РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 962
град Пловдив, 13.05.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
Членове:
Мариана Михайлова
Татяна Петрова
при секретаря Дарена Йорданова и прокурора Иляна Джубелиева,
като разгледа докладваното от
съдия Дичева КАНД № 189 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от ОДМВР – Пловдив, представлявана от директора
Йордан Рогачев, чрез процесуалния представител ст.юриск.Белова, срещу Решение №
1440 от 09.11.2020 г. постановено по АНД
№ 20205330205064/2020г. по описа на РС – Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на обжалваното
решение и противоречието му с материалния закон. Касаторът се позовава на
справката за собственост на МПС и сочи, че приложеният договор за
покупко-продажба на МПС е без дата, а заверката от нотариус е на празен бял
лист с поставени няколко печата, които не е ясно какво точно удостоверяват.
Изтъква, че смяната на собствеността не е декларирана пред Пътна полиция. Иска
се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация.
Ответникът по касация – П.А.М., в
отговор на касационната жалба излага подробни съображения за нейната
неоснователност.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Пловдив изразява становище за основателност на
касационната жалба.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на
настоящото касационно оспорване е Решение № 1440 от 09.11.2020 г. постановено
по АНД № 20205330205064/2020г. по описа
на РС – Пловдив, с което е отменен Електронен фиш Серия К № 3094530, с който на
П.А.М., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „П.М Финанс“
ООД е наложена глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1
от ЗДвП.
Решението е
правилно. Районният съд е направил обосновани и изчерпателни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Касационна
инстанция напълно споделя извода на районен съд, че неправилно е определен
извършителя на нарушението. В мотивите към решението си, съдът е изложил изчерпателни съображения относно
собствеността на процесния автомобил, като в тази насока се е позовал на
направеното от П.М. възражение в 14 дневния срок след получаването на
електронния фиш и представения договор за покупко-продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите.
Неоснователно
е позоваването от касатора на приложената справка за собственост на автомобил. От
събраните по делото доказателства, се установява безспорно, че на посочената
дата в електронния фиш, „П.М Финанс“ ООД не е бил собственик на въпросното МПС.
Същото е прехвърлено по реда на чл.144, ал.1 от ЗДвП на И.П. М. на дата
12.12.2012 г. Според чл.144, ал.1 от ЗДвП, собствеността на моторните превозни
средства се прехвърля с писмен договор, а в ал.2 на е предвидено, че при
прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, подписите на страните
трябва да бъдат нотариално заверени, което безспорно се установява, че е
сторено, видно от представения Договор за покупко-продажба на МПС с нотариално
заверени подписи, който е редовен от външна страна и не е оспорена неговата
действителност. Действително както твърди и касатора, смяната на собствеността
не е декларирана пред Пътна полиция, като съгласно разпоредбата на чл.145, ал.1
от ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 88 от 2008 г.), при промяна на
собствеността на регистрирано пътно превозно средство, праводателят в
двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от
договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя, съответно
според ал.2 на същата норма, приобретателят на регистрирано пътно превозно
средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация
по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.
В случая, страните по договора за покупко-продажба не са изпълнили задълженията
си по цитираните разпоредби и към датата на извършване на нарушението,
процесният автомобил все още се е водил регистриран на името на „П.М Финанс“
ООД, а не на новия собственик – И.П. М.. Това е станало и причина за грешното
определяне на адресата на електронния фиш, именно законния представител на „П.М
Финанс“ ООД. Вярно е, че касаторът не е подал декларация по чл.145, ал.1 ЗДвП,
но в 14-дневен срок от връчване на фиша е подал информация за лицето, на което
е бил прехвърлен автомобила. Обстоятелството, че това е станало с жалбата срещу
ЕФ не променя факта, че информацията е предоставена и очевидно тя е била
достатъчна на административно-наказващия орган, за да се анулира фишът.
Пак в тази връзка следва да се посочи, че
свидетелството за регистрация на МПС е документ, издаван от органите на МВР,
който удостоверява регистрацията на превозното средство по смисъл на §2, т.7 от
ДР на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. А самата регистрация, съгласно §2, т.4 от ДР на Наредбата, е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
регистрационен номер. Нито ЗДвП, нито цитираната наредба обаче, определят, че
свидетелството за регистрация е титул за собственост на МПС. Документът за
собственост на МПС е договорът с нотариална заверка на подписите, съгласно чл.144,
ал.1 от ЗДвП и затова е възможно да съществува несъответствие между
регистрираните данни и действителното фактическо положение. Ето защо административният
орган е следвало служебно да изясни кой е собственик на автомобила.
Районният съд е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е игнорирал нито едно
доказателство и е обосновал в достатъчна степен изводите си, като не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че решението на Районния съд е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1440 от 09.11.2020 г. постановено
по АНД № 20205330205064/2020г. по описа
на РС – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/