Решение по дело №115/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 23
Дата: 24 февруари 2025 г.
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20241800900115
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. С., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900115 по описа за 2024 година
Л. Л. Б. от гр. Г., ул. „Стефан Караджа“ № 10, с ЕГН и В. Д. Б. от гр. С., жк „Люлин“,
бл.601, вх.Б, ет.10, ап.33, с ЕГН, са предявили срещу ЗАД "ДБЖЗ" АД ЕИК субективно и
обективно съединени, предявени като частични искове с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетения за всеки от ищците в размер на по 200 000
лева, при пълен размер на претенциите от 250 000 лева, за причинени им неимуществени
вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на техния съпруг и баща Д.Н.Б. с
ЕГН, настъпила на 21.01.2022 год. вследствие при ПТП, настъпило на 17.01.2022 год. около
11.30 часа на път ВП – 81, в посока от гр. Г. към гл. К., в района на кръстовището с пътя за
„Птицекомбинат“, гл. К., по вина на Х.Х.Б с ЕГН ********** – водач на товарен автомобил
марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, със застрахователна полица №
BG/30/121003634017 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 28.12.2021 год. до 27.12.2022 год., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 04.07.2023 год. до окончателното им заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА по договор, сключен с адв. Д. К. от САК.
Увеличение на размера на предявените като частични искове – от предявения с и.м.
като частичен размер от 120 000 лева, при пълен размер на претенциите от 250 000 лева, на
200 000 лева, при пълен размер на претенциите от 250 000 лева, е допуснато на осн. чл.214,
ал.1 от ГПК с определение № 475/11.09.2024 год., постановено по реда на чл.374 от ГПК.
1
С исковата молба се твърди, че на 17.01.2022 год. около 11.30 часа на път ВП – 81, в
посока от гр. Г. към гл. К., в района на кръстовището с пътя за „Птицекомбинат“, гл. К.
настъпило ПТП с участието на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с
ДК № СО 1898 АК, управляван от Х.Х.Б и лек автомобил марка „Форд“, модел „Ц-макс“, с
ДК № СО 6973 СМ, управляван от Е.В.М. Твърди се, че т.а. „Рено“ се движил със скорост от
около 90 км/ч, а в същото време, в обратна посока, със скорост от около 57 км/ч се движил
л.а. „Форд“. В района на кръстовището водачът на товарния автомобил поради неупражнен
контрол върху превозното средство се отклонил наляво и навлязъл в лентата за насрещно
движение, която в този момент срещу него, на отстояние около 15 – 25 метра, била заета
последователно л.а. „Форд“ и движещ се зад него лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Логан“, с ДК № В 3814 ВХ, управляван от З. Г. Л.. Сочи се, че поради недостатъчното
време и пространство за реакция на водачите между т.а. „Рено“ и л.а. „Форд“ настъпил удар,
товарният автомобил се преобърнал върху лявата си страна и преустановил движението си.
Твърди се, че в момента на настъпване на инцидента пасажер на предна дясна седалка
в товарния автомобил „Рено“ бил Д.Н.Б. – съпруг на ищцата Л. Л. Б. и баща на ищеца В. Д.
Б.. Твърди се, че пасажерът претърпял тежки телесни увреди и по спешност бил откаран в
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, където бил хоспитализиран за времето от 17.01.2022 год. до
21.01.2022 год. Поради множеството травми, несъвместими с живота, на 21.01.2022 год.
починал в болничното заведение.
Сочи се, че във връзка с горното ПТП било образувано НОХД № 727/2023 год. на
СОС, като с влязла в сила на 30.03.2024 год. присъда № 12/14.03.2024 год. водачът на
товарния автомобил „Рено“ Х.Х.Б бил признат за виновен за това, че при управление на
моторно превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н.Б. и телесни повреди
на друго лице, поради което и на осн. чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с
ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК бил осъден на наказание лишаване
от свобода за срок от две години, изпълнението на което било отложено на осн. чл.66, ал.1
от НК за срок от четири години.
С исковата молби се твърди, че ищците преживели изключително тежко смъртта на
техния съпруг и баща. Преди да настъпи смъртта на Д.Н.Б. отношенията в семейството им
били изключително близки, основани на привързаност, подкрепа, обич и уважение. Л. Б.,
която живяла със съпруга си заедно повече от 45 години, в сплотено семейство и
изключително привързани един към друг, претърпяла тежки увреди в психичното й здраве
след узнаване на новината за смъртта на съпруга й. Твърди се, че изпаднала в остра стресова
реакция непосредствено след събитието, довела до емоционална лабилност, прием на
медикаменти за успокоение и проявени интензивни негативни емоции. След погребението
на съпруга й страданието на ищцата било толкова силно, че същата се намирала в
невъзможност да се грижи пълноценно за себе си – плачела непрестанно и имала епизоди на
натрапващи се мисли за загубата, дезориентация, безцелно блуждаене и неспокойствие.
Отчуждила се от цялото й социално обкръжение, страдала от безсъние, намален апетит и
2
много силна тревожност, с дни не ставала от леглото си и не желаела да напуска жилището.
Твърди се, че ищецът също понесъл изключително тежко скръбта от смъртта на баща
си. Преди инцидента отношенията им са били изключително близки, основани на
привързаност, обич и уважение, прекарвали са заедно всеки празник, делнични и почивни
дни. Димитър Б. бил пример и опора на сина си, отгледал го, образовал го, помагал му в
личното и професионалното му развитие. След смъртта на баща си ищецът непрекъснато е
състояние на силно нервно напрежение, цялостен психически дискомфорт и изпитва
постоянна нестихваща тъга, като често плаче. Новината за настъпилото събитие му
причинила силен стрес и дълбоко емоционално разстройство, симптомите на което
продължават и до днес.
Твърди се, че за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК №
СО 1898 АК, управляван при ПТП от деликвента Х.Х.Б, била сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/121003634017, валидна от 28.12.2021 год. до 27.12.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
17.01.2022 год.
Твърди се, че ищците депозирали писмени застрахователни претенции по чл.380, ал.1
от КЗ до ЗАД „Д.Б.: Ж.з.” АД – вх. № 1689/03.04.2023 год. на Л. Л. Б. и вх. №
1691/03.04.2023 год. на В. Д. Б., но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не
се е произнесъл, като определи и изплати застрахователни обезщетения или откаже плащане.
Преписи от исковата молба и приложенията към същата са връчени на ответника с
указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал
писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищците застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарния
автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, със
застрахователна полица№ BG/30/121003634017, сключена с ответника, валидна от
28.12.2021 год. до 27.12.2022 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за претърпени от ищцата Л. Л. Б. и В. Д.
Б. неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг и баща. Поддържа се, че
починалият Д.Н.Б. е живял в отделно домакинство от двамата ищци.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между реализирането на
процесното ПТП и настъпването на смъртта на Д.Н.Б.. Поддържа се, че той е страдал от
множество предхождащи и/или дегенеративни заболявания, датиращи отпреди конкретния
пътен инцидент, които са довели до леталния изход, тъй като евентуално получените от
събитието телесни увреждания обективно не са годни да обусловят сами по себе си неговата
смърт.
С отговора се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като се сочи, че по време на ПТП е пътувал без поставен обезопасителен колан
3
в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване
на телесните му травми в конкретната им тежест и е способствало за леталния изход.
С отговора се сочи, че исковите претенции са прекомерни и не отговарят на
икономическата конюнктура и вредата – сумите, които се претендират като обезщетения за
неимуществени вреди от ищците, са прекомерно завишени, като не отговорят на
установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен
род вреди.
Оспорват се и претенциите за лихви върху претендираните главници по аргумент от
неоснователността на главните искове.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт – независимо, че
в производството е бил представляван от адвокат от САК.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с и.м. препис-извлечение от акт № 184/24.01.2022 год. и
удостоверение за наследници изх. № 62/26.01.2022 год. на Община Годеч, ищците Л. Л. Б. и
В. Д. Б. са законни наследници, съпруга и син на починалия на 21.01.2022 год. Д.Н.Б..
Видно от изисканата от съда с определението по чл.374 от ГПК присъда №
12/14.03.2024 год. на СОС, постановена по НОХД № 727/2023 год., влязла в законна сила на
30.03.2024 год., със същата подсъдимият Х.Х.Б с ЕГН е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.
„в“ и чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 17.01.2022 год., около 11.40 часа, на път ВП-81, в
участъка на 12-ти км, в посока на движение от гр.Г. към гр.Костинброд, в района на
кръстовище с път за „Птицекомбинат“, при управление на МПС – товарен автомобил марка
„Рено“, модел „Мастър Т 35-Д“, с ДК № CO 1898АК, е нарушил правилото за движение по
пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно – „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н.Б. и телесни повреди на едно лице, Екатерина
В.а Матова – деликтът, описан в обстоятелствената част на исковата молба. С присъдата на
подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години.
От показанията на разпитаната в настоящото производство свидетелка З. Г. Л., ценени
от съда при съблюдаване на забраната по чл.300 от ГПК, се установява че на 17.01.2022 год.
управлявала лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ в посока от гл. К. към гр. Г.; пътят
бил с две ленти за насрещно движение. Пред нея се движил лек автомобил, свидетелката се
движила със скорост между 60 км/ч и 90 км/ч, спазвала дистанция. Внезапно от насрещната
лента след завой се появил микробус, водачът на който се опитвал да изпревари автомобил
пред него и навлязъл в нейната лента за движение. Последователно ударил автомобила,
4
движещ се пред св. Л., после и нейния автомобил и се преобърнал извън пътното платно. За
известно време свидетелката изгубила съзнание, а когато се свестила, видяла, че от
микробуса извеждат ранен възрастен мъж, при него имало и по-младо момче, водачът.
Микробусът бил обърнат настрани – върху шофьорската врата.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищците, с определението си по чл.374 от ГПК съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Л.В.Д. и Д.Ж.А., без родство с ищците, от
показанията на която се установява следното :
Свидетелката Лидия Д.а била много близка със семейството на починалия Д.Н.Б., с
него се познавала повече от 50 години. Били прекрасно семейство, съпрузите Л. и Димитър
полагали грижи един за друг, починалият бил стожерът на семейството, бил пример за
съпруг и баща. Когато на 21.01.2022 год. Димитър Б. починал, свидетелката била болна, но
въпреки това успяла да отиде на погребението, където видяла съпругата му съкрушена,
плачела непрекъснато. И до момента емоционалното състояние на Л. е същото, не спира да
ходи на гробищата, цялата й къща е в снимки на съпруга й, говори непрекъснато за него.
Свидетелката сочи, че приживе Димитър Б. издържал материално семейството си,
имал търговска дейност, до последно работел. Грижил се за сина си В., записвал го на
всякакви спортове, водил го със себе си навсякъде. Синът му живеел при родителите си до
завършването му на училище, а след като се оженил, заживял със съпругата си в гр. С..
Жилището там било закупено от баща му, който впоследствие го прехвърлил на сина си.
Свидетелят Д.А. познавал ищеца от дете, били близки приятели. Знае, че с баща му
Д.Б. винаги са се подкрепяли, имали добри отношения, бащата бил опора за сина си и
винаги му помагал. След катастрофата ищецът неотлъчно стоял до Димитър Б. в „Пирогов“.
Свидетелят разбрал за смъртта на Димитър Б. по телефона от ищеца, който му го съобщил.
На самото погребение В. бил съкрушен, а после се затворил в себе си, споделял пред
свидетеля, че много му липсва това, че баща му не е успял да види внука си – неговият син.
И понастоящем през седмица ходи на гроба на баща си, винаги говори добре за него, често
го споменава.
От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че товарният автомобил марка „Рено“,
модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, участвал в ПТП, в който пътувал
наследодателят на ищците на предна дясна седалка, е бил оборудван с триточкови предпазни
колани за местата на водача и пасажерите. След преобръщането на товарния автомобил
Д.Н.Б. се е намирал в кабината му, като няма данни да е изпадал извън купето.
При извършената аутопсия на трупа на Димитър Б. и от медицинската документация,
в която е отразена обективната находка, констатирана по време на лечението му, са
установени тежки травматични увреждания на гърди и корем със засягане на вътрегръдни и
коремни органи, както и счупвания на ребра и гръбначния стълб, които се дължат на
високоенергийно ударно въздействие, упражнено от предмети с ограничена контактна
5
повърхност, какъвто в случая се явява поставеният триточков обезопасителен колан.
Експертизата обаче сочи, че констатираните травми на главата и крайниците са могли да
бъдат получени и без наличието на поставен обезопасителен колан.
В отговор на въпроси на пълномощника на ответника в о.с.з. в.л. Т. в състава на
КСМАТЕ сочи, че не са установени контактни увреждания по кожата на пострадалия, които
да са причинени от предпазен колан, но е категоричен, че описаните травми – разкъсването
на диафрагмата, контузията на сърцето, контузията на панкреаса, са били причинени от
действието на предмет с ограничена контактна повърхност, какъвто е колана, т.е. травмите
са получени от въздействието на колана. Травмите в областта на главата на пострадалия са
повърхностни и са основно порезни рани от стъклата, попаднали върху лицето.
С определението си от чл.374 от ГПК от 27.05.2021 год. с оглед становището на
пълномощника на ответника съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно
между страните за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване твърдяното от
ищците застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО
1898 АК, със застрахователна полица № BG/30/121003634017 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „Д.Б.Ж.з.” АД, валидна от 28.12.2021
год. до 27.12.2022 год.
Видно от представените с и.м. писмени застрахователни претенции по чл.380, ал.1 от
КЗ до ЗАД „Д.Б.: Ж.з.” АД – вх. № 1689/03.04.2023 год. на Л. Л. Б. и вх. № 1691/03.04.2023
год. на В. Д. Б., ответникът е бил сезиран с искания на ищците за изплащане на
застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на
техния съпруг и баща, като няма данни застрахователят да се е произнесъл до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, като определи и заплати обезщетение или откаже
плащане на такова.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
6
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представените с и.м. писмени застрахователни претенции по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД
„Д.Б.: Ж.з.” АД – вх. № 1689/03.04.2023 год. на Л. Л. Б. и вх. № 1691/03.04.2023 год. на В. Д.
Б., по които няма данни ответникът да се е произнесъл до изтичане на тримесечния срок по
чл.496, ал.1 от КЗ, като определи и заплати обезщетения или откаже плащане на такива.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
7
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците
следва да установят и че са съпруга и низходящ от първа степен, т.е. от кръга на лицата,
легитимирани да получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 4/25.05.1961 год. с
оглед смъртта на техния съпруг и баща.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложената по делото влязла в законна сила на 30.03.2024 год. присъда
№ 12/14.03.2024 год. на СОС, постановена по НОХД № 727/2023 год. – относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че
зачитайки така постановената присъда на наказателния съд, настоящият съдебен състав
следва да приеме за установени : извършеното виновно от Х.Х.Б деяние, съставляващо
престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ и чл.342,
ал.1 от НК; настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на Д.Н.Б., за когото бе установено,
че е съпруг на ищцата Л. Л. Б. и баща на ищеца В. Д. Б..
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ
обстоятелството, че за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК №
СО 1898 АК, управляван при ПТП от деликвента Х.Х.Б, е бил сключен с ответника договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/121003634017, валидна от 28.12.2021 год. до 27.12.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
21.01.2022 год.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на ищците, който със своите
действия, респ. бездействия да е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния
резултат, като е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение да е станало причина за възникване на
телесните му травми в конкретната им тежест и да е способствало за леталния изход. Видно
от заключението по КСМАТЕ и отговорите на в.л. д-р Т. в о.с.з. телесните увреждания на
Д.Н.Б., довели до леталния изход – тежките травматични увреждания на гърди и корем със
засягане на вътрегръдни и коремни органи, както и счупвания на ребра и гръбначния стълб,
се дължат на високоенергийно ударно въздействие, упражнено от предмети с ограничена
контактна повърхност, какъвто в случая се явява поставеният триточков обезопасителен
колан.
Следва да се посочи, че ответникът следва да установи не само твърдените действия
и бездействия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен
резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена
8
както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. №
44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., № 59/10.06.2011 год.
по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Доказани по основание, предявените главни искове по чл.432, ал.1 от КЗ са доказани
отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в
страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение №
749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по
т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год.
на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на
вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания, търпени
от съпругата и сина на починалия Д.Н.Б. вследствие загубата на техния близък. Характерът
и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелите Лидия Владимирова
Д.а и Данаил Живков Александров – ищците са преживели тежко загубата на своя съпруг и
баща, с когото са поддържали непрекъснати контакти, съпрузите са живели в едно
домакинство, всички са поддържали близки човешки взаимоотношения. Установи се, че
починалият е подпомагал и материално близките си с доходите от търговската си дейност,
осигурявал е издръжката на семейството си, закупил е жилище на сина си в гр. С., в което
ищецът е заживял, след като е създал свое семейство.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
9
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата
сума, която ответникът дължи на всеки от ищците, е в размер на 160 000 лева – съобразена и
с момента на настъпване на застрахователното събитие, 21.01.2022 год., при отчитане на
настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на
настъпване на вредата и икономическата конюнктура. Поради изложеното съдът следва да
осъди ЗАД „Д.Б.Ж.з..” АД да заплати на всеки от ищците Л. Л. Б. и В. Д. Б. сумата от
160 000 лева, като отхвърли предявените като частични искове за разликата до пълния им
предявен като частичен размер от 200 000 лева, при пълен размер на претенциите от 250 000
лева.
Върху сумите от 160 000 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 04.07.2023 год. до окончателното
им заплащане, съобразно заявения петитум – независимо, че с оглед изложеното по-горе
застрахователят дължи законна лихва от по-ранен момент /03.04.2023 год., датата, на която е
сезиран със застрахователните претенции по чл.380, ал.1 от КЗ/.

По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са били освободени от заплащане на
държавни такси и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете по чл.432, ал.1 от КЗ – в
размер на 12 800 лева. В хода на производството по делото не са направени разноски от
бюджета на съда.
В хода на производството по делото ищците не са направили разноски и такива не
следва да им се присъждат на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Тъй като видно от представения в о.с.з. на 07.02.2025 год. договор за правна помощ
от 15.11.2024 год., сключен между ищците и адв. Д. К. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищците и осъди ответника да заплати така
определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
10
възнаграждение.
В настоящия случай невисоката фактическа и правна сложност на делото е
обусловена от приложението на чл.300 от ГПК с оглед наличието на влязла в сила присъда
за процесния деликт, което е предпоставило и извършването на значително по-малко
процесуални действия по събиране на доказателства – напр. във връзка с установяване на
авторството на деликта, неговата противоправност и виновността на дееца; отделно –
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищците в проведените
две заседания се свеждат до разпит на трима свидетели и изслушване на заключение по една
експертиза.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи
на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС,
II т.о./. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ с оглед уважения
размер на исковете /2 х 160 000 лева/ минималният размер на възнаграждението по чл.7,
ал.2, т.5 би възлизал на 2 х 12 650 лева или общо на 25 300 лева, което е несъответно на
фактическата и правна сложност на делото.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на
делото и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 5 000 лева за
всеки иск или общо – в размер на 10 000 лева, която сума ответникът следва да се осъди да
заплати на пълномощника; върху така определеното възнаграждение няма основание за
начисляване на ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на исковете с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год.
на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 890
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ и за призоваване на
свидетел и ДТ за издаване на две съдебни удостоверения. Тъй като ответникът не е бил
представляван по делото от юрисконсулт, а от адвокат, то няма основание и за присъждане
на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, каквото искане е направено от пълномощника му.
Ответникът не е удостоверил и сключен договор за правна помощ, съотв. не е удостоверил
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, поради което такова
също не следва да му се присъжда. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищците
следва да се осъдят да заплатят на ответника сумата от 178 лева, съставляваща направените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД "ДБЖЗ" АД ЕИК да заплати
на Л. Л. Б. от гр. Г., ул. „Стефан Караджа“ № 10, с ЕГН, сумата от 160 000 лева /сто и
шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди –
душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейния съпруг Д.Н.Б. с ЕГН,
настъпила на 21.01.2022 год. вследствие при ПТП, настъпило на 17.01.2022 год. около 11.30
часа на път ВП – 81, в посока от гр. Г. към гл. К., в района на кръстовището с пътя за
„Птицекомбинат“, гл. К., по вина на Х.Х.Б с ЕГН – водач на товарен автомобил марка
„Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, със застрахователна полица №
BG/30/121003634017 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 28.12.2021 год. до 27.12.2022 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.07.2023 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата до
предявения му като частичен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./, при пълен размер
на претенцията от 250 000 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД "ДБЖЗ" АД ЕИК да заплати
на В. Д. Б. от гр. С., жк „Люлин“, бл.601, вх.Б, ет.10, ап.33, с ЕГН **********, сумата от
160 000 лева /сто и шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговия баща
Д.Н.Б., настъпила на 21.01.2022 год. вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.07.2023 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата до предявения му като
частичен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./, при пълен размер на претенцията от 250
000 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД "ДБЖЗ" АД ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 12 800 лева /дванадесет хиляди и осемстотин лв./,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД ГПК ЗАД "ДБЖЗ" АД ЕИК да заплати на
адв. Д. Г. К. от САК, с личен номер **********, със служебен адрес гр. С., пл. „Позитано“,
ет.3, офис 36, сумата от 10 000 лева /десет хиляди лв./, съставляваща определено от съда по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Л. Л. Б. от гр. Г., ул. „Стефан Караджа“ № 10, с
ЕГН и В. Д. Б. от гр. С., жк „Люлин“, бл.601, вх.Б, ет.10, ап.33, с ЕГН, да заплатят на ЗАД
"ДБЖЗ" АД ЕИК сумата от 178 лева /сто седемдесет и осем лв./, съставляваща направени
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

13