РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 162/17.1.2020г.
гр. Пловдив,17.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурора Йорданка Тилова,
като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 3368 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от И.З.В., с ЕГН **********, с адрес: ***,
предявено чрез адвокат Д. К., против Решение № 1609 от 04.09.2019г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №2653 по описа на същия съд за 2019г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-001741 от 18.03.2019г. издадено
от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на И.З.В.,
с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100лева
за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и
незаконосъобразен.
Претендира
се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната на НП. Претендират се съдебни разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно. Относно разноските по делото-предоставя на съда да
прецени.
Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: На 21.02.2019г., около
07.40ч., И.З.В. управлява лек автомобил
марка „Тойота Корола” с Рег. № *** в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Васил Левски“, като
преминава на неразрешаващ /червен/ сигнал на светофарна уредба, работеща в
нормален режим. За установено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е съставен АУАН,
подписан от нарушителя без възражения и надлежно връчен. В указания срок не е постъпило
писмено възражение.
Последвало
е издаването на Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-001741 от 18.03.2019г.
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което
на И.З.В., на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
100лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
ПРС
е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа
последователност и е приел, че с действията си И.З.В. е осъществила от
субективна и обективна страна състава на вмененото й административно нарушение.
Обсъдил
е твърдението на нарушителя, че е преминал на жълт сигнал на светофарната
уредба и е приел, че тези твърдения не
се подкрепят от никакви доказателства, освен това АУАН е подписан от В. без
възражения.
Приел е, че при съставяне на АУАН и
издаването на НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. Прието е,
че в
конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй
като нарушението не може да се определи като такова със значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.
Изводите
на районния съд са правилни и законосъобразни:
Съгласно чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП наказва
се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването.
Касационният съд намира, че административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т.1 ЗДвП,
която имплицитно препраща към визираното в чл. 6, т. 1 ЗДвП абсолютно
задължение към участниците в движението, че следва да съобразяват поведението
си със светлинните сигнали. Касационният жалбоподателят в конкретната ситуация
е бил длъжен да спре и изчака светването на зелен сигнал за преминаване през
кръстовището. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето
защо касационният съд намира, че правилно районният съд е приел, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на изискванията на
ЗАНН и материалният закон е приложен правилно.
Следва
да се посочи изрично, че отразените в обстоятелствената част на АУАН и в НП
фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, формирани са
професионално, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие
с материалния закон. От страна на И. В. действително не са ангажирани
убедителни доказателства /в противовес на ангажираните от АНО/, които да
установят фактическа обстановка различна от изложената в акта. В този смисъл,
признатата от закона доказателствена сила на АУАН
следва да бъде зачетена, като същият бъде ползван като годно доказателствено средство за подлежащите на установяване
факти и обстоятелства, в съответствие с предписанието, съдържащо се в
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, както правилно е приел и районният съд.
Въз основа на изложеното касационният съд
намира, че нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП е действително извършено, доказано
е по несъмнен начин, поради което и административнонаказващият
орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на В. по
административен ред.
Ето
защо, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Ответникът в касационното производство не
е претендирал съдебни разноски и съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1609 от
04.09.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2653 по описа на
същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.