№ 3895
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110160*** по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Г. И. П., ЕГН **********, съдебен адрес: АДРЕС
чрез адв. Г. Д. Д., срещу И. Я. К., ЕГН **********, с адрес АДРЕС за която съдът
констатира, че е редовна, а предявените искове- допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2024 г.
от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба от Г. И. П., ЕГН **********,
съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. Г. Д. Д., срещу И. Я. К., ЕГН **********, с адрес АДРЕС с
искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12 076,04 лева
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на допуснато
обезпечение по гр.д. № 2030/2019 г. на Софийски районен съд, ведно със законна лихва за
забава върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
/06.11.2023 г./, до окончателното плащане на задължението.
Сочи се, че на 14.01.2019 г. И Я. К. е подала искова молба срещу АД „АД“ и Г. И.
П., въз основа на която е предявила искови претенции за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно сумата от 24 000,00 лева - главница, предявена като частичен иск от сума
в общ размер на 89062,55 лв., както и сумата от 1 000,00 лева - обезщетение за забава,
предявено като частичен иск от сума в общ размер на 18 787,39 лв. Било образувано гр.д.№
2030/2019 г. на Софийски районен съд, 165 с-в. С исковата молба било направено искане за
допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху банковите сметки
1
на АД „АД“ и на Г. И. П. до размера на цената на иска от 25 000 лева в посочени банкови
сметки. С Определение № 81165 от 01.04.2019 г. по гр.д. № 2030/2019 г. Софийски районен
съд било допуснато исканото обезпечение.
Поради пълно обезпечение на запорираната сума в сметката на Г. И. П., открита в
„БАНКА“ АД, запорите върху банковите сметки на АД „АД“ впоследствие били вдигнати.
Излагат се твърдения, че два пъти Г. П. поискал замяна на обезпечението чрез
запориране на друга банкова сметка – в „БАНКА (Б)“ ЕАД, като исканията били отхвърлени
след възражение от страна на ответницата.
Поддържа се, че с С Решение №20135672 от 09.06.2021 г. по гр.д.№ 2030/2019 г.
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените от И. Я. К. осъдителни искове
срещу АД „АД“ и Г. И. П. за пълния предявен размер от 24 000 лева (главница) и
обезщетение за забава в размер на 1000 лева. И. К. е осъдена да заплати и сторените от
ответниците разноски. С Решение № 596 от 22.03.2022 г. Софийски градски съд
първоинстанционното решение е потвърдено изцяло. С Определение № 2090 от 11.07.2023 г.
по к.гр.д.№ 4710/2022 г. по описа на ВКС, 3 Г.О.,2 с-в, не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение.
Твърди се, че с Определение № 20103718 от 25.09.2023 г. по гр.д.№ 2030/2019 г.
по описа на СРС, 165 с-в допуснатото обезпечение е отменено и обезпечителната заповед е
обезсилена. Към датата на подаване на исковата молба запорът върху банковата сметка на Г.
И. П. в „БАНКА“ АД все още не е вдигнат.
Претендира се обезщетение в размер на законната лихва върху неоснователно
блокираното вземане в размер на 25 000 лева за периода от 09.04.2019 г, до 06.11.2023 г.
(датата на подаване на исковата молба).
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, чрез адв. М. Л., с който се оспорват исковете по основание и
размер.
Оспорва се да са налице вреди вследствие допуснатото законосъобразно
обезпечение, като се поддържа, че няма връзка между допуснатия от съда запор и вредата,
която се претендира с исковата молба. Сочи се, че Г. П. не е разполагал в банковите си
сметки само със запорираната сума, за да се твърди, че точно тази сума е искал да ползва,
но не е можел. Твърди се, че по искане на Г. П.е запорирана изцяло негова сметка, а не на
дружеството-втори ответник за половината от сумата.
Изложени са доводи, че липсва причинно-следствена връзка между
упражняването на процесуални права от ответницата чрез предявяване на иск и
2
обезпечаването му и твърденията за вреда в размер на законната лихва върху материалния
интерес по делото. Сочи се, че от запор на банкова сметка не може да се постигне резултат
загубен доход.
Твърди се, че съдът е забавил делото, по което е наложен запор, като
продължителността му е 4 години и 3 месеца, 2 години в период на световна Covid-19
пандемия, а ответницата е подавала и молби за бавност.
Оспорва се възможността върху обезщетението по чл. 403 ГПК да се начислява
лихва, тъй като би се получило анатоцизъм.
Сочи се, че по време на извънредното положение поради пандемия със Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците е забранено
начисляването на лихви за забава.
Изложени са делото факти и обстоятелства за отношенията между страните-
предмет на гр.д.№ 2030/2019 г.на СРС и се поддържа, че не е налице справедливо решение
от страна на българския съд.
При условие на евентуалност се прави възражение за прихващане с
вземания на ответницата за причинени от Г. П. неимуществени вреди в размер на 12
077 лева за недобросъвестно водене на преговори и подписване на споразумение от
18.02.2011 г. Поддържа се, че Г. П. и ответницата били дългогодишни партньори в АД,
разменили са писмено съвпадащи насрещни волеизявления, съгласно които ответницата е
следвало да получи 12 % от договорен резултативен хонорар по дела, по които е работила
преди напускането и като съдружник в адвокатското дружество през 2011 г., но който
резултативен хонорар е получен от адвокатското дружество няколко години по-късно. Сочи
се, че Г. П. притежавал при напускането на ответницата 74 % от имуществото на
дружеството, което от своя страна е получило резултативен хонорар на 31.10.2016 г. в
размер на 796 303.76 лева. Поддържа се, че П. е подписал споразумение, което по-късно не
било одобрено от ОС на дружеството. Излагат се доводи, че П. недобросъвестно водил на
преговорите при подписване на споразумение „Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г.,
увещавал през цялото време, включително към момента на подписване на споразумението –
„Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г., че К. ще получи пари като част от договорен
резултативен хонорар при спечелване на делата на Кооперация „П“ с мобилния оператор
„ФИРМА“ ЕАД (ФИРМА), когато този резултативен хонорар бъде платен на кантората на Г.
П. от клиента. П. е подписал въпросното споразумение и в лично качество като съдлъжник,
а в последствие се е отметнал. Сочи се, че недобросъвестността на Г. П. се установява от
представените съдебни решения и от отговорите, които той и неговото АД са дали по
приключилото исково производство, че подписаното споразумение е само предварителна
договорка, която не била одобрена от ОС на съдружниците. Твърди се, че Г. П. притежава 74
% от имуществото на адвокатското дружество и като съдружник дори само неговият глас е
достатъчен, за да бъде одобрено споразумение, ако се е нуждаело изобщо от одобрение на
ОС. Твърди се, че недобросъвестността на Г. П. се потвърждава и от факта, че собственото
3
му АД в отговора по предходно воденото дело заявява, че Г. П. е действал във вреда на
собственото си дружество.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде приложено гр. дело №2030/2019 г. на СРС, 165 с-в
Иска се да бъде изискана справка от ЧСИ ГД кога е вдигнат запорът върху
банковата сметка на Г. П. по изп.д. № 2019***0400195.
Иска се да бъде допусната ССчЕ, вещото лице по която да извърши проверка в
БНБ и съответните банки и да отговори на следните въпроси:1 Колко банкови сметки има Г.
П. в периода от 09.04.2019 г. до датата на исковата молба – 06.11.2023 г. 2 Има ли период от
време, в рамките на периода по т.1, в който по запорираната банкова сметка на Г. П. и
съвкупно във всички негови банкови сметки единствената наличност е била запорираната
сума от 25 000 лева или Г. П. е разполагал със суми, надхвърлящи сумата от 25 000 лева.
Иска се съдът да на основание чл. 176 от ГПК да задължи Г. П. да се яви лично и
да отговори на следните въпроси: 1. Договорката в споразумението „Разчет и договорки“ от
18.02.2011 г.: вече получен от кантората хонорар /кога и в какъв размер/ ли касае или бъдещ
(с оглед датата на подписване на споразумението 18.02.2011 г.) и какъв е точният смисъл на
тази договорка според Г. П.; 2. Ако Г. П. счита, че договорката е касаела минал период, коя е
причината и какво е значението/смисълът тази договорка да бъде направена в споразумение,
което двете страни са подписали на 18.02.2011 г.; 3. Как е гласувал Г. П., притежаващ 74 %
от имуществото на адвокатското дружество при обсъждане на споразумението от 18.11.2011
г. от ОС на съдружниците и по каква причина това споразумение не е било одобрено, както
се твърди по приключилото дело от самия Г. П.? 4. Уведомил ли е Г. П. и ако да кога и по
какъв начин (преди завеждането на исковата молба или по друго време) К., че подписаното
от него споразумението от 18.11.2011 г. не е одобрено от ОС на съдружниците?
Иска се да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане, които да установят
обстоятелствата относно недобросъвестно водените преговори и увещанията на Г. П. при
подписване на споразумението от 18.11.2011 г., както и преживените негативни чувства,
емоции и страдания на ответницата от поведението и заявеното от Г. П. в исковото
производство, което представлява „отмятане от дадена мъжка дума“.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 403 ГПК.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно
допускане на обезпечение на предявените от Я. К. срещу АД „АД“ и Г. И. П. искове за
заплащане на сумата от 24 000,00 лева - главница, дължима по споразумение между
страните от 18.02.2011 г., както и сумата от 1 000,00 лева - обезщетение за забава, с
обезпечителна заповед от 04.04.2019 г. и обезпечителна мярка запор върху банкови сметки
на длъжника, която заповед е издадена по гр. д. № 2030/2019 г. по описа на СРС, завършило
с решение, с което исковете са отхвърлени.
4
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ищеца е да установи пряка причинно-следствена връзка между
обезпечението и вредите, както и размера на същите. Ищецът следва да установи датата, на
която е влязло в сила решението по гр. д. № 2030/2019 г. по описа на СРС.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ при условията на евентуалност
компенсаторното възражение за прихващане на ответницата.
Правната квалификация на възражението, с което се иска прихващане между
претенцията на ищеца в размер на 12 076,04 лева и претенцията на ответницата за вреди от
противоправно поведение на ищеца, във връзка с преддоговорни отношения /преговори/
между страните в размер на 12 077 лева, до размера на по-малкото е чл. 12 във вр. чл. 45 от
ЗЗД
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ответницата е да установи при условията на пълно и главно
доказване водени между страните преговори, завършили със подписване на споразумение
„Разчет и договорки“ от 18.02.2011 г., противоправно поведение на ищеца в
преддоговорните отношения, настъпили за нея вреди по вид и размер, както и причинната
връзка между поведението на ищеца и причинените вреди.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищеца, че в първото о.с.з. може да вземе становище по приетото за
разглеждане при условията на евентуалност компенсаторното възражение за прихващане на
ответницата, както и да представи и поиска събиране на доказателства съобразно
разпредената доказателствена тежест.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
и на ответницата при режим на довеждане, като УКАЗВА на ответницата да осигури
присъствието на свидетелите за съдебно заседание, което ще е краен срок за събиране на
гласни доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в отговора исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400 лева, платим
от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
5
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане гр. д. № 2030/2019 г. по описа на СРС, 165
състав.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ЧСИ ГД кога е вдигнат запорът върху банковата
сметка на Г. П. по изп.д. № 2019***0400195
УКАЗВА на ответницата, че по искането по чл. 176 ГПК съдът ще се произнесе
след изслушване на страните в о.с.з. по реда на чл. 145 ГПК.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6