Решение по дело №185/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, депозирана чрез юрисконсулт С. С., против Решение № 35/10.02.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1831/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № **********/27.09.2021, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който за административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. чл. 79, ал.3б от ЗДвП на „ПЕНЕМАТ“ ООД с ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на юридическото лице с процесния електронен фиш, изразявайки несъгласие с решаващия аргумент на районния съд в противен смисъл. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената имуществена санкция. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „ПЕНЕМАТ“ ООД, депозира писмен отговор посредством адвокат Й. А. от Адвокатска колегия – Варна, в който излага съображения за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмена молба рег. № ДА-01-1294/05.05.2025г., с която заявява, че поддържа доводите в писмения отговор и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 27.09.2021г. в 15:41 часа е установено нарушение №CDC751А6DA10093AE053041F160A4BDO, с ППС – влекач „ДАФ ФТ ХФ“, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Шумен, за движение по път А-2, км 340+293, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10062, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км. 340+293.

След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството против „ПЕНЕМАТ“ ООД, [населено място], в качеството му на собственик, от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил съставен Електронен фиш № **********, с който на юридическото лице на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.2, т.3, във вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В електронния фиш било посочено, че независимо от налагането на административно наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 133 лв. Посочено е още, че „ПЕНЕМАТ“ ООД може да се освободи от административно наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лв., при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП.

Електронният фиш бил връчен на дружеството на 20.09.2024г., съгласно приложена обратна разписка, за получаване на същия.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че процесният електронен фиш подлежи на отмяна. Този си извод съдебният състав аргументирал с обстоятелството, че разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на простъпката, не съдържа възможност за издаване на електронен фиш за деяния от категорията на процесното, а именно по чл.179, ал.3б от ЗДвП, при което липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда подобна възможност. Това е налагало издаването на АУАН, а впоследствие и на НП, а не на ЕФ. Застъпвайки това разбиране, съдът формирал извод за порочност на процесния ЕФ, поради което го отменил.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че действително в настоящия случай е нарушена процедурата, по която е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответното дружество за нарушение на чл.102, ал.2, във вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Съгласно разпоредбата на чл.187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Според чл.187а, ал.2 от ЗДвП ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл.179, ал.3 от ЗДвП - в размер 300 лв.; 2. по чл.179, ал.3а от ЗДвП - в размер 1800 лв.; 3. по чл.179, ал.3б от ЗДвП - в размер 2500 лв., каквато именно е била наложена на дружество.

Законодателят към датата на нарушението – 27.09.2021г., е предвидил в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение правилно е бил отменен само на това основание. Безспорно е, че новата редакция на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, с която е допълнено, че „при нарушение по чл.179, ал.3-3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“ е влязла в сила от 13.02.2024г., ДВ бр.13 от 2024г., което означава, че не съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това към момента на съставянето му.

Съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.1 и ал.2 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3-3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3 - 3б и чл.167а съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл.179, ал.3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал.2). Посочената разпоредба постановява, че за административни нарушения по чл.179, ал.3-3в се съставят актове за административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл.167а ал.4 от ЗДвП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в. Същото важи и за разпоредбата на чл.187а ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3– 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, а тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Следователно липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, към момента на неговото извършване, изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, затова отменящото го решение на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените разноски. Същите се определят в размер на 660,00 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.05.2025г., представен ведно със Списък на разноските.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/10.02.2025г., постановено по АНД № 1831/2024г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на „ПЕНЕМАТ“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], обл.Варна, разноски по делото в размер на 660,00 (шестстотин и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.