№ 2490
гр. Варна, 29.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100501027 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. №
103413/19.12.2024г. от Д. С. Д., ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 5, чрез адв. А. Г.
против решение № 4309/01.12.2024г. по гр.д. № 20243110102037 на 20-ти състав на ВРС,
което е поправено с решение № 1239/10.04.2025г. и решение № 1266/11.04.2025г. по гр.д. №
20243110102037 на 20-ти състав на ВРС, като e осъден да заплати на Г. С. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5 сумата от 1522,50 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването му на съсобствения ПИ 32278.501.258 по КККР на
гр. ***, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор
32278.501.258.1 по КККР за периода август 2023 г. - февруари 2024 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
20.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС,
както и е осъден да заплати на Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5
сумата от 35,21 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
01.09.2023 г. - 19.02.2024 г., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД и е отхвърлено възражението му
за прихващане на сумата от 2187,65 лв., частична претенция от общата в размер на 23671,50
лв., представляваща припадащата се на ищеца Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № 5 част от увеличената стойност на ПИ 32278.501.258, вследствие на извършеното в
имота подобрение посредством изграждане през 2014 г. на сградата с идентификатор
32278.501.258.2 по КККР на гр. ***.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, като бъде
отхвърлен иска, ведно с присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на
процесуалните правила и е необосновано.
Въпреки, че в мотивите на решението първоинстанционният съд правилно е приел, че
е недоказано ползването на ПИ 32278.501.258, в диспозитива е осъден за ползването на
„съсобствения ПИ 32278.501.258“. Той е осъден да плати на брат си Г. Т. по иска по чл. 31,
ал. 2 от ЗС сумата от 1522.50лв.-обезщетение за ползване на сградата с идентификатор
32278.501.258.1 в периода от август 2023г. до февруари 2024г.
1
Исковата молба е подадена в съда на 20.02.2024г., а е осъден да заплати обезщетение
за целия м.февруари 2024г., включително за след 20.02.2024г. и до края на месеца.
Неправилно е присъдено обезщетение за периода от 01.08.2023г. до 05.09.2023г.,
защото е налице хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД. Въпреки направеното с отговора на
исковата молба възражение, съдът не се е произнесъл по него. Кредиторът Г. Т. е в забава,
понеже с първата телепоща от 21.07.2023г. не е оказал необходимото съдействие-да посочи
начин на плащане, както и банкова сметка, което го освобождава от изпълнение. Едва с
втората покана, получена на 09.08.2023г. е посочена банкова сметка. Съответно първото
плащане би могло да бъде с падеж не 05.08.2023г., а евентуално на 05.09.2023г. Освен това
той не е пречил на съсобственика си Г. да си служи с вещта, съобразно правата си.
Неправилно е прието, че той и семейството му живеят в къщата в ***. И ищецът и
ответникът живеят на този адрес, както се установи със свидетелските показания и
представения в о.с.з. на 28.10.2024г. документ-докладна записка от 19.04.2024г. и сведения
от Г. Т. от 22.04.2024г.до РПУ-Аксаково, които писмени доказателства съдът не е обсъдил. Г.
Т., на когото е била възложена тежестта, не е доказал, че само той /въззивникът/ е ползвал
съсобствената сграда № 1. Не възниква изобщо задължение за обезщетение, когато
съсобственикът отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва заедно със съсобственика,
защото тогава няма лишаване от ползване, а нежелание да ползва. Намира за установено, че
той винаги се е грижил за всички в семейството и ремонтите на имотите, но никога не е
лишавал брат си от ползване. Ищецът не желае да ползва, а цели неоснователно обогатяване
с този процес.
Като акцесорна, претенцията за 35.21лв. е също неоснователна.
Неправилно не е уважено и възражението му за прихващане, уточнено в с.з. на
28.10.2024г. за извършените подобрения в ПИ 32278.501.258, чрез изграждането на сградата
с идентификатор 32278.501.258.2, с което се е увеличила стойността на имота и е в размер
на сумата от 31562.00лв., вместо първоначално заявения от 20000.00лв., съответно
възражението за прихващане е заявено за сумата от 2187.65лв. частично от сумата от
23671.50лв., изчислена като ¾ от сумата 31562.00лв., съобразено с твърдението на ищеца, че
притежава ¾ от имота. Съдът е приел, че подобрението е извършено от него в периода от
2014-2015г., но е уважил възражението на Г. Т., че претенцията е погасена по давност, на
осн. чл. 110 от ЗЗД. Приел е, че давност тече от извършването на подобрението, но той е бил
само държател. Това, че претенцията е погасена по давност в настоящия казус противоречи
на приетото в Постановление № 6/27.12.1974г. на ПВС, че докато ползва подобрението,
подобрителят няма право да го претендира. Позовава се на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД. Правоотношенията които възникват между владелеца, какъвто е бил, извършвайки
подобренията и собственика на имота се характеризират с особености, които с оглед общия
смисъл на закона и принципа за справедливост, налагат да се приеме, че изискуемостта на
вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с момента на извършване на самото
подобрение. Към момента на извършване на подобренията владелецът владее имота и
продължава да владее и ползва подобренията, като изразява това си намерение спрямо
всички, включая собственика. Следва да се приеме, че вземането на владелеца, извършил
подобрения в чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече
от момента на прекъсване на владението., от момента на превръщането му в държане със
съгласието на собственика или най-късно когато владението бъде смутено от собственика по
исков ред, обикновено с ревандикационен иск. Прекъсване на владението върху общия ПИ и
сградите в него не е настъпило, така, че погасителна давност изобщо не е почнала да тече. В
нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не е обсъдил това възражение.
Искът е изцяло недоказан, евентуално неоснователен, поради основателност на
възражението му за прихващане за частичната сума от 2187.65лв. от цялата 23671.50лв.,
представляваща ¾ от 31562.00лв.-увеличената стойност на ПИ 32278.501.258, в следствие на
извършените подобрения-изграждане на сграда 32278.501.258.2 в периода 2014-2015г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. С. Т. ЕГН
2
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5, чрез адв. В. С., с който изказва становище за
неоснователност на въззивната жалба. Обжалваното решение е правилно, законосъобразно,
постановено при спазване на материалните и процесуалните правила и съобразено с
константната съдебна практика на ВКС.
Покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е връчена още през м.юли 2023г. и от тогава
се дължи обезщетение. Несъстоятелно е твърдението, че първоинстанционният акт е
частично недопустим за целия месец февруари 2024г. Веднъж отправено писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. Той дължи обезщетение и до днес. Неоснователно е
и оплакването, че не се дължи обезщетение за периода от 06.08.2023г. до 05.09.2023г. И
съдът е посочил, че ако е искал да плати, длъжникът е можел да поиска от ВРС да определи
подходящо място, където да бъде предадена паричната сума за пазене или да я вложи в
банка., на осн. чл. 97 от ЗЗД.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че и брат му Г. Т. ползва основната
къща с идентификатор 32278.501.258.1. Г. живее в малката къщичка, пристроена към
голямата къща.
Неоснователно е и твърдението, че не желае да ползва имота, с цел неоснователно
обогатяване. Брат му живее в къщата с идентификатор 32278.501.258.1 със семейството си.
Обективната невъзможност не е нежелание или отказ от ползване. Брат му не е освободил
част от тази сграда, която ползва и не е започнал да плаща обезщетение. Решението на ВРС
е правилно.
Неоснователни са и възраженията на въззивника, че давност не е почнала да тече.
Практиката на ВКС е последователна и безпротиворечива и изводите на ВРС са съобразени
с нея. Брат му има 1/4ид.ч. в съсобствеността, но ползва цялата къща от 75кв.м. с
идентификатор 32278.501.258.1, като за частта над притежаваните от него 1/4ид.ч. е
държател, а не владелец. За него важат правилата за извършените от държател подобрения,
които претенции се погасяват с 5-годишен давностен срок, считано от извършването им.
Вземането за увеличената стойност на имота, в следствие на ремонта на сградата
32278.501.258.2 през 2014-2015г. е погасено по давност и съответно възражението за
прихващане е неоснователно.
Моли се да бъде отхвърлена въззивната жалба, а обжалваното решение-потвърдено.
Претендира присъждане на сторените разноски.
Настоящият състав приема, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Следва делото да
бъде насрочено в о.с.з.
Няма направени доказателствени искания. Съдът не дължи произнасяне в този
смисъл.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 103413/19.12.2024г. от Д. С.
Д., ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 5, чрез адв. А. Г. против решение №
4309/01.12.2024г. по гр.д. № 20243110102037 на 20-ти състав на ВРС, което е поправено с
решение № 1239/10.04.2025г. и решение № 1266/11.04.2025г. по гр.д. № 20243110102037 на
20-ти състав на ВРС, като e осъден да заплати на Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ул. „***“ № 5 сумата от 1522,50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването
му на съсобствения ПИ 32278.501.258 по КККР на гр. ***, ведно с построената в него
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 32278.501.258.1 по КККР за периода август
2023 г. - февруари 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано
3
от датата на подаване на исковата молба - 20.02.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, както и е осъден да заплати на Г. С. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5 сумата от 35,21 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 01.09.2023 г. - 19.02.2024 г., на основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД и е отхвърлено възражението му за прихващане на сумата от 2187,65 лв., частична
претенция от общата в размер на 23671,50 лв., представляваща припадащата се на ищеца Г.
С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 5 част от увеличената стойност на ПИ
32278.501.258, вследствие на извършеното в имота подобрение посредством изграждане
през 2014 г. на сградата с идентификатор 32278.501.258.2 по КККР на гр. ***.
НАСРОЧВА делото за 07.07.2025г. от 14.00ч., за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4