Р А Й О Н Е Н С Ъ Д – В Е Л
И Н Г Р А Д
З А П О В Е Д за З А
Щ И Т А
по гр. дело №1153 по описа за 2011 г.
на Велинградският районен съд
Днес, двадесет и втори ноември 2011
г., ВАНЯ ТОТОЛАКОВА, районен съдия при Велинградския районен съд, като
разгледах молбата на Т.И.Я. ЕГН********** ***, против Г.М.Я. ЕГН**********,
живеещ на същия адрес, която подлежи на разглеждане по реда чл. 8, ал. 1 във
връзка с чл. 12 от Закона за защита срещу домашното насилие, на основание чл.
5, ал. 1, т. 3 и чл. 21 от същия закон
ЗАПОВЯДВАМ:
ОТСТРАНЯВАМ Г.М.Я. ЕГН**********,***, от съвместно обитаваното с Т.И.Я. ЕГН********** ***, жилище за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца).
ЗАБРАНЯВАМ на Г.М.Я. ЕГН**********,***,
да приближава Т.И.Я. ЕГН********** ***, както и жилището й, местоработата й и
местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца).
Заповедта за
защита подлежи на незабавно изпълнение.
За
изпълнението на заповедта следят полицейските органи, като при неизпълнението й
полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и уведоми
незабавно органите на прокуратурата.
Препис от заповедта ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и Велинградско районно управление на полицията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Р Е Ш
Е Н И Е № 375
Година 2011, двадесет и втори ноември, Велинград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД . . . . .
състав
на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
Секретар: А.К.
като разгледа докладваното от съдията Тотолакова
Гражданско дело №1153 по описа за 2011 година съобрази, че:
Производството е по Глава ІІ от Закона за защита от
домашното насилие, озаглавена “Производство за налагане на мерки за защита срещу домашното
насилие”.
Във
Велинградския районен съд е постъпила молба от Т.И.Я. ЕГН**********,***, против
Г.М.Я. ЕГН **********, живеещ на същия адрес. В молбата се твърди, че
ответникът, син на молителката, извършва спрямо нея актове на физическо и
психическо насилие и че най-скоро това се случило на 12. Х. 2011 година, около
1500 часа, когато ответникът й нанесъл удар в областта на лицето.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
От приложено по делото удостоверение за родствени връзки на молителката, издадено от Ракитовската община на 27. Х. 2011 година под №000ОУ-960, е видно, че ответникът е неин син. Двамата обитават съвместно едно жилище в гр. Ракитово на ул. “Александър Стамболийски” №5. Ответникът е безработен.
На 12. Х. 2011
година около 1500 часа молителката се прибира от работа. Ответникът
е във видимо нетрезво състояние. Започва да я пита за това дали се е снабдила с
документи, които са му необходими и т. н. Тъй като молителката не му отговаря,
той й нанася удар в областта на лицето (лявото око) с юмрук. След това я
изгонва от съвместно обитаваното жилище, като не й позволява да си вземе вещите.
На следващия ден (13. Х. 2011 година) молителката се връща в съвместно
обитаваното жилище заедно със своя колежка за да прибере вещите и заварва
ответника отново в нетрезво състояние в компанията на негов познат.
Съдът намира
горната фактическа обстановка за установена от обясненията на страните. Освен
това, според чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, когато
няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от същия закон. Съдът намира, че в
случая разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие
следва да се приложи. Изискването на закона е по делото да не могат да се
съберат други доказателства извън декларацията по чл. 9, ал. 3 от Закона за
защита от домашното насилие. Процесният случай е точно такъв. От молбата е
видно, че при извършването на акта на домашно насилие не са присъствали
свидетели и нанесеният на молителката удар не е бил от такъв характер, че от
него да останат следи. Поради горното съдът намира, че следва да приложи чл. 13,
ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие и да издаде заповед за защита
само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от същия закон. Поради
изложените доводи съдът намира, че не следва да приеме твърденията на
ответника, че само се е срещнал с майка си на 12. Х. 2011 година и не й е
нанесъл удари, а само е разговарял с нея и тя е поискала да се изнесе. Освен че
съдът следва да приложи чл. 13, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие,
намира и че обясненията на ответника са недостоверни. Не може да се приеме за
достоверно, че молителката е напуснала обитаваното от нея жилище внезапно, без
дори да вземе багаж със себе си, без да е била принудена от ответника, а самият
ответник не отрича, че на 13. Х. 2011 година тя се е върнала за да вземе вещите
си.
От събраните
по делото писмени доказателства - декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за
защита срещу домашно насилие от молителката, се установи, че същата е лице,
пострадало от домашно насилие, тъй като спрямо нея и извършен акт на физическо
насилие.
МОЛБАТА е допустима и основателна.
Същата е подадена в
едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие от
акта на домашно насилие от молителката. Същата е лице, което е майка на
ответника по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 5 от същия закон. За нея
възниква възможността да предяви молбата за защита срещу последния. Ето защо
молбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимно
лице, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 5, чл. 4, ал. 2 и чл. 8, ал. 1,
т. 2 от Закона за защита от домашното насилие. Разгледана по същество молбата е основателна
по следните съображения: със Закона за
защита от домашното насилие
се предоставя защита на лицата, пострадали от домашно насилие, което
съгласно чл. 2 от същия закон е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо възходящи лица.
Установи се от доказателствата по делото, че спрямо молителката се извършва
психическо и физическо насилие от страна на ответника, който е неин син. Насилието
е изразено в удари в областта на лицето.
С
оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на закона да се уважи молбата и се постановят
мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие.
Следва на основание чл. 5, ал. 4 от същия закон на извършителя да се
наложи глоба в размер на 200 лева, платими в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт и да се издаде служебно изпълнителен лист.
Като последица от уважаването
на молбата и на основание чл. 11, ал. 1
от Закона за защита от домашното
насилие държавната такса в размер на 25 лв. и 5 лв. за служебното
издаване на изпълнителен лист следва да се възложи на извършителя на домашно
насилие.
Водим от изложеното и на основание чл. 15 от Закона за защита срещу
домашното насилие, ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТСТРАНЯВАМ Г.М.Я. ЕГН**********,***, от съвместно обитаваното с Т.И.Я. ЕГН**********,***, жилище за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца).
ЗАБРАНЯВАМ на Г.М.Я. ЕГН**********,***,
да приближава Т.И.Я. ЕГН**********,***, както и жилището й, местоработата й и
местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца (осемнадесет месеца).
ОСЪЖДА Г.М.Я. с посочени данни и ЕГН да
заплати на:
-
Държавата по бюджета на съдебната власт глоба
в размер на 200 (двеста) лева и 5 (пет) лева такса за служебното издаване на
изпълнителен лист;
-
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД такса в размер на 25 лв. (двадесет
и пет) лева + 5 (пет) лева за служебното издаване на изпълнителен лист и
Въз основа на
съдебното решение ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за защита в полза на молителя, като се посочат последиците при
неизпълнението й по чл. 21, ал. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в седемдневен срок от
връчването му на страните.
Заповедта подлежи на
незабавно изпълнение, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението и
заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и
на Велинградското районно управление на полицията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: