№ 3208
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100502322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3388 от 28.10.2021 г. по гр.д. № 33477/21 г., СРС, ГО, 177 с-в
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
прекратяването на трудовото правоотношение на Н. С. Л., ЕГН ********** с адрес гр.
София, бул. ******* със Заповед № 410 от 13.04.2021 г., издадена от К.Б. ЕООД, ЕИК:
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* *******, офис-сграда
Каргил Тауър, ет. 1 на основание чл. 330, ал. 2,т. 6 КТ ;ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ Н. С. Л., ЕГН ********** на заеманата преди прекратяването на трудовото
правоотношение длъжност „Счетоводител” към К.Б. ЕООД, ЕИК: ******* ;ОСЪЖДА К.Б.
ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на Н. С. Л., ЕГН ********** на основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 21684,36 лева - обезщетение за времето, през което е
останал без работа за периода от 13.04.2021 г. до 13.10.2021 г., ведно със законната лихва от
11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането ;ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 ГПК К.Б. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на И.Е.И., ЕГН ********** сумата от 1200 лева,
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
С решение №4819/16.12.21 г. ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 3388 от 28.10.2021 г., постановено по Гражданско дело № 33477 по описа за
2021 г. на Софийски районен съд, като в четвъртия му диспозитив след думите „да заплати
на“ вместо думите „И.Е.И., ЕГН **********“, ДА СЕ ЧЕТЕ „Н. С. Л., ЕГН **********“.
1
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3388 от 28.10.2021 г.,
постановено по Гражданско дело № 33477 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд,
като в петия му диспозитив след думите „ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК“ вместо
думите „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******“, ДА СЕ ЧЕТЕ „К.Б. ЕООД, ЕИК:
*******“
.ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. С. Л., ЕГН ********** е правно
основание чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на Решение № 3388 от 28.10.2021 г., постановено
по Гражданско дело № 33477 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд като се
произнесе по предявеното възражение с правно основание чл. 8, ал. 1 КТ за наличие на
злоупотреба с право, извършено по отношение на него от К.Б. ЕООД, ЕИК: *******.
С определение №11011 от 16.12.21 г. ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл.
248, ал. 1 ГПК, подадена от Н. С. Л., ЕГН ********** за изменение на Решение № 3388 от
28.10.2021 г. по гр. дело № 33477 от 2021 г. на CPC, II ГО, 177-и състав в частта за
разноските.
Срещу постановеното решение от 28.10.21 г.е постъпила въззивна жалба от
ответника,с която обжалва решението като неправилно като постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила по изложени съображения.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови
друго, с което да се отхвърлят исковите претенции.Претендират се разноски
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца, с която се обжалва допълнителното
решение от 16.12.21 г.,с което е оставено без уважение искането му за допълване на
постановеното решение.Твърди се,че същото е постановено при допуснати процесуални
нарушения,както и при нарушение на материалния закон.Моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се допълни основното решение.Претендират се разноски.
Постъпил е отговор по жалбата,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Постъпила е частна жалба от ищеца срещу определението по чл.248 ГПК .Твърди
се,че определението е неправилно.Моли да се отмени като се присъди изцяло адвокатския
хонорар.
Подаден е отговор по частната жалба ,с който същата се оспорва.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните и частната жалби са подадени в срок от надлежни страни и са
процесуално допустими , следва да бъдат разгледани по същество.
По жалбата на ответника
Според въззивника неправилни са изводите на съда относно вътрешните актове
на работодателя, нарушението на които последния сочи като основание за налагане на
обжалваното дисциплинарно наказание уволнение.
По делото е установено, включително и от показанията на свидетеля на ответника,
Х.фор Х.в, че твърдените от работодателя като утвърдени вътрешни правила - процедури, за
осчетоводяване на документи - Шотландия и процедури, по обработка и контрол на
2
фактурите в системата Eye Share за Норвегия, не са подписани от никого, по делото липсва
информация от кого са съставени и липсват каквито и да било индикации за авторството им,
както и, че липсва обозначение на дружеството, в което са създадени и
използвани.Правилен е изводът на съда, че по делото не е представен от работодателя
приемо- предавателен протокол, удостоверяващ предаването на тези документи на
служителите или присъствен списък за проведените на тяхна база обучения.
Не е доказано грешките при осчетоводяване на само един елемент от 4 фактури, да
са извършени от Н. Л. в нарушение на твърдените като утвърдени процедури, Част 6 за
осчетоводяване на документи - Шотландияи/или твърдените като утвърдени процедури,
Част 3 по обработка и контрол на фактурите в системата Eye Share за Норвегия.
Показанията на св. П.П. не са противоречиви ,установяват , че сочените от
работодателя като утвърдени процедури за осчетоводяване на документите в Шотландия и
Норвегия, представляват изработени от служителка на екипа, К.С., за нейни лични нужди
„помощни материали“ съществуващи като текстови /word/ файл, позволяващ непрекъсната
им промяна , които посочената служителка самоинициативно е споделила в общото работно
електронно пространство на екипа, обслужващ процесите в Норвегия и Шотландия.
Свидетелката Т. е потвърдила, че тези лични записки на служителя К.С., никога не са били
сочени и представяни от работодателя като официални правила или насоки, поради което
никога не са били възприемани като такива. Свидетелят на ответника, Х.фор Х.в,
потвърждава, че единственият документ, който удостоверява характера на изработените
правила е документ с наименование „План гейт ревю“, който не съставя допълнителни,
отделни файлове /твърдените утвърдени процедури за осчетоводяване/ и който не е
представен по делото. Представените по делото три документа, не представляват и не са
посочени/озаглавени „План гейт ревю“, нито съдържат означения, че са част от този
документ, който да е утвърден от бизнесите в Шотландия и/или Норвегия или от
работодателя, „К.Б.“ ЕООД.
Правилно е приел съдът,че сочените от работодателя като нарушени вътрешни правила,
не представляват утвърден и с установено авторство вътрешен задължителен акт на
работодателя, не са посочени в представената по делото и неоспорена от ответника
длъжностна характеристика на служителя, като акт, който последния следва да съобразява в
работата си. Видно от съдържанието на длъжностната характеристика, тя нито съдържа
пряко посочване на подобни вътрешни правила, нито отпраща към такива.
Въззивникът излага твърдения във връзка с възможността в електронната система
да бъдат коригирани записите/действията по всяка една фактура.
Св. П.П., бивш служител на „К.Б.“ ЕООД и член на екипа обслужващ процесите в
К.А. Н. за Норвегия и Шотландия ,потвърждава , че счетоводните системи позволяват
хронологично проследяване на всички извършени операции и записи и техните автори. Това
признава и ответника, който в отговора на исковата молба твърди и че „Системите на
работодателя осигуряват възможност за проследяване на записите, в т.ч. и лицето, което
първоначално е въвело данните, както и всяко друго лице, което е обработвало данни по
3
съответния запис“. Т.е.е налице признание на работодателя, че системите допускат намеса
по начин, че записите да се манипулират.Възможността за недобросъвестна манипулация се
потвърждава от показанията на св. Х.фор Х.в.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че твърдените от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина не са доказани от последния при условията на пълно и
главно доказване.Твърденията на въззивника, че грешките, за които служителят е бил
уволнен са му били вече известни и не се е налагало обстойна проверка на същите са
неоснователни. Не се доказва по делото вменените на ищеца и определени като
дисциплинарни нарушения негови грешки, да са установени от работодателя
непосредствено след тяхното извършване, както и работодателят да е уведомил Н. Л. за
недопустимостта на тези грешки, да е „официално информиран за извършени подобни
нарушения в предходни периоди“. Не се доказва и че ищецът е извършвал или, че е
информиран от работодателя си за каквито и да е негови други нарушения преди
13.04.2021г., както и че е извършвал следващи грешки след 12.03.2021 г. - датата на
последното твърдяно уведомяване за допускани грешки.Своевременното информиране от
членове на екипа за допускани от ищеца грешки представлява недоказано твърдение на
един член на екипа, К.С., обективирано в преставеното извлечение от електронната
кореспонденция на същата служителка, която заявява личен конфликт с Н. Л., твърди
допускани от последния „множество грешки, извън процесните, в предходни периоди.
Същите твърдения на К.С. съдържат само информация за твърдяното само от нея посочване
на грешки от представители на бизнеса за Норвегия и Шотландия.
Искането за представяне на обяснения е връчено на Н. Л. на 13.04.2021г., в 16ч., като
определения в искането краен срок за даване на обяснения е „до края на работния ден“ - 18ч.
на 13.04.2021 г.
Четирите фактури, при обработката на които се сочи, че Н. Л. е извършил грубо и
системно нарушение на твърдените като утвърдени процедури за осчетоводяване на
фактурите и процесите, са индивидуализирани в уволнителната заповед и в искането за
даване на обяснения само с техните номера и дати и представляват изключително малка
част от множеството/ при осчетоводяването на най-малко 500 фактури месечно/, счетоводни
операции, транзакции и действия, които работникът е извършил преди повече от един месец
от искането на обясненият а- от 22.02.2021г. - датата на първото твърдяно нарушение, до
13.04.2021г. - датата на която са поискани обясненията му.Краткият срок от само два часа, в
конкретния случай, както правилно е посочил първоинстанционният съд, не е достатъчен,
тъй като изобщо не е позволил, ведно с отказания, достъп до системите, ищецът да се
ориентира и изясня фактите, да изложи обмислен и мотивиран коментар за посочените в
уволнителната заповед негови действия
По отношение твърденията на „К.Б.“ ЕООД за неправилност на обжалваното решение
поради противоречие с процесуалните правила:
Правилно първоинстанционният съд е ценил като ясни, последователни и
4
безпротиворечиви показания на свидетелката П.П. - както по отношение характера на
личните записки на свидетелката К.С., твърдени от работодателя като утвърдени вътрешни
правила, така и по отношение на вида, характера и честотата на грешките, допускани от
екипа, член на който е бил и ищеца, Н. Л., начина на отстраняване на грешките и
комуникацията с екипите в Шотландия и Норвегия, както и преценката на самия
работодател на тези грешки.
От показанията на св. П.П., както и от тези на свидетелят на ответника - Х.фор Х.в
се доказва, че грешки при осчетоводяването на фактурите са допускани от целия екип, както
и че мениджърите на различни нива са знаели, че такива грешки се допускат от екипа.
Не се доказва по делото и че членовете на екипа, вкл. ищецът Н. Л. и св. П.П., както
и който и да е от другите членове на същия екип, да са уведомявани че допусканите грешки
се считат и представляват неизпълнение на възложената работа и/или неспазване на
техническите и технологичните правила. Св. П.П. потвърждава, че е допускала множество
грешки, че е имала 3-4 срещи с прекия ръководител на екипа, г-н Олег Иванов, в които тези
грешки са обсъждани, без да са сочени като недопустими, както и, че въпреки множеството
допускани грешки е получавал висока положителна оценка на годишното ревю , за
финансовата 2020 г.
Не се доказва по делото пред първата инстанция, че от посочените четири технически
грешки на Н. Л., за работодателя са настъпили неблагоприятни последици, нито че от
грешките на всички членове на екипа, обслужващ процесите в Норвегия и Шотландия, само
тези на Н. Л., са създали възможност за злепоставяне на работодателя.
Нито твърденията за възможни негативни последици, нито тези за развалени
отношения с бизнеса, като увреждащ работодателя резултат от грешки на Н. Л. не са
доказани.
Неоснователно въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е ценил
част от представените от ответника с отговора на исковата молба доказателства -
представена електронна кореспонденция, изходяща от членове на екипа, К.С. и К.А..Видно
от съдържанието им, както СРС правилно е приел, същите представляват волеизявления на
трети за процеса лица по отношение на възприети от тях факти, т.е. имат качеството на
свидетелски показания. Съгласно принципа за непосредственост в гражданския процес
такива показания се дават единствено пред съда в рамките на съдебно заседание и не могат
да бъдат приемани в писмена форма.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,а
обжалваното решение следва да се потвърди.
По въззивната жалба от ищеца, с която се обжалва допълнителното решение от
16.12.21 г.,с което е оставено без уважение искането му за допълване на постановеното
решение.
Жалбата е неоснователна.
В обстоятелствената част на исковата си молба ищецът твърди, че уволнението
5
му е резултат от злоупотреба с права в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ.
Съображението е наведено като точка II. 4, част от точка II - правни съображения на ищеца
за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, като обосновка на искането за нейната
отмяна. В петитума ищецът е посочил исканията си към съда: признаването на уволнението
за незаконно, неговата отмяна, възстановяването му на работа, заплащане на обезщетение и
поправка на основанието в трудовата книжка. Правилно съдът е приел, че съображението за
наличие на злоупотреба с право е наведено в рамките на юридическата обосновка на
исковата молба, както и че за него липсва изрично искане в петитума. Следователно съдът
не е сезиран с отделен иск с правно основание чл. 8, ал. 1 КТ,поради което и искането за
допълване на решението с отделен диспозитив по иск с правно основание чл.8 ал.1 КТ е
неоснователно и правилно е оставено без уважение.
По частна жалба от ищеца срещу определението по чл.248 ГПК
С обжалваното определение съдът е отхвърлил молблата на ищеца за изменение на
решението в частта за разноските.
Жалбата е основателна.
С молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът е поискал съдът да измени
решението по делото в частта за разноските, като осъди ответника да заплати пълната сума
на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева,
вместо присъдените с решението 1200 лева. Счита, че сумата от 1500 лева била под
минимума, определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който следвало да бъде 650 лева за исковете с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 1180 лева по иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 3 ГПК или общо 1830 лв.Платеният адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв. не
следвало да се намалява.
Тълкуването по т. 16 от ТР № 6 от 2013 г. е съобразено с действащата към онзи
момент редакция на Наредбата /ДВ, бр. 2 от 2009 г./, в която няма разграничение между
адвокатските възнагражденията по трудови спорове, независимо от характеристиката на
иска като оценяем или неоценяем, а единственото въведено изключение е по отношение
неоценяемите искове за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност. След изменението на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, при уредено
разграничение между различните трудови спорове, в т.ч. по отношение на възнагражденията
по неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и оценяемият иск по чл. 344, ал.1, т.З
КТ, минималното възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно -
минималната месечна заплата /по исковете с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 КТ)/ - в
случая 650 лева, и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата по иска
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно цената му, в случая 1180 лева.
От горното следва, че размерът на минималното адвокатско възнаграждение,
дължимо за осъщественото процесуално представителство по делото пред СРС, за исковете
по чл.344 ал.1 т.1 ,2 и 3 КТ е 1830 лв.,а при направено възражение за прекомерност съдът не
може да намали възнаграждението под минимума.Тъй като е договорен и платен 1500
лв.,този размер следва да бъде присъден изцяло.
6
Определението следва да бъде отменено и да бъдат присъдени още 300 лв.
По разноските във възивното производство- предвид изхода на спора по въззивните
жалби страните не си дължат разноски за адвокатски хонорар,поради компенсация.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3388 от 28.10.2021 г. по гр.д. № 33477/21 г., СРС,
ГО, 177 с-в и решение №4819/16.12.21 г. в частта,с която ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Н. С. Л., ЕГН ********** е правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на
Решение № 3388 от 28.10.2021 г., постановено по Гражданско дело № 33477 по описа за
2021 г. на Софийски районен съд като се произнесе по предявеното възражение с правно
основание чл. 8, ал. 1 КТ за наличие на злоупотреба с право, извършено по отношение на
него от К.Б. ЕООД, ЕИК: *******.
ОТМЕНЯ определение №11011 от 16.12.21 г.,с което е ОТХВЪРЛЕНА молба с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от Н. С. Л., ЕГН ********** за изменение на
Решение № 3388 от 28.10.2021 г. по гр. дело № 33477 от 2021 г. на CPC, II ГО, 177-и състав
в частта за разноските и вместо това изменя решението като
п о с т а н о в я в а :
ОСЪЖДА„ К.Б. „ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на Н. С. Л., ЕГН ********** още
300 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар по делото пред
първонистанционния съд .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7