№ 63
гр. Р., 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20245520200236 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0327-000458 от
04.09.2024 г. на Началник група ОД на МВР С.З., РУ Р., с което на Й. С. Г. от
гр.Б., ул. „П.” № 42, ЕГН ********** е било наложено административно
наказание на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 30 лева
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмЯ. на наказателното постановление,
като се твърди, че АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната
правна норма, която е била нарушена. Така било допуснато съществено
процесуално нарушение, защото се засягало правото на защита на
санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои
текстове от закона и подзаконовите административни актове са предвидили за
него задължения, които той не е изпълнил. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят Й. С. Г., редовно и своевременно призован чрез адв.Р.
Р., не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писменото си становище пред съда счита, че наказателното постановление е
1
правилно, законосъобразно и обосновано като се иска неговото
потвърждаване.
РП - С.З., ТО Р., не се явяват и не изпращат представител.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 03.08.2024 г. в 10:48ч. жалбоподателят Й. С. Г. управлявал лек
автомобил „Ш.О ТДИ”, с рег. № ВТ хххх КН в гр.Р., бул. „Г.Д.” пред блок
№ 22, в посока запад, като извършил маневра изпреварване, без да съобрази
поведението си с пътната марК.ка М1, с което виновно е нарушил чл.6, ал.1 от
ЗДвП, за което и на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 30 лв. Действията му били възприети от
полицейските служители - А. П. В., актосъставител и Я. М. при РУ Р. и на
същия бил акт за установяване на административно нарушение №
1332254/03.08.2024г. Въз основа на съставения акт е издадено наказателно
постановление № 23-0327-000458/04.09.2024г.
Горната фактическа обстановка, не се спори от страните и съдът приема
за установена от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП,
справка за нарушител, оправомощителна заповед, както и от показанията на
св. А. П. В. и Я. И. М., които съдът кредитира като логични, обективни,
непротиворечиви и съответни на писмените доказателства по делото.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от
лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
Констатациите, посочени в издадения АУАН не могат да докажат извършване
на процесното нарушение. С материалната доказателствена сила на АУАН е
обвързан единствено административнонаказващият орган. При преценката си
дали да се издаде наказателно постановление наказващият орган се основава
на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни
2
наказания, се считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14,
ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН и съгласно Постановление №
10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила.
От друга страна, свидетелите сочат, че жалбоподателя е изпреварил
МПС, което е било спряло, за да пропусне пешеходец, по пешеходната пътека
поставена на пътното платно на улица „Г.Д.” пред блок 22, като не се е
съобразил с пътната марК.ка, поставена на пътното платно –М1, а именно
единична надлъжна непрекъсната линия.
Наказанието на Г. е наложено за извършване на маневра- неправилно
изпреварване, без да се създава опасност за движението.
Съдът намира, че в конкретния пътен участък – пред блок 22 на улица
„Г.Д.” марК.ката е действително непрекъсната линия, която е забранено да се
застъпва или пресича от пътните превозни средства. Видно от скицата,
предоставена от Община Р. на лист 42 от делото, малко преди блок 22 има
кръстовище, където линията е прекъсната, за да може да се осъществи
движение по тази улица. Ноторно известно на съда е обстоятелството, че и
след блок 22 има налично кръстовище, където линията отново е прекъсната.
От отразеното в акта и наказателното постановление не е ясно в какво точно
се изразява нарушението на водача - дали е застъпил или пресякъл посочената
линия и къде точно е извършил това. Има реална възможност да не е пресякъл
непрекъснатата линия, а да е извършил маневрата само там, където линията е
прекъсната.
Доколкото, освен посочените по-горе гласни доказателства, не са налице
други такива (полицейските служители не са разполагали с индивидуални
камери или микрофони, а патрулният автомобил не е бил оборудван със
система „Видеонаблюдение на пътния контрол”), които да сочат, че
жалбоподателят, като водач на МПС е извършил соченото нарушение, както и
отдалечеността на свидетелите от твърдяното място на извършване на
деянието, настоящият състав приема, че нарушението е недоказано. В жалбата
и по време на съдебното следствие се твърдеше, че там където е извършил
маневрата жалбоподателя линията е била прекъсната.
Тъй като административното обвинение не е доказано по несъмнен
начин, събраните доказателства са противоречиви и се явяват недостатъчни,
3
съдът намира, че не може да потвърди наказателното постановление, защото
административното обвинение не е доказано по несъмнен начин, каквото е
изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, а веригата от доказателства не е
еднопосочна и непротиворечива.
Освен посоченото, нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и обстоятелствата
по неговото извършване, настоящият съдебен състав констатира и наличие на
съществено нарушение при определяне на съответната санкционна норма -
чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание за
водач при неправилно изпреварване, при което не се създава опасност за
движението.
В случая се твърди извършване на неправилно изпреварване от
жалбоподателя, тъй като не бил съобразил поведението си с пътната марК.ка,
което е квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Отделно от това, нито в АУАН, нито в наказателното постановление се
сочи дали от поведението на водача е създадена опасност за движението, или
не. Единственото, с което се е задоволил АНО е да посочи, че не е създадена
опасност за движенето - като буквално е цитирал разпоредбата на чл.183, ал.3
т.6 ЗдвП.
Дори да се приеме, че от несъобразеното с марК.ката поведение на
водача не е била създадена непосредствена опасност за движението,
приложената санкционна норма на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП отново се явява
несъответна, доколкото, както се каза, тя се отнася до установено неправилно
изпреварване. Правилата относно изпреварването обаче са изрично посочени
в чл. 41 - 43а от ЗДвП, но в случая не се твърди тяхното нарушаване, а
нарушаване на правилото по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Непосочването, в
наказателното постановление, кое точно правило относно
изпреварването е нарушено обосновава неприложимостта на нормата на
чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.
Поради това и тогава, когато поведението на водача по несъобразяване с
пътна марК.ка не е довело до създаването на непосредствена опасност за
движението, то, доколкото не е налице изрична норма, ще следва наказването
да се осъществи на основание чл. 185 от ЗДвП. Това е така, тъй като за
неспазването на пътна марК.ка в хипотеза на несъздадена непосредствена
опасност за движението, което е административно нарушение по чл. 6, т. 1
4
ЗДвП, не е предвидено друго наказание.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС, по т. д. № 1/2020 г., ОСС, I
и II колегия в производството по реда на Раздел пети, глава трета на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
В настоящия случай, обаче, както вече се посочи, е налице съществено
процесуално нарушение при отразяване на самите обстоятелства около
извършване на нарушението, посочено в наказателното постановление,
свързано както с липсата на еднопосочност и непротиворечивост на веригата
от доказателства, така и с липса на посочени обстоятелства относно това дали
поведението му (на водача) е довело до опасност за движението, като при
наличие на свидетелски показания, сочещи на опасно поведение, то би било
основание за приложение и на закон за по-тежко наказуемо нарушение - по чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В тази хипотеза (при данни за създадена
непосредствена опасност за движението) деянието не може да бъде
преквалифицирано, защото в противен случай ще се наруши забраната за
reformation in peius, тъй като нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП предвижда
глоба в размер на 150 лева. Поради изложеното настоящият съдебен състав
счита, че изпълнителното деяние не може да се преквалифицира и
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В хода на въззивното производство жалбоподателят е представляван от
упълномощен защитник - адв. Р. Р. от Адвокатска колегия- С.З..
Жалбоподателят претендира разноски в размер на 800 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, а в самия договор за правна помощ – лист 33 е
5
отбелязано, че договорено възнаграждение е платено в брой, следователно
същият има характер на разписка. В хода на въззивното производство
процесуалният представител на административно-наказващия орган е
направил възражение за прекомерност.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност по делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
От своя страна чл. 36 от ЗАдв. препраща към чл. 18 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който, ако
административното наказание е под формата на глоба, какъвто е и процесния
случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, а именно върху стойността на глобата. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен материален интерес
до 1000 лева минималното възнаграждение е в размер на 400 лева, тоест в
процесния случай минималният размер следва да е в размер от 400 лева,
доколкото жалбоподателят е бил санкциониран с административно наказание
„Глоба” в размер на 30 лева.
Съгласно Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV
г. о. на ВКС, зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г.,
всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in
fine ГПК (в настоящия случай- на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, който е абсолютно
идентичен с цитираната в определението на ВКС разпоредба), но само след и
ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в
повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има
за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата
грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. С изискването
адвокатското възнаграждение да е „прекомерно”, законът допуска уговореният
паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите
уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и
отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този
специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата
на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че
възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката,
6
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната,
предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. В настоящия случай
въззивният съд намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение е в
съществено отклонение съобразно обичайните такива, договаряни за
аналогични случаи, като следва да се отбележи, че делото се отличава с ниска
фактическа и правна сложност, защитникът е изготвил жалба и е взел участие
в едно от проведените съдебни заседания. При това положение съдът намира
възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за
упълномощения от жалбоподателя процесуален представител за основателно,
поради което следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в
размер на 400 лева.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган” е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващият орган в настоящия случай е Областна
дирекция на МВР гр.С.З..
С оглед изложеното, Областна дирекция на МВР - С.З. следва да бъде
осъдена да заплати на Й. С. Г. сума в размер на 400 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал.
3, т. 1, вр. чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Радневският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0327-000458 от 04.09.2024
г. на Началник група към ОД на МВР С.З., РУ Р., с което на Й. С. Г. от гр.Б.,
ул. „П.” № 42, ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 30 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба №Iз-
2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 /десет/ контролни точки като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД НА МВР С.З. да заплати на Й. С. Г. от гр.Б., ул. „П.” №
42, ЕГН ********** сумата от 400/четиристотин /лева, представляваща
7
размера на адвокатското възнаграждение, като отхвърля искането до размера
на 800 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр. С.З. по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
8