ищецът е работил като стругар
на пълно работно време в една бригада заедно с тях в АПК ПП Нова
гора през 1981г за период от около няколко месеца .

При така установените правнорелевантни факти съдът намира ,че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно,
предвид ан следното:
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т.3 от
ЗУТОССР за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 1999 г. .
По правило трудовият стаж се установява с определени документи: трудова
книжка или съответните удостоверение УП, издадени въз основа на
ведомости за заплати, присъствени списъци или други документи, в които
трудовият стаж се вписва от работодателя и които имат материална
доказателствена сила .
Когато тези документи липсват, установяването на трудов стаж се извършва
по съдебен ред в рамките на нарочно съдебно производство.
За да е допустим искът / съгласно чл. 5ал.1 от ЗУТОССР/ следва да се
установи, че ведомостите за заплати са изгубени или унищожени .
по делото не е спорно , че ведомостите за заплати на предприятието
АПК ПП Нова гора/НОВА ГОРА ЕООД-в ликвидация/ за процесния
период са изгубени, като това обстоятелство обуславя допустимостта на
иска .
Основателността на иска предполага ищецът да е полагала труд при посочен
работодател през претендиран период от време и на посочената длъжност.
Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищеца.
Съгласно чл. 6 ал.1 ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя, при който
е придобит стажът и по време на полагане на стажа. Законодателят е
предвидил допустимост на свидетелски показания по делата за установяване
на трудов стаж само при наличие на писмени доказателства, които
4
установяват вероятността на същия.Това могат да бъдат само писмени
доказателства, които отговарят едновременно на две кумулативни условия: да
са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и да са издадени
по време на полагане на стажа. Само при наличие на писмен документ,
издаден от работодателя през периода на полагане на стажа, съществува
вероятност, че стажът действително е положен.Трудовата книжка е посочена в
чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТООСР като писмено доказателство, правещо вероятно
полагането на трудовия стаж.
По делото е представена трудова книжка, като от нейното съдържание
може да се направи извод, че е издадена преди 1979г , когато е нанесен
друг трудов стаж на ищеца .
Представена трудова книжка не е оформена съобразно изискванията на
нормативната уредба .Липсва информация за издателя на трудовата
книжка .
В графа положен тр. стаж в АПК ПП Нова гора не е положен подпис на
ръководител.Липсата на тези реквизити обуславя невъзможността
трудовия стаж да се установи единствено въз основа на отразената
информация в трудовата книжка .Съдържанието на тези записи обаче
обуславя допустимостта на свидетелски показания за доказване на
положения трудов стаж , съобразно чл. 6 ал.1 т.3 от ЗУТОССР .
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е доказал
факта , че е положил труд в предприятието АПК ПП Нова гора -
гр.Неделино в периода от 21.01.1981г до 10.08.81г на длъжността
стругар.В тази насока са анализираните и съпоставени свидетелски
показания и отразената информация в трудовата книжка.Изводите на съда
относно положения труд в това предприятие се споделят изцяло и от
въззивната инстанция .
С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е уважил
исковата претенция, като решението на първоинстанционния съд следва
да бъде потвърдено.Присъдените разноски с първоинстанционното
решение не са оспорени по реда на чл. 248 от ГПК , като настоящата
инстанция няма правомощия се произнася по отношение техния размер
и дължимостта им.
С оглед изхода на спора в полза на Ст.Б. следва да се присъдят
разноски за въззивното производство .Въззиваемият Б. е направил
5
разноски за заплатено адв.възнаграждение в размер на 650 лева, като
въззивникът ще следва да бъде осъден да ги заплати .Неоснователно е
възражението за прекомерност, като претендираното възнаграждение е в
размер , който съответства на естеството и качеството на положения
адвокатски труд .
Воден от изложеното съдът .

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло съдебно Решение № 152 от 12.12.2024 г. по гр.
дело № 273/2023 г. по описа на Районен съд - Златоград.
ОСЪЖДА ТП на НОИ -Смолян ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Б. ЕГН
********** направените разноски за въззивното производство за
заплатено адв.възнаграждение в размер на 650,00 лева .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6