Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

 

№   940                                           18.03.2015г.                      Град ПЛОВДИВ

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                    І граждански състав

На осемнадесети март                                две хиляди и петнадесета година

 

В  открито  заседание на десети март 2015г. в следния състав:

 

Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар: Цвета Тошева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 15254 по описа за  2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.128, т.2, чл.245, ал.2 от Кодекса на труда.

Ищецът  М.П.Р. – Я., ЕГН **********,***, твърди, че е работил при ответника “Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Югоизточна промишлена зона, ул.”Инж.Асен Йорданов” № 7, представлявано от В. К. К., на длъжност ”.” по силата на трудов договор от 01.04.2008г. до 02.06.2014г., като трудовият договор бил прекратен едностранно от ищеца на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че полагал труд по правоотношението, но ответното дружество не му е изплатило трудовите възнаграждения за периода м.юни 2013г. – м.август 2013г., както и в периода м.януари 2014г. – м.май 2014г. в размер от 2470,59лв. заявява, че предвид забавата в изплащане на трудовите възнаграждения, ответникът дължи и обезщетение за забава. Твърди, че се снабдил със заповед за изпълнение на парибно задължение, но ответникът възразил. С оглед изложеното моли съда да признае за установено съществуване на вземане в размер на 2470,59лв. – неизплатени трудови възнаграждения за посочените месеци, сумата от 158,90лв. – обезщетение за забава в периода от първо число на месеца, следващ този на полагане на труда до 24.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Представени са доказателства, направени са доказателствени искания.

 В дадения му срок ответникът е депозирал отговор, с който заявява, че оспорва предявените искове. Заявява, че всички дължими суми на ищеца са изплатени изцяло.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представеното доказателство – трудов договор № 80258 от 01.04.2008г., се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника от 01.04.2008г., по силата на трудов договор, като същото било прекратено, считано от 02.06.2014г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. По силата на заповед № 8498 от 17.09.2014г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 13657 / 2014 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХХІІ гр. състав, било разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя сумата от 3808,58лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения, сумата от 200,09лв. – обезщетение за забава от първо число на месеца, последващ месеца на полагане на труда, до 16.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и 550лв. – разноски по производството. В двуседмичния срок за възражения, уреден в разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу вземането по заповедта.

От приетото като неоспорено от страните и обективно изготвено заключение на в.л.Д.С., изготвило съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че дължимото трудово възнаграждение, начислено от работодателя във ведомостите за заплати за процесните месеци, след приспадане на нормативно установените удръжки, както и на частичните плащания в размер на 60% от трудовото възнаграждение, възлиза на 2437,18лв., а обезщетението за забава  - на 156,68лв.  При лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи изплащане на процесните суми, същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо, исковете се явяват доказани по основание, до размера, посочен от вещото лице в заключението, поради което и ще се уважат до този размер.

Главниците ще се присъдят наред със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Предвид заявеното оттегляне на иска за заплащане на трудово възнаграждение за м.юни 2014г., както и на иска за заплащане на мораторно обезщетение за това възнаграждение, то заповедта в тази част следва да бъде обезсилена и производството по тях – прекратено.

Относно направените разноски в настоящото производство -  ответникът дължи на ищеца по настоящото производство сумата от 542,55лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете. Относно разноските в заповедното производство, предвид прекратяване на част от производството поради връщане на исковата молба, както и поради оттегляне на част от исковете, то на ищеца ще се присъди сумата от 355,88лв. Ответникът не претендира разноски.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от 147,49лв. – държавна такса, както и 40лв. – разноски за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

Признава за установено в отношенията между ищеца М.П.Р. – Я., ЕГН **********,***, и ответника “Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Югоизточна промишлена зона, ул.”Инж.Асен Йорданов” № 7, представлявано от В. К. К., че “Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Югоизточна промишлена зона, ул.”Инж.Асен Йорданов” № 7, представлявано от В. К. К., дължи на М.П.Р. – Я., ЕГН **********,***, сумата от 2437,18 лв./две хиляди четиристотин тридесет и седем лева и 18ст./, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.юни 2013г. – м.август 2013г., както и в периода м.януари 2014г. – м.май 2014г., след приспадане на нормативно установените удръжки и изплатените частично от работодателя трудови възнаграждения за тези месеци, сумата от 156,68лв./сто петдесет и шест лева и 68ст./ - обезщетение за забавено плащане на тези възнаграждения в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до  16.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 16.09.2014 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8498 от 17.09.2014г., постановена по ч. гр. д. № 13657 / 2014 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХХІІ гр. състав, като за разликата над уважените до пълните претендирани размери – съответно на неизплатените трудови възнаграждения от 2470,59лв. и на обезщетението за забава – от 158,90лв., ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни.

ОСЪЖДА “Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Югоизточна промишлена зона, ул.”Инж.Асен Йорданов” № 7, представлявано от В. К. К., да заплати на М.П.Р. – Я., ЕГН **********,***, сумата от 542,55лв./петстотин четиридесет и два лева и 55ст./ – разноски в настоящото производство, както и сумата от 355,88лв./триста петдесет и пет лева и 88ст./ - разноски в заповедното производство, по ч. гр. д. № 13657 / 2014 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХХІІ гр. състав.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8498 от 17.09.2014г., постановена по ч. гр. д. № 13657 / 2014 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХХІІ гр. състав, В ЧАСТТА  относно претендираното неизплатено трудово възнаграждение за м.юни 2014г. и относно обезщетението за забава на това възнаграждение в периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до 16.09.2014г., поради оттегляне на исковете, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

            ОСЪЖДА “Сиенит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Югоизточна промишлена зона, ул.”Инж.Асен Йорданов” № 7, представлявано от В. К. К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС, сумата от  147,49лв./сто четиридесет и седем лева и 49ст./ - държавна такса, а в полза на бюджета и по сметка на ПРС, сумата от 40лв./четиридесет лева/ - разноски за ССЕ.

 

                   Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 24.03.2015г., с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив, като препис от него се връчи на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.