Решение по дело №61/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 август 2019 г. (в сила от 1 октомври 2019 г.)
Съдия: Трифон Пенчев Славков
Дело: 20194120100061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

337

гр. Горна Оряховица, 09.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 61 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцовото дружество „Кредит инс“ ООД гр. София основава исковите си претенции на твърдения, че между него и ответника В.Д.Б. е сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ /кредит от разстояние/  № 77023/27.04.2018г., по силата на който на последния е предоставена в заем сума в размер на 1500 лв., при договорна лихва в процент, който не е посочен, и общо задължение с такса „Гарант“ , съгласно т. 4 от Договора, в общ размер на задължението 2826 лв., платимо на дванадесет погасителни месечни вноски. Посочено е, че ищцовото дружество сключила договор с дружество „Бикнел корп“ ООД, съгласно който в качеството му на дружество гарант заплатило неизплатените от ответника задължения. Съгласно уговореното между двете дружества дружеството гарант задължило ищеца да събира от негово име и за негова сметка сумата представляваща такса „гарант“ от кредитополучателя. Ищецът претендира и лихва за забава от настъпване на изискуемостта на вземането до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 14, 46 лв. Твърди се, че ответникът заплатил само една месечна вноска, а именно тази с падеж на 27.05.2018 г., като след това преустановил плащанията. Съгласно т. 6 от договора кредитодателят имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем щом заемополучателят не заплатял две поредни месечни вноски. С писмо изпратено по електронната поща на ответника от 28.08.2018 г. дружеството го уведомило за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора. Ищцовото дружество погасило задължението на ответника на основание чл. 76 от ЗЗД в частта за начислените договорни лихви за периода 27.04.2018 г. до 11.10.2018 г. Сочи, че общото задължение по кредита възлиза на сумата от 2461,96 лв., от които 1375  лв. главница, договорна лихва в размер на 55 лв. за периода 27.04.2018 г. до 11.10.2018 г., 1017, 50 лв. договорна такса „Гарант“ за периода 27.04.2018 г. до 11. 10. 2018 г. и сумата от 14,46 лв.  законна лихва за забава за периода 28.06.2018 г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 12.10.2018 г. до окончателното изплащане. Сочи, че за процесните суми се е снабдило със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2326/2018г. на ГОРС, срещу която в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете. Не оспорва, че на 27. 04. 2018 г. е получил сума в размер на 1500 лв. с наредител ищцовото дружество, но оспорва основанието за получаването ѝ да е Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 77023/27.04.2018 г, съответно условията съдържащи се в него. Оспорва твърденията на ищеца, че му е предоставен процесния договор, че са му предоставяни общите условия към него. Посочва, че е получил само стандартен европейски формуляр за отпускане на кредита при условия сумата от 1500 лв. да бъде върната на 12 равни месечни вноски по 143 лв., с падежна дата 27-мо число от месеца, като общия размер на сумата, която е следвало да върне е в размер на 1716 лв. Не спори, че е следвало да върне съгласно част трета, т. 4.6, във вр. с т. 4 от СЕВ –договорна лихва и обезщетение за забава при просрочие на кредитните вноски. Оспорва да е запознат с такса “Гарант“. Оспорва твърдението на дружество, че заплащане на част от дължимото представлявало признание за съществуването на процесния договор. Оспорва предсрочното връщане на целия размер на предоставената в заем сума, както и да е давал съгласието си комуникация между тях да са осъществява посредством електронна поща. Позовава се на нищожност на такса “Гарант“, поради липса на съгласие, противоречие на закона и на добрите нрави. Оспорва  претенцията за договорна лихва за периода след 28. 08. 2018 г. Претендира сторените по делото разноски. 

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Съществувалото между страните правоотношение се установява от представения по делото договор за потребителски кредит „Екстра“ от 27.04.2018 г., съгласно който е предоставена в заем сумата от 1500 лв., срещу задължение за връщането ѝ ведно с договорна лихва в размер на 216 лв., такса „Гарант“ от 1100 лв. или общо сумата от 2826 лв., платими на 12 месечни вноски от по 235,50 лв., първата с падеж на 27.05.2018 г. Ответникът оспорва сключването на договора. Посоча, че се е съгласил с условията посочени в Стандартния европейски формуляр, който е приложил към отговора си, но не и с изложените в приложения към исковата молба договор. Оспорва надлежното му уведомяване за предсрочната изискуемост на вземането. Въвежда възражения за нищожност на договорни клаузи. Независимо от това, съдът също следи служебно за валидността на договорите на потребителите.

В тази връзка следва да се разясни дали уговорките по договора за плащането на уговорената сума от 2826 лева, платима на 12 месечни вноски от по 235,50 лв., първата с падеж на 27.05.2018 г., съставляват погасителен план по смисъла на чл. 11, т. 11 и т. 12 Закона за потребителски кредит /ЗПК/. Законът предвижда, че следва да са ясни размера на съответните плащания и срока за това, но и освен тях да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и съответно отбелязване и на допълнителните разходи. В настоящия случай съдът намира, че ищецът не доказа безспорно, че приложеният в договора за потребителски заем погасителен план е достигнал до знанието на ответника, съответно бил е запознат с допълнителните разходи към кредита. Видно от приложения към писмения отговор стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит условията по кредита са съвсем различни от приложения по исковата молба договор, където размера на погасителната месечна вноска от 143 лв. набъбва на 235, 50 лв., т.е почти двойно и е добавена такса „гарант“, за която няма данни ответникът да се е съгласявал със сключването ѝ.

Ето защо съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, отговарящ на изискванията на закона, поради което и се явява нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Като последицата нормата на чл. 23 от закона предвижда потребителят да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай следва да се уважи само иска за главницата от 1 121,50 лева, доколкото от заключението на вещото лице се установява, че от ответника са внесени суми по договора за потребителски кредит в размер на 235,50 лв. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и сумата от 143 лв., след това, който факт следва да се вземе предвид при постановяване на решението, ведно с акцесорната претенция за лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата.

Следва за пълнота да се отбележи, че съдът намира, че уговорената таксата „Гарант“ е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗПК. Съгласно заключението на вещото лице след прибавяне на такса „Гарант“ годишния процент на разходите по заема е в размер на 265, 42 %, следователно частта от 28,82 % до 265, 42 %  по същество представлява печалба на кредитора и следва да бъде включена в годишния процент на разходите, което в случая не е сторено. Това от своя страна води до заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на Европейския съюз и др., националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност и на клаузата за таксата „Гарант“.  В случая видно от заключението на вещото лице ГПР по договора възлизащ на 265,42 % е много повече от предвиденият максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо останалите претенции за договорна лихва в размер на 55 лв., дължима за периода 27.04.2018 г. до 11.10.2018 г., такса „Гарант“ за сумата от 1017, 50 лв. дължима за периода 27.04.2018 г. до 11.10.2018 г. и законната лихва за забава за периода от 28.06.2018 г. до 11.10.2018 г. следва като неоснователни да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора и по разноските съдът намира следното:

Съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС направените в заповедното производство разноски следва да бъдат присъдени в настоящото производство и същите възлизат на 191,12 лв., с оглед уважената част от исковете.

При този изход на спора частично основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 319,47 лв., съобразно уважената част от исковете.

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 218,87 лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете за заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Горнооряховският районен съд

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.Б., ЕГН **********,***, дължи на "КРЕДИТ ИНС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2855/23.11.2018 г. по ч. гр. д. № 2367/2018 г. по описа на ГОРС, а именно: сумата от 1 121,50 лева - главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 77023 от 27.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ другите искове: до целият предявен размер за главница 1375 лв., за сумата 55 лв. представляваща договорна лихва за периода от 27.04.2018 г. до 11.10.2018 г., сумата от 1017.50 лв., представляваща договорна такса „Гарант“ за периода от 27.04.2018 г. до 11.10.2018 г.; сумата от 14.46 лв., представляваща законна лихва за забава за периода  от 28.06.2018 г. до 11.10.2018 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА В.Д.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., сумата от 119,12 лева разноски за производство по ч. гр. д. № 2367/2018 г. и 319,47 лв. за настоящото гр. д. № 61/2019 г., двете по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА "КРЕДИТ ИНС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В.Д.Б., ЕГН **********,***, сумата от 218,87 лв. представляващи съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.

         Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 2367/2018 г. по описа на ГОРС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: