Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Бургас, № 297/ 21.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Ст.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 339 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.284
и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) във връзка с чл.203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищецът
А.Х.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас е предявил иск против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в периода от 14.11.2018г. до подаване на
исковата молба (12.02.2019г.) в размер на 20 000 лева (изменен с
протоколно определение от 24.09.2019г. на 10 000 лв.), причинени
вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи
се в отнемане на котлон и последващо непредоставяне отново, представляващи дискомфорт,
физическо и психическо страдание, произтичащо от лишаването от лечение с билки.
В
исковата молба се твърди, че ищецът страда от сънна апнея и през нощта се
събужда, защото спира да диша за секунди. След консултация с д-р Г. е изпратен
на външен специалист. На 14.02.2017г. е прегледан от д-р Н.А., която му поставила диагноза „девиация
на носната преграда”. От д-р Г. и д-р Х. ищецът разбрал, че лечението му е
твърде скъпо и затворът не разполага с такава апаратура. Ищецът твърди, че бил
насочен към алтернативен начин за подобряване на здравословното му състояние, а
именно лечение с билки. Затова е било взето решение той да си закупи котлон, на
който да вари билките, за които д-р Х. му дала рецепта с цел подобряване на
здравословното му състояние. Ищецът подал молба до началника на затвора, за да
закупи по предоставената му рецепта билки. Молбата му не е била удовлетворена,
след което той се обърнал към омбудсмана на Република България и се оплакал, че
му е отказано закупуването на билки за неговото лечение. От канцеларията на
омбудсмана му заявили, че няма причина да му бъде отказано закупуването на
билките. Ищецът отново подал молба до началника на затвора да му разреши да си
закупи котлон с лични средства. Молбата му била удовлетворена и той си закупил
котлон на 24.05.2017г. Предоставили му котлона със служебна бележка на
07.08.2017г. и имал възможност да го ползва до 14.11.2018г., след което
котлонът бил взет от служители на ответника и с оглед на факта, че от
14.03.2018г. имало обособен битов кът. С това действие на служители на затвора,
което препятства според ищеца възможността той да си вари билки, твърди, че е подложен
на нехуманно отношение, което не е съвместимо с ограниченията, които следва да
търпи във връзка с наложеното наказание „лишаване от свобода”. Ищецът твърди,
че законодателната промяна, която предвижда изграждането на битов кът с котлони
и малка фурна, е неблагоприятна за лишените от свобода, тъй като не може да се
ползват такива вещи вътре в помещението, където лишените от свобода спят, както
е било до този момент. Така се отнема постоянният достъп до котлона и съответно
до възможността той да се използва и извън времето, през което килиите са
отворени. Счита, че след като си е закупил с лични средства котлона той е
негова собственост и не може да му бъде отнеман, още по-малко да се предоставя
за общо ползване в съответното битово помещение. Ищецът твърди, че на
14.11.2018г. въз основа на устна заповед на началника на затвора командирът на
отделението Д.М.му взел котлона, като заявил, че изпълнява заповед и единствено
може да му даде протокол, удостоверяващ изземването, но не може да му изложи
мотиви за причините, поради които се налага котлонът да бъде иззет. Ищецът
твърди, че търпи неимуществените вреди от датата, когато котлонът е бил иззет –
14.11.2018г., до датата на завеждане на исковата молба – 12.02.2019г. Счита, че
понесените от него вреди се изразяват в умишленото му поставяне в
неблагоприятни условия и лишаването от лечение, които могат да доведат до
увреждане на здравето му. Ищецът твърди, че изпитва дискомфорт и страда, като
счита, че лишаването от лечение може да доведе до неговата смърт. Последното
твърдение се извлича от това, че според ищеца някой се опитва умишлено да
причини смъртта му, след като не му се позволява да си вари билките на котлона.
В исковата молба той на два пъти излага твърдения, че лишаването от лечение би
довело до умишлено осъществяване на чл.115 от НК. Счита, че действията на
служители на Затвора Бургас във връзка с отнемането на котлона, посредством
който той вари билки и бездействията на същите служители да удовлетворят след
това искането му и да му върнат котлона представляват нечовешко и унизително
отнасяне.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, чрез представител по пълномощие
в писмения отговор твърди, че исковата претенция е неоснователна изцяло. Според
него ищецът няма диагноза „сънна апнея”, а „девиация на носната преграда”.
Счита, че твърденията на ищеца са манипулативни, тъй като според ответника при
тази диагноза има само оперативно, но не и медикаментозно лечение, а
подобряване на състоянието може да се постигне единствено чрез специален
апарат, който служи за вкарване на принудително количество кислород по време на
сън. Затова ответникът счита, че няма незаконосъобразни действия и бездействия,
от които да са причинени неимуществени вреди. Иска съдът да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и да присъди на ответника юрисконсултско
възнаграждение.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, определен по реда на
Закона за правната помощ адвокат Р., поддържа исковата молба. В съдебно
заседание на 24.09.2019г. процесуалният представител на ищеца поиска да бъде
допуснато изменение на иска, чрез намаляване на размера му от 20 000 лв.
на 10 000 лв., което искане беше удовлетворено от съда посредством
допускане на изменението с определение в същото съдебно заседание. Ищецът
ангажира писмени и гласни доказателства и пледира за уважаване на исковата
претенция.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, редовно призован, не изпраща
представител.
Представителят
на Окръжно прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на
предявения иск.
ФАКТИТЕ:
Според
представената от ищеца медицинска справка от 20.11.2018г. (л.14), подписана от
д-р Н.Г. и д-р Л.Х., той страда от сънна апнея, във връзка с което му било
разрешено ползването на котлон за приготвяне на билки. Двете лекарки са
изразили становище за необходимостта от наличие на котлон за продължаване на
лечението поради липса на средства у лишения от свобода да си закупи скъпо
струващи медикаменти. В медицинската справка лекарките препращат към
амбулаторен лист №336/14.02.2017г., като изрично са записали, че А. страда от
сънна апнея, но има диагноза девиация на носната преграда.
Според
посочения по-горе амбулаторен лист от 14.02.2017г. диагнозата „сънна апнея” е
посочена в графа „Анамнеза”, а в графа „Обективно състояние” е записано
„двустранно лека девиация на носната преграда”.
Ищецът
е представил още протокол за иззети вещи от 14.11.2018г., според който при
обиск и претърсване му е иззет готварски котлон, електрически, 1 брой.
Изземването е извършено на основание чл.95 от ЗИНЗС от мл.инспектор Д.Д..
Представена е и служебна бележка от 07.08.2017г., според която се разрешава на
затворника А.А. да внесе за ползване лична вещ – електрически котлон, 1 брой.
Ищецът е представил и писмо, изпратено до него от омбудсмана на Република
България (л.28) по повод подадена от него жалба №12535/2018г. В писмото е посочено,
че след направена проверка омбудсманът установил наличие на дадено съгласие за
закупуване на котлон и служебна бележка, даваща право да бъде внесена такава
вещ за лично ползване. Същевременно е заявено, че така даденото разрешение
противоречи на заповед на министъра на правосъдието за разрешените вещи, в
която изрично е указано, че котлон може да има само за общо ползване в
специално помещение, като е предоставена възможност на началника на затвора да
прецени дали да уреди такова помещение. Омбудсманът е изказал мнение, че така
издадената заповед на министъра създава неравностойно положение при изтърпяване
наказанието „лишаване от свобода” при един и същ режим в различните затвори и е
направил препоръка да се измени списъкът за да се даде възможност на всички
лишени от свобода да ползват такива общи вещи при изпълнение на наказанието при
общ, строг и специален режим в местата за лишаване от свобода от закрит тип.
Според
справка, изготвена от началника на затвора Бургас, изх. №381/02 от 20.05.2019г.
(л.49) лишеният от свобода А.Х.А. търпи наказание „доживотен затвор без замяна”
при първоначално определен „специален режим” от 03.02.2006г. и начало на
наказание 25.06.2002г., настанен при условията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и
чл.213 ППЗИНЗС. В справката е посочено, че д-р Н.А. в амбулаторен лист от
14.02.2017г. е постамвила диагноза „девиация на носната преграда” и не е
предписала изследвания и терапия. Медицински документи, сочещи за наличие на
друга диагноза, каквато ищецът твърди – „сънна апнея”, според началника на
затвора няма. Посочено е, че началникът на затвора се е съобразил с положително
становище на д-р Х. – лекар в медицинския център към затвора, изписано върху
молба на лишения от свобода за внасяне на котлон, като тази молба била
удовлетворена. Молбата притежавала рег. № 2217/15.05.2017г. Според справката
котлонът е внесен на 18.06.2017г. по време на свиждане и на 20.06.2017г. е бил
предаден на лишения от свобода за ползване. Началникът на затвора твърди, че
няма молби от А. за закупуване на билки или за разрешаване да внесе билки по
време на свиждане. От датата на приемане на котлона до съставянето на справката
се твърди, че ищецът е провел само две свиждания, съответно на 02.07.2017г. и
на 10.08.2018г., като хранителна пратка и вещи за лично ползване А. е получил
само на едно от свижданията – това на 10.08.2018г. В затворническата лавка на
затвора не се продават билки, различни от фабрично пакетираните билкови чайове.
Въз основа на тези факти в справката е направен извод, че А. не е ползвал
котлона за целите, за които той му бил разрешен.
Според
медицинска справка, изготвена от медицински фелдшер П. на 10.05.2019 г., лечение
с билки не се прилага при каквито и да било заболявания, а и в случая няма назначени
такива от специалист, затова и не могат да бъдат разрешени за ползване (л.50).
По
делото е представена и молбата на А.А. до началника на затвора с дата
12.06.2017г., регистрирана в деловодната система на затвора на 15.06.2017г., с
която е поискано разрешение А. да внесе котлон на свиждането, което ще се
проведе на 18.06.2017г. (л.128). На гърба на молбата се съдържат две становища
– първото от ИСДВР Ж. И., според което исканата вещ е вписана в списъка с
разрешените вещи и мотивите са приготвяне на билки за подобряване на
здравословното състояние на А., мнението на И. е да бъде удовлетворена молбата.
Под това мнение е записано още едно мнение от лице, чийто подпис не се чете. В
мнението се съдържа препоръка да бъде закупен котлон с лични средства, за да
може А. да вари билки или да му бъде разрешено след направен преглед при
специалист УНГ, след което е посочена диагноза – сънна апнея.
Ответникът
е представил заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г. на министъра на правосъдието
(л.86 и сл.), с която е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под страна по
реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите в затворите. Към заповедта е приложен списъкът, утвърден
от министъра на правосъдието на същата дата, на която е издадена заповедта. В
т.ІІІ-3 от списъка е посочен котлон и малка фурна за общо ползване – съхраняват
се в специално определени помещения и се ползват по ред, определен от началника
на затвора.
По
делото е представен и аналогичен списък за разрешени лични вещи, който е
утвърден със заповед № ЛС-04-602/04.04.2014г. на заместник-министър на
правосъдието, в който отсъства възможността за притежаване на котлон нито в
спалното помещение, нито за общо ползване.
Никъде
в тези два списъка не присъстват билки като лични вещи, респ. хранителни
продукти, които са разрешени.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ж.К.А., д-р Л.Е.Х.
и д-р Н. П. Г.-Р..
В
показанията си свидетелят А. посочи, че е в една килия от пет години с ищеца.
Леглата им са едно до друго. Свидетелят заяви, че той спи леко и затова знае за
проблемите на ищеца през нощта. В показанията си заяви, че ищецът вечер не може
да спи, задушава се, става, прави кръгчета, пак ляга, като тези му проблеми са
горе-долу от 2015-2016г. Знае, че са го водили на външен специалист в Бургас.
Не може да посочи болницата, но знае, че е извън затвора, като от ищца е
разбрал за диагнозата – сънна апнея, заради която ищецът си купил котлон, за да
вари билки и да се лекува. Свидетелят потвърди, че на този котлон действително
са варени билки, но не знае какви по вид. Посочи, че котлонът е купен през
2017г., като някой го донесъл на ищеца след разрешение, дадено му да закупи
котлона. След 7-8 месеца служители на затвора взели котлона. Според свидетеля
ищецът по времето, когато си е правил билкови отвари се чувствал по-добре. Съди
за това от факта, че не го събуждал нощно време. Твърди, че без обяснения една
сутрин взели котлона, като посочва, че това не се е случило само с А., и на
друг човек от коридора също му взели котлона. На всички, които имали котлони ги
прибрали, като обещали да направят обособено помещение, където да поставят
котлони, но според свидетеля до този момент няма такова помещение. Свидетелят
не знае откъде ищецът е купувал билките. Според свидетеля билките са били
предписани от д-р Х.. Свидетелят посочи, че симптомите на заболяването на ищеца
се изразявали в това, че се задушавал през нощта и започвал да кашля. Заяви, че
ищецът слагал билките в едно шише и си
пиел от тях. В края на показанията си свидетелят заявява, че все пак в коридора
има общ котлон, който също е бил взет по времето, когато са взели котлона на
ищеца.
В
показанията си свидетелката д-р Х. заяви, че е работила на граждански договор
към затвора и е преглеждала в качеството на пациент ищеца А.. Посочи, че
диагнозата „девиация на носната преграда” е поставена от специалист УНГ в
бившата трета поликлиника. За да бъде изпратен на такъв специалист, той се
оплакал, че не може да спи и не може да диша, задушава се през нощта.
Свидетелката посочи, че девиация на носната преграда означава изкривяване на
носната преграда, което поражда затруднение при дихателната способност на
лицето. Възможно е тя да е по рождение, но може и да е придобита. По отношение
на ищеца свидетелят изказа предположение, че се касае за придобита, поради
това, че не се оплаквал от самото начало от пребиваването му в затвора.
Свидетелката посочи, че първоначално след оплакванията от ищеца тя и другият
лекар към затвора решили, че се касае за сънна апнея и с тази диагноза го
изпратили при специалист УНГ. Свидетелката посочи, че тя е предложила на ищеца
да пробва с билколечение, тъй като той не бил в състояние да си закупи скъпо
струващи лекарства. Билките били стандартни и целeли да се отпушат проходите – лавандула,
лайка, мента. Ищецът се съгласил и така се стигнало до нуждата от котлон.
Свидетелката заяви, че тя лично е ходила при началника на затвора да настоява
на А.А. да бъде доставен котлон, за да се облекчи състоянието му, защото в
затвора има влага и стоенето в една килия на тази влага ще задълбочи проблема
му. Свидетелката заяви, че тя и д-р Г. – общопрактикуващият лекар на ищеца,
писмено потвърдили пред ръководството на затвора нуждата от котлон и
билколечение. Свидетелката посочи, че не си спомня дали му е било изписано
друго лечение, но заяви, че за девиация на носната преграда няма медикаментозно
лечение, а само оперативно и евентуално медикаменти се вземат след операцията.
Свидетелката не си спомня дали тя или д-р Г. е дала рецептата за билките, но
категорично твърди, че нуждата от лечение с билки с оглед облекчаване
състоянието на ищеца е била потвърдена от нея и д-р Г. пред ръководството на
затвора. Според свидетелката билковата отвара не може да се приготви в
бързовар, нито с електрическа кана, тъй като билките ще залепнат по реотаните.
Свидетелката посочи още, че предписаното лечение с билки има за цел инхалации,
т. е. да бъдат вдишвани. Билките не са предназначени за пиене в конкретния
случай. Затова според свидетелката отварата може да се направи само на котлон,
тъй като после трябва да се вдиша, а приготвянето й в електрическа кана или с
бързовар ще препятства тази възможност.
Свидетелката
д-р Н. П. Г.-Р. в показанията си посочи, че ищецът е с хронично оплакване от
дразнене в гърлото. Споделял, че нощем се събужда по време на сън, защото не му
стига въздух, от което свидетелката предположила, че се касае за сънна апнея.
Твърди, че няколко пъти го изпращала на специалист УНГ с идеята да се потвърди
тази диагноза, но тя така и не била потвърдена, тъй като изследването за
наличие на сънна апнея е сложен процес, извършва се в болнични условия с
апаратура. Затова свидетелката предполага, че такова изследване не се прави на
ищеца, тъй като е лишен от свобода. След консултации ушните лекари са поставили
други диагнози, като алергичен ринит и девиация на носната преграда. Твърди, че
специалистите са предписвали противоалергични и противовъзпалителни терапии
според съответната диагноза, която се поставя. Свидетелката заяви, че лечението
с билки не е традиционна медицина и никой лекар не би предписал такова лечение,
като посочи, че тя не е изписвала билки. Според нея билките не могат да
облекчат състоянието на ищеца, ако се касае за сънна апнея или девиация на
носната преграда. Заяви, че не й е известно ищецът да си е правил отвара от
билки, като после уточни, че няма добър спомен за това. Посочи още, че
инхалациите с билки също не биха подпомогнали съня. След предявяване на
медицинска справка от 20.11.2018г. свидетелката заяви, че върху справката е
положен нейният подпис, но тя била за ползването на котлон, а какво ще прави с
котлона свидетелката не знае. Подписала се, защото имало изискване при внасяне
на котлони и други електрически уреди да има подпис на лекар, тъй като с тях
лишените от свобода можели да си самонавредят. Категорично заяви, че няма
отношение към желанието на ищеца да си вари билки, като посочи, че според нея
билките са тревичка, която няма чудодеен ефект и тя не би предписала. Свидетелката
описа сънната апнея по следния начин – при нея има нарушение в центъра на съня,
при което спира подаването на информация към мозъка, че кръвта е обедняла на
кислород и е натрупан много въглероден двуокис. При здравите хора в такава
ситуация следва вдишване, за да се поеме кислород, а при болните от сънна апнея
това вдишване не се осъществява и човек се събужда, тъй като мозъкът цели да
бъде вдишан кислород. При тези паузи на липса на вдишване хората се будят по
много пъти нощем, нямат пълноценен сън и затова спят през деня. Не е установено
какво причинява сънната апнея. Тя се лекува с апарати, които се закупуват от
пациентите. Тези апарати подпомагат спането, тъй като изправят структурата на
гърлото и му позволяват да диша редовно. Факторите, които влияят са възраст,
кръвно налягане, наднормено тегло и други, т.е. по-често при хора на средна
възраст и наднормено тегло се наблюдава сънната апнея. Свидетелката посочи, че
за да се установи наличието на такова заболяване се прави запис на съня чрез
специална апаратура, на който се вижда дали има такива паузи и така се поставя
диагнозата и препоръката да се закупи друга апаратура, с която пациентът да
спи.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Искът
е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника във връзка с
условията в местата за лишаване от свобода – Затвора Бургас, където ищецът
търпи наказание лишаване от свобода вкл. през исковия период 14.11.2018г. -
12.02.2019г., а именно неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в
отнемане на помощно средство – котлон подпомагащо предписано билколечение.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от
вътрешното право и има предимство пред националното законодателство. Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС(в приложимата редакция - ДВ,
бр.13 от 2017г.), искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния
кодекс
„Производства за обезщетения“, където в чл.205 е регламентирано, че искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите,
а чл.203, ал.2 препраща за неуредените случаи към ЗОДОВ. Чл.285, ал.2 от ЗИНЗС (в
приложимата редакция - ДВ, бр.13 от 2017г.) сочи като ответници органите по
чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани
от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията),
от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище в София съгласно
чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни
териториални служби (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да
отговаря по предявеният иск.
За да бъде приет за основателен искът за вреди с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно
да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и причинна
връзка между тях.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3,
ал.1), при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).
В случая ищецът твърди действие, което се изразява в изземване
на предоставения преди това котлон и бездействие, изразяващо се в невръщане на
този котлон в килията на ищеца.
Ищецът
твърди, че поради посочените действие и бездействие на служители на ответника,
за него са настъпили вреди, изразяващи се в дискомфорт,
физическо и психическо страдание, произтичащи от лишаване от лечение с билки, тъй като котлонът му служел за варене на тези билки,
които от своя страна облекчавали състоянието му нощно време и по-точно симптомите
на сънна апнея, защото той не можел да си позволи скъпо струващи медикаменти,
необходими за лечението.
Органите,
на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността
по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода (доживотен
затвор) са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве,
нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не
може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо
отношение. В конкретния случай, според наведените възражения не се твърди
жестоко и унижаващо отношение, но се твърди нечовешко отношение, изразяващо се
в лишаване от възможност за лечение на сънна апнея с билкови отвари.
Съдът
счита, че от доказаните факти се установява липса на незаконосъобразно действие
по изземване на котлона и липса на бездействие – непредоставяне обратно на
същия котлон.
Съгласно
чл.122, ал.1 от ЗИНЗС министърът на правосъдието утвърждава списък на
разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица,
настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат
да държат при себе си и да ползват. Според ал.2 на същия член предметите и
парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост
са, се изземват.
Според
служебна бележка на л.17 котлонът е внесен за ползване на 07.08.2017г., а
разрешението за това е от 15.06.17г. и се съдържа (под формата на резолюция) в
молбата на ищеца (л.128) за разрешаване да внесе котлон. Към този момент е
действала заповед № ЛС-04-602/04.04.2014г. на заместник министъра на
правосъдието към която е утвърден списък на разрешени лични вещи (л.95-97), в
който котлонът не е сред възможните разрешени вещи нито в спалното помещение,
нито за общо ползване в специално обособено помещение. При тези факти може да
се приеме, че е незаконосъобразно разрешението ищецът да внесе и ползва котлон,
но от това действие той не твърди да търпи вреди, напротив, счита, че то е
способствало за провеждане на билколечението.
Ищецът
твърди, че котлона е иззет на 14.11.2018г. Достоверността на този факт се
установява от представен протокол за иззети вещи (л.16), според който на
14.11.2018г. в 11.30 часа мл.инсп. Д.Д. иззел електрически готварски котлон – 1
бр. от лишеният от свобода А.А.. Обратно на твърденията в исковата молба, това
действие на служител на Затвора Бургас е съобразено с изискванията на заповед №
ЛС-04-602/04.04.2014г. на заместник министъра на правосъдието и утвърдения към
нея списък на разрешени лични вещи, защото котлонът не е сред тези вещи.
Издадената
14 дни по-късно заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г. на министъра на правосъдието
(л.86 и сл.), с която е утвърден нов списък на разрешените лични вещи също не
дава възможност на лишените от свобода да получават, ползват и държат при себе
си (в спалните помещения) котлони. Възможността, която се регламентира за първи
път е ползването на котлон и малка фурна, но в специално определени помещения
за общо ползване по ред, определен от началника на затвора. Т.е. и с тази
заповед, респ. утвърден списък на разрешените лични вещи не е дадена възможност
на лишените от свобода да държат и ползват при себе си котлони. Това води до
извода, че и бездействието на служителите на Затвора Бургас да предоставят
отново, след 14.11.2018г. котлона на ищеца не е в противоречие със закона.
Липсата
на незаконосъобразно действие и/или бездействие от страна на служители на
ответника във връзка с направените твърдения за възпрепятстване на лечение с
билки води до извода за неосъществен фактически състав на обезвреда
регламентиран в чл.284 от ЗИНЗС.
За пълнота на
изложението съдът намира за нужно да посочи, че по делото не се доказа ищецът
да страда от сънна апнея. Единствената диагноза, за която са представени
доказателства (амбулаторен лист №336/14.02.2017г.) е девиация на носната
преграда. Въпреки указанията на съда, остана недоказано и твърдението, че
сънната апнея и/или девиацията на носната преграда се лекува или дори облекчава
с билки. Двама от разпитаните свидетели са лекари. Единият свидетел – д-р Н.Г.
категорично заяви, че никоя от двете диагнози не може да се повлияе от билки и
че тя не би и не е изписвала билки на ищеца. Според нея сънната апнея се
повлиява от специална апаратура, с която болният трябва да спи, а девиацията на
носната преграда се лекува с операция. Другият свидетел с медицинско
образование – д-р Л.Х. не си спомни дали тя или другият лекар д-р Н.Г. са
изписали билките на ищеца, но считаше, че билколечението би облекчило
състоянието му.
По
делото не се твърди и не е доказано ищецът да е закупил и внесъл билки след
придобиването на котлона. В справка на началника на затвора (л.49) е посочено,
че ищецът е провел три свиждания, релевантни към исковата претенция – на
18.06.17г., когато е внесъл разрешения котлон, на 02.07.17г., когато не е
внесъл нищо и на 10.08.18г., когато е внесъл хранителна пратка и вещи за лично
ползване. В лавката на затвора не се предлагат билки. Тези факти не са оспорени
и не са оборени от ищеца. Свидетелят Ж.А. също не знаеше кога и как ищецът е
внесъл билките. След като няма категорични доказателства, че ищецът е ползвал
билки (с изключение на твърдението на св. Ж.А., че е виждал ищеца да си вари
билки), не може да се направи извод за ползата от нещо, за което няма данни да
е придобито.
Накрая
следва да се посочи, че по делото не стана ясно (в исковата молба липсват
твърдения) как ищецът е приемал тези билки, за които твърди, че облекчавали
състоянието му – през устата, както твърди св. Ж.А., който пребивава в същото
спално помещение или чрез инхалации, както посочи в показанията си д-р Л.Х.,
която изрази мнение за нуждата от приемането на билките.
В
заключение следва да се посочи, че ответникът е ангажирал доказателства, с
които да обори законово въведената презумпция с нормата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС,
като е представил писмени доказателства описани по-горе в решението.
Съдът
счита, че искът е недоказан по основание и по размер и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато
искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло
или при отказ от иска изцяло.
С
оглед на цитираната разпоредба, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение претендирано с писмения отговор. Ищецът дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната
разпоредба от наредбата за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съгласно чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) конкретния размер по всеки спор се
определя от съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт е на
главна страна, но не включва участие в нито едно от проведените съдебни
заседания. Процесуалните действия извършени от юрисконсулт се изчерпват с
изготвяне и представяне на писмен отговор на исковата молба (л.52) и молба
придружаваща изискани от съда доказателства (л.92). По тази причина съдът
счита, че са налице основания да бъде присъдено минимално предвиденото
възнаграждение в чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на А.Х.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” София за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода от 14.11.2018г. до 12.02.2019г. в
размер на 10 000 лева, причинени вследствие незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на ответника, изразяващи се в отнемане на котлон и
последващо непредоставяне отново, представляващи дискомфорт, физическо и
психическо страдание, произтичащи от лишаване от лечение с билки.
ОСЪЖДА
А.Х.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София, юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: