М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 706/2017 г. по описа на КрлРС
По отношение на подсъдимия С.Н.С.
е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 21.03.2016 г. в с. В., обл.
П., в съучастие с М.И.М., ЕГН **********, като съизвършител, по
хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Т.И.Д., ЕГН ********** ***,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето-
контузия на лицето с травматичен оток, кръвонасядане
и охлузване по кожата в лявата половина на челото и на носа- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр.
с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
По отношение на подсъдимия М.И.М. е повдигнато
обвинение и е внесен обвинителен акт, за това, че
на 21.03.2016 г. в с. В., обл. П. в съучастие със С.Н.С., ЕГН **********, като съизвършител,
по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Т.И.Д., ЕГН **********
***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето- контузия на лицето с травматичен оток, кръвонасядане
и охлузване по кожата в лявата половина на челото и на носа- престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр.
с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Р.п.К.
представлявана в с.з. от прокурора Свилен Братоев поддържа повдигнатите
обвинения спрямо двамата подсъдими. Счита вината им в извършване на деянието,
за което им е повдигнато обвинение за безспорно доказана, поради което пледира
за осъждането им. Предлага налагане на наказание по отношение на подс. С. пробация в съвкупност от
следните пробационни мерки- задължителна регистрация
по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца, както и безвъзмезден труд в
полза на обществото от 200 часа годишно, а по отношение на подс.
М., поради наличие на основанията на чл.78а от НК предлага освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба в размер
на 1500 лв.
Подс. С.,
лично не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди, че
не е извършил престъплението, в което е обвинен, поради което пледира за
оправдаване.
Защитникът на подс. С.- адв. Г. пледира, че
липсват безспорни и категорични доказателства за участие на подс.
С. в извършване на престъплението, за което е обвинен, поради което излага
мотиви за оправдаването му.
Подс. М.,
лично, твърди, че е нанесъл удари на пострадалия, тъй като защитавал
семейството си
Защитникът на подс. М.- адв. Г. не оспорва
нанасянето на телесна повреда от подс. М. по
отношение на пострадалия, счита предложението на прокурора за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и налагане на
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за справедливо.
По делото не е
направено искане за конституиране в качеството на частен обвинител или
граждански ищец
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено от фактическа страна следното:
Подс. С.Н.С., ЕГН ********** е роден на ***
***. Има постоянен адрес ***, а понастоящем живее в гр. К., обл.
П., ул.“Т. К.“ № *** ***е четири пъти със следните присъди:
С
присъда по НОХД № 256/2005 г. на КрлРС, влязла в сила
на 04.11.2005 г. С. е осъден за престъпления по чл.213а ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК и по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК, като му е било наложено едно общо най- тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е било отложено
на осн. чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
С
протоколно определение по НОХД № 176:2007 г. на КрлРС,
влязло в сила на 19.01.2009 г. е било одобрено споразумение, по силата на което
С. е признат за виновен за престъпление по чл.270 ал.1 от НК, като му е
наложено наказание пробация в съвкупност от следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 12 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 12 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 150 часа за срок от една година. Това наказание било изтърпяно от
03.02.2009 г. до 19.01.2010 г.
С
протоколно определение по НОХД № 153/2012 г. на КРлРС,
влязло в сила на 02.04.2012 г. е било одобрено споразумение, по силата на което
С. е бил осъден за престъпления по чл.325 ал.2 вр.
ал.1 от НК, чл.144 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.216 ал.1
от НК, като му е било наложено едно общо най- тежко наказание пробация в съвкупност от следните пробационни
мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два
месеца, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и два месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 120 часа за срок от една година. Това наказание било
изтърпяно от 11.04.2012 г. до 12.04.2015 г.
С
присъда по НОХД № 31/2014 г. на КрлРС, влязла в сила
на 19.02.2014 г., С. е осъден за престъпления по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК,
чл.325 ал.3 вр. ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, чл.144 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, чл.144 ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК, чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, чл.320а вр. чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е наложено едно общо най- тежко
наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца, което да
се изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно на 21.07.2014
г.
Подс. М.И.М., ЕГН ********** е
роден на *** ***. Живее на съпружески начала с Д.Д.,
с която имат едно дете. Има постоянен и настоящ адрес ***. ***. Бил е осъждан със следните присъди:
С
присъда по НОХД № 236/99 г. на КрлРС, влязла в сила
на 28.12.99 г. М. е бил осъден за престъпление по чл.339 ал.5 вр. ал.1 от НК, като му е било наложено наказание глоба в
размер на 50 лв.
С
протоколно определение по НОХД №132/2000 г. на КрлРС,
влязла в сила на 01.11.2000 г. М. е бил осъден за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е било наложено наказание глоба в
размер на 150 лв.
За
посочените осъждания настъпила реабилитация на основание чл.88а ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК, считано от 11.10.2005 г.
Пострадалият
Т.И.Д., ЕГН ********** е роден на *** ***, П. обл..
Работи във „С.“ ООД с. В. като **** Живущ ***, Комплекс „***“ №*** ***
Пострадалият
Д. и св. К.Д. се познавали от дълго време. На Тодоровден през 2016 г. постр. Д. празнувал именния си ден. Имал гости в дома си в
с. В., П. обл., сред които бил и св. И.А..
Присъствала и малката сестра на Д.- св. М.Д.. Всички употребявали алкохол като А.
и Д. се чувствали повлияни от него. Св. А. поискал от постр.
Д. телефонния номер на св. Д., тъй като искал да ѝ се обади, за да пият
кафе. Д. дал искания номер и св. А. се обадил. По време на разговора обаче св. А.
и св. М.Д. започнали да обиждат Д., като я наричали „курва и боклук“, както и А.
я заплашил, че ще пребие нея и близките ѝ, и че ще я изнасили. Д. чула по
телефона и гласа на Д., който обаче не отправял към нея обиди и заплахи. Свидетелката
се разстроила от отправените ѝ обиди и заплахи и се обадила на своята
майка- св. Д.Д.. Последната живеела на съпружески
начала с подс. М., като двамата по време на
телефонния разговор не били вкъщи, но тъй като дъщеря ѝ била много
разстроена и плачела, веднага след като им се обадила се прибрали. Подс. М., след като възприел състоянието на К.Д., се обадил
на телефонния номер, от който тя получила обаждането. Провел разговор със св. А.,
в който последният продължил да отправя обиди и заплахи спрямо Д. и семейството
ѝ Това афектирало подс. М., който прекъснал
телефонния разговор.
Два
дни след случая, на 21.03.2016 г.- понеделник, св. Д. бил на работа в цех за
производство на обувки на „С.“ ООД, намиращ се в с. В., П. обл.
Около 16,30 ч. същият излязъл от местоработата си и си тръгнал към къщи. Носил
в ръцете си две кофички с кисело мляко. По същото време си тръгвали и други
работници от работа, сред които св. М.П. и св. П.А.. Св. Д., вървейки към къщи,
минавал по пътека, която водила до блоковете, където живеел. Възприел по улицата
пред него лек автомобил „БМВ“, който се движил по асфалтовия път в посока от
гр. К.. Автомобилът намалил и спрял. Водач на автомобила бил подс. С., а подс. М. се возил на
предна дясна седалка. След като автомобилът спрял, подс.
М. излязъл, заобиколил го и се отправил към Д.. М.
започнал да пита пострадалия, докога ще звънят на К. и ще я обиждат и
заплашват. Д. се опитал да обясни, че не се е обаждал той, нито е карал някого
да се обажда. Стигайки до пострадалия, М. го ударил с ръка по лицето. За да се
защити, Д., който възприел намерението на М. да го удари, хвърлил кофичките с
кисело мляко и след като получил удара в лицето също ударил М. с ръка в корема.
Това ядосало последния, който започнал да нанася удари с ръце по лицето на Д.,
отправяйки думите „Ще посягаш, а, ще посягаш?!“. Водачът на автомобила- подс. С. излязъл от него и също се включил побоя, като
ударил еди- два пъти Д. зад врата с ръка, казвайки му
„Защо посягаш?!“. Получавайки ударите Д. дори приклекнал до колата на подс. С.. В резултат от нанесените удари от носа на Д.
протекла кръв, подула му се устната, заболяла го главата.
По
това време покрай двамата подсъдими и Д. минали свидетелките П. и А.. Двете
отдалече възприели лично познатите им М.М. и Т.Д.,
както и трети човек, когото не познавали и ръкомахане, помежду им, а като се
приближили възприели на земята падналите кофички с разпиляно наоколо кисело
мляко и кръв по носа на Д., както и караница между хората там. Св. Ц. попитала
какво става, на което ѝ било отговорено от Д. и
М., че става въпрос за телефонен разговор, в който притеснявали К., а Д.
отричал да е участвал в него, като обяснявал, че И. се е обаждал. Пред
свидетелките подс. М. казал на Д. да се качва в
колата, за да се види кой е виновен. Д. се качил в колата и тримата тръгнали.
Докато пътували пострадалия се опитвал да обясни на подсъдимите, какво се е
случило, но последните двама били много ядосани и не искали да му повярват.
Двамата
подсъдими и пострадалият отишли до фирма „Л.С.“, където работил св. И.А., за да
го търсят, но същия не бил на работа. Впоследствие постр.
Д. бил откаран на чешма в с. Б., за да се измие, тъй като носа му бил
разкървавен. При чешмата подс. С. взел якето на Д.,
натопил го във водата и с него изтрил обувките си, от което пострадалия се
почувствал унижен.
След
това, Д. бил откаран обратно до с. В.. След като подсъдимите му казали да не
подава жалба, го оставили до блоковете в с. В.. Д. се прибрал, изкъпал се и
отишъл в заведение с намерение да пийне. Там, около 19 часа го заварила
неговата по- голяма сестра св. Р.Д.. Същата по- рано през деня била уведомена
от сестра си св. М.Д., че брат им бил набит, качен в кола и откаран в
неизвестна посока. Св. Р.Д. се притеснила и започнала да звъни по мобилния
телефон на брат си, който обаче не вдигал. Тогава свидетелката си помислила, че
брат ѝ е отвлечен, поради което позвънила на телефон 112, свързала се с
полицията в гр. К. и съобщила за случилото се. Бил изпратен патрул от РУ на
МВР- К., който заедно със свидетелката установили постр.
Д. в близкото кафене. Там били снети обяснения от него, след което Д. отишъл в
Бърза помощ и били констатирани нараняванията по лицето му. На следващия ден
отишъл в Съдебна медицина в гр. П., от където му било издадено
съдебномедицинско удостоверение.
От
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени
данни се установява, че на постр. Д. при инцидента на
21.03.2016 г. е била причинена контузия на лицето с травматичен оток, кръвонасядане и охлузване на кожата в лявата половина на
челото и на носа. Описаните травматични увреждания били причинени от удар с или
върху твърд тъп предмет и било възможно по начин и време да са получени при
нанесен побой с ръце. Травматичните увреждания на пострадалия Т.Д. били
локализирани в лявата половина на челото и носа, на приблизителна площ 8/8см. и
било напълно възможно и травмата на челото и тази на носа да са получени от
един удар с или върху твърд тъп предмет с широка плоскост /както юмрук, така и
плоска част от автомобил/. Била причинена болка и страдание без причиняване на
разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Касаело се за лекостепенна травма, при която претърпените болки и
страдания били умерени към леки и със затихващ характер. При обичаен ход на
оздравителните процеси пълното оздравяване би следвало да настъпи в рамките на
3-7 дни.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на двамата подсъдими и показанията на
свидетелите Т.Д., И.А., К.Д., М.П., П.Ц., Р.Д., М.Д.,
С.А., Н.Д., М.И., Г.В., Д.Д.; приетите по делото
писмени доказателства- фиш от ФСМП, лист за преглед в Спешно отделение,
резултат от образно- диагностично изследване, съдебномедицинско удостоверение №
266/23.03.2016 г., протокол за предупреждение по ЗМВР на И.А., протокол за
предупреждение по ЗМВР на М.М., протокол за
предупреждение по ЗМВР на С.С., справка за съдимост
на подс. М., справка за съдимост на подс. С., справки АИС БДС на двамата подсъдими, справка от
НС 112, характеристична справка на подс. С.,
характеристична справка на подс. М., бюлетини за
съдимост на подс. С. ведно с удостоверения за търпени
наказания и препис от съдебни актове по НОХД № 774/2012 г. на КрлРС, бюлетини за съдимост на подс.
М. ведно с 2 бр. приходни квитанции; както и заключението на съдебномедицинска
експертиза по делото.
Предмет
на доказване в настоящото производство са обстоятелствата причинена ли е на
инкриминираната дата телесна повреда на св. Д., от какъв вид е същата,
механизма на причиняване и нейния автор.
Липсва
спор по делото, че на инкриминираната дата- 21.03.2016 г. на Т.Д. са били
причинени телесни увреждания- контузия на лицето с травматичен оток, кръвонасядане и охлузване по кожата в лявата половина на
челото и на носа. Телесните наранявания са фиксирани в приетите по делото
медицински документи- фиш от ФСМП, лист за преглед в Спешно отделение,
издаденото съдебномедицинско удостоверение, както и заключението на изготвената
по делото съдебно- медицинска експертиза. В насока, установяваща нанесени телесни
увреждания на Д. са и безпротиворечивите и
последователни показания на свидетелите Т.Д., М.П., П.Ц.,
Р.Д. и М.Д. изцяло съответни на писмените доказателства. Безспорно е, че телесните
увреждания- контузия на лицето с травматичен оток, кръвонасядане
и охлузване по кожата в лявата половина на челото и на носа, представляват лека
телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Налице
е спор по делото относно механизма на причиняване на описаните телесни
увреждания, както и автора на инкриминираната телесна повреда. Относно
посочените обстоятелства депозира показания св. Д.- пострадал, който напълно
последователно и безпротиворечиво в хода на воденото
наказателно производство описва механизма на нанесената му телесна повреда,
както и лицата, които са я причинили. Същият недвусмислено и категорично сочи
двамата подсъдими като лицата, нанесли му процесните
увреждания. Свидетелят подробно и описва действията на двамата подсъдими в тази
връзка, а именно, че след като подс. М. първи му
нанесъл удар по лицето с ръка, пострадалият направил опит да се защити, като с
ръка го ударил в корема и това негово действие предизвикало гнева на
подсъдимите М. и С., които му нанесли още няколко удара- съответно М. нанесъл
няколко удара в лицето, а С. го ударил по врата. Заключението на изготвената по
делото съдебно- медицинска експертиза потвърждава сочения от свидетеля
механизъм на нанасяне на телесните увреждания като напълно възможен да причини
настъпилия резултат. Показанията на св. Д. относно механизма на нанасяне на
телесните повреди и лицата, които са ги причинили се потвърждава от
свидетелските показания на Р. и М. Д.- сестри на пострадалия, на които техния
брат още преди образуване на наказателното производство е предал кой и как му е
нанесъл телесна повреда. Тези
две свидетелки установяват безпротиворечиво изявленията
на пострадалия относно значимите обстоятелствата от фактическия състав на процесното деяние, които са еднопосочни по време на цялото
производство по делото. От друга страна свидетелките М.П. и П.Ц.
непосредствено са възприели и състоянието на Д., с течаща кръв от носа в
присъствие на двамата подсъдими. Обсъждайки показанията на св. Д. съдът не
установи наличие на обстоятелства, които да са се отразили на обективното пресъздаване от негова
страна на обстоятелствата, касаещи предмета на доказване по делото. Съдът
намира, че нормално и житейски логично е именно пострадалия да е лицето, което
най- точно е възприело лицата, причинили му телесните увреждания, както и
начина, по който се е случило това, доколкото той непосредствено е засегнат от
действията на тези лица, които е имал възможност да възприеме в цялост и
съответно да възпроизведе подробно техните действия, отколкото останалите лица.
Показанията на Д. са депозирани под страх от наказателна отговорност и при
липсата на вътрешна противоречивост, а и при липсата противоречие с останалите
кредитирани от съда доказателства, съдът намира същите за обективни и като
пряко относими към предмета на делото ги ползва
изцяло при постановяване на присъдата си.
Показанията
на свидетелките Р. и М. Д.- сестри на Т.Д., съдът намира за обективни,
независимо от близките роднински отношения с пострадалия, поради което ги
ползва при постановяване на присъдата. Показанията, които двете свидетелки депозират
касаят пряко обстоятелствата, предшестващи и последващи
инкриминираното деяние. Двете свидетелки косвено установяват обстоятелствата
относно процесното деяние, такива каквито са им
предадени от техния брат.
Съдът
ползва и показанията на свидетелките М.П. и П. Ц., които намира за обективни,
неповлияни от близки отношения с пострадалия или подсъдимите, както и пряко относими към предмета на доказване по делото. Двете
свидетелки изрично заявяват, че не са присъствали по време на целия инцидент, а
само в неговия край като не са видели самия побой и кой го е започнал пръв, но
установяват безспорно състоянието на пострадалия, който имал кръв по носа и
устата, както и разпилените по земята спукани кофички с кисело мляко, както и и
разговорът между подсъдимите и пострадалия с предмет проведен телефонен разговор.
Съдът
ползва при постановяване на присъдата си и показанията на св. С.А., която безпротиворечиво с останалите доказателства по делото,
установява, че нанесения върху пострадалия Д. побой е станал известен сред
обществеността и научавайки това обстоятелство свидетелката го предала на
сестрата на същия- св. М.Д..
Свидетелите
И. и В. с показанията си установяват, че са видели как пострадалия ударил с
крак в слабините подс. М., след което последния го
блъснал и Д. паднал върху колата на подс. С., който
междувременно не извършвал никакви действия. Двамата свидетели пътували с една
кола и разпознавайки автомобила на подс. С.- техен
познат и приятел, и възприемайки разправия, спрели на около 50 метра,
наблюдавайки случващото се, като след като се успокоили нещата си тръгнали. Показанията
на посочените свидетели се отличават с категоричност единствено относно факта
на удара от Д. в слабините на подс. М.. Удар се
установи по делото, че действително е бил отправен от Д., но с ръце и в
резултат на самозащита от първоначално нанесения му удар в лицето от подс. М.. В обсъжданите показания и двамата свидетели
твърдят, че са спрели колата, с която пътували, тъй като възприели, че става
нещо, разправия, при която участващите се дърпали, т.е. инцидента вече е бил
започнал, а същият се установи да е започнал с удар в лицето на пострадалия от подс. М.. Предвид изложеното съдът кредитира показанията на
свидетелите в посочената част, отчитайки че същите не са присъствали на
инцидента от самото му начало, поради което и не са възприели случващото се от
началния момент. От друга страна двамата свидетели установяват и механизъм на
причиняване на процесната телесна повреда, различен
от сочения от пострадалия, а именно при падане на пострадалия върху автомобила
на С. след като бил блъснат от М., когото ритнал в слабините. Показанията на
двамата свидетели в тази им част обаче се отличават с тотална липса на категоричност
и еднопосочност. Никой от двамата не установява като е паднал върху колата
пострадалия, как точно се е случило това и върху коя част от автомобила е
паднал, така че да получи описаните в съдебно- медицинската експертиза
увреждания по лицето. Независимо, че съдебно- медицинската експертиза по делото
допуска и такъв механизъм като възможен за причиняване на процесната
телесна повреда, то при невъзможността в резултат от показанията на посочените
свидетели съдът да установи конкретни действия, осъществяващи такъв механизъм, явяващ
се от друга страна и противоречив, и различен от съобщения с категоричност
такъв от пострадалия, показанията на свидетелите в посочената част съдът не
ползва. Не ползва и показанията на посочените свидетели в частта им, в която
категорично заявяват, че подс. С. не е предприемал никакви
действия спрямо пострадалия при положение, че същите не са възприели процесния инцидент от самото начало. От друга страна и
двамата свидетели декларират наличие на близки отношения с подс.
С., които съдът приема, че са се отразили на обективността на техните показания
в горепосочените части, които не се кредитират с доверие, така че тези
показания обслужват единствено защитната позиция на техния познат и приятел.
Обсъждайки
показанията на свидетеля Д., съдът взе предвид, че между показанията му,
депозирани в съдебно заседание и тези прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК е констатирано съществено противоречие
по отношение на обстоятелството дали пострадалия е падал на земята, в резултат
от блъскане от подс. М.. В съдебно заседание
свидетелят твърди, че не е видял падане, а в досъдебното производство е заявил,
че е видял пострадалия да пада на земята. Това противоречие, съдът намира, че
се дължи на различна интерпретация на фактите по инцидента, в резултат от
изминалия период от време, доколкото и пострадалия Д. в показанията си заявява,
че при един от нанесените му удари от подс. М. в
лицето приклекнал до колата на подс. С., което е
възможно да се възприеме от наблюдаващия инцидента отдалече като падане на
земята. Показанията, депозирани от свидетеля в досъдебното производство се
отличават със значителна яснота и конкретност относно значимите за делото
обстоятелства, предвид по- краткия период от време, изминал от инцидента. Депозираните
в съдебно заседание показания са лишени от конкретност и детайлност, макар и да
не противоречат на показанията от досъдебното производство на свидетеля, с
изключение на вече коментираното противоречие. Предвид изложеното, съдът при
постановяване на присъдата си ползва показанията на свидетеля, както
депозираните в съдебно заседание, така и тези от досъдебното производство по
делото, с изключение на заявеното обстоятелство от свидетеля пред съда, че
никой не е падал на земята. Относно това обстоятелство, съдът ползва
прочетените показания на свидетеля от досъдебното производство.
Показанията
на свидетелките Д.Д. и К.Д., съдът ползва като не
установи близките отношения на двете свидетелки с подс.
М. да са се отразили на обективността им. Показанията на двете свидетелки
установяват отправени към К.Д. обиди и заплахи на Тодоров ден, както и лицата
които го сторили, като обаче не се установява от показанията на двете
съпричастност към тези действия на пострадалия Д.. Относно заявените
обстоятелства от св. Д.Д. относно процесния
инцидент и доколкото тези данни са ѝ били съобщени от подс.
М., който има интерес от изхода на делото, съдът не кредитира показанията на
свидетелката в тази им част.
Двамата подсъдими, разбирайки повдигнатото им
обвинение, дават обяснения, в които въвеждат версия, различна от приетата и
подкрепена от събраните и приети от съда доказателства. Подс.
С. в обясненията си изцяло отрича да е нанасял удари върху пострадалия, а подс. М. твърди, че след като първо е бил ритнат в
слабините от Д., го бутнал с ръце и последния паднал върху спрения до тях
автомобил, в резултат от което са му причинени телесните увреждания.
Обясненията на двамата подсъдими относно горепосочените обстоятелства съдът не
кредитира с доверие. Обсъждайки обясненията на подсъдимите съдът отчита двуяката им природа, от една страна като доказателствено средство, но и същевременно като средство
за защита. Съдът намира, че обясненията на двамата подсъдими досежно действията им при нанасяне на телесната повреда на
пострадалия обслужват единствено защитната им позиция в процеса и се явяват в
разрез с кредитираните показания на посочените по- горе свидетели. Обясненията им
в посочената част са вътрешно противоречиви и нелогични, обсъдени във връзка с
цялостното им поведение. Безспорно целта на спирането на автомобила, управляван
от подс. С., в който се возил и подс.
М. на инкриминираната дата е била отправените преди това обиди и заплахи от
страна на св. М.Д. и св. И.А. по отношение на св. К.Д., с майката на която подс. М. живее съпружески. По делото обаче не се събраха
доказателства за участие лично на пострадалия Д. в противоправните
действия спрямо К.Д.. Това обстоятелство е било известно на подс.
М., който е разговарял със св. А. по този повод още на Тодоровден. При това
положение нелогични се явяват обясненията на подс. М.,
че виждайки Д. на улицата е пожелал именно от него да поиска обяснения за
случилото се, при положение, че вече му е било известно кои са лицата,
отправяли обиди и заплахи към Д., а относно Д. заявява единствено, че правил
интриги, но не заявява съпричастност към случилото се по време на именния му
ден. В разрез с доказателствата по делото, кредитирани от съда се явяват и
обясненията на двамата подсъдими за наличие от страна на Д. на първоначално
нанесен удар от негова страна спрямо подс. М., а и за
липсата на нанесен удар от подс. С. по отношение на
пострадалия. Пострадалият Д. добросъвестно заявява, че е направил опит да се
защити след като му е бил нанесен шамар по лицето от подс.
М., като го е ударил в корема, но инцидента е иницииран от действията подс. М., като впоследствие раздразнен от опита на Д. да се
защити, в него се намесил и подс. С., нанасяйки един-
два шамара зад врата на пострадалия. Показанията на пострадалия, съдът е
кредитирал изцяло по изложените по- горе мотиви. Версията на двамата подсъдими,
че пострадалия е получил констатираните по него увреждания при удар в
автомобила на С. не се подкрепя от кредитираните от съда доказателства. Безспорни,
категорични и конкретно посочени данни в тази насока не се събраха по делото.
Налице са единствено декларативни изявления на двамата подсъдими за такъв
механизъм, без съобщени от тях подробности в нито един етап от производството
по делото. Налице са и некредитираните от съда в тази им част показания на
свидетелите И. и В. отново поради липсата на всякаква конкретност.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва заключението на изготвената
съдебно- медицинска експертиза, тъй като същата е изготвена от вещо лице,
притежаващо необходимите специални знания от областта на медицината, което е
отговорило обективно, ясно и точно на поставените му въпроси, а даденото
заключение касае пряко обстоятелствата от предмета на доказване. Съдебно-
медицинската експертиза на пострадалия Д. установява вида и характера на
причиненото му увреждане, както и механизма на причиняването му. Установено е,
че на същия на инкриминираната дата е причинена контузия на лицето с
травматичен оток, кръвонасядане и охлузване на кожата
в лявата половина на челото и на носа, данни за кръвотечение от носа, които са
причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат при
побой, нанесен с ръце. Вещото лице, при условията на хипотетичност
е допуснало възможност описаните телесни увреждания да са получени от един удар
с или върху твърд тъп предмет с широка повърхност, напр. плоската част на
автомобил. Доказателства пострадалия да е падал с лявата част на лицето си, при
констатираните увреждания с приблизителна площ 8/8
см., върху широка, плоска повърхност от автомобила на подс.
С. не се събраха по делото. Вещото лице, поддържайки експертизата си в съдебно
заседание, е посочило, че е възможно при нанасяне на по- леки удари да не останал
видими травматични увреди, а съобразно констатираните наранявания нанесените на
пострадалия удари се преценяват от вещото лице именно като по- леки.
Писмените
доказателства, съдът ползва при постановяване на присъдата, тъй като са събрани
по реда и във формата, изискуема от НПК, както и пряко касаят обстоятелствата
от предмета на доказване по делото. Същите установяват съдебното минало на
двамата подсъдими, характеристичните им данни, както и констатираните при
извършените медицински прегледи увреждания на пострадалия от процесния инцидент.
При
така установената и приета фактическа обстановка съдът намира, че двамата
подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на
подигнатото им обвинение по чл.131 ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние обвиняемите са осъществили чрез нанасяне на удари по лицето на
пострадалия от страна на подс. М. и чрез нанасяне на
удари по врата от страна на подс. С., както съдът е
приел в изложената от него фактическа обстановка.
Пряка
и непосредствена последица от посочените действия на обвиняемите са причинените
телесни увреждания- контузия на лицето с травматичен оток, кръвонасядане
и охлузване на кожата в лявата половина на челото и на носа, данни за
кръвотечение от носа, които се квалифицират като лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Налице е причинно- следствена връзка между
поведението на обвиняемите и настъпилия вредоносен резултат, а именно
установените травматични увреждания.
Деянието
е извършено виновно от обвиняемите, при форма на вина пряк умисъл и е
квалифицирано по чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК. Двамата
подсъдими са осъществявали действия, които са от естество да предизвикат по отношение на тъжителя предвидените в
закона общественоопасни последици. Двамата подсъдими
са съзнавали, че нанасят удари по главата на пострадалия и са предвиждали, че
от тях ще настъпи увреждане, като са целели настъпването именно на този
резултат. Всеки един от двамата подсъдими е съзнавал, че и другия нанася удари
по главата на пострадалия и е предвиждал, че от тях ще настъпи увреждане, като
е целял настъпването именно на този резултат.
Налице
е в случая и квалифициращият признак хулигански подбуди, визиран в чл.131 ал.1
т.12 от НК. Хулиганските подбуди се явяват субективен елемент от фактическия
състав на престъплението. Субективната страна на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в
предшестващите и последващи същите събития и
действията на обвиняемия. В конкретния случай не се установи между подс. С. и пострадалия да е съществувал предшестващ
престъпното поведение конфликт, който да е бил повод деянието да започне.
Действията на С. са изцяло хулигански действия, тъй като липсва каквато и да е
причина за неговите действия. Начина на действие на същия в случая е неоправдан
по никакъв начин. Поведението на пострадалия на инкриминираната дата не е било
провокативно по отношение на С., поради което и съда приема, че е налице
хулиганския мотив у последния, доколкото в случая нанасянето на инкриминираната
телесна повреда не се явява последица от конкретното поведение на пострадалия. Що
се отнася до подс. М., съдът също така не установи
конкретно провокативно поведение у пострадалия, така че същото да обоснове
причина за нанасяне на увреждането му от страна на този подсъдим. Установи се
по делото, че постр. Д. не е свързан с отправените
спрямо К.Д. обиди и заплахи и това е било известно на подс.
М.. Обстоятелството, че Д. е предоставил телефонния номер на К.Д. на св. А.,
който от своя страна отправил заедно с М.Д. обидите и заплахите към Д. не
представлява каквото и да било провокативно поведение, така че да предизвика
нанасяне на побой върху пострадалия. Хулиганският мотив и за двамата подсъдими
се обективира и чрез нанасянето на телесната повреда
публично- на улицата пред фирмата, в която работи пострадалия. Действията на
двамата подсъдими са станали достояние на много хора, които по това време са си
тръгвали от работа. По този начин и двамата подсъдими са показали открито и
брутално незачитане на обществения порядък, както и са демонстрирали висока
степен на незачитане на личността на пострадалия.
Поради
изложеното съдът призна подсъдимите М.М. и С.С. за виновни по повдигнатото им обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130,
ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК.
За
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с
чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е предвидено налагането на наказание
лишаване от свобода до една година или пробация. При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. М., съдът взе предвид, че същият понастоящем е
неосъждан- реабилитиран. От извършеното от него не са настъпили имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване по делото. Ето защо, съдът намира, че са
налице императивните предпоставки на чл.78а от НК, поради което подс. М. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност като му се наложи административно наказание- глоба. Предвиденият от
закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв.
Определяйки размера на наказанието съдът взе предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства по отношение на подс. М., а именно, че
същият е семейно ангажиран, полага грижи за децата си, както и че на пострадалия
е причинено телесно увреждане, довело до сравнително не тежък резултат-
причинено му е страдание без разстройство на здравето. От друга страна съдът
отчете като лоши характеристични данни наличието на предишни осъждания на М.,
включително и за деяние като процесното, отново срещу
телесната неприкосновеност на личността. Отчитайки изброените обстоятелства,
съдът намира, че на същия следва да се наложи административно наказание над
минимално предвидения размер, а именно глоба в размер на 1500 лв. Така
определеното по вид и размер наказание съдът намира съответно на извършеното от
подс. М. и достатъчно, за да въздейства
предупредително и превъзпитателно с оглед изпълнение целите на индивидуалната и
генерална превенции, визирани в чл.36 от НК.
По
отношение вида и размера на наказанието, което следва да се определи на подс. С., съдът отчете степента на общества опасност на
деянието и дееца. Престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК не е тежко, по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, но доколкото
представлява посегателство срещу телесната неприкосновеност на личността,
същото не може да се отчете като такова с ниска степен на обществена опасност.
В конкретния случай съдът взе предвид, че причиненото увреждане не е със особено
тежък резултат- причинено е страдание без разстройство на здравето. Независимо
от общия умисъл за причиняване на този резултат, съдът отчете, че подс. С. има по- малък принос за настъпването му- ударил е
един- два шамара по врата на пострадалия. От друга страна, обстоятелството, че подс. С. е осъждан, при това неколкократно,
включително и за престъпления против телесната неприкосновеност на личността,
го определя като личност с висока степен на обществена опасност. Отчитайки
изложените обстоятелства, съдът намира, че за осъществяване целите на
индивидуалната и генерална превенция на С. следва да се определи наказание при
условията на чл.54 ал.1 от НК. Като най- подходящо измежду предвидените в закона
и съответно на извършеното от подсъдимия, съдът намира наказанието пробация, в размер над минималния и в съвкупност от
следните пробационни мерки- Задължителна
регистрация по настоящ адрес-***, включваща
явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител два пъти седмично за срок от осем месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца; Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 150 часа за срок от една година.
С
така определените по вид и размер наказания спрямо подс.
М. и подс. С. съдът счита, че се изпълнят
индивидуалната е генерална превенции, визирани в чл.36 от НК, като ще се
въздейства превъзпитателно и предупредително по отношение на двамата, за да
спазват установения обществен ред.
С
оглед установената вина на двамата подсъдими в престъплението, за което им е
повдигнато обвинение и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тяхна тежест следва да
бъдат оставени направените по делото разноски, като всеки един от тях следва
поотделно да заплати по бюджетна сметка на ОД на МВР- П. сумата от 67,62 лева /шестдесет и седем
лева и шестдесет и две стотинки/, представляващи направени в досъдебното
производство по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, както и да
заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на КрлРС
сумата от 50 /петдесет/ лева, представляващи направени в съдебното производство
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