Р Е
Ш Е Н
И Е
№14
гр.Силистра 18.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание
на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.АНА
АВРАМОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЙОВЧЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ
ВНЧХ дело №273 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда №430 от 07.11.2019г. постановена по НЧХД
№498/2019г., Силистренски районен съд е признал подсъдимия М.К.К. за невинен в това,
че на 19.02.2019г. и на 08.03.2019г. в условията на продължавано престъпление,
в писма с вх.№200/19.02.2019г. и вх.№РА-8-727/08.03.2019г., до Регионално
управление на образованието гр.Силистра и до г-жа Янка Такева-председател на
Синдикат на българските учители-София, е разгласил позорни обстоятелства за В.И.Т.
***, в качеството му на длъжностно лице, като му е предписал престъпление,
както следва: че „манипулира и подвежда колектива“ с представената информация
за направените разходи; че е подложил възпитателите от на „видеошпионаж“; че
открито лъже по неудобни за него въпроси; че е наложил „демократичен
феодализъм“ в работата си; че е платил „политическа индулгенция с назначаването
на две възпитателки“; че оказва натиск върху членовете на синдикалната
организация, манипулира ги с невярна информация, притиска ги и ги заплашва с
наказания; че в предишната му работа е проявявал „злонамереност,
ексцентричност, безкрайно славолюбие, елементарна пресметливост и алчност“ и
„подло“ е замазвал вменената му отговорност; че в работата си проявява
„всекидневни и безкрайни своеволия“, поради което и на основание чл.304 НПК го
е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр.с ал.1,
т.3, вр.с чл.147, ал.1 НК.
Осъдил е на осн.чл.190, ал.1 НПК В.И.Т. да заплати на М.К.К.
направените от последния разноски за адвокатски хонорар.
Отхвърлил е като неоснователен предявения от В.И.Т.
граждански иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал частния
тъжител В.И.Т., който чрез адв.К. я оспорва, като я намира за неправилна,
противоречаща на материалния и процесуалния закон, поради което иска от
въззивната инстанция да я отмени, и постанови нова, с която да признае
подсъдимия К. за виновен. Претендира също така за уважаване на предявения
граждански иск, и присъждане на направените по делото разноски. Редовно
призован, жалбоподателя Т. се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв.П,
който излага допълнителни доводи в подкрепа на изложените в жалбата доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Тъжителя Т. изтъква, че не
отрича правото на подсъдимия да осъществява правомощията , но не е съгласен с
използваните от него „обидни квалификации“.
Подс.М.К.К. редовно призован, явява се лично и заедно с адв.Й.,
който счита, че първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства е
направил правилен извод. Адв.Й. подчертава, че разгласяването на съдържанието в
сигналните писма не е извършено от подсъдимия, а от проверяващият екип.
Подс.К. заявява, че действията му са продиктувани от
адресирани до него сигнали, за извършвани нередности в общежитие „“, и той е
реагирал на тези сигнали. Подчертава, че проверката на инспектората на
Министерството на образованието е потвърдила основателността на тези сигнали.
Поради това подсъдимия иска от въззивната инстанция, да потвърди присъдата на
Районен съд-Силистра.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК
извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид
доводите изложени в жалбата, становището на страните и събраните по делото
доказателства констатира следното:
От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че
частния тъжител Т. заема длъжността от 2015г., като преди това е бил. Негов
работодател по настоящото правоотношение е началника на РУО-Силистра, св.М.
Подс.К. е работил в посоченото общежитие като възпитател от
м.септември 2014г. до пенсионирането си на 03.09.2018г. В посочения период, а и
след това той е и председател на Общинския координационен съвет на българските
учители и областен координатор на СБУ за. В тази връзка, подсъдимия разполага с
възведеното от чл.406 КТ право да се осведомява пряко от работниците и
служителите по всички въпроси, по спазване на трудовото законодателство, както
и да сигнализира контролните органи при констатиране на нарушения, свързани с
трудовото законодателство. В тази връзка, представителите на синдикалните
организации са задължени по силата на чл.403, ал.1 КТ, да пазят в тайна
поверителните и за служебно ползване сведения, които са им станали известни
именно при упражняването на контрола, както и да не използват тези сведения в
своя стопанска дейност.
По повод предоставена от св.Г информация, в качеството й на
председател на синдикалната организация към“, за неуредици и неразбирателства с
директора по служебните организационни, технически и финансови въпроси, свързани
с цялостната дейност на общежитието, подс.К., в качеството на синдикален деец,
изпратил последователно две писма но г-жа Янка Такева-Председател на СБУ-София.
С писмо, изх.№09/18.02.2019г. на СБУ-Силистра, подс.К.
изложил какви са проблемите и изрично е поискал да бъде извършена финансова и
организационна проверка на директора Т., за да се установи истинността на
изнесената в писмото информация, като помолил за намеса както от тяхна страна,
така и от министъра на образованието.
В писмото подсъдимия посочил, че директора и главния
счетоводител не спазват изискванията на чл.38, ал.2, ал.3 и ал.4 от КТДСПУО, но
манипулират и подвеждат колектива с представената информация за вида на
направените разходи и оставащите суми. Изразил също така от общо име, че не
приемат за нормално отношението на директора Т. спрямо педагогическата колегия,
като е посочил, че „възпитателите са подложени на видеошпионаж по всяко време
на денонощието“ и „с демонстрация на непогрешимост, непрекъснато настройва колегията,
манипулира я и открито лъже по неудобните за него въпроси“. В края на писмото
обобщаващо е изложил, че „това, за което синдикалната организация настоява е да
се видят и отстранят проблемите, които директорът в амбицията си да се поставя
винаги и за всичко над колектива, избирателно и по свое усмотрение да прилага
нормативната уредба, сам да редактира вече утвърдени договорености и да
заявява, че той е решаващия последен фактор за изпълнението или неизпълнението,
съответно и на размера и на получателите, ако все пак реши! Категорично не сме
съгласни с този демократичен феодализъм, който ни се налага, и още веднъж молим
за проверка от страна на министерството. Както разбрахте, в Силистра няма
фактор с желание да разчиства авгиевите обори“.
С второ писмо, изх.№12/26.02.2019г. на СБУ-Силистра, до г-жа
Янка Такева-председател на СБУ-София, подсъдимия отправил отново молба за
проверка в най-скоро време и информиране на министерството, с изразени негови
опасения, че при осъществяване на такава на по-късен етап, няма да има ефект. В
това писмо подсъдимия е посочил: „д Т. вече си е платил политическата
индулгенция с назначаването на посочените му отгоре две възпитателки. Какви
специалисти са, това няма значение“; „непрекъснато оказва натиск върху членовете
на синдикалната организация, манипулира ги с невярна информация, притиска ги и
ги заплашва с наказания“; дори и да имам някакви лични отношения-все пак съм
работил с тази личност близо три години, преди това съм му помагал да бъде
съхранено училището в и той като, не мога да скрия разочарованието си от
неговите злонамереност, ексцентричност, безкрайно славолюбие, елементарна
пресметливост и алчност“; „Сега при мен, в офиса на СБУ много чести пристигат
колеги, които се оплакват от всекидневните и безкрайни своеволия на директора Т.
и моноспектаклите, които им разиграва“.
След като се запознала с двете писма, г-жа Янка Такева
възложила на юриста на Централата-св.М да предприеме необходимите действия за
изплащането им на контролните органи-Министерството на образованието и
РУО-Силистра, за да извършат проверка по изнесените данни. Сигналите били
изпратени с писмо, изх.№227/08.03.2019г. до Министерството на образованието и
науката, с молба да бъде разпредена проверка за установяване истинността на
изложените факти и уведомяване на СБУ-София за резултатите и предприетите
мерки. Двете писма били изпратени и от СБУ-София и от МОН, до св.М-началник на
РУО-. От там била възложена и осъществена проверка в периода 20-29.03.2019г. от
екип специалисти от РУО, които били запознати със съдържанието на писмата.
Ръководителят на проверката-ст.експерт Д П, предоставил сигналите за
запознавана на директора Т., който споделил за съдържанието им и на св.Н. На
27.03.2019г. св.М провела среща със служителите на ООС „“, като ги уведомила,
че проверката е по повод на сигнали на подс.К. и св.Г.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №
ИОМД-2-91/03.04.2019г., който бил предоставен на тъжителя Т. за запознаване.
Тогава той се снабдил и с копия на двете писма на подсъдимия.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е
в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, и следователно е
процесуално допустима за разглеждане.
Според настоящата инстанция, изложените доводи на
жалбоподателя за неправилност на постановената присъда са неоснователни.
Установената фактическа обстановка съобразно ценените от
първоинстанционния съд доказателства, са му дали основание да приеме извода за
невинност на подсъдимия.
Според въззивната инстанция, при разглеждане на делото,
първоинстанционния съд задълбочено и последователно е изяснил всички значими за
правилното решаване на делото обстоятелства, обхващащи се от предмета на
доказване. По отношение на годните гласни и писмени доказателства, мотивите на
СсРС съдържат подробни и издържани във формално и житейски логическо отношения
съображения, доводи и констатации, които въззивната инстанция напълно споделя,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне.
Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд, че в случая не са осъществени от обективна и субективна
страна признаците на престъплението 148, ал.2, вр.с ал.1, т.3, вр.с чл.147,
ал.1 НК, доколкото не е установено, че подсъдимия е действал със съзнанието, че
разпространява неверни позорни обстоятелства, с цел да промени отрицателно
обществената оценка за личността на тъжителя, нито пък, че му е приписал
престъпление.
И в жалбата, и в изложението си пред въззивната инстанция,
както в представените писмени „допълнителни съображения“, защитата на частния
тъжител излага доводи за неправилност на присъдата, без да се посочва конкретно
в какво се състои тази неправилност, дали се касае за необоснованост на
присъдата, дали за незаконосъобразност или и двете. Единствено в жалбата е
посочено, че присъдата противоречи на материалния и процесуален закон, като
тази обща трактовка е лишена от конкретна аргументация, в какво точно се състои
порочността на присъдата. В жалбата е изтъкнато, че първоинстанционния съд е
„обединил двете хипотези на чл.147 от НК“ и се е произнесъл единствено по
втората хипотеза-приписване на престъпление. Това възражение не може да бъде
споделено.
Анализирайки инкриминираните изрази в мотивите към присъдата,
първоинстанционния съд изрично е отбелязал /л.409/ „Формулировката на
обвинението по визирания по-горе начин, изрично отразено в тъжбата, обхваща изследване
на въпроса за приписване на престъпление и разгласяване на позорните
обстоятелства за всички изрази, като не се прави нарочно разграничение, че
приписването на престъпление касае само един от тях“, т.е. съдът е извършил
оценка на всички изрази и словосъчетания и евентуалната тяхна относимост и към
двете форми на изпълнителното деяние на чл.147, ал.1 НК. Това именно е намерило
израз в изложените след това аргументи очертаващи деянието от обективна и
субективна страна.
Първоинстанционния съд е изключил единствено изразите
обхванати в изречението-„в предишната си работа като директор на училището в
с.Брадвари съм проявявал злонамереност, ексцентричност, безкрайно славолюбие,
елементарна пресметливост и алчност, подло съм замазвал вменената ми отговорност“,
като е приел, че се касае за обидни изрази, съставляващи елемент от деянието по
чл.146 НК, непредявено с тъжбата. Настоящата инстанция се съгласява със
съжденията на първоинстанционния съд в тази насока, тъй като при обидата се
обективира едно лично оценъчно мнение за личността на пострадалия и до
определени негови качества, което е оскърбително и унизително, докато при
клеветата се разгласява невярна информация за определени позорни факти и
обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. За разлика от обидата,
средството на клеветата не е квалификация, епитет, оценка или твърдение, а факт
/обстоятелство/, т.е. нещо, което се е случило в действителността и може да
бъде доказано. С посочените изрази, подсъдимия е изразил свое лично мнение за
личността на тъжителя и е изтъкнал /според него/ негативни негови качества,
забелязани в процеса на съвместната им работа по отношение на училището в
с.Брадвари. Ето защо, правилно първоинстанционния съд е приел, че тези изрази
не попадат в рамките на предявеното с тъжбата обвинение по чл.147 НК.
В съдебно заседание, процесуалния представител на
тъжителя-адв.П излага особена форма на защита, изразяваща се в цитиране на
определени абзаци от мотивите на първоинстанционния съд, последвани от
съответни възражения, без това да изяснява в какво се състои порочността на
първоинстанционния съдебен акт. В изложението, си адв.П борави с термините
обидни изрази и позорящи изрази, като очевидно не разграничава елементите от
изпълнителното деяние на двете престъпления - по чл.146 и чл.147 НК. Доктрината
и съдебната практика достатъчно категорично са приели, че позорното
обстоятелство по чл.147 от НК, е твърдение за съществуването на конкретен факт
от действителността, свързан от дееца с личността на пострадалия, като този
факт следва да е достатъчно конкретизиран по съдържание, по времеви и
пространствени параметри, както и по отношение на лицата, които са негов
адресат, така че да може да се извърши проверка за неговата истинност, и това
не е проява на погрешен прочит на закона от СсРС или негова приумица.
В този смисъл, въззивната инстанция категорично се
солидаризира с достигнатите от първоинстанционния съд изводи, за
несъставомерност на деянието по чл.147 НК от обективна страна.
Дотолкова, доколкото в случая подсъдимия е изложил своята
оценка за професионалните качества и действия на тъжителя като директор на ООС
„“, а не за факт от обективната действителност, е безпредметно обсъждането и на
истинността на изнесеното /въпреки, че с оглед представените доказателства,
извършените проверки са установили неправомерно поведение от страна на
тъжителя/, тъй като съдържанието на тази оценка зависи единствено от съзнанието
на автора й, и неговата обоснована увереност в истинността на изнесеното.
В случая както е приел първоинстанционния съд, не е налице
елемента от обективната страна на престъплението клевета-разгласяването на
позорните обстоятелства. С подаването на двете писма, подсъдимия не е целял
опозоряването на тъжителя, а е искал да обърне внимание, относно определени
нередности в дейността на директора на ООС „“, и да потърси съдействие от
компетентните органи. Тези писма той е подал в качеството си на синдикален
лидер на местно ниво, до Председателя на СБУ-София, г-жа Янка Такева, и в тях
той е посочил мотивите си защо е избрал този ред- липсата на активност от
местните компетентни органи, във връзка с подадени до тях идентични сигнали.
Просто по този начин подсъдимия е искал с авторитета на СБУ, и лично този на
г-жа Янка Такева, да придаде по-голяма тежест и сила на сигналите си. Това
действително е изиграло своята роля и писмата му са провокирали целените
проверки.
В случая синдикалните служители са действали правомерно, и са
се отнесли към получените писма в съответствие с вменените им задължения по чл.403,
ал.1 от КТ. Разгласяването на съдържанието на писмата не е извършено вследствие
на тяхното поведение, а вследствие на непрофесионалното и безотговорно
поведение на „експертите“ от РУО-. Поради това, не може да се вмени като
виновно поведение, изпращането на писмата от подсъдимия до СБУ-София. По този
начин, подсъдимия е упражнил правото си на мнение и е дал оценка, съобразно
собствената си компетентност и информираност като местен синдикален лидер, за
факти и обстоятелства, свързани с работата на директора на ООС „“, които той е
счел за нарушения. В този смисъл са редица Решения на ЕСПЧ, в които е прието,
че твърдения направени в жалби или показания пред властите, не могат да се
разглеждат като „разгласяване“ /клеветнически твърдения/, тъй като техните
автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят,
а целят да упражнят правото си да подават жалби и сигнали, да докладват за
нередности или да търсят помощ от страна на властите. В тези решения е
застъпено и становището, че по принцип проверка по отношение на длъжностно
лице, инициирана от жалба на гражданин, не може да бъде разглеждана като
неправомерно засягане репутацията на проверяваното лице, доколкото правото на
жалби на гражданите е конституционно закрепено и упражняването му е с цел да се
потвърди, или отхвърли твърдението на жалбоподателя.
Дори тъжителя Т. приема правото на подсъдимия като синдикален
лидер да подава сигнали, но възразява срещу „обидните квалификации“ съдържащи
се в тези сигнали, с които подсъдимия е уронил авторитета му като човек и
длъжностно лице.
Според съда обаче, след като се е съгласил да изпълнява
конкретните функции, определящи го като длъжностно /публично/ лице, тъжителя
сам съзнателно, неизбежно и осведомено се е открил за обществен контрол.
Следователно, той трябва да проявява по-висока степен на толерантност, що се
отнася да границите на приемливата критика. В тази връзка настоящият състав
намира, че по интензитет на позорност, използваните изрази не се явяват
прекомерни и надхвърлящи границите на допустимата критика по отношение на
длъжностно лице, още повече, че те са изказани именно във връзка с това му
качество. Тези изрази не засягат личната и интимна сфера на тъжителя, която се
ползва с по-засилена защита.
В контекста на гореизложеното, въззивната инстанция счита, че
в случая липсва умисъл за клевета и в двете му форми, тъй като подсъдимия е
изпратил процесните писма, натоварвайки ги единствено с надеждата
да послужат като основание за извършване на проверка. Подс.К. е действал
добросъвестно като е считал, че в писмата излага верни факти и обстоятелства,
които са му станали достояние във връзка с упражняваната от него дейност на
местен синдикален лидер, и чрез тези писма той е очаквал да получи съдействие
от компетентните органи. Използваната лексика и начин на формулиране на
изреченията /определящи изказа в отделни части на писмата като по-груб и твърд
език/, до голяма степен са продиктувани и от бездействието и пасивността на
местните компетентни органи, да се ангажират с поставените и пред тях въпроси
от подсъдимия.
Поради това, въззивната инстанция намира извода на
първоинстанционния съд, за несъставомерност на осъщественото от подс.К. деяние
по чл.148, ал.2, вр.с ал.1, т.3, вр.с чл.147, ал.1 НК от обективна и субективна
страна за обоснован и законосъобразен, предвид на което не са налице
предпоставки за отмяна на присъдата.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена.
При този изход на процеса, тъжителя Т. следва да заплати на
подс.К., направените от него разходи пред настоящата инстанция за адвокатски
хонорар, в размер на 300 /триста/ лева.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №430 от 07.11.2019г. постановена по НЧХД
№498/2019г. на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.