Р Е Ш Е
Н И Е №260076
гр.Пазарджик 13.05.2021г.
в
името на народа
Пазарджишкия окръжен съд -
гражданска колегия - в
закрито заседание на тринадесети
май през двехиляди двадесет и първа
година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Илиев
при секретаря …………… и в
присъствието на прокурора
....................като разгледа докладваното от член съдия Б.ИЛИЕВ
т.д. №87/ 2020 год. по описа на ПОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
След постановяване на решение №260049 от
07.04.2021г. по т.д.№87/20г. по описа на ПОС е постъпила молба
вх.№264107/13.04.2021г. от „Интерметал“ООД гр.София,чрез пълномощника им адв.Т.Т.
от САК с искане за допълване на решението в частта за разноските ,като се
включи и платения депозит за вещо лице-300лв. и също още един адвокатски
хонорар-2400лв. Моли на осн.чл.250 от ГПК да се допълни решението и в същото се
изпишат ЕГН на двамата ответника .Твърди се,че съдът е присъдил в тежест на
ответниците да заплатят на доверителя му „Интерметал“ООД следните
разноски-сумата от 2 400лв. адвокатски хонорар за процесуално
представителство и сумата от 1 772,42лв. платена държавна такса, но не е
присъдена сумата от 300лв. ,платен депозит за вещо лице ,както и още един
адвокатски хонорар в р-р също на 2 400лв. Сочи,че в представения списък с
разноски по делото са посочили както депозита за вещо лице, така и двата
отделно платени хонорара за процесуално представителство за всеки от двамата
ответника-по 2400лв.Освен това със списъка с разноски са представили и два
отделни договора за процесуално представителство и две платежни за платения
хонорар за представителство срещу всеки от ответниците. Счита,че са налице
основанията за изменение на решението в частта за разноските и за допълване на решението относно ЕГН на
ответниците по съображенията изложени по-горе ,поради което молбата следва да
бъде уважена в същия смисъл.
По делото е постъпил отговор
отответника Д.С.Г. с изложени доводи за неоснователност на подадената молба и
направените исканияМоли да се остави без уважение същата по съображения
изложени в него. Съдът
при извършената служебна проверка прие следното:
По отношение на искането за изменение
на решението в частта за разноските.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а
ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, по
искане на страните съдът да допълни или да измени решението в частта му за
разноските. В този смисъл, молбата за изменение на решението в частта за
разноските, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежна страна, се
явява процесуално допустима. Постановявайки
съдебният акт съдът формирайки волята си е приел,че с оглед
изхода на делото следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените от
ищеца разноски по делото в размер на 2 400 лв.-за процесуално представителство
по делото и 1772,42лв. - за държавна такса.
В случая следва да
се приеме, че са налице законните предпоставки за уважаване на направеното
искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като с оглед изхода на спора във връзка с
представения списък на разноските по делото е посочена сумата от 300лв. внесен
депозит за вещо лице.Освен това със списъка на разноски са представени и два отделни договора за
процесуално представителство и две отделни платежни за платен хонорар за
представителство срещу всеки от ответниците. в р-р по на 2 400лв. Отговорността
за разноски е обективна, невиновна отговорност, тя не е отговорност за вреди,
макар и да има облигационен характер. Тя произтича от процесуалния закон и е
уредена от него като фактически състав. Следователно, неприложима е нормата на чл. 53 от ЗЗД, уреждаща солидарна отговорност и тъй като в ГПК
липсва уреждането на отговорността за разноски като солидарна, то и с оглед
уважаването изцяло на иска по отношение на двамата ответници същите дължат на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК пълния размер на направените от ищеца „Интерметал“ООД разноски по
представения списък по чл. 80 от ГПК
за внесен депозит за вещо лице и за
заплатено адвокатско възнаграждение, плащането на което е доказано с
приложените по делото преводно нареждане
и два отделни договора за процесуално представителство и две платежни за
платения хонорар за представителство срещу всеки от ответниците. При тези
обстоятелства следва да бъде изменено
решението в частта за разноските, като се присъдят допълнително такива в
тежест на ответниците в размер общо
за сумата от 2700лв. от които 300лв.
