О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е-13
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. В.
18.04.2023 г.
Видинският
окръжен съд,гражданска колегия в закрито
заседание на осемнадесети април две
хиляди и двадесет и трета година в състав Окръжен съдия Г. Й. с участието на секретаря
...........................и на прокурора ...............................................като
разгледа дело по несъстоятелност № 54 по
описа за 2015 г. докладвано от съдията Й. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по Чл.692 ал.4 ТЗ .
С молба с изх. № 24-04-234/15#45/11.01.2022 г. Н. а.
за п., на основание чл. 688 и чл. 687, ал. 2 от Търговския закон във връзка с
чл. 164, ал. 4 от ДОПК е предявила пред
съда по несъстоятелността публични вземания срещу длъжника „Т.” ЕООД в общ
размер на 155 955,78 лв. (л.157 от
делото,т.7).Видно от справка в сайта на Министерство на
правосъдието - Информационна система за производство по несъстоятелност, книга
по чл. 634в ТЗ се установява, че молбата е входена на 24.01.2022 г. Основание
за възникването на публичните вземания е влязъл в сила Ревизионен акт №
Р-22221717008076-091-001/15.06.2018 г., издаден от ТД на НАП С. /ДДС за м.
10.2016 г./. Към молба с изх. № 24-04-234/15#45/11.01.2022 г. е приложено
заверено копие от цитирания ревизионен акт, както и удостоверение за връчването
му по електронен път на посочен от длъжника адрес за кореспонденция. Видно от
писмо с вх. № 24-04-234#49/21.03.2022 г. на ЦУ на НАП адресът за кореспонденция
е предоставен на ревизиращия екип на 28.05.2018 г. от И.А. - предходен синдик
на дружеството.
В молбата с изх. № 24-04-234/15#45/11.01.2022 г.на Н. а. за п.,с която на основание чл. 688 и чл. 687, ал. 2 от
Търговския закон във връзка с чл. 164, ал. 4 от ДОПК са предявени пред съда по несъстоятелността
публични вземания срещу длъжника „Т.” ЕООД в общ размер на 155 955,78 лв. (л.157 от делото,т.7) се сочи,че вземането за ДДС е възникнало до датата на
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност за сумата от
102 487,30 лв. и лихви в размер на 28,47 лв. ,както и за възникнали лихви
след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност за периода 16.11.2016 г. до 05.01.2022 г.в размер на
53 440,01 лв.
Публичните вземания, установени с влезлия в сила акт
са включени от синдика в списък на неприети вземания, представен в ТР на
06.03.2022 г., обявен по партидата на дружеството в Търговския регистър под №
20220310101126 (т.8 стр.79).
В законоустановения срок Н. а. за п. е възразила срещу
списъка на неприети вземания. Възражение с изх. № 24-04-234/15#48 от 17.03.2022
е постъпило в Окръжен съд В. на 21.03.2022 г., видно от електронната книга по
чл. 634в от ТЗ. Същото е изпратено по пощата в преклузивния срок, определен от
разпоредбата на чл. 690, ал. 1 от ТЗ, видно от опис на пощенски пратки от
17.03.2022 г.
Предвид изложеното, в списъка на неприети от синдика
вземания са включени публични вземания с предвидена поредност на
удовлетворяване от синдика по чл. 722, ал. 1, т. 6 от Търговския закон, но
списъкът не е одобрен от съда, тъй като вземанията са оспорени от НАП с
подадено възражение по реда на чл. 690 от Търговския закон.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът намира ,че възражението е
неоснователно поради следното :
В случая, установените с Ревизионния акт Вземания на
НАП се отнасят до период, предхождащ откриване на производството по
несъстоятелност (вземания за ДДС за период м. октомври 2016 г., дължими и
изискуеми до 14 ноември 2016 г., при открито производство по несъстоятелност на 16 ноември 2016 г.), поради което е
следвало да се предявят до изтичане на срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ -
16.02.2017 г. Това не е било сторено от
страна на НАП,поради което възражението следва да бъде отхвърлено.
Производството по несъстоятелност спрямо „Т.“ЕООД е открито с решение№31/15.11.2016 г. по дело
по несъстоятелност №54/2015 г. (т.2
,стр.941-958 )и е вписано в ТРРЮЛНЦ на 16.11.2016 г. (т.2 ,стр.963).
Едномесечният срок за предявяване на вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е изтекъл
на 16.12.2016 г. Двумесечният срок за допълнително предявяване на вземания по
чл. 688, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 16.02.2017 г.
В своята константна практика ВКС на въпроса следва ли
публичните вземания, възникнали до датата на откриване производство по
несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете
по чл.685,ал.1 ТЗ и чл.688,ал.1 ТЗ да бъдат предявени от НАП в рамките на тези
преклузивни срокове отговаря ,че
„Публични вземания, възникнали до откриване производството по
несъстоятелност, актът за установяване, на които е влязъл в сила след изтичане
на сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ и чл. 688 ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в
сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ , респ. чл.688 ал. 1 ТЗ, като се включват в
списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688 ал. 1 предл. второ ТЗ,
след изтичането на срока по чл. 688 ал.1 пр. първо ТЗ, тези вземания не могат
да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност.
Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до
откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им
са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685 ал.1 и
чл. 688 ал. 1 ТЗ.“
Този извод е
мотивиран със систематичното, лингвистичното и логическото тълкуване на чл. 685 ТЗ – чл. 688 ТЗ във връзка със специалните, по отношение тези на Глава 43-та от
ТЗ, разпоредби на ДОПК при несъстоятелност. Мотивирано е, че историческото и
логическо тълкуване на двете разпоредби – чл.164 ал. 3 ДОПК и чл. 687 ал. 2 ТЗ
– изключва чл. 687 ал. 2 ТЗ да съставлява „ друго предвидено в закон „ ,тъй като подобен извод би обезсмислил
последващото приемане на чл. 164 ал. 3 ДОПК. При това, съотношението между
разпоредбите на Част ІV на ТЗ и конкретно глава 43-та, в частта относно
предявяване на вземанията, спрямо разпоредбата на чл.164 ДОПК е съотношение на
общ към специален закон, поради което е и правно несъстоятелно приложението на
специалния да е изключено от разпоредба, съдържаща се в общия закон.
Формулирането на чл. 164 ал. 3 ДОПК не оставя съмнение, че се касае за
задължение на НАП за предявяване на вземанията, а не за право, неупражняването
на което не влече каквито и да било негативни последици досежно
удовлетворяването им. Ако би било право, а не задължение, разпоредбите на ТЗ
следваше да предоставят и съответните гаранции за приемане на публичните
вземания с права за публичния взискател, съответстващи на правата на
кредиторите по чл. 685 ал. 1 ТЗ, без негативните последици, предвидени в чл.
688 ал. 3 ТЗ и чл. 730 ТЗ.По начало, от систематичното място на чл. 687 ТЗ,
непосредствено след чл. 685 ТЗ и с оглед предвидения в чл. 686 ал. 1 т. 2 ТЗ
срок, течащ от изтичане срока по чл. 685 ал.1 ТЗ, за съставяне от синдика на
списъка по чл. 687 ТЗ, е изводима волята на законодателя, чрез въведеното
служебно задължение за синдика – обективно възможно до изтичането на срока, при
влезли в сила актове за установяване на публични вземания – от търговските
книги и от досиетата на работещите по трудово правоотношение - да гарантира
максимална защита на тези два вида вземания в обществен интерес, включвайки ги,
като предявени в срока по чл. 685 ал.1 ТЗ, предоставящ най-много права на
кредиторите на несъстоятелността. Предоставянето на тия права за публичния
взискател, по отношение служебно вписани – ако би се приело такова тълкуване на
чл. 687 ал.2 ТЗ - след срока по чл. 685 ал.1 ТЗ публични вземания, не може да
бъде изведено нито от разпоредбите на ТЗ, нито от разпоредбите на ДОПК. В
подкрепа на извода за дължимо от НАП предявяване на публично вземане, при
невлязъл в сила акт за установяването му, са и разпоредбите на чл. 164 ал. 4 и
ал. 5 ДОПК. Достигнат е извод, че ако не би било нужно предявяване на
установено публично вземане, възникнало до откриване на производството по
несъстоятелност, при все още невлязъл в сила акт за установяването му, чл. 164
ал. 5 ДОПК би изгубил смисъл. При това, чл.164 ал.5 ДОПК препраща към
удовлетворяване по реда на чл. 725 ал. 1 ТЗ , т.е.включване публичното вземане,
макар под условие, в първоначалното разпределение, каквито права не му
гарантира служебно включване в списъци след срока по чл. 685 ал. 1 ТЗ.
Разпоредбата на чл. 164 ал. 4 ДОПК от своя страна единствено обвързва синдика
със задължителните и противопоставими на всички кредитори на несъстоятелността
правни последици на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане,
отново предвиждайки предявяване на вземането. Впрочем такова предвижда и
нормата на чл. 224 ал. 4 ТЗ, досежно упражняване правомощието за спиране на
принудително изпълнение по реда на ДОПК, при висящо производство по
несъстоятелност , при предложен план за оздравяване или предложение за
сключване на споразумение, отговарящи на изискванията на чл.189 ДОПК - когато предявените публични вземания са
включени в списъка на приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността
вземания . Неправилно е по начало съотнасянето на чл.164 ал. 4 ДОПК, като специална
норма, спрямо чл. 688 ал.1 пр.второ ТЗ или спрямо чл. 685 ал.1 ТЗ и чл. 688
ал.1 предл. първо ТЗ, поради липса на идентично приложно поле. Чл. 685 ал.1 и
чл. 688 ал. 1 ТЗ уреждат предявяването на вземане, като предпоставка за
последващо упражняване на право на принудително удовлетворение в производството
по несъстоятелност и преклузивните срокове за това, а чл. 164 ал. 4 ДОПК –
задължението на синдика за незабавно съобразяване с влязъл в сила акт за
установяване на публично вземане и неговата неоспоримост, при това „както е
предявено„. В съотношение на обща към специална, с оглед предмета на правна
уредба, са чл. 164 ал. 3 ДОПК и чл. 685
ал. 1 ТЗ и чл.688 ал. 1 ТЗ, но те не се конфронтират и водят еднозначно до
извода, за дължимо от НАП предявяване на публични вземания, вкл. под условие ( освен възникналите до откриване производството по
несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт публични вземания, включвани
служебно от синдика на основание чл. 687 ал. 2 ТЗ, за които единствено се отнася
нормата ). Дори да би имало съмнение в правилността на
тълкуването на чл. 687 ал. 2 ТЗ, съобразно предходно изложеното, то чл.125 ДОПК
е недвусмислен в задължението за предявяване на публични вземания, основани на
невлязъл в сила ревизионен акт, уреждайки го фингирано – с представяне на
синдика невлезлия в сила ревизионен акт именно в сроковете по чл. 685 ал. 1 и
чл. 688 ал. 1 ТЗ. Ако синдикът би имал задължението за служебно вписване на
възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, но установени с
влязъл в сила акт след сроковете по чл. 685 ал.1 и чл. 688 ал.1 ТЗ публични
вземания, каквито безспорно установява и ревизионният акт, то ненужно би било
изобщо визирането на тези срокове в разпоредбата на чл.125 ДОПК. Като аргумент e и това, че ДОПК е предоставил достатъчно гаранции за
публичния взискател, да установи своевременно, съответно да предяви
своевременно публичните вземания : 1/ чл. 78 ДОПК изисква предварително
уведомяване на НАП, при подаване на искане за откриване производство по
несъстоятелност от кредитор или длъжника, като представянето на доказателството
за уведомяването й е условие за разглеждане на искането и образуване на
производството - в практиката на ВКС възприето като положителна процесуална
предпоставка за допустимост на производството по чл.625 ТЗ; 2/ съгласно чл.125 ДОПК
, както и изводимо от чл. 164 ал. 5 ДОПК , предявяването на публични вземания,
възникнали до откриване производството по несъстоятелност, може да стане и въз
основа невлезли в сила актове за установяването им ; 3/ тези вземания са
неоспорими – чл. 164 ал. 4 ДОПК – освен на основание възникнали след издаването
им, правнорелевантни за съществуването им, факти ( така решение по т.д.№ 2471/2013 г. на І т.о. на ВКС ) ; 4/ въз основа на невлезли в сила актове за публични
вземания се предприема принудително изпълнение по реда на ДОПК и се обезпечава
събирането им - чл.195 ал.1 ДОПК вр. с чл.209 ал. 2 ДОПК ; 5/ принудителното
изпълнение по ДОПК продължава и след образуване на производството по
несъстоятелност, ако е предприето преди откриването му и при наложени предходно
обезпечителни мерки по реда на ДОПК, единствено с ограничение досежно срока за
реализация на обезпечението – чл.193 вр. с чл.224 ДОПК. Като се съобразят и
средната продължителност на производството по искане за откриване производство
по несъстоятелност на длъжника и общо тримесечния срок за дължимо предявяване –
сбора от сроковете по чл. 685 ал.1 ТЗ и чл.688 ал.1 ТЗ – неоправдано е да се
приеме, че публичната администрация не би била способна да установи
своевременно публичните задължения на търговеца. Впрочем, последното не е
съобразим правен аргумент, а единствено в подкрепа на необоснованата нужда от
защита чрез разширително тълкуване на чл.687,ал.2 ТЗ.
В този смисъл са
Решение № 50181 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1777/2021 г.. I т. о.
ТК и
Решение № 4 от 21.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 2475/2020 г., I т. о..
ТК.
В молба с изх. № 24-04-234/15#45/11.01.2022 г.на Н. а. за п. на основание чл. 688 и чл. 687, ал. 2 от
Търговския закон във връзка с чл. 164, ал. 4 от ДОПК са предявени пред съда по несъстоятелността
публични вземания срещу длъжника „Т.” ЕООД в общ размер на 155 955,78 лв. (л.157 от делото,т.7) ,като
молбата е неоснователна както за главницата ( вземането за ДДС е възникнало до датата на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност за сумата от
102 487,30 лв. и лихви в размер на 28,47 лв.),така и по отношение на възникналите лихви след датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност за периода 16.11.2016
г. до 05.01.2022 г.в размер на 53 440,01 лв.,тъй като след като вземането
за главницата е включено в списъка на неприетите вземания ,то не може да бъде
включено и вземането за лихви поради неговия акцесорен характер.
След произнасянето на Съда по възражение на Н. а. по п.
с изх. № 24-04-234/15#48 от 17.03.2022 ,
постъпило в Окръжен съд В. на 21.03.2022 г. срещу списъка на неприети вземания
, представен в ТР на 06.03.2022 г., обявен по партидата на дружеството в
Търговския регистър под № 20220310101126 следва бъде насрочено съдебно
заседание по реда на Чл.692 ал.3 ТЗ за разглеждане на възраженията на „Т. б.“АД (л.49 от делото ,т.10 )и от НАП (л.66 от
делото ,т.10 ) срещу частична сметка за разпределение
на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 ТЗ в
производството по несъстоятелност на „Т.“ ЕООД /н/, обявена в ТРРЮЛНЦ на
03.11.2022 г. с вписване рег. № 20221103160615.
Водим от горното Окръжният
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение на Н. а. по п. с изх. №
24-04-234/15#48 от 17.03.2022 ,
постъпило в Окръжен съд В. на 21.03.2022 г. срещу списъка на неприети вземания
, представен в ТР на 06.03.2022 г., обявен по партидата на дружеството в
Търговския регистър под № 20220310101126
и ОДОБРЯВА списъка на неприети вземания , представен в ТР на 06.03.2022
г., обявен по партидата на дружеството в Търговския регистър под №
20220310101126 .
Определението да се публикува в Търговския регистър.
Определението е
окончателно.
НАСРОЧВА ОТКРИТО съдебно заседание по реда на Чл.692 ал.3 ТЗ за
разглеждане на възраженията на „Т. б.“АД
(л.49 от делото ,т.10 )и от НАП (л.66 от
делото ,т.10 ) срещу частична сметка за разпределение
на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 ТЗ в
производството по несъстоятелност на „Т.“ ЕООД /н/, обявена в ТРРЮЛНЦ на
03.11.2022 г. с вписване рег. № 20221103160615 за 9 юни 2023 г. (петък ) от
11,00 часа ,за която дата да се призоват „Т. б.“АД, от НАП (л.66 от делото ,т.10 ),длъжникът
„Т.“ ЕООД /н/ и синдикът .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :