№ 229
гр. Свиленград, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620100982 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Х. И., с която са
предявени срещу И. Ю. О. обективно съединени искове с правно основание
чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата 15000,00
лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени й виновно от ответника, и сумата 3090,00 лева –
обезщетение забава в размер на законната лихва върху тази сума, начислено от
датата на увреждането (11-ти и 12-ти май 2023 година) до датата на подаване
на исковата молба (18.11.2024 г.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищцата твърди, че на 11 май 2023 година, в около 21.00 часа в град
Свиленград, на връщане от магазин „Жанет“ към дома си, била причакана от
ответника. Той бил в леката си кола, която бил паркирал до Панелите на
ромската махала, намираща се срещу посочения магазин. Наоколо нямало
хора по това време. Ответникът излязъл от автомобила си, приближил се до
ищцата и заплашително й заповядал да се качи в колата, като отворил задната
лява врата, хванал я за косата, дръпнал я силно и я бутнал на задната седалка.
След това я ритнал с крак по нейния ляв крак, за да затвори вратата на колата.
Така ответникът вкарал ищцата в колата насила, без нейно съгласие и против
волята й. Той заключил колата, за да не може тя да слезе от автомобила и да
избяга преди да потеглят. Ответникът видимо бил употребил алкохол, но
въпреки това потеглил с колата, а ищцата останала вътре с него. По време на
пътуването той я заплашил, че ще я убил, при което тя се опитала да отвори
вратите на колата, за да избяга, но не успяла, от което ответникът още повече
1
се ядосал. Ищцата се уплашила много и се разплакала, и въпреки че имала
телефонен апарат в себе си, не посмяла да се обади на никого, защото се
страхувала ответникът да не изпълни заплахата си. В квартал „Гарата“ в гр.
Свиленград, на ул.“ Спартак“ № 22, ответникът спрял автомобила си пред
неговия дом. Ищцата се съпротивлявала, но ответникът я хванал силно за
лявата ръка, издърпал я от колата и я вкарал насила в неговата стая, която се
намирала в лявата част на първият етаж от къщата. В неговата стая Д. влязла
насила и против волята си, след което И. заключил вратата на стаята и скрил
ключа. И. заповядал на Д. да се съблича гола, но тя отказала. Той насила я
разсъблякъл гола, като й дърпал дрехите и след като била гола започнал да я
снима с телефонът си, скъсал й бельото /сутиена и бикините/ и й изрекъл
...“сега ще си моя и ще правим секс“. Д. се свила, но въпреки това И. успял да
я снима, но тъй като тя крещяла и продължила да се съпротивлява, той
започнал да я удря с юмруци по лицето и по тялото, и повтарял ...“ ще те
убия“ ...“ ще те убия“. Ищцата се свивала от болка, потекло й много кръв, но
той продължавал да я удря, хванал я и я хвърлил по пода на стаята, след което
я хванал за косата и я дърпал и скубел, като по пода на стаята имало много
кичури от косата й. Ответникът блъскал ищцата в масата, която била в стаята
му и от ударите тя изпаднала в безпомощно състояние. Последвал насилствен
полов акт, след което ответникът продължил да пие алкохол. След това
ответникът придружил ищцата до банята на първия етаж, където тя се измила,
веднага след което отново била заведена от него насила в стаята му. Там
ответникът отново започнал да удря ищцата по тялото и по лицето. В около
03,00 часа сутринта на 12.05.2023 година ответникът заспал дълбоко, предвид
употребата на алкохол. След това ищцата успяла да облече разкъсаните си
дрехи и започнала да търси ключа на стаята, намерила го до дИ.а и успяла да
излезе от стаята. Заключила отвън вратата на стаята, като ответникът останал
да спи заключен вътре. Ищцата оставила ключа на верандата отвън в къщата и
бягайки, отишла при нейна позната в този квартал, която я посъветвала
веднага да съобщи на полицията за случилото се и й осигурила такси, за да си
отиде. Ищцата сигнализирала МВР за случилото се с нея.
На 12.05.2023 година ответникът разпространил по социалните мрежи
снимки на голото тяло на ищцата, така, като я бил снимал гола. Нейни
познати и приятели видели снимките, изпратили й ги и й съобщили, че много
хора ги видели и имало много коментари. Ищцата изпаднала в ужас,
разплакала се, разтревожила се. Не излизала никъде, тъй като много се
срамувала от това, което е направил ответникът в интернет. Родителите и
роднини на ищцата също видели снимките в интернет пространството. В
резултат на това ищцата се чувствала много зле, както физически, така и
психически.
От нанесените й от ответника силни удари, ищцата получила
неописуеми болки и сериозни наранявания, а именно: счупване на 7, 8 и 9
ребра в дясно, кръвонасядания и отоци по лицето, вкл. носа, клепачите на
очите, разкъсноконтузни рани, оток и кръвонасядане на долната устна,
кръвонасядане на горната устна, кръвонасядания по тялото и двете ръце,
кръвонасядания на лявата подбедрица. Причинено й било разстройство на
2
здравето, по смисъла на чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК за повече от 30 дни,
затруднение в движението на снагата.
Оздравителният й процес бил бавен, продължил не по-малко от 2 два
месеца. Дълго време ищцата не можела да се движи сама, не можела да диша
спокойно и имала силно главоболие. Това състояние я измъчвало много и й
пречило на трудоспособността й, предвид младата й възраст. В този
физически вид била непотребна на никого. В това си състояние винаги й е
било необходим друг човек, който да се грижи за нея, защото нито можела да
ходи нормално, нито да работи пълноценно какъвто й да е физически труд.
Непрестанно и най-много грижи за нея полагала нейната майка, като това
продължило около 2 месеца.
Ответникът нанесъл на ищцата средна телесна повреда, за което бил
признат за виновен и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
месеца, което да изтърпи „ефективно“, при първоначален „общ“ режим,
съгласно постигнато с Прокуратурата споразумение, одобрено с Определение
от 01.09.2023 г., постановено по НОХД № 505/2023 г. по описа на РС –
Свиленград.
От описаните наранявания ищцата претърпяла и все още търпяла много
болки, страдания, разстройство на здравето, душевни терзания, безпокойство,
страх и стрес. Нанесеният й побой оставил белег в нейното съзнание завинаги,
тъй като вследствие на травмите се наложило да претърпи продължително
възстановяване. Ищцата все още преживявала неприятните последици от
нанесените й наранявания и белезите й по тялото винаги напомняли за това.
Последица от причиненото увреждане на ищцата били ежедневни болки при
движение и натоварване тялото, които най-силно се проявявали през зимният
и есенния период на годината, когато получавала схващания, изтръпвания на
врата и тялото, силни главоболия, предвид нараняванията от побоя.
От друга страна, продължителното й безпомощно състояние лишило
ищцата дълго време от възможността да се труди пълноценно. Това състояние
изострило до крайност нервната й система, тъй като за около 2 два месеца
след побоя ищцата не можела да се обслужва сама, а и да работи.
Последица от причиненото увреждане на ищцата било и понасянето на
ежедневни унижения, стрес, безсъние и нервност, вследствие на
разпространението на снимките на голото й тяло. Ищцата била много
разтревожена, подтисната и унижена и от факта, че всички нейни близки,
съседи и познати коментирали за тези снимки, като тези коментари стигали до
знанието й.
За така причинените й от ответника неимуществени вреди, ищцата
искала да бъде възмездена, като ги оценявала на сумата 15000,00 лв.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощен процесуален
представител, поддържа исковата молба. Ответникът се явява лично в съдебно
заседание и чрез пълномощника си излага становище, така че не възразява
иска да се уважи по основание, но го оспорва по размер.
3
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
С Определение № 247 от 01.09.2023 г., постановено по НОХД №
505/2023 г. по описа на РС – Свиленград, И. Ю. О. е признат за виновен за
това, че на 12.05.2023 г., в гр. Свиленград, обл. Хасково, е причинил на Д. Х.
И. средна телесна повреда – трайно затруднение в движението на снагата,
изразяващо се в счупване на ребра /вдясно/ 7, 8 и 9 - престъпление по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което е осъден на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца, което да изтърпи ефективно. Одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда, съгласно чл.383, ал.1 от НПК.
По силата на чл.300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Затова, относно настъпване на увреждането, състоящо
се в побой, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и
причинените съставомерни последици, настоящият състав на съда е обвързан
от одобреното от съда споразумение по НОХД № 505/2023 г. по описа на РС –
Свиленград.
От показанията на свидетеля Г.Д.Г., майка на ищцата, се установява
изложената в исковата молба фактическа обстановка, в това число вида,
характера и интензитета на претърпените вреди. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля, съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като
те са последователни, почиват на непосредствени впечатления и не
противоречат на останалите доказателства по делото. В унисон със
свидетелските показания са и представените от ищцата писмени
доказателства и електронни документи, възпроизведени върху хартиен
носител (снимки на голото тяло на ищцата, публикувани в социалните мрежи
в интернет), от които се установяват твърденията й в исковата молба, относно
голите снимки и разпространението им в интернет. Вида и характера на
причинената на ищцата телесна вреда, твърдяна в исковата молба, се
установява от заключението на назначената по делото съдебно-медицински
експертиза, неоспорено от страните.
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички
елементи от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
От одобреното споразумение, имащо характер на присъда на наказателния
съд, се установява противоправното деяние на ответника, неговата вина
и причинната връзка между действията на ответника и причиненото
увреждане на ищцата. Естеството на понесените от ищцата неимуществени
вреди се установяват от свидетелските показания. Ето защо, съдът приема, че
в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на претърпяното увреждане, извършено от ответника.
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди, на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти
– вида на уврежданията, интензитетът и продължителността на
4
безспокойството, притесненията и униженията, периода на възстановяване,
създадените на пострадалата неудобства и тяхната продължителност. При
съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на претендираното такова от 15000,00 лв., поради
което искът следва да се уважи изцяло.
Върху така определеното обезщетение за и неимуществени вреди следва
да се присъди и претендираната законна лихва от датата на деликта –
12.05.2023 г., която, изчислена с помощта на онлайн калкулатор, възлиза на
сумата 3090,29 лв. Ищцата претендира законна лихва в по-нисък размер –
3090,00 лв., поради което и акцесорния й иск следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора, на процесуалния представител на ищцата
следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за
безплатно процесуално представителство, съдът счита, че следва да съобрази
принципните постановки на Решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени
при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор. При това,
след отчитане на съображенията за справедливост, като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, труда, който е
положен за защита на съответното право, съответно подготовката на
изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по
делото, и явяването му в съдебно заседание, съдът намира, че разумните
разноски в случая са в размер на 1500,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– Свиленград, на основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимата държавна такса в
размер на общо 723,60 лв. и разноски за експертиза в размер на 500,00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ............ ....... .......,
да заплати на Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: .......... ......... ....., сумата
15000,00 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на извършени на 11.05.2025 г. и 12.05.2023
година неправомерни действия, изразяващи се в заплаха, принуда, снимане и
разпространяване на нейни голи снимки без съгласието й, и побой, довел до
причиняване на средна телесна повреда – трайно затруднение в движението на
снагата, изразяващо се в счупване на ребра /вдясно/ 7, 8 и 9, за което е
одобреното от съда споразумение по НОХД № 505/2023 г. по описа на РС –
Свиленград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2023 г.
до пълното й погасяване, както и сумата 3090,00 лева, представляваща
обезщетение забава в размер на законната лихва върху главницата, начислено
от датата на увреждането - 12.05.2023 година, до датата на подаване на
исковата молба - 18.11.2024 г.
ОСЪЖДА И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ............ ....... .......,
5
да заплати на адвокат Е. Г. М. от АК - Разград, с л.н. **********, с адрес: гр.
Свиленград, бул. „България“ № 55, сумата 1500,00 лв. - адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита на ищцата по
делото.
ОСЪЖДА И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ............ ....... .......,
да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград сумата 723,60 лв. –
държавна такса по делото и сумата 500,00 лв. – разноски за съдебно-
медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6