–разноски за възнаграждения за вещо лице и 2 400 лв.- за процесуално
представителство по делото Настоящия
състав не намира за необходимо да обсъжда възражението за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар ,тъй като
съгласно трайно установената съдебна практика
възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК може да се направи най-късно до приключване на последното
заседание в съответната съдебна инстанция,което е и крайният срок за представяне
на списък за разноските по чл. 80 от ГПК. Касае е се за право на страна да иска намаляване размера на
заплатеното от насрещната страна адв.възнаграждение, ако е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая ответниците не
са упражнили това свое право в последното съдебно заседание,при наличие на представен
от ищеца списък, за което първоинстанционният съд не е отговорен. Такова искане
е заявено за пръв път в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК и поради това е преклудирано./ в т.см.Опред.№ 51 от 24.03.2011
г.по т.д. № 271/10 г.,І т.о. ВКС;определение № 645 от 13.10.2014 г. по ч.т.д. №
2133/2014 г.;определение № 675 от 25.11.2014 г. на ВКС по т.д. № 560/2014 г. По отношение на искането по по чл.247 от ГПК макар и формулирано като
такова по чл.250 от ГПК за допълване на решението ,като се допишат ЕГН на
двамата ответници.
Принципно съдебният акт представлява едно
цяло, включващо мотиви и диспозитив. Мотивите отразяват начина на формиране и
формираната воля на съда, докато диспозитива представлява външния израз на вече
формираната воля.В
своята практика по чл.290 ГПК Решение
№164 от 24.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№5934/2014г., IV г.о., ГК, е възприето становище, че всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
както в диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за
поправка на очевидна фактическа грешка. В идентичен смисъл допълнителни
аргументи могат да бъдат почерпени и от възприетото в постановено по реда на
чл.290 ГПК Решение №38/01.02.2012г. по гр.д.№343/2011г. на I г.о. на ВКС,
където се приема, че грешките в пресмятането, включително когато са в мотивите
на решението, се отстраняват по реда на чл.247 ГПК, когато тези грешки са
аритметически, а не в правните изводи. В конкретния касус страните по делото са
индивидуализирани правилно, каквото е задължителното изискване на чл. 236, ал.1, т.4 ГПК - с решението да се посочат единствено имената, съответно наименованието и адреса на
страните и който текст не
предписва да се сочат
и ЕГН.Ответниците като страни са правилно посочени с исковата молба с техните ЕГН каквото е всъщност изискването за реквизит
съгласно чл. 127,ал.2 ГПК.В този смисъл е и формулирания петитума на исковата молба . Страните са правилно конституирани и
същите са взели участие в процеса.. В
предвид на това съобразявайки единството между мотиви и диспозитив на съдебния
акт, настоящият състав приема, в мотивите на решението съдът е допуснал очевидна фактическа грешка,която следва да се отстрани без да е наложително делото да се внася в открито
съдебно заседание
,като не е записано ЕГН-ра на двамата
ответници. Следователно в мотивите на съдебния акт вместо „С.Д.Г. „ следва да се запише „С.Д.Г. ,ЕГН:********** и
вместо „Д.С.Г.“ ,в какъвто смисъл следва да се уважи молбата. Постановявайки
решение по т.д.№87/2020г. в диспозитива на съдебния акт съдът е
допуснал очевидна фактическа грешка,която следва да се отстрани
без да е наложително делото да се внася в открито съдебно заседание ,като не е записан ЕГН-ра на
двамата ответници ,т.е налице е несъответствие във външното изразяване на
волята на съда при посочване на имената на ответниците без посочване на ЕГН -та.
Следователно в диспозитива на съдебния акт, вместо С.Д.Г. „ следва да се запише „С.Д.Г. ,ЕГН:**********“,
както и вместо „Д.С.Г.“ следва да се запише „Д.С.Г. ЕГН:********** в какъвто
смисъл следва да се уважи молбата.
Решението за поправка на очевидна
фактическа грешка и изменение на решението в частта за разноските може да
се обжалва по реда по който подлежи на
обжалване решението.
Водим от горното Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260049
от 07.04.2021г. постановено по
т.д.№87/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик ,като в мотивите на
решението и в диспозитива на съдебния
акт вместо С.Д.Г. „ следва да се запише
„С.Д.Г.,ЕГН:**********“ и вместо „Д.С.Г.“ следва да се запише „Д.С.Г. ЕГН:**********“.
ИЗМЕНЯ решение №260049 от
07.04.2021г. постановено по т.д.№87/2020г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик , в частта за разноските, като ОСЪЖДА С.Д.Г. *** ,с адрес по
месторабота гр.П.,ул.“Ч. Х.“№1-служител в „Строймонтаж“ЕООД и Д.С.Г. *** да
заплатят на Интерметал“ ООД гр.София, ,ж.к.“Орландовци“, ул.“Нешо Бончев“№32 ,с
управител Т.Г. , чрез адв.Т.Т. от САК и направените от ищеца разноски по делото в размер на 2 400 лв.,за
процесуално представителство по делото и 300лв. –разноски за възнаграждения за вещо лице.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивския апелативен съд.
Председател: