РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Бургас, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100601258 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Ваня
Радиева от АК - Бургас, служебен защитник на подсъдимия Д. П. М., ЕГН
**********, срещу присъда № 84/02.11.2021 г., постановена по НОХД №
4045/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Д. П. М. е
признат за виновен в това, че в периода от 20.07.2020 г. до 28.02.2021 г., в с.
Русокастро, община Камено, област Бургас, от стопански двор, находящ се в
поземлен имот № 082042 по картата на възстановена собственост на с.
Русокастро, община Камено, област Бургас, при условията на продължавано
престъпление - с три отделни деяния, подробно описани в диспозитива на
присъдата, отнел чужди движими вещи на обща стойност 360,70 лева, от
владението на собственика Д. И. И., ЕГН:**********, без неговото съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от осем месеца.
1
Със същата присъда подсъдимият Д. П. М. е признат за виновен и в
това, че в условията на съвкупност с горепосоченото престъпление, на
28.02.2021 г., в с. Русокастро, община Камено, област Бургас, запалил
имущество със значителна стойност, възлизащо общо на сумата от 13 551
/тринадесет хиляди петстотин петдесет и един/ лева, собственост на Д. И. И.,
ЕГН **********, а именно сграда, представляваща масивна стопанска
постройка, състояща се от обособено помещение с площ 24 кв.м. с навес от
открит тип с площ 26 кв.м. и бетонно хале с площ от 300 кв.м., находяща се в
поземлен имот № 082042 по картата на възстановена собственост на с.
Русокастро, община Камено, област Бургас, на стойност 6994.00 лева, ведно с
намиращите се в нея вещи - легло, тип „ъгловка“ на стойност 85.00 лева,
комбиниран хладилник марка „Либхер“ на стойност 430.00 лева, печка за
огрев, модел „Чудо“ на стойност 72.00 лева, диван от естествена кожа на
стойност 233.00 лева, тапициран диван на стойност 105.00 лева, шкаф, тип
„бюро“ на стойност 65.00 лева, маса тип „холна“ на стойност 75.00 лева,
телевизор марка „JVC” на стойност 75.00 лева, както и товарен автомобил
„***“ с дата на първа регистрация 21.10.1988г. и с номер на рама
ZCFC4960002009033 на стойност 2950.00 лева, ведно с намиращите се в
автомобила пръскачка марка „Перла 11“ на стойност 2030.00 лева,
диференциал за товарен автомобил „***“ на стойност 437.00 лева, като
вследствие на палежа са причинени вреди на имуществото на пострадалия Д.
И. И., ЕГН ********** на обща стойност 6966.77 /шест хиляди деветстотин
шестдесет и шест лева и 77 ст./ лева, поради което и на основание чл. 330, ал.
1 от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две
години.
С присъдата, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Д. П.
М. е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от
свобода за срок от две години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е
определен първоначален общ режим на изтърпяване на същото.
На основание чл. 59, ал. 2 и ал. 1 от НК при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което
подсъдимият Д. П. М. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ или по реда на НПК и ЗМВР.
С присъдата, в тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски и съдът е постановил какво да стане с веществените
доказателства по делото.
2
С жалбата се прави оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание. В подкрепа на това се сочи, че неоснователно
първоинстанционният съд не е уважил направените в пледоарията по
същество доводи относно наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, като се счита, че определеният от първата инстанция размер на
наказанието не е в унисон с фактите по делото. На това основание е
направено искане за изменение на първоинстанционната присъда, като се
намали размерът на наложеното на подсъдимия наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, служебно
назначеният защитник на подсъдимия М. - адв. Ваня Радиева от АК - Бургас,
поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, както и формулираното
със същата искане. Аргументирайки смекчаващи отговорността
обстоятелства, неотчетени от първоинстанционния съд, прави искане до съда
за изменение на присъдата и намаляване размера на наказанието.
В лична защита подсъдимият Д.М. се присъединява към
становището на защитника си, съжалява за извършените действия и моли
съда за намаляване размера на наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Частният обвинител Д.И. и неговият повереник – адв. Здравко
Радулов от АК – Бургас, изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба и молят за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата
на първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, а наложеното
наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаване на
съдебния акт.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен
срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на
обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава
XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е
съблюдавал стриктно правилата на процесуалния закон. Подсъдимият Д.М. е
признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
3
обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. При спазване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4
от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. П. М. е роден на ** г. в гр. **, с постоянен адрес на
местоживеене в с. **, община **, ул. „**“ № *, понастоящем с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в Затвора Бургас. Той е ** гражданин,
със ** образование, **, работи като **, ** /**/, с ЕГН **********.
От 2008 г. подсъдимият М. работел като ** в стопанството на
свидетеля И. П. П. в с. **, обл. **, ул. “*“ № * и живеел в предоставената му
за ползване стая, в една от пристройките на стопанския двор. В съседство на
стопанството се намирал поземлен имот № 082042 по КВС /картата на
възстановена собственост/ на с. **, общ. *, обл. *, собственост на свидетеля Д.
И. И.. Последният работел като земеделски производител и във връзка с тази
дейност в имота бил обособен стопански двор, както и построена сграда,
представляваща масивна стопанска постройка, състояща се от обособено
помещение с площ 24 кв.м. с навес от открит тип с площ 26 кв.м. и бетонно
хале с площ от 300 кв.м..
Отношенията между подсъдимия М. и свидетеля Д.И. били влошени.
Двамата често влизали в словесни конфликти, което ставало повод и за
физическа саморазправа. С течение на годините личната неприязън между
двамата се задълбочила и през 2020 г. подсъдимият решил да отмъсти на И.,
като извърши кражби от имота му - стопанския двор, находящ се в поземлен
имот № 082042 по КBC на с. **, общ. **, обл. *.
В изпълнение на така взетото решение, в неустановен час в периода
от 17:00 часа на 20.07.2020 г. до 08:00 часа на 21.07.2020 г., след като се
уверил, че в стопанския двор, няма никой, подс. М. влязъл и започнал да
оглежда намиращите се там вещи. Влизайки в помещението, обособено за
живеене, подсъдимият видял и решил да отнеме саморъчно изработено
зарядно стартерно устройство, собственост на св. Д.И., с намерение
впоследствие да го продаде. За целта, той изнесъл устройството от имота и го
пренесъл в двора на къщата, където живеел, находяща се в с. **, обл. **, ул.
“*“ № *.
4
Около 08:00 часа на 21.07.2020 г., св. Д.И. посетил стопанския двор и
установил противозаконното отнемане на вещта. За случилото се били
уведомени органите на МВР, по повод на което в РУ МВР - Камено било
образувано досъдебно производство.
В следващите дни подс. М. демонтирал отнетото зарядно стартерно
устройство и подготвил отделните елементи за продажба в пункт за
отпадъчно желязо.
На 24.07.2020 г. подсъдимият решил отново да влезе в имота,
собственост на пострадалия и да открадне вещи, които впоследствие да
продаде. В неустановен час в периода от 17:00 часа на 24.07.2020г. до 08:00
часа на 25.07.2020 г., възползвайки се, че в имота нямало хора, той отново
влязъл в стопанския двор. След като огледал имуществото в двора, подс. М.
решил да отнеме един акумулатор 100Ah, неустановена марка, собственост на
св. Д.И.. Изнесъл го от имота и го пренесъл в двора на къщата, където живеел,
находяща се в с.**, обл.*, ул.“*“ № *.
Около 08:00 часа на 25.07.2020 г., св. Д.И. отишъл в стопанския двор
и установил противозаконното отнемане на вещта, за което уведомил
органите на МВР.
На 24.08.2020 г. подсъдимият помолил св. И. П. да го закара до гр.
Средец, където М. предал отнетите вещи - зарядно стартерно устройство и
акумулатор, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „**“ **, за
сумата от 42,89 лева.
През месец февруари 2021 г. между св. Д.И. и подс. Д.М. отново
възникнала конфликтна ситуация, по повод на която у последния се
формирало желание да му отмъсти. Вечерта на 28.02.2021 г. той решил да
влезе в стопанския двор на св. И., находящ се в поземлен имот № 082042 по
КВС на с. **, общ. **, обл. ** и да запали сградата, представляваща масивна
стопанска постройка, състояща се от обособено помещение с площ 24 кв.м., с
навес от открит тип с площ 26 кв.м., бетонното хале с площ от 300 кв.м, както
и паркирания в двора товарен автомобил „**“. В изпълнение на така взетото
решение, той взел прожектор и запалка и се отправил към имота на
пострадалия.
Около 23:00 часа на 28.02.2021 г., след като стигнал до стопанския
двор, подсъдимият прескочил портала и се доближил до масивната стопанска
постройка, като през отключената врата влязъл в обособеното за живеене
5
помещение с площ 24 кв.метра. С прожектора осветил помещението и огледал
намиращите се вътре вещи. Отворил и преровил шкафовете на мебелите в
помещението, където открил и решил да отнеме осем броя пакетчета
разтворима напитка „Нескафе 3 в 1“ и 1 пакет мляно кафе, собственост на
пострадалия. Поставил ги в найлонова торбичка, жълта на цвят, след което
излязъл на двора, откъдето взел един брой радиоапарат и един брой
удължител с дължина 25 метра, собственост св. И., които вещи също поставил
в жълтата торбичка.
След извършеното, той решил да запали стопанската постройка, като
предизвика пожар в помещението, оборудвано за живеене, където имало
леснозапалимо имущество - легло тип „ъгловка“, диван от естествена кожа,
тапициран диван, шкаф тип „бюро“, маса тип „холна“ и телевизор марка
„JVC”, комбиниран хладилник марка “Либхер“, печка за огрев, модел „Чудо“.
Влизайки в помещението, М. огледал намиращите се там вещи и със
запалката запалил матрака, поставен върху леглото в стаята, тип “ъгловка“.
Матракът започнал да гори, след което огънят се разпрострял върху леглото,
стените и намиращите се в помещението вещи.
Веднага след това подс. М. излязъл от помещението и осветявайки
пътя си с прожектора, отишъл до паркирания в двора товарен автомобил „**“,
собственост на св. Д.И.. Автомобилът бил с дата на първа регистрация
21.10.1988 г. и номер на рама ZCFC4960002009033. Подсъдимият отворил
предната лява врата и влязъл в купето. Със запалката запалил тапицерията на
седалката на автомобила, която веднага започнала да гори. За кратко време
огънят се разпрострял и обхванал цялото превозно средство, включително и
намиращите се в каросерията вещи: пръскачка марка „Перла 11“,
диференциал за товарен автомобил „***“.
След извършеното, подсъдимият прескочил оградата на стопанския
двор, носейки торбичката с отнетите вещи и се отдалечил. Първоначално
огънят в помещението обхванал цялото горимо имущество в него, но
впоследствие, поради обстоятелството, че помещението било затворено и
липсата на кислород в него, горенето било прекратено.
Вследствие на пожара изгорели напълно изолацията от OSB
плоскости по тавана на помещението за живеене, обгорели стените на
шпакловката и тапетите, изгорели частично леглото, двата дивана, като
същите станали негодни за употреба, както и неработеща хладилна част на
хладилник марка „Либхер“ и задната част на печка за огрев. Предната част на
6
товарния автомобил „**“, както и пръскачката марка „Перла 11“ и
диференциала за товарен автомобил, намиращи се в каросерията, също
изгорели от пожара, с което същите станали изцяло негодни за ползване.
На следващият ден - 01.03.2021 г., около 10:00 часа, отивайки в
стопанския двор в с. Русокастро, свидетелят Д.И. установил, че имуществото
в помещението за живеене и товарният автомобил били опожарени, като
констатирал липсата на следните вещи: осем броя пакетчета „Нескафе 3 в 1“,
един пакет мляно кафе, един брой радиоапарат и един брой удължител с
дължина 25 метра.
За случилото се били уведомени органите на МВР и на място бил
извършен оглед на местопроизшествие /л. 22-27 ДП/. Със съставяне
протокола на това действие по разследването било образувано настоящото
наказателно производство.
Пострадалият и служителите на МВР прегледали записите от
видеонаблюдението в имота и разпознали като извършител на деянието
подсъдимия Д.М.. Същият бил установен и задържан по реда на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР.
В хода на разследването било установено и местонахождението на
отнетите на 28.02.2021 г. вещи, собственост на пострадалия и същите били
приобщени към материалите на делото /л. 73, 74, 151 от ДП/. С надлежен
протокол, подсъдимият доброволно предал прожектора и запалката,
послужили му за извършване палежа на имуществото на пострадалия И. на
28.02.2021г. /л. 73 от ДП/.
В хода на досъдебното производство са назначени и изготвени
съдебно-оценителна експертиза и допълнителна такава, заключенията на
които установяват, че стойността на отнетите от подсъдимия вещи, предмет
на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, възлиза общо на
сумата от 360.70 лева. Стойността на запаленото от подсъдимия имущество е
оценено на сумата от 13 551 лева. Вследствие на палежа от 28.02.2021 г. в с.
Русокастро, общ. Камено, на имуществото на пострадалия И. са причинени
вреди в размер на 6 966.77 лева /л. 50-55 и л. 111-116 от ДП/.
Извършената при разследването пожаротехническа експертиза /л.
97-105 от ДП/ установява причината за възникване на пожара, предмет на
настоящото обвинение, а именно умишлени човешки действия с цел палеж.
Огнищата на пожара са две – едновременно в обособеното помещение за
7
живеене и в товарния автомобил „**“. И двата обекта са били запалени
поотделно, тъй като между тях е нямало огън, който да ги свързва. Посоката
на разпространение на пожара и в двата обекта е била отдолу нагоре. Според
експерта, изготвил заключението, не е имало опасност от разпространение на
пожара върху други имоти, сгради и съоръжения, тъй като горящата
стопанска постройка и горящият товарен автомобил са отстояли на безопасно
разстояние от подобни постройки. Също така пожарът не е представлявал
опасност за живота и здравето на някого, тъй като по това време на
денонощието вътре в горящата постройка, приспособена за живеене, и в
горящия товарен автомобил, не е имало никакви хора.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
направеното от подсъдимия Д.М. самопризнание при проведено при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие в
производството пред първоинстанционния съд, както и от доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите Д. И. И. /л. 14-16 и л. 91-93 ДП/, П. Й. П. /л. 17-20 ДП/ и И. П. П.
/л. 94-95 ДП/; в писмените доказателствени средства и писмени доказателства
- протокол за оглед на местопроизшествие от 01.03.2021 г., протокол за
освидетелстване на лице, протокол за оглед на веществени доказателства от
03.03.2021 г., протоколи за доброволно предаване /л. 73, л. 74 и л. 151 ДП/,
справка за съдимост на подс. М. /л. 12-13 и л. 150 ДП/; експертните
заключения на извършените по делото съдебно-оценителна експертиза /л. 50-
55 ДП/, допълнителна съдебно-оценителна експертиза /л. 111-116 ДП/ и
пожаротехническата експертиза /л. 97-105 ДП/; веществените
доказателствени средства - фотоснимките, изготвени при извършените оглед
на местопроизшествие, освидетелстване на лице и оглед на веществени
доказателства /л. 22-27, л. 28-31 и л. 32-47 от ДП/; както и веществените
доказателства по делото.
В съответствие с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК
първостепенният съд не е събирал доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а ги е приел за категорично
установени на база направеното самопризнание на подсъдимия, подкрепящо
се от посочените по-горе доказателствени източници, събрани на досъдебното
производство.
Въззивният съд счита, че посочените доказателствени източници
установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част
8
на обвинителния акт и признати от подсъдимия, като релевантните за
решаване на делото обстоятелства са установени в хода на разследването чрез
способите и по реда на НПК.
Първостепенният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че
подс. Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци
на състава на престъплението по чл.194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като в
периода от 20.07.2020 г. до 28.02.2021 г., в с. Русокастро, община Камено,
област Бургас, от стопански двор, находящ се в поземлен имот №082042 по
картата на възстановена собственост на с. Русокастро, община Камено, област
Бургас, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими
вещи на обща стойност 360.70 лева, от владението на собственика Д. И. И.,
без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
По несъмнен начин се установява предметът на престъпленията, а
чрез експертните заключения на изготвените оценителна и допълнителна
такава експертизи, и тяхната стойност. Подсъдимият е установил трайна
фактическа власт върху отнетите вещи. Този извод се налага предвид
последващите му действия, изразяващи се в разпореждане с част от отнетите
вещи като със свои – предал в пункт за изкупуване на черни и цветни метали
в гр. Средец зарядно стартерно устройство и акумулатор.
Както вече бе посочено, вещите - предмет на престъпните деяния, са
били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от
подсъдимия. С осъществените действия по прекъсване на владението на
собствениците и установяване на своя фактическа власт върху чуждите
движими вещи, подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд, че деянията са осъществени при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са
налице три деяния, извършени от подсъдимия в периода 20.07.2020 г. -
28.02.2021 г., които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и
също престъпление - кражба, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк
умисъл, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Правилен е и изводът, че от субективна страна подс. М. е извършил
деянията виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК, обективиран в действията му. Същият е съзнавал, че вещите са
9
чужди и няма законово основание да ги придобие, тъй като не е техен
собственик, но въпреки това извършил действия за установяване на
фактическа власт върху тях с цел да може да се разпорежда като със
собствени.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
въззивен състав споделя изцяло доводите, с които първостепенният съд е
обосновал извода си, че в условията на реална съвкупност с престъплението
по чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, подсъдимият Д.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 330, ал. 1 от НК, като на 28.02.2021 г., в с.Русокастро, общ.Камено, обл.
Бургас подсъдимият е запалил имущество със значителна стойност,
възлизащо общо на сумата от 13 551 лева, собственост на Д. И. И..
В случая безспорно се установява, че пожарът е предизвикан от
подсъдимия М. посредством запалване с открит източник на огън /запалка/.
Според изготвената по делото пожаротехническа експертиза,
възпламеняването първо на матрака, а след това и на тапицерията, дава
началото на развилия се впоследствие процес на самостоятелно горене на
обособеното помещение за живеене и на превозното средство, с който факт
следва да се приеме за довършено и самото престъпление.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, налице е и
другият изискуем признак от обективна страна, а именно – предметът на
палежа да е имущество със „значителна стойност“. По данни от заключенията
на изготвените в хода на разследването оценъчна и допълнителна такава
експертизи, общата стойност на запаленото от подсъдимия имущество към
инкриминираната дата възлиза на сумата от 13 551 лева. Тази стойност
надвишава възприетия критерий за имущество със значителна стойност, тъй
като е повече от 14 минимални работни заплати, установени за страната към
датата на деянието. За съставомерността на престъплението по чл. 330, ал. 1
от НК е от значение общата стойност на запаленото имущество, а не
настъпилите вреди, които в конкретния случай следва да бъдат преценени при
индивидуализация на наказанието.
При изграждане на изводите си относно субективните параметри на
деянието, извършено от подс. М., първостепенният съд правилно е приел, че
деецът е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Действията на
последния по подготовката и начинът на осъществяване на палежа
обосновават несъмнен и категоричен извод, че е съзнавал общественоопасния
10
характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни
изводи, настоящата инстанция намира за правилни. Същите не са предмет на
оспорване от страните.
Относно наложените на подсъдимия наказания за извършените от
него в реална съвкупност престъпления, настоящият въззивен състав счита, че
първоинстанционният съд е приложил точно закона и е определил напълно
адекватни на степента на обществена опасност на деянията и на дееца
наказания.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем години.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК
законодателят е установил граници на наказанието лишаване от свобода от
една до осем години.
При определяне наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, първоинстанционният
съд е приложил точно закона, като се е съобразил, както със степента на
обществена опасност на деянията, включени в продължаваното престъпление,
така и с обществената опасност на личността на подсъдимия М.. Извършена е
преценка на всички факти, които имат отношение за коректното
индивидуализиране на санкцията. Отчетени са чистото съдебно минало,
признанието на вината, оказаното съдействие при разследването, изразеното
съжаление, както и невисоката стойност на отнетите вещи. При тези данни и
при спазване принципите за индивидуализация на наказанието по чл. 54 НК, в
съответствие със закона и с доказателствата по делото, първостепенният съд е
определил наказанието за извършеното от подсъдимия продължавано
престъпление при превес на смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства, а именно една година лишаване от свобода, което наказание
въззивният съд намира за справедливо и съответно на извършеното.
Съобразно правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание е
било редуцирано с една трета до размера от осем месеца лишаване от
свобода, което наказание е наложено на подсъдимия за престъплението по чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Оплакването за явна несправедливост на наказанието за
престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК, което е релевирано с въззивната
11
жалба и се поддържа в съдебно заседание пред настоящата инстанция, е
неоснователно.
Наказателната отговорност на подсъдимия М. за извършеното от
него престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК е реализирана при условията на чл.
54, ал. 1 от НК, като определеното наказание от три години лишаване от
свобода е отмерено под средния размер, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Въззивната инстанция намира, че същото е
справедливо определено и няма основания за допълнителното му редуциране
по размер. Изхождайки от общите особености на деянието, съобразно
критериите, заложени от законодателя при регламентиране на престъпния
състав по чл. 330, ал. 1 от НК, районният съд правилно е отчел неговата
висока степен на обществена опасност. В случая са налице съществени по
своята тежест отегчаващи обстоятелства, които разкриват фактическата
специфика на казуса – поводът, във връзка с който подсъдимият е предприел
действия по запалване на сграда и товарен автомобил, собственост на Д.И.,
преследвайки като крайна цел унищожаване на имуществото му - ескалирали
отношения между него и пострадалия, предварителното обмисляне на
пожара, последователните му действия по набавяне на електрически
прожектор и открит огнеизточник /запалка/, осъществяване на замисленото
деяние през нощта, когато възможността за спасителна реакция и
противодействие е значително по-малка.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с възприетото от
първата инстанция, че чистото съдебно минало на подсъдимия
/реабилитиран/, оказаното съдействие при разследването, признаването на
вина и изразеното съжаление се явяват категория обстоятелства, смекчаващи
неговата отговорност. По своето естество и брой обаче те не дават основание
за определяне на наказание в лимитираната от чл. 55 от НК санкционна
рамка. Посочените в жалбата и поддържани в съдебно заседание от
защитника на подсъдимия обстоятелства не удовлетворяват предявените от
законодателя изисквания за многобройност или изключителност на
смекчаващите отговорността обстоятелства, при задължително констатирана
несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна
норма наказание (една година лишаване от свобода), поради което и не
мотивират определяне на наказание по правилата на чл. 55 от НК. В тази
връзка правилно първоинстанционният съд е определил наказание на
подсъдимия М. за извършеното от него престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК
при условията на чл. 54 от НК, при изискуемата от закона редукция по чл.
12
58а, ал. 1 от НК. По делото не се установяват други обстоятелства, които да са
относими към въпроса за индивидуализацията на наказанието, които да не са
били отчетени от първата инстанция. В този смисъл настоящата инстанция
счита, че определеното наказание от три години лишаване от свобода за
престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК е законосъобразно и обществено
оправдано, като след редукцията му по чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия е
наложено наказание от две години лишаване от свобода. Уважаване на
претенцията за намаляване на неговия размер ще бъде неоправдано и в разрез
с целите на наказателната репресия. Подобен подход би се явил проява на
необосновано снизхождение към подсъдимия, предвид високата степен на
обществена опасност на извършеното от него, обуславяща се от
обстоятелството, че с него се засягат пряко обществените отношения,
гарантиращи живота, здравето, собствеността на гражданите и обществената
сигурност и спокойствие. Освен това едно намаляване на наказанието ще бъде
несъвместимо и с постигането на целите на наказанието, посочени в чл. 36 от
НК.
В обобщение на изложеното, въззивната инстанция приема, че
наложеното наказание на подсъдимия от две години лишаване от свобода за
престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК не е явно несправедливо, тъй като
липсва очевидно несъответствие на обществената опасност на дееца и на
деянието.
Първоинстанционният съд неправилно, след като е наложил
наказание за всяко от престъпленията в съвкупността, се е произнесъл за
начина му на изтърпяване, след което на основание чл. 23, ал. 1 от НК е
определил общо наказание и се е произнесъл относно начина на изтърпяване
на определеното общо наказание.
Съгласно трайната практика на ВС и ВКС, когато съдът констатира,
че подсъдимият е извършил две или повече престъпления при реална
съвкупност, следва да наложи наказания отделно за всяко престъпление, да
определи общо наказание за съвкупността като цяло и едва след това да
решава въпроса дали да се изтърпи или отложи изпълнението на наложеното
общо наказание, респ. при какъв режим да бъде изтърпяно то. Крайният извод
за необходимостта от реално изпълнение на наказанието или за приложение
на условно осъждане зависи от цялостната оценка на личността на
подсъдимия, проявена във всички извършени престъпления. Изцяло в този
смисъл е Решение № 169/18.03.1974 г. по н. д. № 116/74, І н. о. на ВС.
Горепосоченият подход, избран от първоинстанционния съд, макар и
13
неправилен, не е довел до порок на съдебния акт, налагащ изменението му.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.
23, ал.1 НК като е наложил на подсъдимия М. най-тежкото от така
определените му наказания, а именно - лишаване от свобода за срок от две
години.
Обоснована е преценката на първостепенния съд, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия М. е
наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание
лишаване от свобода за срок от две години. Изхождайки от особеностите на
конкретните деяния, включени в съвкупността, разкриващи по-висока степен
на обществена опасност от обичайните прояви от този вид, мотива за
осъществяването им и личностните характеристики на дееца, настоящият
въззивен състав напълно споделя извода на първостепенния съд, че
поправянето на последния, както и възпирането му от извършване на друго
престъпление, не биха могли да бъдат постигнати чрез режима на условното
осъждане.
Не са допуснати нарушения по отношение на режима за изтърпяване
на наложеното общо наказание, който е определен от първостепенния съд по
правилата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съобразно съдимостта на
подсъдимия.
Правилно съдът е приложил нормата на чл. 59, ал. 2 и ал. 1 от НК,
като е приспаднал времето, през което подсъдимият Д.М. е бил задържан с
мярка за неотклонение задържане под стража или по реда на НПК и ЗМВР.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с веществените доказателство по делото.
С оглед виновността на подсъдимия, правилно
първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за разноски, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
които да налагат изменяване на присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 84/02.11.2021 г., постановена по
НОХД № 4045/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15