Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008 / 27.02.2023г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на
тридесет и първи януари, две хиляди двадесет и втора година
в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-Г.
Секретар
: Детелина Витанова
Прокурор
:
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело
№ 693 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл.178, ал.1, т.3 от Закона за МВР и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№
260839/30.10.2020г., уточнена със Становище вх.№ 260228 от 21.04.2022г. (във
връзка с Решение от 24.02.2022г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), Люксембург,
по дело С-262/20г., образувано по преюдициално запитване), от В.Х.С., ЕГН-**********
***, действащ чрез упълномощен адв.Зл.Б.,***, съдебен адрес:***, като
моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР-гр.София, представлявана
от Директор – главен комисар Николай Николов, да му заплати сумата от 1 398.00 (хиляда триста
деветдесет и осем) лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 233 часа за периода от 01.10.2017г. до
31.10.2020г., получена в резултат на преизчисляване на положения нощен труд към
дневен труд с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 100.00 (сто) лева, върху главницата,
считано от 01.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба, изчислена
сумарно за всеки отчетен период. Претендира за разноските по делото. Ищецът
твърди, че е служител на МВР и е работил през процесния период като „Старши
пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението
(ПБЗН)“-гр.Исперих към Регионална дирекция „ПБЗН“ при ГД „ПБЗН“-МВР. Поради
естеството на работата е полагал 24-часови дежурства, на смени, съгласно
утвърдени графици, при сумирано отчитане на работното време – за 3-месечен
период, съгласно чл.187, ал.3 от МВР. За същия период положил общо 1632 часа
нощен труд (от 22.00 ч. до 06.00 ч.) - 7 или 8 нощни смени, месечно, който
счита, че следва да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд (чл.187,
ал.5, т.2 (Изм.) от ЗМВР), като бъде преизчислен в дневен труд с коефицент
1.143 - общо 1865 часа, или извънреден труд от 233 часа и остойностен на база
основното месечно възнаграждение, увеличено с 50 % (чл.187, ал.6 във вр. с ал.5
от ЗМВР). По този начин претендира да бъде възмезден с исковата сума от
1 398.00 лева, която била посочена като приблизителна, тъй като сумата за
всеки извънреден час варира, в зависимост от основното месечно възнаграждение.
Счита, че в отношенията между страните намира приложение общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която регламентира
заплащането на нощния труд между 22.00ч. и 06.00 ч (чл.8), а претендираният
коефицент от 1.143 за преизчисляване на нощния в дневен труд при сумирано изчисляване на работното
време, е формиран при условията на чл.9, ал.2 от цитираната Наредба,
като двете разпоредби се прилагали едновременно поради празнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР и по аналогия с реда, предвиден в отменената
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР във връзка със законовата делегация по чл.187, ал.9 (Изм.) от ЗМВР. В тази връзка и по арг. от т.1 от Решението на СЕС, Люксембург, по дело
С-262/20г., счита, че в българското законодателство не са предвидени други
защитни мерки, компенсиращи особената тежест на полагания от пожарникарите
нощен труд, отделно от общите привилегии, ползващи всички служители в МВР,
независимо от това дали полагат нощен труд или не, както и липсва (за процесния
период) методология, по която да бъде изчислявано и изплащано обезщетение за
нощния труд. Не счита, че е такава компенсираща мярка предвиденото заплащане на
нощния труд от 0.25 лева на час (по чл.8 от НСОРЗ), тъй като се прилага при
равно третиране на държавните служители в МВР с работещите по трудово
правоотношение, при различно третиране на двете категории лица при
преобразуването на нощните часове в дневни, поради което, приема, че общия
разум на закона е да се признае преизчисляването на нощните часове в дневни с
коефицент 1.143, както за брой отработени дни, така и за пресмятане на трудов
стаж и за отчитането на извънреден труд.
В срока за писмен отговор на исковата
молба, ответната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
на МВР-гр.София, представлявана от Директор – главен комисар Николай Николов,
действащ чрез упълномощен ст.юрисконусулт С.П., съдебен адрес:***,
представя отговор вх.№ 261479/10.12.2020г., допълнен със Становище вх.№
260293/26.05.2022г. (във връзка с Решение от 24.02.2022г. на Съда на
Европейския съюз (СЕС), Люксембург, по дело С-262/20г., образувано по
преюдициално запитване), като счита предявените искове за допустими, но ги
оспорва като неоснователни и претендира за отхвърлянето им. Предявява претенция
за заплащане на деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Признава и не оспорва факта, че за процесния период страните са били в служебно
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Старши пожарникар“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН)“-гр.Исперих към
РДПБЗН-Разград при ГДПБЗН-МВР. Противопоставя
възражения за наличие на законова регламентация
за разграничение между извънреден и нощен труд, поради което извънредният труд
в служебното правоотношение с ищеца се отчита без превръщане на нощните часове
в дневни:
- служебното провоотношение с ищеца се
урежда единствено съобразно разпоредбите на ЗМВР, като са неприложими нормите
на общото законодателство, вкл. КТ и НСОРЗ, респ. е недопустимо трансформирането на положения от ищеца нощен труд в
дневен с коефицент 1.143 при сумирано
отчитане на отработеното време поради липса на разписани правила за това.
Редът, регламентиран отменената Наредба № 8121з-407 от
- специалният ЗМВР прави разграничение
между дължимото допълнително
възнаграждение за извънреден труд, по смисъла на чл.178, ал.1, т.3,
вкл. при работа на смени (до 280 часа годишно), платимо съобразно разпоредбата
на чл.187, ал.6 във вр. с ал.5 от Закона (Изм.)
– с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение и дължимото допълнителното възнаграждение за нощен
труд, по смисъла на чл.179, ал.1 от ЗМВР, чиито размер, съгласно ал.2
на обсъжданата разпоредбата, се определя със Заповед на министъра на МВР и се
изплаща при условия и ред, определени с Наредба на министъра. В тази връзка
счита, че претенцията на ищеца е необоснована, като иска едновременно заплащане
на един и същи труд като нощен и като извънреден чрез допълнителни часове от
трансформирането му в дневен;
- положеният от ищеца за процесния
период нощен труд между 22.00 ч. и
6.00 ч. е надлежно отчетен и заплатен по 0.25 лева на час, за периода до м.февруари 2020г. и по 1.00 лева на час
след този период.
С оглед
съображенията за недължимост на главното вземане, оспорва и претенцията по
акцесорния иск за законната лихва върху исковата сума, като предвид твърдението, че положеният от ищеца нощен труд му е заплатен изцяло, счита, че не е налице забава,
пораждаща основание за заплащане на лихва по чл.86 от ЗЗД. Противопоставя
и възражение за погасяване
по давност на претендираните от ищеца
вземания.
Предявеният главен иск намира своето
правно основание в нормата на чл.178, ал.1, т.3 от Закона за МВР. По този иск
ищецът следва да докаже, че е положил извънреден труд в определен период от
време, следва да установи часовете положен извънреден труд и размерът на
трудовото възнаграждение, който му се следва за съответните часове извънреден
труд. Ответникът има право на възражения от различен характер – че извънредният
труд е заплатен, че не се следва заплащане на търсеното възнаграждение поради
липса на правна уредба, че нощният труд не се счита за извънреден такъв по
смисъла на закона и други. Следвайки принципа на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка
страна носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения.
Акцесорният иск е по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже, че ответникът му дължи парична сума, която не е
изплатил, поради което е изпаднал в забава. Следвайки принципа на чл.154, ал.1
от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения.
Допуснати са представените от ищеца и
ответника писмени доказателства. Ответната страна е представила по делото
трудовото досие на ищеца, както и протоколите за полаганият от ищеца труд –
протоколи за нощен труд и извънреден труд, ежедневни ведомости и разпореждания
касаещи ищеца за периода от 01.10.2017г. до 31.10.2020г.
В
съдебно заседание не се явява представител на ищеца и не заявява становище.
В
съдебно заседание е постъпило писмено становище от ответната страна, с която по
същество молят исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В съдебното заседание от 31.01.2022 г. бе направено и прието изменение на
предявените претенции чрез намаление на искът за главница и увеличаване на искът за
обезщетение за забава, както следва:
от 1398.00 лева на 1231.99 лева за главницата, и от 100.00 лева на 207.00 лева - за
обезщетението за забава.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а това се
установява от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по
силата на което ищецът В.С. е заемал длъжносттта „Старши пожарникар” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Исперих към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Разград при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР.
Видно от представените протоколи, както и от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно- икономическа експертиза, през процесния период ищецът е
работил на 24-часови смени, по време на които е полагал и труд през нощта за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време на
тримесечие.
По
делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което
съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че през периода 01.10.2017г. до
31.10.2020г. ищецът е положил 1544часа нощен
труд, които, преизчислени с коефициент 1,143, възлиза на 1765 часа дневен труд,
а разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд
възлиза на 136 часа, за които не е заплатено допълнително възнаграждение в
размер от 1231.99лева, а дължимата лихва за забава възлиза общо на сумата от 207.00
лв.
Безспорно
е по делото и обстоятелството, че така положения нощен труд не е преизчисляван
в дневен такъв, както и че е бил заплащан своевременно при ставка по 0,25 лв.
на час за периода месец октомври 2017г. до месец януари 2020г., а за периода
м.февруари 2020- месец октомври 2020 г.- по 1.00 лв. на час.
С
оглед на така изложеното съдът намира предявените искове за основателни по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 и 179, ал. 1 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива, като се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта-
от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение. В ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. В чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР следва да се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден
труд. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, действал към част от процесния период до
10.07.2020г., преди изменението с ДВ бр.60/2020г., нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно/40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 сочи, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6, а в ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР действащ след изменението от
ДВ бр.60/ 2020г. нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., ал.3 сочи че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. В ал.4 е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Съгласно ал.6, т.2 на разпоредбата работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно ал.7 Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, а ал.8 регламентира, че извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.
187, ал. 9 /преди изменението с ДВ бр.60/ 2020г./ и ал.10 /след изменението с
ДВ бр.60/ 2020г./ от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Процесният исков период 01.10.2017г. до 31.10.2020г. попада в обхвата на действие на Наредба № 8121з-908/02.08.2018год. за
условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на
държавните служители в Министерството на
вътрешните работи
за научна
степен, за полагане на
труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на
труд на
официални празници, за времето
на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности, Наредба № 8121з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020
год., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и
през нощта, между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби не е заложено
при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд да
следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията
на действалата до 01.04.2015 год., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г.- 02.08.2016 г.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 год. Непредвиждането на изрична разпоредба в тази насока
не следва обаче да се тълкува като невъзможност или забрана за извършване на
обсъденото по- горе приравняване и преизчисляване със сочения коефициент.
Следва да се приеме, че тази липса съставлява непълнота в специалната правна уредба, засягаща
служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните
норми на общата НСОРЗ, в частност чл.9, ал.2. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта,
че случаят засяга полагане на труд по служебно правоотношение, а третирането му
по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването
на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време би довело
до недопустимо поставяне на служителите на МВР в по-неблагоприятно и
дискриминационно положение спрямо работещите на трудов договор лица. Следва да
се съблюдава и гарантираното от Конституцията равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото
си на труд, и в тази връзка следва да бъдат поставени при еднакви условия
всички служители, полагащи труд.
Соченият по - горе извод не се променя и от постановеното
решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС –Луковит. С решението си СЕС приема, че чл. 8 и чл. 12, буква
„а“ от Директива
2003/88ЕО не налагат приемането на изрична национална правна уредба,
която да предвижда,
че нормалната продължителност на нощния труд за работници
в публичния сектор
е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.
Такова уреждане в
националното ни законодателство е сторено, но извън процесния период, когато е определено вече каква е нормалната
продължителност на работното време на полагания от държавните служители в
системата на МВР нощен труд. СЕС е посочил,
че във всички случаи
в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. За адекватни такива, отчитайки тежестта и
значимостта на нощния труд на служителите в МВР, не могат да се приемат и придобивки, като ранно пенсиониране,
безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. В националното ни законодателство липсва предвиден адекватен механизъм за компенсиране на служителите
в МВР, който да не ги поставя
в по-неблагоприятно положение от работниците
и служителите, полагащи труд по общото трудово законодателство, което налага извършване на исканото
преизчисляване с посочения от ищеца коефициент.
В чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143,
изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време (8 часа към 7 часа). От заключението на вещото лице по
настоящото производство се установява, че през процесния период ищецът е положил общо 1544 часа нощен труд, които, преизчислени с
коефициента 1,143, се равняват на 1765 часа дневен труд, т.е. налице е разлика
от 136 часа, за които на ищеца се дължи допълнително парично възнаграждение от 1231.99 лева.
Ответникът
не е представил доказателства, от които да се налага извода за плащане на
сочената сума, поради което така предявената главна претенция следва да бъде
уважена в цялост, ведно с претенцията чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
За
основателен следва да се счита и акцесорният иск за обезщетение за забава за
периода, посочен в исковата молба, а именно - 01.11.2017г. до 30.10.2020г. в общ размер от 207.00 лв.,
поради липса на заплащане на главницата. /виж Таблица № 2 към заключението/
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла давност, тъй като
дължимостта на положения труд за м. 10.2017г. е настъпила през м. януари 2018г., поради тримесечния
период на отчитане на положения по този ред труд. В този смисъл към момента на
предявяване на иска – 30.10.2020г. не е бил изтекъл срока по чл.358, ал.1, т.3
от КТ.
На
основание на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1 от ГПК и чл.
359 от КТ, следва да бъде осъден ответникът да плати по сметка на РС- Исперих
държавна такса върху уважените искове, както следва по искът за главницата сума
в размер от 50.00лева, а по искът за обезщетението за забава сума в размер на
50.00лв., както и заплатените от бюджета на съда разноски за вещо лице в размер
на 200.00 лева.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищецът и сторените от
него разноски, възлизащи на сумата от 400.00 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение.
Предвид
императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 във вр. с чл. 242, ал. 1, ГПК, не
следва да бъде уважавано искането на ищеца за допускане предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената главница, съгласно
изричната молба на ищеца.
Мотивиран
от горното, Исперихският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението”, ДА ЗАПЛАТИ
на В.Х.С.,
ЕГН-********** ***, действащ чрез упълномощен адв.Зл.Б.,***, сумата от 1231.99 /хиляда двеста тридесет и един лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за 136
часа извънреден труд, положен
през периода 01.10.2017г.
до 31.10.2020г. на основание служебно
правоотношение между страните, по силата на което ищецът Милен Цонев
Василев е заемал длъжността „Старши пожарникар” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Исперих към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“- Разград при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба - 30.10.2020г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 207.00/двеста и
седем лева/, представляваща сборно обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 01.11.2017г. до 30.10.2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.С., ЕГН-**********о***, сумата от 400.00 /четиристотин лева/,
представляващи съдебно - деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението”, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС - Исперих сумата от 300.00 /триста лева/, представляваща държавни такси върху уважените
искови претенции и възнаграждение за вещо лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца В.Х.С.
за допускане на предварително изпълнение на настоящото съдебно решение, в
частта му за присъдената главница.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :