№ 1190
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110200450 по описа за 2023
година
РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав, в публично открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря АННА КОВАНОВА , като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 450 по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 39 от
28.11.2022 г. издадено от Началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл.
1
53 от ЗАНН на К. А. Б. с ЕГН:********** му е наложено административно
наказание парична глоба в размер на 500.00 лева за извършено
административно нарушение по чл.4 вр. чл.264, ал.1 от ЗМВР.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично.
Представлява се и от надлежен процесуален представител, който инвокира
доводи в подкрепа на изложените в жалбата. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който с подробни доводи оспорва
депозираната жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от
родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите
по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
В наказателното производство не се спори от страните по фактите и
доказателствата.
Жалбоподателят К. А. Б. на 29.10.2022 г., около 13.30 часа не оказал
съдействие в гр.София, ул. „Липа“ № 14 на полицейски служитеи от 04 РУ-
СДВР, като отказал да предостави документ за проверка и отказал да допусне
полицейските служители до двора на кооперацията, който представлявал
общинска собственост.
Въз основа на същия АУАН е постановено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 39 от 28.11.2022 г. издадено от Началник на
04 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на К. А. Б. с
ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в
размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.4 вр.
чл.264, ал.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетеля Милена Кирчева Николова – служители в 04 РУ
2
СДВР, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът
кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и
на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия
в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В
тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. От съдържанието на АУАН
и НП е видно, че е налице разминаване между словесното описание на
нарушението, възведено с АУАН, от една страна, и с НП – от друга. Така
например в АУАН е възведено като нарушение, това че жалбоподателят не е
изпълнил полицейско разпореждане като отказал да предостави документ за
проверка и отказал да допусне полицейските служители до двора на
кооперацията, който представлявал общинска собственост. В НП обаче, при
словесното описание на нарушението са инкриминирани две различни
проявни форми на нарушение – това че жалбоподателят не е изпълнил
(бездействие) полицейско разпореждане (което е самостоятелно нарушение,
предвидено в разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР), а също така че е
попречил (действие) на полицейски орган да изпълнява функциите си, което е
3
нарушение, предвидено в разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Налице е
бездействие, а не активно поведение, довело до предвидения в чл. 264, ал. 1
ЗМВР съставомерен резултат попречване на органите да изпълнят функциите си. Поради
това жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, а
не по реда на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. При това положение е било допуснато
съществено процесуално нарушение, поради това, че обвинението е било
изменено, в сравнение с първоначално повдигнатото, което е недопустимо
според действащите към момента разпоредби на ЗАНН, и по този начин е
било накърнено правото на защита на санкционираното лице, тъй като се е
създала неяснота относно повдигнатото обвинение, което обуславя отмяна на
атакуваното НП, само на това основание, без да се обсъжда обвинението по
същество. Този недостатък не може да бъде отстранен в хода на съдебното
производство, дори и да бъдат събрани доказателства в тази насока, тъй като
АУАН и НП очертават предмета на доказване по делото, чрез описването на
всички съставомерни признаци на възведеното нарушение, а описването на
две проявни форми на нарушение, които са алтернативно предвидени
непоправимо опорочава НП и е основание за неговата отмяна, като е
недопустимо изследване на въпросите дали нарушението е извършено или не.
По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на съдебния спор страните заявяват, че не претендират
разноски и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 39 от 28.11.2022 г.
издадено от Началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
на К. А. Б. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание
парична глоба в размер на 500.00 лева за извършено административно
нарушение по чл.4 вр. чл.264, ал.1 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4