Р Е
Ш Е Н
И Е № 33
гр.Кюстендил,
09.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№353/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
ЕТ „С.А.- С.“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** оспорва Акт за установяване на публично
държавно вземане №01/6500/8554 от 21.07.2020г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ - София. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акт,
като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въз основа на заявление за
подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ и одобрен
бизнес план “Изграждане на малоетажни къщи за настаняване на туристи в
гр.Сапарева баня, общ.Сапарева баня“ между ЕТ „С.А.- С.“*** /ползвател/ и ДФ
„Земеделие“ /фондът/ е сключен договор №10/311/00687 от 10.10.2014г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С Анекси І от 15.06.2015г. и с Анекс ІІ от 02.07.2015г. са създадени
нови таблици за одобрените инвестиционни разходи /Приложение №1/ и съгласно
същата /последно приетата от 02.07.2015г./ са одобрени размер на частичното
финансиране 117 893.99 лв., размер на одобрената субсидия 245 478.69 лв.
В одобрения бизнес план са заложени
финансови показатели, на базата на които проекта е определен като допустим.
При извършени извънредна
проверка на място след плащане в периода 24.06.2019г. – 27.06.2019г. и
допълнителни административни проверки, е установено за три пълни финансови
години – 2016г., 2017г. и 2018г. изпълнение на бизнес плана средно аритметично
от 21.36% от заложените приходи, както следва: за 2016г. – 16.17% /общ размер
на приходи от нощувки в размер на 15 473 лв. при заложен приход в бизнес плана
95 680 лв./, за 2017г. – 22.76% /общ
размер на приходи от нощувки в размер на 22 354.75 лв. при заложен приход
в бизнес плана 98 208 лв./, за 2018г. – 25.04%
/общ размер на приходи от нощувки в размер на 24 474.38 лв. при заложен
приход в бизнес плана 97 760 лв./.
С писмо изх.№01-6500/8554 от 28.10.2019г. ДФЗ е
уведомила жалбоподателя за откриване на административно производство за
издаване на АУПДВ, като му е дадена възможност за представяне на допълнителна
информация в съответствие с чл.34, ал.3 от АПК и възражение. Депозирано е възражение
от кандидата с вх.№01-6500/8554/15.11.2019г.
Издаден е оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане №01/6500/8554 от 21.07.2020г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ - София на основание чл.27, ал.3 и 7 от ЗПЗП, чл.162, ал.2,
т.8 и 9 от ДОПК във вр. чл.46, ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. С него е установено задължение на ЕТ за
неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана в размер на
36 717.55 лв. /определено на основание т.30 от Приложение към раздел І
„Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г./. Основните мотиви на
органа са свързани с неизпълнение на поети от ползвателя нормативни и договорни
задължения съгласно т.4.12 и т.4.18 от договор №10/311/00687 от 10.10.2014г., а
на чл.46, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008г. се е позовал за правото си да иска
връщане на вече изплатените суми.
По делото е изготвено и прието като неоспорено
заключение вх.№345/19.01.2021г. на в.л. М.В.. Посочен е размерът на заложените приходи от
субсидираната дейност и размерът на реализираните приходи, както следва: за
2016г. - заложени приходи 95 680 лв. и реализирани 15 473 лв. или 16.17%
изпълнение; за 2017г. - заложени приходи 98 208 лв. и реализирани
22 354.75 лв. или 22.76% изпълнение; за 2018г. – заложени приходи 97 760
лв. и реализирани 24 474.38 лв. или 25.04%. Размерът на подлежащата на
възстановяване сума е определен от експерта на 244 783.67 лв. х 15% =
36 717.55 лв. /реализираните приходи, изчислени средноаритметично за
всички проверени пълни финансови години са под 50% и над 20% от предвидените
приходи, съгласно бизнес плана, изчислени средноаритметично за същия период и
нарушението е за над две финансови години, се налага санкция в размер на 15% от
изплатената финансова помощ/.
В заключението по искане на оспорващия са посочени
заявените и отказани резервации за трите години и в табличен вид е даден
процента на изпълнение на база планирани приходи, съгласно бизнес плана и
приходите от реализирани и нереализирани нощувки за три годишния период.
Средноаритметичният процент за трите финансови години би бил 34.49%. Изчислен е
и процентът на изпълнение за десет годишен период при хипотезата, че за
останалите години от бизнес плана е налице 100% изпълнение.
Като доказателства по делото са приети и извадка от
Правилник за работа на дирекция „Договаряне по прилагане на мерки за развитие
на селските райони“ от ПРСР 2007 – 2013 г., касаеща работата и ролята на
Експертна комисия за осигуряване на прозрачност, докладна записка
вх.№03-0416/3329 от 09.06.2014г. на зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, заповед №ОЗ-РД/980 от 09.06.2014г. на изп. директор на ДФ
„Земеделие“ и заповед №ОЗ-РД/1285 от 23.06.2014г. на изп. директор на ДФ
„Земеделие“ относими към разглеждане и одобряване на проекта на жалбоподателя.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок /актът е връчен на 29.07.2020г., а жалбата е депозирана на
12.08.2020г./, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално
легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка
законосъобразността на АУПДВ на основанията по чл.146 от АПК и по реда на
чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия съгласно чл.27, ал.3 от ЗПЗП и при спазване административно
производствените правила. Спазени са и изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК
относно формата на акта, тъй като изложените фактически и правни основания се
намират в корелация и обективират волята на административния орган ясно и
безпротиворечиво. Актът е мотивиран, съгласно изискването на закона, като
мотиви могат да се съдържат и в представените по административната преписка
доказателства /ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ/. В своята съвкупност те
изчерпват фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе
решението си, като се явяват съответни и на цитираните в акта правни основания.
ДФ „Земеделие“ е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика
/ОСП/ на ЕС и по силата на §1, т.13 от ДР ЗПЗП е специализирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС. И доколкото производството в случая е започнало по
реда на ЗПЗП във връзка с Наредба №30/11.08.2008г., издадена на основание §35,
ал.3 от ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния §2 от ПЗР, то по арг. от §4, ал.3 от ДР
ЗУСЕСИФ правилно административният акт е основан на ЗПЗП и на чл.46, ал.1 и
ал.2 от Наредбата. Съгласно разпоредбите на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, РА е
длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на РА, които
възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се
събират по реда на ДОПК.
След анализ на нормативната уредба и доказателствата
съдът счита, че административния орган правилно е приел, че ЕТ „С.А.- С.“***
е допуснал нарушение на разпоредби
на Наредба №30/11.08.2008г. и договора за отпускане на финансова помощ №10/311/00687
от 10.10.2014г. и анексите към него, с оглед на неизпълнение на финансовите показатели на
бизнес плана. Безспорно
е, че между ДФЗ и
ЕТ е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г., като фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна
финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени
разходи, свързани с осъществяването на проект №10/311/00687 от 13.05.2013г. Съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба №30/11.08.2008г.
„проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както
и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово
подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на
инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат
документите, указани в него. Един от задължителните реквизити на заявлението е
изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 годишен период, водещи до реализиране на
целите по чл.2 /чл.16, ал.2/. В ДР към Наредбата в §1, т.6 е дадено легалното
определение на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на
бизнес плана.
В чл.46, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008г. е предвидена
възможността в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни
или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА да поиска връщане
на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В ал.2 е уредено, че в
случаите по ал.1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин.
Съгласно т.4.12
от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в
срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблица за одобрените
инвестиционни разходи, а съгласно т.4.18 – ползвателят е длъжен да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Изхождайки от
понятието „проект“ /посочено по-горе в съдебното решение/ един от
задължителните реквизити към заявлението е изготвения бизнес план, който трябва
да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до
реализиране на целите по чл.2 от Наредбата. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него
данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при
произнасяне по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на
нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно
от бизнес плана на ЕТ в настоящия случай са заложени приходи, както следва: за
2016г. – 95 680 лв.; за 2017г. – 98 208 лв.; за 2018г. – 97 760 лв. Именно въз
основа на така заложени финансови показатели същия е одобрен. Същевременно от
заключението на вещото лице М.В. с вх.№345/19.01.2021г. се установява, че изпълнението на бизнес
плана от заложените приходи е както следва: за 2016г. – 16.17%, за 2017г. –
22.76%, за 2018г. – 25.04%. В
този смисъл съдът намира за доказано неизпълнението на бизнес плана в аспекта,
който е посочен в оспорения акт, тъй като не са генерирани доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Тук съдът
отбелязва, с оглед релевираното възражение в жалбата, че докато разходите са
относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи
доказва осъществяване на целите по чл.2 от Наредбата. Именно затова на контрол
подлежат финансовите параметри, които доказват жизненоспособността на
инвестицията, в случая реализираните приходи от предлаганите услуги и
осигуряването на устойчива заетост. В този смисъл е неоснователно възражението
на оспорващия, че към процента на изпълнение следва да се отчетат и
направените, но отказани резервации. Същите не попадат в обхвата на понятието
„приход“, тъй като не генерират доход от дейността на търговеца и не гарантират
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Анализът на
установеното обуславя извода, че ЕТ „С.А.- С.“*** не е изпълнил
поетите задължения по т.4.12 и т.4.18 от договора, поради което е налице основанието
по чл.46, ал.1 от Наредба №30/11.08.2008г. за връщане на вече изплатени суми
заедно със законната лихва върху тях.
Съдът намира, че правилно е определен и размерът на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Приложими към
определянето му са Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013г. Неоснователно е да се твърди, че на Правилата е придадено обратно
действие спрямо юридически факти настъпили преди влизането им в сила. Приетите
от изпълнителния директор на ДФЗ-РА правила не извършват преценка на юридически
факти - нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не
променят техните правни последици - възстановяване на неправомерно получена
финансова помощ. Преди приемане на Правилата, с Наредби по мерките от ПРСР /в
случая с Наредба №30/11.08.2008г./ се установяват видовете нарушения и правните
последици от тях, представляващи основания за възстановяване на неправомерно
изплатена финансова помощ. Именно с Наредбата се дава яснота за дължимото от ползвателя
по договора поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ. В
Наредбата и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена
отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Правилата определят
единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения /срав. решение №3618/10.03.2020г. на ВАС по адм.д. №14154/2019г.,
I о./. В случая правилно органът е приложил т.30 от Приложението за непостигане
нивата на финансовите показатели по бизнес плана, като отчитайки
средноаритметично изчисления процент на реализираните приходи за всички пълни
проверявани години от 21.36% и че времетраенето на нарушението е над две
финансови години, е определил размер за възстановяване от 15% от изплатената
финансова помощ по договора или 244 783.67 лв. х 15% = 36 717.55 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира оспорения АУПДВ на
изпълнителния директор на ДФЗ за правилен, постановен при спазване на
материалния и процесуалния закон, обоснован
и съобразен с целта на закона, т.е. при отсъствие на основанията по
чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът присъжда на ответника разноски на
основание чл.143, ал.4 от АПК в размер на 1 631.53 лв. адвокатско
възнаграждение и 329 лв. възнаграждение за вещо лице или общо 1 960.53 лв.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на ЕТ „С.А.- С.“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане №01/6500/8554 от 21.07.2020г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ - София.
ОСЪЖДА ЕТ „С.А.- С.“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 съдебни разноски в размер на 1 960.53 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лв. и петдесет и три ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: