№ 130
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500432 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби на П. М. Ж., чрез процесуалния й представител адв. Д..
С жалба вх. № 12671/28.06.2021г. въззивницата обжалва решение №
980/28.05.2021г. на ОС - Варна, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение
№ 1298/19.07.2021г., постановени по гр.д. № 3456/2020г., с което са
отхвърлени предявените от нея против ЕЛК. М. АТ. искове с правно
основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване за
нищожен като привиден договор за дарение на подробно описан недвижим
имот, сключен по нот.акт № 25, том VI, д. № 726/25.10.2018г. на нотариус Д.
Вълева, рег. № 480 и обявяване, че сключеният между страните прикрит
договор е договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу положени от
приобретателката грижи и издръжка за минало време в периода от 1980г. до
10.08.2018г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
така постановеното решение, основани на доводи за направата на изводи в
1
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът
неправилно е приел, че представеният като доказателство договор от
10.08.2018г. съставлява начало на писмено доказателство, вместо да цени
същия като пълен обратен документ, разкриващ твърдяната симулация, както
и че неправилно е прието наличието на оспорване датата на съставяне на този
документ. Сочи се, че в нарушение на забраната на чл.165, ал.2 ГПК съдът е
допуснал гласни доказателства в полза на ответната страна, без същата да е
доказала, че е засегнато от договора от 10.08.2018г. лице - наследник с
накърнена запазена част от наследството на наследодателката. В тази връзка
счита, че неправилно установяването на този факт не е включен в доклада и
при разпределянето на доказателствената тежест, а искането на въззивницата
за това е било оставено без уважение. Твърди също така, че съдът не е
обсъдил всички нейни твърдения и доводи по съществото на спора, което е
довело до направата на необосновани и в противоречие с установеното от
ангажираните от нея гласни доказателства изводи относно полаганите в
миналото издръжка и гледане.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искови
претенции.
В срока по чл.276 ГПК въззиваемата ЕЛК. М. АТ. е депозирала отговор,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Предмет на втората въззивна жалба с вх. № 15321/30.07.2021г. е
постановеното по реда на чл.247 ГПК решение № 1298/20.07.2021г. в частта, в
която е оставена без уважение молбата на въззивницата П.Ж. за поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 28.05.2021г. като
изразът "подробно описан по-горе" да бъде вписан след текста "недвижим
имот", вместо след израза "грижи и издръжка".
По подробно изложени аргументи се твърди, че изписаното в
диспозитива е граматически неточно, което обуславя и несъотвествие между
формираните мотиви досежно прикритата сделка и обективираното в
диспозитива.
Срещу тази въззивна жалба не е подаден отговор от насрещната страна.
Обжалваните решения са валидни и допустими.
2
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени от въззивницата П.Ж. против Е.А. искове с правно основание
чл.26, ал.2, предл. 5 и чл.17 ЗЗД, след отделянето им на предявени по гр.д. №
14258/2020г. на РС - Варна от нея искове по чл.69 ЗН и чл.30 ЗН.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че страните са
наследници на Д.И.И., тяхна майка, починала на 28.09.2019г. Приживе между
наследодателката и ищцата П.Ж. е бил сключен договор за дарение,
обективиран в нот.акт № 25/2018г. на нотариус с рег. № 480, съгласно който
първата й е дарила собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот - жилище,
находящ се в гр.Варна, ул."Юрий Венелин" № 9, ет.3, съставляващо
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1030.370.6.3 по КККР на
гр.Варна, ведно с прилежащото му избено помещение № 2 и ид.ч. от общите
части на сградата. Твърди, че така сключеният договор е привиден и прикрива
действителното съгласие на страните за възмездно прехвърляне на
недвижимия имот срещу грижите и издръжката, които приобретателката е
полагала за прехвърлителката в периода 1980г. до сключването му. Сочи, че
на 10.08.2018г. страните са сключили писмен договор именно за
разпореждане срещу такава насрещна престация и в който изрично са
посочили, че сделката ще бъде оформена пред нотариус като дарение, но
отношенията между тях ще се уреждат съгласно този договор. С оглед на това
е предявила и посочените искови претенции.
С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор въззиваемата Е.А. е
оспорила предявените срещу нея искове с възражения за тяхната
неоснователност. Твърди, че договорът за дарение не е нищожен, съответства
на действителната воля и постигнатото съгласие между страните по него за
безвъзмездно прехвърляне на процесния имот. Сочи, че привиден е писменият
договор от 10.08.2018г. като единствената цел на неговото сключване е да
осуети правото й да иска възстановяване на накърнената й с дарението
запазена част от наследството на наследодателката. Навежда възражение, че
твърдения прикрит договор е нищожен и поради липса на основание, тъй като
приобретателката П.Ж. не е полагала грижи за майка им и не е давала
издръжка - в периода 1980г. - 10.08.2018г. последната не се е нуждаела от
издръжка и гледане, до 2003г. Д.И. и съпругът й са живеели в собствена къща
в гр.Варна, ул."Юрий Венелин" № 9, отделно от ищцата, след което и
3
предвид започнато на това място строителство на жилищна сграда са
заживяли в къщата си в с.Доброглед, а до построяването на сградата през
2010г. строителят им е заплащал обезщетение в размер на по 300 лева
месечно, вместо наем; и след пенсионирането си през 1995г. до 2003г.
родителите им са продължили да работят, поради което са разполагали с
достатъчно средства да осигурят издръжката си и сами са поемали всичките
си разходи; в същото време П.Ж. не е разполагала със средства, дори и за
собствената си издръжка, към 1980г. е била на 19 години и с две деца, през
2009г. тя и съпругът й Ж.Ж. са теглили кредит, който не са могли да
обслужват.
Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания,
становищата на страните по съществото на спора, въз основа събраните
по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а това е видно и от приетите по делото писмени
доказателства /удостоверение за наследници/, че настоящите страни са
дъщери и наследници по закон на Д.И.И., починала на 28.09.2019г., както и че
с нот.акт № 25, том VI, д. № 726/25.10.2018г. на нотариус Д. Върлева, вписана
в НК с рег. № 480 наследодателката Д.И. е дарила на въззивницата П.Ж.
собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент № 3, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № 10135.1030.370.6.3 по КККР на гр.Варна, одобрени
със Заповед № РД -18 - 32/26.04.2011г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменени със Заповед № 18 - 4633/28.06.2017г. на началника на
СГКК - Варна, находящ се в гр.Варна, ул. "Юрий Венелин" № 9, ет.3, ведно с
прилежащото му избено помещение № 2, както и 15.1228 % ид.ч. от общите
части на сградата.
Съгласно сключен между прехвърлителката и приобретателката писмен
договор с дата 10.08.2018г. описаният в нот.акт за дарение апартамент се
прехвърля срещу "грижите и издръжката, които приобретателката е полагала
към прехвърлителката в периода от 1980г. до настоящия момент", оценени от
страните на сумата от 100 000 лева. В т.3 от този договор е посочено, че
страните по него се споразумяват прехвърлянето на имота да бъде оформено
и манифестирано пред третите лица като дарение, което да бъде изповядано
пред нотариус Върлева на 25.10.2018г., но истинските отношения между тях
4
се уреждат с настоящия договор.
Авторството на този писмен документ не е оспорено в настоящото
производство, поради което и като частен документ същият се ползва с
доказателствена сила за това, че обективираните в него волеизявления са
направени така и изхождат от подписалите го страни /чл.180 ГПК/. Ето защо
и отчитайки съдържанието на постигнатите в него договорености,
настоящият състав намира, че същият съставлява пълен обратен документ
/обратно писмо/ по чл.165, ал.2 ГПК - съставен е нарочно за разкриване
симулативността на постигатото между страните по нот.акт № 25/2018г.
съглашение като прикриващо действителната им воля за възмездно
прехвърляне на притежаваните от наследодателката права на собственост в
процесния апартамент, в това число и съдържанието на насрещната престация
- положени до този момент грижи и издръжка от приобретателката към
прехвърлителката. Без значение е дали посочената в него дата на съставянето
му е действителната или това е станало в периода след датата на
нотариалното изповядване на оспорваната сделка до смъртта на
прехвърлителката.
Това доказателство е достатъчно да обоснове извод за основателност на
твърдението на въззивницата, че оспорваният от нея договор за дарение,
сключен с нот.акт № 25/2018г. е относително симулативен - тя и
праводателката й не са желали безвъзмездното прехвърляне на собствеността,
както и че постигнатото между тях прикрито съглашение е било за
придобиване на собствеността срещу насрещна престация /предоставени до
този момент грижи и издръжка/. Този извод не се опровергава от проведеното
от въззиваемата Е.А. насрещно доказване по направеното от нея защитно
възражение за симулативност на съглашението от 10.08.2018г.
Съдът не споделя поддържаните във въззивната жалба доводи, че за да
бъдат допустими гласните доказателства за опровергаване изразеното в този
договор съгласие е необходимо наличието на т.нар. "писмено начало" или
проведено доказване, че процесното дарение накърнява запазената част на
въззиваемата от наследството на общата им наследодателка. Въззиваемата не
е страна нито по оспорваното дарение, нито по съглашението от 10.08.2018г.
Посоченото в последното, че прикритата сделка е възмездна безспорно засяга
правата й като наследник с право на запазена част от наследството на
5
прехвърлителката, доколкото при възмездно разпореждане не би могла да
оспорва същото с цел възстановяване на запазената й част. По тази причина и
противопоставяното й съглашение от 10.08.2018г., съответно твърдяната
прикрита сделка са насочени срещу нея по см. на чл.165, ал.2, изр.2 ГПК,
което е достатъчно да обоснове допустимостта на свидетелските показания,
без да е необходимо провеждането на доказване дали действително
запазената й част е накърнена с извършени от наследодателката
разпореждания. Последното е предмет на разглеждане на иск по чл.30 ЗН,
уважаването на който е обусловен именно от установяването на
действителните и валидни разпоредителни сделки, сключени от
наследодателката, но не е част от предмета на настоящия спор.
Независимо от изложеното по допустимостта на ангажираните от
ответната страна свидетелски показания, съдът намира, че същите не
установяват привидност на обективираните изявления и постигнати
договорености в сключения на 10.08.2018г. между Д.И. и П.Ж. договор. Нито
един от двамата свидетели на ответната страна - св.Михаил Г. и св.Нишат Д.
не свидетелстват за намеренията и отношенията между страните по този
договор по повод неговото сключване.
Освен, че не установяват конкретните намерения на страните по
прехвърлянето на процесния имот, от показанията на тези свидетели, както и
от ангажираните от ответната страна писмени доказателства за получаваните
пенсии и доходи от наследодателката и съпруга й, и за поети кредитни
задължения от семейството на въззивницата, не могат да бъдат направени и
изводи за привидност на дисимулираната сделка - прехвърляне на
собственост срещу вече положени грижи и издръжка, съответно за
недействителност на същата, поради неполагането на такива. Съдът намира,
че само установяването на пълната липса на полагани грижи и издръжка от
страна на приобретателката в посочения в писменото съглашение период, би
сочило на привидност в отношенията между страните и би лишило прикрития
договор от неговата типична кауза /причина за сключването му/ -
прехвърляне на право на собственост срещу насрещна престация, изразяваща
се в положена от приобретателя грижа/дадена издръжка. Видът, обемът и
интензитета на предоставената грижа и издръжка, съответно дали същата е
покривала всички нужди на прехвърлителя е без значение, доколкото
преценката за това е изцяло негова, направена със сключването на договора.
6
В настоящия случай от коментираните свидетелски показания се
установява, че прехвърлителката и въззивницата са живеели в отделни
жилища, а след 2003г. и в различни населени места. Свидетелите сочат, че
рядко са виждали П.Ж. в с.Доброглед, където майка й и баща й са се
установили след като къщата им в града е била съборена поради започналото
ново строителство в имота. Същите описват наследодателката като енергична
и жизнена, свидетелстват, че почти ежеседмично тя е ходила във Варна като е
носила продукти от градината и храна на семейството на П., оставала е да
преспива при дъщеря си. Това е продължило до към 2017 година, след което
се е разболяла и се преместила в града, където е живяла в процесния
апартамент заедно със семейството на внука си - син на въззивницата. Там за
нея е била обзаведена самостоятелна стая с баня и тоалет.
Съдът не кредитира показанията на св.Г. и св.Д. в частта им, в която
сочат, че Д.И. е заплащала тока и водата на П., тъй като нямат непосредствени
впечатления за този факт, а възпроизвеждат споделено им от
наследодателката.
Соченото от тези свидетели за оказвана помощ на семейството на П. от
страна на майка й, изразяваща се в даването на земеделски продукти и
приготвянето на храна поне веднъж седмично не изключва полагането на
грижа за родителката и от страна на дъщеря й. В тази връзка съдът отчита, че
както от тези показания, така и от показанията на ангажираните от
въззивницата гласни доказателства се установява, че при всяко едно от
посещенията си в гр.Варна Д.И. е отсядала при дъщеря си П., където според
св.Д. е оставала обикновено за събота и неделя, а през зимата и за по-дълго.
Последното не противоречи на изложеното от свидетелите на ответната
страна, според които през зимата И. е прекарвала и известно време при сестра
си.
Според показанията на св.М.Д., кредитирани от съда съобразно
разпоредбата на чл.172 ГПК, след като през 2017г. здравословното състояние
на наследодателката се влошило, същата поискала и се преместила да живее в
града в процесния апартамент, а грижите за нея били поети именно от П.. А
обстоятелството, че към този момент Д.И. имала нужда от помощ и
обгрижване се потвърждава и от приетите медицински епикризи, съгласно
които в периода от м.март 2017г. до датата на сключване на договора от
7
10.08.2018г. същата е била хоспитализирана неколкократно по повод
установена сърдечна недостатъчност.
Следователно от така приетото за установено не може да бъде направен
извод за липса на каквито и да било полагани грижи от страна на
приобретателката по прикритото съглашение, поради което и възраженията на
въззиваемата за неговата недействителност са неоснователни.
Ето защо предявените искове за прогласяване нищожността на
сключения по нот.акт № 25/2018г. договор за дарение като привиден и
обявяване за действителен в отношенията между страните на прикрития с
него договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу положени за минал
период грижи и издръжка са основателни.
Поради различните правни изводи по съществото на спора обжалваното
решение № 980/28.05.2021г. на ОС - Варна следва да бъде отменено.
По подадената въззивна жалба срещу решението от 19.07.2021г. в
частта, в която е оставено без уважение искането на въззивницата за поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива по иска с правно основание
чл.17 ЗЗД:
Доколкото решението по чл.247 ГПК подлежи на самостоятелно
обжалване и независимо от изхода по съществото на спора, съдът приема, че
правният интерес от обжалване на това решение не е отпаднал, но жалбата
срещу него е неоснователна.
Очевидната фактическа грешка е налице, когато мотивите на съда не
кореспондират на обективираната в диспозитива воля на съда. В настоящия
случай, макар и изписването на израза „подробно изписан по-горе“ след
текста „положени грижи и издръжка“ действително да е граматически
неправилно, то не води до неяснота на формираната от съда воля, а именно,
че се касае за описанието на процесния имот, по отношение на който са и
формираните в мотивната част на решението изводи.
По тези съображения първоинстанционният съд правилно е оставил без
уважение искането на въззивницата за коригиране на диспозитива в искания
от нея смисъл по реда чл.247 ГПК.
На основание чл.78 ГПК и направеното от въззивницата искане в полза
на същата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски, които за
8
двете инстанции, които на основание чл.78 ГПК следва да бъдат възложени в
тежест на ответната страна. Същите са в общ размер на 5 992.55 лева /3260.70
лева за първоинстанционното производството и 2 731.85 лева за настоящата
инстанция/. Заплатената държавна такса от 25 лева за обжалване на
решението по чл.247 ГПК не следва да бъде включвана в подлежащите на
репатриране разноски.
Направеното от въззиваемата възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за всяка инстанция е
неоснователно. Минималният размер по Наредба № 1/2004г. е 2 461 лева,
поради което заплатеното възнаграждение от 2 600 лева за първата инстанция
не надвишава съществено този размер и съответства на фактическата и
правна сложност на спора. Заплатеното възнаграждение за въззивното
производство е под посочения минимален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 980/28.05.2021г. на ОС - Варна, постановено по
гр.д. № 3456/2020г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен като привиден договор за дарение, сключен
с нот.акт № 25, том VI, д. № 726/25.10.2018г. на нотариус д. Върлева, вписана
в НК с рег. № 480, съгласно който Д.И.И. дарява на П. М. Ж. собствените си
4/6 ид.ч. от апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.1030.370.6.3 по КККР на гр.Варна, одобрени със
Заповед № РД -18 - 32/26.04.2011г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменени със Заповед № 18 - 4633/28.06.2017г. на началника на
СГКК - Варна, находящ се в гр.Варна, ел. "Юрий Венелин" № 9, ет.3, ведно с
прилежащото му избено помещение № 2, както и 15.1228 % ид.ч. от общите
части на сградата, прикриващ договор за прехвърляне срещу положени от
приобретателката грижи и издръжка на прехвърлителката в периода 1980г. -
10.08.2018г., на основание чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД.
ОБЯВЯВА на основание чл.17, ал.1 ЗЗД, че действителното съглашение
между Д.И.И. и П. М. Ж. е договор за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от апартамент
№ 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
9
10135.1030.370.6.3 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД -18 -
32/26.04.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със
Заповед № 18 - 4633/28.06.2017г. на началника на СГКК - Варна, находящ се
в гр.Варна, ел. "Юрий Венелин" № 9, ет.3, ведно с прилежащото му избено
помещение № 2, както и 15.1228 % ид.ч. от общите части на сградата от Д.И.
на П.Ж. срещу положени от приобретателката грижи и издръжка на
прехвърлителката в периода 1980г. - 10.08.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1298/20.07.2021г. в частта, в която е
оставена без уважение молбата на П.Ж. за поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решението от 28.05.2021г. като изразът "подробно
описан по-горе" да бъде вписан след текста "недвижим имот", вместо след
израза "грижи и издръжка".
ОСЪЖДА ЕЛК. М. АТ., ЕГН **********, с адрес гр.Провадия,
ул."Дунав" № 66 ДА ЗАПЛАТИ на П. М. Ж., ЕГН ********** сумата от 5
992.55 лева /пет хиляди деветстотин деветдесет и два лева и 55 ст./,
представляваща направени разноски за двете инстанции, на основание чл.78
ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10