Определение по дело №768/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 58
Дата: 27 януари 2020 г.
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20193001000768
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№______________

гр.Варна, …...01.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №768 по описа за 2019 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н.З.Ш. срещу определение №885/21.10.2019г. по ч.т.д.№737/2019г. на ОС – Добрич, с което е оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателя възражение по чл.423 от ГПК и производството по делото е прекратено.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. С прекратяване на производството съдът ограничава правата на длъжника, тъй като издадената заповед за изпълнение ще се стабилизира, а взискателят ще разполага с валиден изпълнителен титул, с който може да образува ново изпълнително производство, в рамките на което няма да може да бъде подадено възражение. Изложени са и съображения за допустимостта на подадената жалба.

По същество моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД, редовно призован, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от ч.т.дело №690/2019г. на ОС-Добрич, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС-Добрич е образувано по възражение по чл.423 от ГПК от Н.З.Ш. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №192/15.04.2011г. по ч.гр.дело №1878/11г. по описа на РС-Добрич с твърдения, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно. Изложени са твърдения, че длъжникът е узнал за издадената заповед на 12.08.2019г., когато е получил документи от частния съдебен изпълнител Н. Ников по изп.д.№20118100400192.

С обжалваното определение производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес, предвид обстоятелството, че производството по изп.д.№20118100400192 е прекратено по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и с оглед твърденията на взискателя по изпълнението, че няма претенции към молителя, основани на Договор за банков и потребителски кредит №TR1966081/17.06.2009г., въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение от РС - Добрич.

Предмет на спора в настоящето производство е допустимостта на подаденото от длъжника Н.З.Ш. възражение по чл.423 от ГПК.

Съобразно ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС в производството по частната жалба съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по всички предпоставки обуславящи неговата допустимост, които обхващат преценката дали възражението е подадено в срок и налице ли е правен интерес от същото.

За да е допустимо производството въз основа на възражение по чл.423 от ГПК, е необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта за изпълнение.

Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо.

Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. „Моментът на узнаването” е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес, а ако има обективни данни за обратното предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора.

От друга страна, за да е налице узнаване на заповедта е необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване, като при преценката дали срокът е спазен съдът следва да изходи от твърденията на страната и представените и събрани по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаването.

В процесния случай, във възражението е посочено единствено, че длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 12.08.2019г. въз основа на получени документи от съдебния изпълнител по изп.д.№20118100400192.

Съдът намира, че обясненията на страните, в т. ч. съдържащи признаване на факти, са редовен способ за събиране на доказателствени средства и доказателства и следва да се преценяват заедно с всички останали доказателства.

С определение №20/10.01.2010г. е изискано заверено копие на изп.д. №20118100400192. От извършената служебна справка по същото се установява, че производството е образувано по молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр.София за събиране на вземанията по издадения в полза на банката изпълнителен лист от 15.04.2011г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение №192/15.04.2011г. по ч.г.д.№1878/2011г. на РС – Добрич. С разпореждане от 2013г. като взискател по делото е конституиран „МАКРОАДВАНС“ АД /л.106/, въз основа на молба вх.№868/18.01.2013г.

Установява се още, че на длъжника по изпълнението Н.З.Ш. са били изпратени съобщения, както следва: 1/ ПДИ изх.№4408/31.05.2011г., връчена по реда на чл.47 от ГПК чрез залепяне на уведомление, тъй като лицето не е намерено на адреса, нито е открито лице съгласно да получи съобщението /л.76-82/; 2/ съобщение за конституирания нов взискател въз основа на представен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, изх.№11846/29.07.2013г., връчено по реда на чл.47 от ГПК чрез залепяне на уведомление, тъй като лицето не е намерено на адреса, нито е открито лице съгласно да получи съобщението /л.112-114/.

От приложенията по делото не се установява връчване на други съобщения на длъжника, нито депозирани от същия молби до 30.07.2019г., когато е направил искане за издаване на преписи от книжата по делото, получени лично на 12.08.2019г. /л.311/.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е безспорно установено обстоятелството, че длъжникът Н.З.Ш. е узнал надлежно /лично/, за процесната заповед за изпълнение на датата, посочена във възражението, 12.08.2019г., с получаване на препис от намиращите се по изпълнителното дело книжа.

С оглед на горното съдът счита, че искането за приемане на депозираното на 20.08.2019г. възражение, е направено в рамките на преклузивния срок, определен в чл.423 от ГПК.

По отношение наличието на правен интерес:

За да направи преценка за наличие на интерес от производството, съдът съобразява неговите специфики, свързани с предвидения в ГПК ред за защитата на длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и разясненията дадени в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение, респ. оспорване съществуването на вземане в полза на кредитора, се осъществява по реда предвиден в чл.413, чл.414, чл.423 и чл.424 от ГПК. В т.6 от ТР е предвидено, че в случаите, когато длъжникът твърди, че не е могъл да подаде възражение по чл.414 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не му е надлежно връчена /например чрез уведомление при липса на предвидените за това предпоставки/, какъвто е и конкретния случай, е налице хипотезата на чл.423, ал.1 от ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.

Интерес от подаване на възражението е налице докато срещу длъжника съществува издадена заповед за изпълнение, която е основание за образуване на изпълнително производство. Да се отрече интереса на длъжника да възрази срещу съществуването на вземането по заповедта, поради извънсъдебните твърдения на кредитора, че няма претенции, поради погасяването им по давност или поради липса на образувано изпълнително производство, означава да настъпят последиците на пропускането на срока, а именно стабилизиране на заповедта за изпълнение. Последното води до недопустимост на предявяването на иск по общия ред за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповедта, именно поради наличието на специален ред за защита.

С оглед на горното и доколкото подаденото възражение по реда на чл.423 от ГПК е в срок срещу издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение, същото е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

            Предвид несъвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът            

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение №885/21.10.2019г. по ч.т.д.№737/2019г. на ОС – Добрич, с което е оставено без разглеждане подаденото от Н.З.Ш., ЕГН ********** възражение по чл.423 от ГПК и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: