РЕШЕНИЕ
№ 2337
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330103465 по описа за 2022 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.
Ищцата Н. А. А. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконна и като такава да отмени Заповед № *** г. на *** на ответното дружество, да я
възстанови на предишната й работа, и да осъди ответника да й заплати обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението през периодите 13.01.2022 г. - 20.03.2022 г. в
размер на 3 901, 25 лева, И 22.05.2022 г. - 13.07.2022 г. в размер на 3 147, 15 лева, както и
разликата между заплатата, която ищцата щеше да получи, ако не беше уволнен, и
получаваната от друт работодател заплата през периода 21.03.2022 г. – 21.05.2022 г. в
размер на 2 310, 90 лева, заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощниците му адвокатско
възнаграждение.
Ответникът *** – гр. ***, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмен отговор на исковата
молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на
страните , намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
1
установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, последно на
длъжност „***", от 05.02.2001 г. до 13.01.2022 г., считано от която дата с процесната
Заповед, връчена й на 13.01.2022 г., на основание основание чл.188, т.3 от КТ във връзка с
чл.187, ал.1, т.8 от КТ и при спазване на изискванията на чл.189, ал.1, чл.190, ал.1, т.4,
чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195 от КТ, на Н.А. е било наложено наказание „Дисциплинарно
уволнение“.
Съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на
Заповедта поради липсата на печат на дружеството, доколкото същата е подписана от негов
Законен представител и е била надлежно връчена на ищцата.
Заповедта съдържа всички законоустановени реквизити по чл.195 от КТ, поради което съдът
намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на Заповедта
поради немотивираност, несъответствие на изложените в нея мотиви с действителната
фактическа обстановка и липсата на сочените фактически основания.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на
разпитания по делото свидетел Р. С., и - както признава самата ищца, действително през
месец ноември 2021 г. тя е подала жалба до Прокуратурата, в която е твърдяла че свидетелят
С. и други служители на ответното дружество са извършили престъпление, като твърди, че
през 2003 г. по време на операция за премахване на туморно образувание, тя е родила дете,
което с помощта на медицински лица и със знанието на служители на дружеството, е било
откраднато от Р. С. и впоследствие – осиновено от него, като освен това тя е разкрила
тайната на осиновяването и други лични данни за Р. С. и семейството му – включително и за
осиновеното дете – поради което съдът намира, че действително ищцата е извършила
посочените в процесната Заповед нарушения на трудовата дисциплина.
Установява се също така от събраните по делото доказателства, че преди налагането на
дисциплинарното наказание ответникът е поискал ищцата да даде писмени обяснения във
връзка с извършените от нея нарушения на трудовата дисциплина и тя е представила такива
– поради което съдът намира, че преди налагането на дисциплинарното наказание ответното
дружество е изпълнило задължението си по чл.193 от ГПК да изслуша ищцата или да приеме
писмените й обяснения.
Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194 от
КТ от откриването (респективно – от извършването на нарушенията), а предвид тежестта на
нарушенията (обвиняване на служители на дружеството в извършване на престъпления,
разкриване на тайната на осиновяването на ненавършило пълнолетие дете от служителя на
ответното дружество Р. С., изнасянето на други поверителни лични данни за Р.С. и
семейство му), обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищцата
(включително и изложеното от нея в обстоятелствената част на исковата молба и в
писмената й защита, както и в хода на производството по делото), съдът намира, че
наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно на тежестта на извършените от Н.А.
нарушения на трудовата дисциплина.
Ирелевантно за законосъобразността на уволнението на ищцата е обстоятелството била ли е
задържана трудовата й книжка и за какъв период – с оглед на което съдът намира за
2
неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед
поради задържане на трудовата й книжка след уволнението й.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли, а оттук – с оглед основателността на този иск и акцесорния характер на обективно
съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, съдът намира, че тези искове също се явяват неоснователни и
недоказани и също следва да се отхвърлят като такива.
С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за
производството по делото в размер на 1 000 лева – платено адвокатско възнаграждение, като
с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на обективно съединените искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, съдът намира, че
направеното от ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на
пълномощниците му адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. А. А., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: с. ***,
**. Н. И. – А., против ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** Л.И. К., със съдебен адрес: ***, ***, **. Е.А. и **. Г. Д., обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и
ал.2 от КТ – за признаването за незаконна и отмяната като такава на Заповед № *** г. на ***
на ответното дружество, възстановяване на ищцата на предишната й работа, и осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението
през периодите 13.01.2022 г. - 20.03.2022 г. в размер на 3 901, 25 лева, И 22.05.2022 г. -
13.07.2022 г. в размер на 3 147, 15 лева, както и разликата между заплатата, която ищцата
щеше да получи, ако не беше уволнен, и получаваната от друт работодател заплата през
периода 21.03.2022 г. – 21.05.2022 г. в размер на 2 310, 90 лева, заедно със законната лихва
върху трите главници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н. А. А., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощниците му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО
ОТ 29.06.2022 г.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4