№ 8141
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110150978
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците С. З. П. и В. З. Г., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите
общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение за забава върху
всяка от главниците. Сочи, че те не са погасили процесните вземания, поради което
претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 3 012,48 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.;
358,40 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.; 56,86 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 10,55 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 23708/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2023 г., при равни
квоти – по 1/2 част от всеки от тях, или сумите, както следва: 1 506,24 лв., представляваща
1
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 179,20 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.; 28,43 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 5,27 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г. до окончателното им
заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки от ответниците С. З. П. и В. З. Г. е подал отговор
на исковата молба, които са с идентично съдържание. Оспорват единствено основанието на
исковете, както и размера на погасените по давност вземания, каквото изрично възражение
правят. Считат, че с исковата молба ищецът сам признава неизгодния за него факт, че сумата
по общата фактура от 31.07.2020 г., отнасяща се за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
е погасена по давност. Считат, че издаването на последващата изравнителна сметка не
променя началната дата, от която започва да тече давностният срок, тъй като правилата на
чл. 111 ЗЗД имат императивен характер. Оспорват да са били собственици или вещни
ползватели на процесния имот, респ. потребители на топлинна енергия в рамките на
исковия период, тъй като липсват доказателства в тази насока, което от своя страна обуславя
извод за липсата на облигационно правоотношение с ищеца. Считат, че откриването на
партида на името на трето лице има силата на договор между страните. Оспорват да са
изпаднали в забава, тъй като не са ангажирани доказателства относно публикуването на
общата фактура за отчетеното количество топлинна енергия за целия отчетен период на
интернет - страницата на ищцовото дружество, поради което оспорват и акцесорните
претенции за мораторна лихва. Оспорват иска за главница за цена на услуга за дялово
разпределение, тъй като същата е извършвана от трето за спора лице – ..., а не от ищеца, а
освен това не са ангажирани доказателства относно настъпване изискуемостта на това
вземане. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
2
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците С. З. П. и В. З. Г. се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот при посочените от ищеца с исковата молба квоти – по 1/2 за всеки от тях, респ. същите
следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-
напред, от съдържанието на представената заповед № РД-41-1184/18.10.1985 г. на
председателя на ИК на СНС (л. 17 от делото) се установява, че на основание чл. 100 от
ЗТСУ (отм.) ..... e придобилa собствеността върху апартамент № 17, находящ се в .... –
получен като обезщетение срещу отчужден от нея друг имот за мероприятия по ЗТСУ
(отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижим
имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.
95 от ЗТСУ (отм.). Когато се дължи разлика между стойността на отчуждения и стойността
на отстъпения имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с ППЗТСУ (отм.), а ако
разликата не бъде внесена органът по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) отменя първоначалната заповед
за обезщетяване и обезщетява правоимащия с отстъпване на имот с по-малка стойност – арг.
ал. 2 и ал. 3 на чл. 103 от ЗТСУ (отм.). В случая, по делото не се твърди, а и не се доказва
процесната заповед № РД-41-1184/18.10.1985 г. да е била обжалвана от заинтересованите
лица по реда на чл. 138 и сл. ЗТСУ (отм.), респ. същата да е била отменена поради
неплащане на разликата между стойността на отчуждения и отстъпения имот, поради което
съдът приема, че същата е влязла в сила и е породила своето действие. Ето защо, съдът
приема, че на основание заповед № РД-41-1184/18.10.1985 г. ..... е станала собственик на
процесния имот, като констатираното в нея несъответствие при изписване на номерацията
на блока, в който имотът се намира, се преодолява въз основа на представеното
удостоверение с изх. № КО-7000-35/17.10.2012 г., издадено от Столична община, р-н
„Възраждане“ (л. 22 от делото), според което административен адрес: ... е идентичен с
административен адрес: бл. 18-14. На следващо място, по делото не се твърди, а и не се
доказва в периода до 23.07.2017 г., на която дата видно от представената справка по реда на
Наредба № 14/18.11.09 г. (л. 15 от делото) Иванова е починала, да са се осъществили
юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния апартамент № 17, поради
което съдът приема, че той е бил част от наследствената й маса. Установява се, че след
смъртта си тя е оставила за свои наследници по закон ответниците по делото С. З. П. –
дъщеря и В. З. Г. – син, поради което следва да се направи извод, че на основание
наследствено правоприемство всеки един от тях е придобил равна част от собствеността
върху него – по 1/2 - арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. Тук следва да се отбележи, че според обсъдената по-
горе справка ... е имала и друг син – Г. З. Г., който обаче видно от другата справка по реда
Наредба № 14/18.11.09 г. (л. 16 от делото) е починал преди наследодателката си – на
28.06.2009 г., но доколкото не е оставил низходящи хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗН не намира
приложение, поради което кръгът от наследниците на ..... се изчерпва само с ответниците по
делото.
Ето защо, при липсата на данни по делото относно осъществяването впоследствие на
разпоредителни сделки или настъпването на други юридически факти, довели до промяна в
правата върху процесния апартамент № 17, съдът приема, че в рамките на исковия период
именно С. З. П. и В. З. Г. се легитимират като негови собственици, респ. като клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват легитимирани да
3
отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема от участието си в
съсобствеността – по 1/2, като ирелевантно се явява обстоятелството на чие име се води
партидата за аб. № 204912 при ищеца, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в
областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на
топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били съсобственици
на процесния апартамент № 17 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 11.10.2012 г., списък към него,
носещ подписа на наследодателката на ответниците, чието авторство те не са оспорили в
хода на процеса (л. 24-26 от делото), данните, отразени в представените изравнителни
сметки и протоколи за отчет (82-84 от делото), както и предвид изложеното в констативната
част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период
услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. София, ..., вх. 1, е била възложена и извършвана от
третото лице – помагач - ....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ..., вх.
1, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан
в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на ответниците са начислявани
суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как
се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията
на действащата нормативна уредба. Така сумите за отопление са начислявани с оглед
наличието на 3 броя отоплителни тела и щранг лира в баня с мощности според максималния
4
специфичен разход за сградата, сумите за битово гореща вода са начислявани на база
показанията на 1 брой водомер, който е редовно отчетен и през двете отчетни дати, а тези за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 179 куб.
м. и този на етажната собственост – 8 691 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са
ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата
през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че
реално реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 3 072,13 лв., представляваща разлика
между прогнозно начислените суми по фактури (3 734,53 лв.) и сумите за възстановяване на
абоната по изравнителните сметки (662,40 лв.), като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема,
че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени
по категоричен начин доставената и потребена в процесния имота топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължат да заплатят, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното от тях възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 04.05.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 04.05.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който
се отнасят. Следователно, най-ранното месечно задължение, включено в рамките на исковия
период – това за м. май 2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г., т. е. след 04.05.2020 г.,
поради което нито то, нито последващите месечни задължения за цена на топлинна енергия
5
не са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че предмет на
делото не са суми за цена на топлинна енергия, начислени с обща фактура от 31.07.2020 г.,
отнасяща се за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както се поддържа от ответниците, а
такива, начислени с обща фактура от 31.07.2021 г., отнасяща се за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г., както и с обща фактура от 31.07.2022 г., отнасяща се за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. (л. 27-30 от делото), поради което изложените от тях доводи в
тази насока са неотносими.
Ето защо, съдът приема, че стойността на задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. се равнява на посочената по-горе сума от 3 072,13
лв., като при съобразяване на дълга на ответниците С. З. П. и В. З. Г. – по 1/2, всеки един от
тях се явява задължен за сумата от по 1 536,06 лв. (1/2 от 3 072,13 лв.). Изложеното
обосновава извод, че предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия в
размер от по 1 506,24 лв., отнасяща се за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., са
основателни и следва да се уважат изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 56,86 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл. 36 от общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и ..., който е в сила от 01.05.2020 г.,
т. е. в рамките на исковия период, страните са договорили заплащане от ..... на ползваните
услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за
дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се
актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен период.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът ..... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената по-горе сума от 56,86 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена
от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължение - това за м.05.2020
г. се счита за възникнало на 31.05.2020 г., или същото е станало изискуемо на 01.06.2020 г.,
т. е. също след 04.05.2020 г., поради което нито то, нито последващите такива, не са
обхванати от изтекла погасителна давност.
6
Отново при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/2, С. З. П. и В.
З. Г. се явяват се явяват задължени за сумата от по 28,43 лв., колкото са и заявените от
ищеца размери, поради което предявените срещу тях главни искове за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. също са основателни и
следва да се уважат изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането
на други действия от страна на ищеца. По изложените съображения, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., попадащи в обхвата на общите условия от 2016 г.,
се равнява на посочения от ищеца размер от 358,40 лв., начислена за претендирания период
от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г., още повече, че от страна на ответниците липсва изрично
възражение в тази насока, доколкото същите се оспорили единствено изпадането си в
забава, но не и размера на акцесорната претенция за лихва. Отново при съобразяване на
дълга на всеки един ответниците – по 1/2, С. З. П. и В. З. Г. се явяват задължени за сумата от
по 179,20 лв., колкото са и заявените от ищеца размери, поради което предявените срещу
тях акцесорни искове за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия се
явяват също са основателни и следва да се уважат изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.05.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорните претенции за сумата от по
5,27 лв., начислена за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., са неоснователни и следва да
се отхвърлят изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя – ищец се следват направените разноски в
производството по ч. гр. дело № 23708/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат
на 118,40 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 462,58
лв. - платена държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в
двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл.
37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
7
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. При
това положение всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на заявителя -
ищец сумата от по 59,20 лв. (1/2 от 118,40 лв.) – разноски по заповедното дело, както и
сумата от по 231,29 лв. (1/2 от 462,58 лв.) – разноски по исковото дело. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. И.
А. Н. сумите, както следва: 1,22 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в полза на С. З. П. в производството по ч. гр. дело №
23708/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и 1,22 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на С. З. П. в исковото
производство, както и в полза на адв. С. К. К. сумите, както следва: 1,22 лв. - адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на В. З. Г.
в производството по ч. гр. дело № 23708/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и 1,22 лв.
– адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
полза на В. З. Г. в исковото производство,
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу С. З. П., ЕГН ********** и адрес: ..., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. З. П. дължи на ..... сумата от 1 506,24 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; сумата от 28,43 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 179,20 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
19.04.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 23708/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
5,27 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу В. З. Г., ЕГН ********** и адрес: ..., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. З. Г. дължи на ..... сумата от 1 506,24 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; сумата от 28,43 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 179,20 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
19.04.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 23708/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
5,27 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г.
ОСЪЖДА С. З. П., ЕГН ********** и адрес: ... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 59,20 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 23708/2023 г. по описа на СРС,
8
79 състав, както и сумата от 231,29 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. З. Г., ЕГН ********** и адрес: ... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 59,20 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 23708/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 231,29 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати в полза на
адв. И. А. Н. от САК, с адрес на кантората: .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал.
2 ЗАдв, сумата от 1,22 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на С. З. П. в производството по ч. гр. дело
№ 23708/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 1,22 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
полза на С. З. П. в исковото производство.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати в полза на
адв. С. К. К. от САК, с адрес на кантората: ..., ет. 3, офис 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 1,22 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на В. З. Г. в производството
по ч. гр. дело № 23708/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 1,22 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на В. З. Г. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца .... – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9