НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
Номер 1543
Година 23.04.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На първи април две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17457 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД
ЕИК ..........
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250,
представлявано от ..
С...Л...Н.., представлявано от пълномощника си .... Г..Н.., против С.С.А. ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на вземането на 751,47 лева за период от 16.03.2015 г. до 12.06.2018 г., както и мораторна лихва към главницата за период
от 31.05.2015 г. до 31.01.2018 г. в размер на 86,32 лева, законна лихва.
Претендира законната лихва върху посочената сума от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане.
Претендира и направените в производството разноски -
съдебно-деловодни.
Ищецът твърди, че за периода от ... С.С.А. имал задължения към „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното
дружество услуги по доставка на питейна вода, в размер на 751,47 лв. (седемстотин петдесет и един лева и 47 ст.) и мораторна лихва към
главницата за периода от 31.05.2015
г. до 31.05.2018 г. в размер на 86,32 лв.
(осемдесет и шест лева и 32 ст.), за обект, находящ се в гр. П.., ул.”Г..” №........
Твърди, че съгласно чл. 198о от Закона за водите предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). С.С.А. бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ,
като в тази връзка фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № .... Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното
дружество се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила
по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството........
Твърди, че ответникът имал
качеството потребител съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. Пловдив в
качеството си на собственик и ползвател на водоснабдения недвижим имот.
Съгласно изричната разпоредба на Общите условия на ВиК оператор гр. Пловдив чл.
2, ал. 1, т. 2 потребители са собствениците и ползватели на недвижими имоти.
Отчетът в имота на потребителя бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 23,
ал. 5 от ОУ одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с
Решение № ОУ-027 от 09.06.2007 г. и аналогичната разпоредба на ОУ на ВиК
оператор гр. Пловдив, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при
условията на неизправно измервателно устройство.
Твърди, че задължение на всеки един потребител било да поддържа в изправност
монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са
негова собственост или които ползва. Именно поради това при условията на неизправно измервателно
устройство били начислявани количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на ОУ
се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище
на всеки един обитател, като дори било превидено завишаването им с по 1
куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на
потребителя за монтаж на измервателното устройство. Абонатът
многократно е бил уведомяван устно за необходимостта от монтиране на годно
измервателно устройство, но действия от негова страна не са последвали.
Твърди, че в имота на потребителя
имало монтирано едно измервателно устройство, което фигурирало в картотеката на
дружеството под номер 00104725321. Описаният номер бил с цел индивидуализация
на измервателното устройство в картотеката на дружеството и се различавал от
фабричния номер поставен на корпуса на самия водомер.
В изпълнение на разпоредбата на чл.
203 от Закона за водите "Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите
услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в
този закон - неизправни длъжници, носели отговорност за задълженията си, като
предоставящият услугата могъл да поиска издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на
задължението", „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив е
подало заявление за
ОТВЕТНИКЪТ С.С.А. ЕГН **********, с адрес: ***, редовно призован не се явява, не взема
становище по исковете, не депозира отговор на исковата молба по смисъла на
чл.131 от ГПК.
С оглед посочените в исковата молба твърдения и представените по
делото доказателства съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК
и чл. 239, ал. 1 ГПК ще ги уважи, като бъде признато за установено дължимостта на претендираните суми в размер на: 751,47 лева за период от 16.03.2015 г. до 12.06.2018 г., 86,32 лева мораторна лихва към
главницата за период от 31.05.2015 г. до 31.01.2018 г., законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (25.06.2018 г.) до пълното
изплащане на задължението.
По отношение на
разноските:
В хода на
заповедното производство заявителят “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД
ЕИК ..... е направил разноски в общ размер на 25,00 лева за
държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение, като същите са залегнали в заповедта за
изпълнение.
Съобразно
т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение,
следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така
както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.
А на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в
размер на 75,00 лева за държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.С.А. ЕГН **********, с адрес: ***, че “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Шести септември” № 250, представлявано от ... С...Л...Н.., представлявано от
пълномощника си .... Г..Н.., има вземане спрямо него в размер на: 751,47(седемстотин петдесет и един лева и 47 ст.)лева за период от 16.03.2015 г. до 12.06.2018 г., 86,32(осемдесет
и шест лева и 32 ст.)лева мораторна лихва към
главницата за период от 31.05.2015 г. до 31.01.2018 г., законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.06.2018 г. до
пълното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.С.А.
ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Шести септември” № 250, представлявано от.....С...Л...Н.., сумата от 25,00 (двадесет и пет)лева разноски по направени в хода на
заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 10435/2018 г. по описа на ПРС, ІV бр. с.
ОСЪЖДА С.С.А. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД
ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250,
представлявано от .... С...Л...Н.., сумата от 75,00(седемдесет и
пет)лева, разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.