ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7115
гр. Бургас, 15.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120106513 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявената от Р. М. С. против „Х“ ЕООД – гр.
Велико Търново искова молба, с която се моли да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено уволнение на ищеца, извършено със Заповед № 3/11.09.2023 г. на управителя на
ответното дружество, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 309,60 лв.,
представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит, дължимо за периода 06.03.2023 г. – 27.09.2023 г. (по 472,80 лв.
месечно), сумата от 536,34 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 40, ал. 5 от
КСО за първите три дни от ползвания от ищеца отпуск поради временна
неработоспособност, съгласно болничен лист № Е20232265582/03.08.2023 г., сумата от 30
443,79 лв., представляваща дължимо обезщетение за оставане на ищеца без работа поради
уволнението през периода 04.10.2023 г. – 04.04.2024 г., и сумата от 1 277 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им
изплащане, както и направените разноски по делото.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, в който е направил
възражение за местна подсъдност и моли делото да бъде изпратено по подсъдност на РС-
Велико Търново.
Съдът намира, че възражението на ответника е допустимо, тъй като е направено в
преклузивния срок по чл. 119, ал. 3 от ГПК.
По същество съдът намира, че възражението за неподсъдност на делото на настоящия
съд е основателно, тъй като съгласно чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района
на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В чл. 114 от ГПК е предвидено
изключение от общото правило, касаещо трудовите спорове, а именно, че работникът може
да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.
В случая обаче липсват доказателства, че ищецът е полагал труд в гр. Бургас, а са налице
само негови твърдения в тази насока, които са оспорени от ответника. Нито в сключения
между страните трудов договор от 06.03.2023 г., нито в допълнителното споразумение към
1
него от 27.07.2023 г. е посочено конкретно място на работа на ищеца, поради което на осн.
чл. 66, ал. 3 от КТ следва да се приеме, че мястото му на работа е седалището на ответното
дружество, а именно гр. Велико Търново. Поради това и тъй като в случая и седалището на
ответника, и мястото на работа на ищеца е гр. Велико Търново, съдът намира, че
предявените по настоящото дело искове са подсъдни на РС- Велико Търново. Ето защо
производство пред РС-Бургас следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено
на местнокомпетентния съд.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 6513/2023 г. по описа на РС-Бургас.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Бургас в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2