О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер Година 2019 Град Варна
Варненският районен
съд четвърти състав
На шестнадесети
май година
две хиляди и деветнадесета
В закрито съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
разгледа докладваното от Председателя частно наказателно дело номер 2142 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на осн. чл. 243 ал.5 от НПК по жалба на Д.К.К. срещу постановление на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 37/2016г. по описа на ОДМВР - Варна.
Жалбоподателят сочи, че не е доволен от постановлението на ВРП т.к. имало данни за извършено престъпление.
При проверка на обосноваността и законосъобразността на описаното по-горе постановление на ВРП, съдът констатира следното:
С постановление от 18.04.2019год. прокурор при ВРП е
прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 37 /2016г. по
описа на ОДМВР- Варна, образувано с оглед извършено престъпление по чл.343 ал.1
б.Б от НК на 31.01.2016г. с пострадал – жалбоподателя К..
С постановлението представителя на прокуратурата е приел за установено от фактическа страна следното:
На 31.01.2016 г. в гр. Варна около 15.30 часа св. Д.К. на
85 години се намирал на кръстовището на бул."Сливница" и ул.
„Дрин" в зоната на пешеходна пътека, обозначена с ясно видима маркировка и
пътни знаци, работеща светофарна уредба.
Времето било студено, без валеж, добра видимост на дневна
светлина, тротоара и пътната настилка били сухи. Св.К. се намирал на тротоара
като имал намерение да пресече бул. „Сливница" по пешеходната пътека в
направление към ул. „Пирин".
В момента, който
предприел пресичането, същия паднал на платното зад намиращ се в близост и в
дясно от него паркиран до пешеходната пътека автомобил.
Притеклите се на помощ свидетели оказали помощ, извикали
спешен екип и полиция. Всички свидетели - Тодор Дишев, Иван Иванов, Веска
Тунджева, Димитричка Капонова -очевидци били категорични в показанията си, че
не е имало съприкосновение между намиращия се в близост автомобил и
пострадалия, че не е имало движение на автомобила на заден ход и К. сам е
паднал, като присъстващите са помислили,че му е прилошало предвид възрастта му.
Показанията на горевизираните свидетели
се подкрепят и от показанията на св.Иордан Йорданов -случайно преминаващ
от там, но не и непосредствен свидетел на падането на К. и от полицейския
служител Евгени Георгиев- двамата изрично са огледали автомобила в близост -
„Волво" с рег.№ В 9920 РВ, управляван от св.Ивелин Василев Николов, за
който К. твърдял ,че го е бутнал и са възприели ,че същия е много замърсен и
ако действително е имало досег между него и пешеходеца, то това би оставило
следи по него, а такива е нямало.
В хода на продеденото разследване единствено пострадалия
бил категоричен, че е бил бутнат от близко паркиран автомобил, загубил
равновесие и паднал, като в хода на производството не било събрано нито едно
друго гласно доказателство, което да го подкрепи.
Представителят на ВРП е коментирал и заключенията по
изготвената СМЕ, според която получените увреждания е възможно да са в резултат
и по начин, описан от свидетелите на ПТП. Уврежданията се характеризират като
средна телесна повреда по смисъла на НК.
Според Заключението на изготвената САТЕ уврежданията не
са причинени от удар от МПС.
Според заключението на допълнителната СМЕ е възможно
уврежданията на левия крайник да бъдат причинени от падане върху твърда
настилка, което да не е причинено от удар или съприкосновение с автомобил,
както и че не са установени травматични увреждания по десния крайник, причинени
при удар с детайл на автомобил.
Прокурорът е коментирал и че в хода на производкството са
били изискани и получени по реда на чл. 159, ал. 1 НПК справки и документи вкл.
фотоснимки, съставени по повод на ПТП от служители на сектор Пътна полиция, от
които също не се установявало твърдяното от пострадалия К..
Във връзка с искания направени от пострадалия са
назначавани допълнителна и комплексна СМАТЕ експертиза, като заключението и е,
че не е имало съприкосновение между автомобил и падналия пешеходец.
На база на така установеното от фактическа страна
прокурорът е формирал извод, че в настоящия случай
не се касае за извършено престъпление по чл.343, ал.1,
б."Б"от НК, тъй като е нямало съприкосновение мужде пострадалия и
визираният лек автомобил който е бил в покой.
Въз основа на изложените мотиви представителят на ВРП е,
приел, че в случая е приложима хипотезата а чл.24 ал.1 т.1
от НПК за прекратяване на наказателното производство.
Съдът споделя изцяло изводите и съжденията на
прокурора относно липсата на доказателства досежно извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."Б"от НК,
доколкото всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства сочат
единствено на падане на пострадалия на пътната настилка без да е имало
съприкосновение с МПС.
Безспорно се установява и че, жалбоподателят К. е паднал на пътната
настилка като автомобилът „Волво“ на свид. Николов е бил паркиран на около 1
метър от К. и е бил в покой с неработещ двигател.
Правилно прокурорът е кредитирал показанията
на свид.Николов, както и на свидетелите Дишев, Иванов Тунджева и Капонова, както и тези на
свид.Йорданов и Атанасов доколкото същите са непротиворечиви, и дадени от
свидетели-очевидци на случилото се или такива присъствали на савото
произшествие веднага след падането на К..
В тази насока съдът също не споделя
изложеното от жалбоподателя, че е бил ударен от автомобила на св.Николов,
доколкото подобна теза се изключва по
категоричен начин от събраните гласни доказателства, както и от заключенията на
изготвените множество експертизи.
На база на установеното като фактология съдът изцяло
споделя изводите на ВРП за липса данни
за извършено престъпление от общ характер и, че не е налице виновно поведение
от страна на св.Николов.
В този смисъл съдът не
споделя изложеното в жалбата на св.К. като следва да се отбележи, че в същата
единствено се сочи лаконично на незаконосъобразност постановлението, но не се
навеждат доводи за незаконосъобразността или необосноваността на атакуваното
постановление, поради което и съдът не може да навлезе в конкретика.
Липсват и каквото и да било конкретно искане за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия и доколкото и съдът не констатира служебно подобна необходимост, намира, че в хода на разследването са били извършени всички необходими такива.
Предвид
изложеното по- горе, съдът намира, че постановлението на прокурора следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно а жалбата срещу същото следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243 ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при ВРП от 18.04.2019г. за прекратяване на наказателното производство по по ДП № 37 /2016г. по описа на ОДМВР - Варна на осн.чл.243 ал.1 т.1 от НПК.
ДП № 37 /2016г. по описа на ОДМВР - Варна, под № 1299 /2016г. по описа на ВРП да бъде върнато на ВРП ведно с препис от настоящото определение след влизането му в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :