№ 1641
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Г. Митев Административно наказателно дело
№ 20223110204527 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушение и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на Г. Х. Д.
ЕГН ********** чрез адвокат А. Х. от Адвокатска колегия Варна против електронен
фиш серия К № 5820199 на ОД на МВР Варна, с който му е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лева на основание чл.189 ал.4
вр.чл.182 ал.4 от Закона за движението по пътищата за извършено нарушение на чл.21
ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
В жалбата въззивникът твърди, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в разрез с материалния закон и при неспазване на предвидената от закона
форма, поради което моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призована, не се явява, не се
представлява. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от Г. Д. чрез
адвокат А. Х., в които не се възразява да се гледа делото в тяхно отсъствие, излага се
становище по същество и се моли съда да отмени електронния фиш/въпреки че е
посочено наказателно постановление/ и да им бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение с приложен договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Преди заседанието са постъпили писмени бележки от ОД на МВР
Варна чрез главен юрисконсулт Катя Лукова-Атанасова, придружени от пълномощно,
която по същество моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна,
обжалваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен да бъде потвърден и
да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата,
1
моли съда да присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2022 г. в 10:28 часа, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M
524/07 било заснето движение на лек автомобил марка БМВ 530 Д с рег.№ В 0887 ВР,
със скорост от 87 км/ч – над максимално разрешената за движение в населено място 50
км/ч и е посочено превишаване от 37 км/ч. Изготвен е клип № 23823.
Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш серия К № 5820199 на
ОД на МВР Варна против въззивника Г. Х. Д. ЕГН ********** като собственик на
моторното превозно средство, получил свидетелството за регистрация.
В описателна част на електронния фиш е отразено, че на 14.04.2022 г. в 10:28
часа в гр.Варна по бул.Янош Хунияди в посока на движение към бул.Владислав
Варненчик до ЦСПП към Академията на МВР, е управлявал лек автомобил марка БМВ
530 Д с рег.№ В 0887 ВР, със скорост от 87 км/час при разрешена за този пътен участък
скорост от 50 км/час. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система TFR1-M № 524/07.
На въззивника Г. Х. Д. била наложена глоба в размер на 800 лева за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 от ЗДвП, като
нарушението е квалифицирано като повторно в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ К/5321415.
Към административно-наказателната преписка са приложени заверени копия
от:
разпечатка от информационната система на Сектор Пътна полиция, с
отбелязвания, че електронният шиш е издаден на 26.04.2022 г., връчен е на
03.10.2022 г., дата на влизане в сила 18.10.2022 г., че е платен и е влязъл в сила;
снимков материал от заснет клип № № 23823 с техническо средство TFR1-M №
524 - 4 броя фотоснимки от 14.04.2022 г., отбелязани са измерена скорост 90
км/час при ограничение 50 км/час, GPS координатите, дата 14.04.2022 г., час
10:28:15, наказуемо превишение 37 км/час;
протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система
рег.№ 819р-8906 от 15.04.2022 г. за TFR1-M № 524/07 за дата на използване
14.04.2022 г. на път от общинската пътна мрежа в гр.Варна на бул.Янош Хунияди
до ЦСПП към Академията на МВР посока на движение от бул.Сливница към
бул.Вл.Варненчик с общо ограничение на скоростта 50 км/ч и изготвена
дигитална снимка, със стационарен режим на изследване, с посока на задействане
приближаващ, номер на служебен автомобил В 3403 НС, АТСС е преминало
метрологична проверка протокол № 2-8-21 от дата 23.09.2021 г. и е годно за
експлоатация до 22.09.22 г., начало на работа 09:30 часа, край на работа 12:30
часа, 20 броя установени нарушения, със снимков материал за
месторазположението на мобилната система за видеоконтрол;
справка от информационната система на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна за собственик на лек автомобила БМВ 530 Д с рег.№ В 0887 ВР към
08.11.2022 г. - Г. Х. Д.;
протокол от проверка № 2-8-21/23.09.2021 г. от Главна дирекция „Национална
полиция“ Сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника
2
лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери,
упълномощена със заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на ДАМТН валидна до
11.02.2024 г., за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-
1M № 4835 с идентификационен № 524/07 със заключение, че съответства на
одобрения тип;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г.
от Български институт по метрология за мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията правилата за движение тип TFR1-M със срок на валидност
24.02.2020 г.;
техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M;
електронен фиш серия К № 5321415 на ОД на МВР Варна и разпечатка от
автоматична информационна система на Сектор Пътна полиция, с отбелязвания,
че електронният фиш е съставен на 06.10.2021 г., връчен на 29.12.2021 г., влязъл
в сила на 13.01.2022 г., за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на 05.10.2021 г., с
наложена глоба от 50 лева, която е платена.
От съда бе изискана и представена от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна справка за наложените наказания на Г. Х. Д. по ЗДвП като водач на моторно
превозни средства. От същата е видно, че Д. притежава свидетелство за управление на
МПС от 1996 година, до настоящия случай има издадени 6 броя наказателни
постановления и 19 броя фишове за нарушения по ЗДвП.
Тъй като приложеното към административно-наказателната преписка заверено
копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010
г. от Български институт по метрология за мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията правилата за движение тип TFR1-M е със срок на валидност 24.02.2020 г.,
бе изискано от директора на ОД на МВР Варна действащо валидно удостоверение за
системата към датата на установяване на нарушението 14.04.2022 г. С писмо УРИ
819000-53597 началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна уведомява
съда, че срокът на валидност на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010 г. не е бил удължен, но използването на същото е продължило на
основание чл.30 ал.5 от Закона за измерванията. Към писмото е приложено заверено
копие от протокол от проверка № 1-9-22/01.02.2022 г. от Главна дирекция „Национална
полиция“ Сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника лаборатория за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, упълномощена със
заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на ДАМТН валидна до 11.02.2024 г., за последваща
проверка след ремонт на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 4835 с
идентификационен № 524/07 със заключение, че съответства на одобрения тип.
В хода на съдебното производство бяха събрани всички възможни
доказателства касаещи допуснатото от въззивника нарушение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира посочените писмени доказателствени средства, приобщени
към делото по реда на чл.283 от НПК, като обективни, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се.
Приложеният снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвен с техническо средство или система, заснемаща
и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
3
моторното превозно средство, представлява веществено доказателствено средство в
административно-наказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред
по делото и се кредитира напълно от съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен
фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Електронният фиш е връчен на въззивника на 03.10.2022 г., видно от извадката
от информационната система на Сектор Пътна полиция, жалбата срещу него е
подадена по пощата на 17.10.2022 г. Спазен е предвидения в чл. 189 ал.8 от ЗДвП 14-
дневен срок, жалбата е подадена от процесуално легитимно лице, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По материалния закон:
На въззивника Д. е наложено наказание за извършено нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно
средство от категория В за населеното място е 50 км/ч. По силата на чл.182 ал.1 т.4 от
ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31 до
40 km/h, водачът се наказва с глоба 400 лева. Съгласно чл.182 ал.4 от ЗДвП когато
нарушението по ал.1 т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се
достига до извод, че се потвърждават по категоричен начин фактическите
констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата –
14.04.2022 г. в 10:28 часа, с автоматизирано техническо средство – TFR1-М 524/07,
било заснето движение на лек автомобил марка БМВ 530 Д с рег.№ В 0887 ВР, със
скорост от 87 км/ч – над максимално разрешената за движение в населено място 50
км/ч, каквото е общото ограничение на скоростта в населено място и е посочено
превишаване от 37 км/ч.
В описателната част на електронния фиш конкретно посочената скорост на
движение на лекия автомобил 87 км/ч не отговаря на отразеното в приложения към
материалите по административната преписка снимков материал от заснет с техническо
средство радар № 524 клип № 23823 за измерена скорост 90 км/ч, т. е. създава се
впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. Видно обаче
от приложеният по делото протокол от проверка № 2-8-21/23.09.2021 г. за последваща
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 4835 с идентификационен №
524/07 е, че е допустима грешка при измерване на скоростта 3 км/ч до 100 км/ч.
Техническото средство е отчело скорост на движение на автомобила управляван от
жалбоподателя от 90 км/ч, или превишаване на скоростта с 40 км/ч над ограничението
за населени места от 50 км/ч. Имайки предвид това допустимо отклонение от плюс-
4
минус 3 км/ч, е намалена с 3 километра скоростта на движение на жалбоподателя или
същата е определена в рамките на 87 км/ч с цел избягване на грешка и определяне на
скорост на движение в негов ущърб.
От приложеното заверено копие от електронен фиш серия К № 5321415 на ОД
на МВР Варна и разпечатка от автоматична информационна система на Сектор Пътна
полиция, съставен на 06.10.2021 г., връчен на 29.12.2021 г., влязъл в сила на 13.01.2022
г. за наложена глоба 50 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на 05.10.2021 г. се
установява, че нарушението е повторно, съгласно даденото легално определение в т.33
от Допълнителни разпоредби на ЗДвП, според която "Повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Съдът счита, че правилно административно-наказващия орган е квалифицирал
нарушението на Д. по чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.
По процесуалния закон:
Следва да се посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в
разпоредбата на чл.189 ал.11 да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се
приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на
наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на
електронния фиш. За разликите между наказателното постановление и електронния
фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се
държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така
също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя,
преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези
съображения се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на
административно-наказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на
електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на
съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за
формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Законодателната уредба, касаеща издаването на електронния фиш - чл.186 ал.4
и ал.5, чл.189 ал.4-8 от ЗДвП, регламентира издаването му против собственика на
автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. С подаването
на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът може да обори презумпцията,
като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като
представи на наказващия орган неговите данни, включително и свидетелството му за
управление, в който случай издадения електронен фиш се анулира и се издава нов на
името на посочения от собственика водач. Такава декларация в случая не е подадена.
Въззивникът не отрича, че на посочената в електронния фиш дата, час и място той е
управлявала автомобила, с който е регистрирано нарушението.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 524.
Представеното и прието като доказателство Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-М е издадено от Български институт по метрология на
5
производителя и позволява да бъде използвано по силата на чл. 4 от Наредбата, който
гласи: "За осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология". Посочено е че срока на валидност е до
24.02.2020 г., т.е. изтекъл е преди датата на установяване на нарушението 14.04.2022 г.
Изтичането на фиксирания срок не прави автоматично използваното АТС технически
негодно за използване. Действително, съгласно фикцията на чл.30 ал.5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се
в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип. Единственото условие е средството за измерване да е преминало
метрологична проверка. Такава по принцип се извършва след изтичане срока на
предходната. От представеният протокол от проверка № 2-8-21/23.09.2021 г. за
последваща проверка е видно, че същата е извършена преди датата на нарушението.
Съгласно чл.43 от Закона за измерванията последваща проверка се извършва на
средствата за измерване в употреба, извършва се периодично или след ремонт на
средствата за измерване, извършва се преди изтичането на срока на валидност на
първоначалната или периодичната проверка и съгласно ал.4 периодичността на
последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник
и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В случая това е Заповед № А-
616/11.09.2018 г. за периодичност на последващите проверки на средствата за
измерване на ДАМТН, обнародвана в Държавен вестник бр.82/05.10.2018 г., в сила от
тази дата, с която е определена периодичност на последващите проверки на средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като в т.31 е определен срок от
една година по отношение на средствата за измерване - скоростомери, каквото е
настоящото техническо средство. С оглед на изложеното процесното техническо
средство е подлежало на последваща проверка на дата 23.09.2022 г., т.е. към датата на
нарушението - 14.04.2022 г. е било технически изправно и одобрен тип средство за
измерване.
Нарушението е установено с техническо средство при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, като по делото е представен
задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
6
МПС, ограничението на скоростта, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС
и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на
издадения електронен фиш.
Изпълнена е и разпоредбата на чл.165 ал.2 т.6 и и т.7 от ЗДвП и контролът е
осъществен в обхвата на средството за видеонаблюдение.
По вида и размера на наказанието:
Правилно и законосъобразно прилагайки разпоредбата на чл.188 ал.4 от ЗДвП
наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 800 лева на жалбоподателя
Д. като собственик на автомобила.
Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП дава възможност на собственика да
предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в случай, че друг е
управлявал автомобила, но това не е било сторено.
Глобата за установеното превишение на скоростта е фиксирана по размер,
законосъобразно е наложена и на съда не е оставена възможност за преценка размера
на същата.
Относно възражения на въззивника:
По направените възражения с въззивната жалба:
1. Съдът не приема възражението, че не са спазени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
тъй като не е посочено точно кое изискване на Наредбата не е спазено, а и както
бе посочено по-горе съдът счита, че са спазени всички изисквания на Наредбата.
2. Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че в електронния фиш не е
посочено точно мястото, където е извършено нарушението, като е посочено само
булевард Янош Хунияди до ЦСПП към Академия на МВР и няма точно посочени
GPS координати. Действително в наказателното постановление като място на
извършване на нарушението е посочено гр.Варна по бул.Янош Хунияди в посока
на движение към бул.Владислав Варненчик до ЦСПП към Академията на МВР.
GPS координатите на мястото са посочени на клип № 23823, изготвен от
мобилната система за видеоконтрол при заснемане на нарушението. Съдът счита,
че мястото на извършване на нарушението е описано достатъчно ясно в
електронния фиш и е индивидуализирано като участък, а е факт, че бул.Янош
Хунияди попада в територията на гр.Варна и за цялата негова дължина важи
определената в чл.21 ал.1 от ЗДвП максимална скорост за движение в населено
място 50 км/час.
3. Съдът приема възражението от въззивната жалба, че в електронния фиш липсва
посочване на датата на влизане в сила на електронен фиш серия К № 5321415 на
ОД на МВР Варна и дали се касае за същия вид нарушение. Действително в
електронния фиш тези данни не са посочени, но към административно-
наказателната преписка са приложени заверено копие от електронен фиш серия К
№ 5321415 на ОД на МВР Варна и разпечатка от автоматична информационна
система на Сектор Пътна полиция, от която е видно, че електронния фиш е
съставен на 06.10.2021 г., връчен на 29.12.2021 г., влязъл в сила на 13.01.2022 г.
7
за наложена глоба 50 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на 05.10.2021 г.,
поради което съдът счита, че това нарушение не е от категорията на
съществените, което да води до порочност на целия акт.
4. Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че в случая не следва да се
прилага процедурата по чл.189 ал.4 от ЗДвП, тъй като процесната мобилна
камера TFR1-M 524/07 не била автоматизирано техническо средство, работещо в
отсъствието на контролен орган, тъй като същата е била разположена в
автомобил и се обслужва от физическо лице-контролен орган-служител в Сектор
КАТ – Пътна полиция. От приложеното към преписката заверено копие от
техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M е видно, че:
- мобилната система е предназначена за автоматично фиксиране на допуснатите
нарушения за скорост при предварително зададени параметри на ограничение,
натрупване и архивиране за последващо използване на съпътстващата информация от
наблюдението/точка 1.2/;
- всяко едно нарушение на правилата за движение автоматично се записва и
съхранява като отделен файл/т.9/;
- необходимо е единствено предварително задаване на параметрите за контрол и
осигуряване на захранване на камерата, след което камерата работи на автоматичен
режим и не е необходимо обслужването ѝ/раздел IX/.
От приложената към Протокол за използване на Автоматизирано Техническо
Средство или система рег.№ 819р-8906 от 15.04.2022 г. снимка е видно, че техническо
средство е разположено извън служебния полицейски автомобил.
Поради изложените обстоятелства съдът приема, че нарушението е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, каквито са изискванията
на чл.189 ал.4 от ЗДвП.
5. Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че нарушението е
установено с мобилна камера и издадения електронен фиш противоречи на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д.№ 1/2013 г.
Действително с това решение бе прието, че в хипотезата на чл.189 ал.4 от Закона
за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат
да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 524/07, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването
им (чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда
от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на
мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
8
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление.
Но редакцията на чл.189 ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165 ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата, обн.ДВ бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията
и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата са
регламентирани стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на извършване на нарушението – 14.04.2022 г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на
електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със
съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
6. Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че въпросният радар TFR1-
M 524/07 не е преминал метрологична проверка и не е бил одобрен тип към
датата на констатиране на нарушението. Към преписката са приложени заверено
копие от Протокол от проверка № 2-8-21/23.09.2021 г. от Главна дирекция
„Национална полиция“ Сектор „Управление на собствеността“ – полицейска
техника лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-
1M № 4835 с идентификационен № 524/07 със заключение, че съответства на
одобрения тип и заверено копие от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. от Български институт по метрология за
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията правилата за движение тип
TFR1-M със срок на валидност 24.02.2020 г. Действително към датата на
установяване на нарушението 14.04.2022 г. този срок е бил изтекъл, но своите
аргументи да приеме мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
правилата за движение тип TFR1-M за одобрен тип средство за измерване съдът
изложи по-горе.
По направените възражения с писмените бележки:
9
1. Съдът не приема възражението, че в представения протокол по чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. липсва точното разположение, където е
било ситуирано устройството, включително и GPS координати.
Действително в протокола като точно местонахождение на мястото за контрол
е посочено гр.Варна на бул.Янош Хунияди до ЦСПП към Академията на МВР без да са
посочени GPS координатите на мястото, но протокола е изготвен по приложението към
чл.10 ал.1 от Наредбата и там няма изискване в него да фигурират такива данни. GPS
координатите на мястото за контрол са посочени на клип № 23823, изготвен от
мобилната система за видеоконтрол при заснемане на нарушението. Съдът счита, че
мястото на извършване на нарушението е описано достатъчно ясно в електронни фиш,
бул.Янош Хунияди попада в територията на гр.Варна и за цялата негова дължина важи
определената в чл.21 ал.1 от ЗДвП максимална скорост за движение в населено място
50 км/час и в случая няма съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване на правото на защита на нарушителя.
2. Съдът не приема възражението, че в представения протокол по чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. липсва информация за ограничение на
скоростта в км/ч.
Действително в протокола не е посочено ограничение на скоростта, но е
посочено, че нарушението е установено в гр.Варна на бул.Янош Хунияди и е известно
на всеки водач на МПС, че максимално разрешената скорост за движение в населено
място е 50 км/час.
3. Съдът не приема възражението, че в електронни фиш липсва информация за
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС. Относно действително
засечената скорост от 90 км/час, допустимата грешка при измерване на скоростта
3 км/ч до 100 км/ч и определената във фиша скоростта на движение на
жалбоподателя от 87 км/ч съдът изложи своето становище по-горе и не е налице
това твърдяно нарушение.
Оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на
материалния закон, изпълнени са изискванията на чл.189 ал. 4 от ЗДвП и на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи и съответно не са констатирани
твърдените от жалбоподателя нарушения, които да са допуснати при издаването му от
административно-наказващия орган.
Не следва да се обсъжда въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като
съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания.
Изхождайки от извода за необходимостта за потвърждаване на наказателното
постановление, искането на въззивника за присъждане на направени разноски се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл.63д ал.5 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати на
административно-наказващия орган направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като предвид участието само с изразяване на
становище съдът счита, че следва да присъди минимално възнаграждение в размер на
80 лв., съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ
и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
10
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Електронен фиш серия К № 5820199, издаден от ОД МВР Варна,
с който на Г. Х. Д. ЕГН **********, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на
800 лева на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.4 от Закона за движението по
пътищата.
Оставя без уважение искането на Г. Х. Д. за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.63д ал.5 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда Г. Х. Д. ЕГН
********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80/осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в съдебното
производство.
Да се изпратят съобщения до Г. Х. Д. чрез адв.А. П. Х. и ОД на МВР Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11