Решение по дело №1081/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260050
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20201820101081
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

   

 

     гр. Елин Пелин, 12.04.2021 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД ЕЛИН ПЕЛИН, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди  двадесет и първа година, в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1081/2020 г. по описа на РС Елин Пелин, за да се произнесе взе предвид следното: 

          

            Ищецът „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ********* представлявано от юрисконсулт Енил Енев със седалище  и адрес на управление гр.София, ул. “Шандор Петьофи“, № 10  е предявил против ответника П.Е.Б., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД, по чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.  Твърди, че на 07.03.2016 г. между „4финанс“ ЕООД опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника П.Е.Б. е сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл.3 вр. чл.2 от ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключването на договора е подробно описана в Общите условия  на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. С подписването на Договора за кредит, ответникът кредитополучател е потвърдил, че е прочел и приема условията по Договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр  и че желае да сключи този договор с кредитодателя.                                                                           Сключеният договор за кредит от 07.03.2016 г. фигурира в системата „Вивус“ под № **********, като кредитът е отпуснат за период от 10 дни, с уговорена падежна дата  - 17.03.2016 г.. В заявката си ответницата Б. е заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 300.00 лева, като се възползва и от незадължителната, допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за кредит, за което съгласно т.2.2-2.6 от Общите условия се дължи  пропорционална такса. В изпълнение на заявката, сумата по кредита е отпусната още в същия ден -  07.03.2016 г. съгласно посочения в договора от кредитополучателя предпочитан начин – посредством   паричен превод по банковата сметка на името на ответницата Б., посочена в договора. В основание за превода  са посочени три имена, ЕГН на кредитополучателя и номер на процесния договор.

             На 10.03.2016 г. възползвайки се от възможността си съгласно т.8 и следващи от Общите условия към Договора за кредит, П.Б. заявява отпускането на допълнителни 200.00 лева по кредита, като отново се възползва и от услугата за експерсно разглеждане на искането за допълнителен кредит. Съгласно Общите условия – т.8 и сл., кредитополучателят има право да кандидатства за отпускането на допълнителни суми по кредита, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов  договор, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Договорът за кредит е изменен на  същата дата, а исканата допълнителна сума от 100.00 лева е отпусната отново в рамките на същия ден – 10.03.2016 г. по посочената от кредитополучателя банкова сметка.                                                 На 15.03.2016 г. ответницата Б. отново заявява отпускането на допълнителна сума по кредита, в размер на нови 70.00 лева, като сумата е преведена по банковата сметка посочена в заявката в деня на искането.                        На 20.03.2016 г. кредитополучателят прави поредна заявка за допълнителен кредит, в размер на нови 50.00 лева, преведени от кредитодателя по банковата сметка на  длъжника Б. на  21.03.2016 г.               На 22.03.2016 г. П.Б. отново кандидатства за допълнителна сума по кредита, като заявените нови 60.00 лева са й преведени в същия ден.                                                                                                      На 27.03.2016 г. кредитополучателят за пореден път заявава отпускането на допълнителен кредит, като поисканата сума е 50.00 лева и е преведена по банковата сметка на П.Б. на 28.03.2016 г.. В своите искания за отпускане на допълнителни суми по кредита, кредитополучателят се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявките, за което са начислени пропорционални такси, чиито общ размер е  посочен в Специалните условия /стр.1 от Договора за кредит след последното му изменение от 27.03.2016 г./.                                                                    Междувременно П.Б. се е възползвала и от правото си, съгласно договора да удължи срока за връщане на кредита. Съгласно т.11 от Общите условия, приложими и към Договора за кредит № **********, кредитополучателят има право да удължи срока за връщане на кредита със съгласието на кредитополучателя и съобразно тарифата на кредитора. Г-жа Б. неколкократно упражнява правото на удължаване срока на връщане на сумата, като в крайна сметка падежът на връщане на кредита е  преместен на 28.05.2016 г.. Така след последното изменение на договора от 27.03.2016 г. –датата на отпускане на последната допълнителна сума по кредита, към падежната дата кредитополучателят се задължава да върне сума в общ размер на 719,91 лева, от които 630.00 лева общ размер на отпуснатите суми по кредита /главница/; 84,28 лева дължима сума за експресно разглеждане на исканията за кредит и 5,63 лева договорна лихва за периода на ползване на кредита. С настъпване на падежа по договора, след удължаването му до 28.05.2016 г., ответницата Б. не погасява  дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението от деня следващ падежната дата, „4финанс“ ЕООД /Вивус/ започва да начислява наказателна лихва върху  непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2, същата се формира от сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие /10.00 %  към датата на сключване на договора/. След като изпада в забава от Вивус изпращат напомнителни писма до ответницата Б. на адреса й, посочен в договора. В тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Изпратените писма, съгласно т.13.4 от Общите условия към Договор за кредит № **********, са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като начисленото се добавя към общата дължима сума. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасява своето задължение.                                                                                                                  На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството му на цесионер Договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018-033/23.11.2018 г. по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор за кредит № ********** в общ размер на 1557,75 лева. Вземанията са подробно индивидуализирани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл.99, ал.4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „4финанс“ ЕООД предоставят на „Кредитреформ България“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания – Приложение № 5 към  договора. В чл.26 от Договора за цесия и приложение № 4 към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му, поради което „Кредитреформ България“ ЕООД е изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмена пратка  посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната като неполучена. В тази връзка ищецът прилага към настоящата искова молба уведомление за извършената цесия.        Предвид всичко изложено се иска съдът да постанови решение, с което  да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 630.00 лева неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва считано от подаване на иска в съда, до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

            Препис от исковата молба и представените с нея писмени доказателства са връчени на ответницата  П.Е.Б., като в срока по чл.131 от ГПК същата  не е депозирала писмен отговор и не взема становище по иска.                                                                                            

             Ответницата е редовно призована за датата на съдебното заседание, но не се явява и не взема становище по спора.

             С молба докладвана в първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови неприсъствено решение.

           Настоящият съдебен състав намери, че в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл.239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, като се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

             Ето защо съдът следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди  ответникът да заплати на ищеца  сума в размер на 630,00 лева - главница по  Договор за кредит № ********** от 07.03.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда17.11.2020 г. до окончателното й изплащане.          

             На основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 200.00 лева /двеста лева/, от които 50.00 лева внесена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.         

            Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОСЪЖДА П.Е.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ********* представлявано от юрисконсулт Енил Енев със седалище  и адрес на управление гр.София, ул. “Шандор Петьофи“, № 1 сумата от 630.00 лв. /шестстотин и тридесет лева/ - главница по  Договор за кредит № ********** от 07.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда17.11.2020 г. до окончателното й изплащане..

            ОСЪЖДА П.Е.Б., ЕГН ********** да заплати на  „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********  сумата от 200.00 лева /двеста лева/ - направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

            На страните да се изпратят преписи от решението.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: